№ 1041
гр. Бургас, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII СЪСТАВ, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря Д.Б.
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20212120204343 по описа за 2021 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на „*” ЕООД с ЕИК: *, със седалище и
адрес на управление – гр. *, ул. „*” № 23, срещу Наказателно постановление №
*/02.09.2021г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Бургас, с
което за нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ, на основание чл. 416, ал.5, вр. с чл. 414, ал.3 от КТ
на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция” в размер на 2500 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, тъй като
нарушението не било ясно описано. Алтернативно се моли за намаляване размера на
санкцията.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява,
като в представена писмена молба поддържа жалбата.
Административнонаказващият орган – Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Бургас,
надлежно призован, се представлява от юрисконсулт *, която оспорва жалбата. Посочва, че
нарушението, за което е санкционирано дружеството е безспорно доказано, и пледира за
потвърждаване на НП изцяло и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване
по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката (л.4) - НП е връчено на жалбоподателя на
14.09.2021г., а жалбата е депозирана на 21.09.2021г. ). Жалбата е подадена от легитимирано
да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че
същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично
основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 01.07.2021г., около 11.00 часа св. М. Т. Анг. –инспектор при Д „ИТ”-Бургас,
извършила проверка на обект: бистро „*“, находящо се в гр. *, ул. „*“ № 10, стопанисвано от
жалбоподателя. На място било установено лицето *, ЕГН: **********, която полагала труд
в кухнята на заведението- подреждала посуда и подготвяла заготовки. При проверка на
1
документи на 12.07.2021 г. и 02.08.2021 г. се установило, че на 01.07.2021 г., към момента
на проверката, по отношение на * не е било подадено уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ,
респ. такова не й е било връчено. Такова уведомление било прието с изх. №
07388213014178/01.07.2021 г., 12:37:05 часа.
Горните факти били квалифицирани от актосъставителя като нарушение по чл. 63,
ал.2 КТ, поради което и на 02.08.2021г. същият съставил срещу„*” ЕООД АУАН с № *.
Актът бил връчен на представител на жалбоподателя.
Въз основа на АУАН-а, на 02.09.2021г. било издадено и атакуваното НП, в което била
пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият
орган не дал вяра на изложеното във възражението, а също счел, че горните факти,
нарушават разпоредбата на чл. 63, ал.2 от КТ, поради което и на основание чл. 416, ал.5, вр.
с чл. 414, ал.3 от КТ, наложил на жалбоподателя „Имуществена санкция” в размер на 2500
лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Показанията на актосъставителя
бяха пълни, последователни и непротиворечиви, като съдът ги кредитира изцяло.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от
оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на
Заповед № З-0058/11.02.2014г. Административнонаказателното производство е образувано в
срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в
какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Правилно са посочени нарушените
материалноправни норми. В постановлението е ясно записано, че не е предоставено
уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ преди допускане на работника до работа, което е
нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ, а не както е посочено в жалбата, че нарушението било за
липса на регистриране на трудовия договор. Също така ясно е посочено, че нарушението е
извършено на 01.07.2021 г., като тогава е установено работникът да полага труд.
Посочването на последващите дати е за пълно описание на релевантните факти, като е
посочено, че впоследствие е установено по документи, че именно към момента на
проверката на място на работника не е било предоставено уведомлението, макар същият да е
полагал труд. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП,
тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство против него.
Няма спор, че към датата на проверката между дружеството-жалбоподател, в
качеството му на „работодател” и лицето * е бил налице валиден трудов договор, по силата
на който Лин е приела да изпълнява длъжността „помощник кухня” в горепосочения обект.
Видно от показанията на разпитания актосъставител, в хода на проверката на 01.07.2021г.
работникът е полагал труд, като тя е подреждала посуда и подготвяла заготовки. Видно от
приложената Справка от НАП се установява, че уведомлението по чл. 62, ал.5, вр. с ал. 3 КТ
досежно Лин е прието и заверено на датата на проверката, но в 12,37 часа, т.е. след
извършената проверка.
При така доказаните факти съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от
2
обективна страна състава на административно нарушение по чл.414, ал.3, вр. чл.63, ал.2 вр.
