Р Е Ш Е Н И Е № 735
гр. Пловдив, 27.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХII състав, в публично съдебно заседание на 29.01.2020 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 10596 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по
искова молба на О.О.А., ЕГН ********** ***“ АД, с която е предявен осъдителен
иск за присъждане на сумата в размер на 8000 лева, предявен като частичен иск
от общо дължимата сума в размер на 15 000 лева, представляваща обезщетение
за претърпени от ищеца неимуществени вреди, в резултат на настъпило на
18.10.2018 г. застрахователно събитие, причинено от трето лице, което е страна
по застраховка „Гражданска отговорност“ при ищеца, в резултат на което на ищеца
са нанесени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 26.05.2019 г. до
окончателното плащане. Претендират се разноски.
В исковата молба са изложени твърдения,
че на 18.10.2018 г. ищецът е пътувал в лек автомобил „Ауди А3“, с рег. № ***, управляван от Х.П.Х., който е застрахован
по застраховка гражданска отговорност при ответника, като е реализирал ПТП при
кръстовището между ***
като се удря в крайпътно съоръжение – мантинела. Причината за ПТП било
несъобразена скорост с пътната обстаноска от страна на водача на лекия
автомобил. В резултат на ПТП пострадал ищецът О.А., на който било причинено травматично увреждане
– травма на ***.
След инцидента ищецът постъпил по спешност в клиника по ортопедия и
травматология в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД с оплаквания за силни болки в ***. Били извършени редица манипулации, в
това число и оперативна такава. На ищеца е издаден болничен лист за 30
календарни дни. От травмите от инцидента ищeцът изпитвал силни болки и стрес в
продължение на няколко месеца. У него възникнала *** да управлява и да се вози в МПС.
Счита, че справедливият размер на търпените от него болки и страдания от
инцидента е 15 000 лева, от които се предявява частична претенция в размер
на 8000 лева. Било отправено искане до застрахователя за заплащане на такова
обезщетение, но в рамките на 3 месечен срок, ответникът не се е произнесъл по
искането. В тази връзка са предявени настоящите искове. Претендират се
разноски.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който се оспорва така предявения
иск по основание и размер. Оспорва се механизма на ПТП. Счита, че в тази връзка
Констативния протокол на полицейските органи няма обвързваща материална
доказателствена стойност, същият не бил изготвен и по съответния законов ред –
не съдържал нужните реквизити. От доказателствата не се установявала и вината
на водача на лекия автомобил. Оспорва причинената травма на ищеца да е от
описаното ПТП. Наред с това имало противоречие в протокола за ПТП в който било
записано, че е налице ***, а ищецът твърди, че е контузена ***. Наред с това счита, че е налице съпричиняване,
доколкото ищецът е допринесъл за настъпване на вредите, като е пътувал без
предпазен колан. Счита, че размера на претенцията е завишен. Моли за отхвърляне
на иска, евентуално за присъждане на размер на обезщетение като се отчете
съпричиняване на ищеца, както и да бъде намален размера на обезщетението
съобразно действително претърпените болки и страдания с оглед принципа за
справедливост. Претендират се разноски.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По
допустимостта на иска:
По делото са
представени доказателства, че преди завеждане на настоящия иск, ищецът е спазил
разпоредбата на чл.380 КЗ, като първо е отправил извънсъдебна претенция към
застрахователя за изплащане на обезщетение. От последния е определено
обезщетение в размер на 500 лева, което значително по-малко от търсеното от
ищеца, което поражда интереса на последния да предяви настоящия иск /л.71 и
л.92/.
По
същество:
Предявен е осъдителен
иск с правна квалификация чл.
432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 52 ЗЗД.
За да бъде уважен така предявения
иск ищецът следва да установи настъпването на процесната
дата и място на ПТП, следствие на противоправното поведение на лице, което е
имало застраховка гражданска отговорност при ответника, причиняване на ищеца на
неимуществени вреди във връзка с увреждания поради инцидента,
причинно-следствената връзка между вредите и противоправното поведение на водача
на „Ауди
А3“, с рег. № ***,
размера на обезщетението, отправянето към застрахователя на писмена
застрахователна претенция, настъпването на падежа на главното задължение.
Вината се предполага. Ответникът носи насрещно доказване, както и доказателствена
тежест да установи възражението си за съпричиняване, както и да обори
презумпцията за виновност.
С Определение от
20.09.2019 г. като признати и ненуждаещи се от доказване са отделени от съда обстоятелствата,
че лек
автомобил „Ауди А3“, с рег. № ***
към дата 18.10.2018 г. е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при
ЗД „Бул Инс“ АД по застраховка № ***.
Видно от Констативен протокол за
ПТП от 18.10.2018 г. /л.6/,
като механизъм за настъпване на ПТП е посочено, че на *** на входа на село Я.,
водачът на лек автомобил „Ауди А3“, с рег. № *** – Х.П.Х. управлявал същия със скорост несъобразена с
пътните условия, поради което губи контрол над МПС-то и се удря в крайпътно
съоръжение /мантинела/, с което допуска ПТП с пострадало лице и са констатирани
вреди по лекия автомобил. В протокола е записано, че пострадало лице е О.О.А.,
ЕГН **********. В протокола е записано, че пострадалия е с контузия на ***.
Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ,
поради което има обвързваща съда материална доказателствена сила относно
удостоверените в него обстоятелства, пряко възприети от съставителя му, а
именно, че е настъпило ПТП на *** на входа на село Я. с участие на лек
автомобил „Ауди
А3“, с рег. № ***, което било увредено, както и че на мястото на ПТП са
присъствали собственика на лекия автомобил Х.П.Х. и О.О.А., ЕГН **********.
По отношение на
механизма на настъпване на вредите, протоколът не се ползва с материална
доказателствена сила, тъй като не е възприет непосредствено от съставителя и
подлежи на доказване в настоящото производство.
От разпита на свидетеля Х.П.Х. /протокол от о.с.з. 12.11.2019 г. л.107/, които
съдът кредитира като обективни и непротиворечиви с останалите събрани по делото
доказателства, се установява, че октомври месец 2018 г., управлявайки лекия си
автомобил, свидетелят причинил ПТП на път за село Ягодово, произшествието се
случило поради несъобразена скорост на свидетеля, автомобилът поднесъл на завой
и се ударил в скала. В автомобилът до него на пасажерската седалка седял ищецът
О.А., който пострадал от ПТП-то имал счупване на ***. Била извикана линейка,
която откарала ищеца в болница. Свидетелят установява, че ищецът бил с поставен
обезопасителен колан към момента на ПТП.
По делото е
представено Наказателно постановление /л.100/, видно от което водачът на лека автомобил „Ауди А3“, с рег.
№ *** - Х.П.Х., е санкциониран за
извършеното нарушение във връзка с процесното ПТП по чл.20, ал.2 ЗДвП,
доколкото се е движел с несъобразена с пътната обстановка скорост.
От представения по
делото Епикриза – Кот от УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД /л.12/ се установява, че непосредствено след инцидента ищецът е
потърсил лекарска помощ, като се е оплакала от болки в *** ръка. Приет е в
болничното заведение на 18.10.2018 г. и е изписан на 21.10.2018 г. с диагноза „***“.
Извършена е