ал.1 от КТ. Законодателят е въвел императивно изискване за работодателя, преди да допусне
до работа работника или служителя да му предостави документите по чл. 63, ал.1 от КТ, сред
които са и копие от уведомлението по чл.62, ал.3, заверено от ТД на НАП.
В конкретния случай, видно от доказателствата по делото, дружеството-
жалбоподател не е изпълнило вменените му задължения и е допуснало до работа на
01.07.2021г. служителя Лин, преди да й връчи копие от уведомлението по чл. 62, ал.3 КТ,
заверено от ТД на НАП, поради което и правилно е била ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
Настоящият състав счита, че в конкретния случай е неприложимо правилото на чл.
28 ЗАНН. Както се приема в актуалната практика на касационната инстанция - Решение №
1474 от 25.09.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1362/2017 г., Решение № 1059 от
14.06.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1158/2017 г. и много други - нормата на чл.
415в, ал.2 от КТ регламентира, че не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал.1, чл. 62, ал. 1
и 3 и чл. 63, ал.1 и 2, а тази регламентация в специалния закон изключва приложението на
общата норма на чл. 28, б."а" от ЗАНН.
Отделно от това, дори да се приеме, че нормата на чл. 415в КТ не е специална по
отношение на чл. 28 ЗАНН, то крайният извод на съда отново би бил същият. Действително
преценката за маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол, в който смисъл е
Тълкувателно решение № 1/12.12.2007г. на ВКС, ОСНК, по т.д. № 1/2007г. по описа на ВКС.
Съдът намира, че в случая не е налице маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като
не е налице по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
административни нарушения от този вид. Нарушението не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с други деяния от същия вид.
Съдът намира обаче, че неправилно АНО е индивидуализирал размерът на
имуществената санкция, която следва да се наложи на жалбоподателя.
По делото липсват данни и доказателства за други подобни нарушения, извършени от
дружеството преди настоящото. Освен това, съгласно чл.27 от ЗАНН, административното
наказание се определя съобразно разпоредбите на този закон в границите на наказанието,
предвидено за извършеното нарушение, като при определяне на наказанието се вземат
предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи
и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. При
издаване на наказателното постановление административният орган не е изложил мотиви,
които да обосновават определения размер на имуществената санкция от 2500,00 лева, при
предвиден от законодателя размер от 1500 до 15000 лева. По делото липсват доказателства,
от които да се направи обоснования извод, че така определеният размер на санкцията е
правилен и законосъобразен, като следва да се има предвид, че мотивите за определяне
размера на наказанието е недопустимо да се извеждат по тълкувателен път. В този смисъл е
и Решение № 2066 от 14.11.2018 г. по к. адм. н. д. № 1460 / 2018 г. на XIX състав на
Административен съд – Бургас. Ето защо, настоящият съдебен състав, след като съобрази
тежестта и характера на нарушението, намира, че с оглед целите на административните
наказания, визирани в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН, на дружеството следва да бъде
определен размер на наложеното наказание към минималния предвиден от законодателя в
нормата на чл. 414, ал. 3 КТ, а именно 1500 лева, който е подходящ да осъществи функциите
на административното наказание, свързани със специалната и генерална превенция.
С оглед решението за изменение на НП и направеното искане от страна на
представителя на АНО, в негова полза следва да се присъдят претендираните разноски за
възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за
юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН,
съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
3
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно
чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. С
оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за
осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО следва да се
определи и присъди възнаграждение в размер на 80 лв.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.2 ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 02-0003827/02.09.2021г., издадено от
Директор на Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Бургас, с което за нарушение на чл. 63,
ал.2 от КТ, на основание чл. 416, ал.5, вр. с чл. 414, ал.3 от КТ на „*” ЕООД с ЕИК: *, със
седалище и адрес на управление – гр. *, ул. „*” № 23, е наложена „Имуществена санкция” в
размер на 2500 лева, като НАМАЛЯВА РАЗМЕРА на наложената санкция от 2500 лева на
1500 / хиляда и петстотин / лева.
ОСЪЖДА „*” ЕООД с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление – гр. *, ул. „*” №
23, да заплати в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – гр. София
сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща сторени в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4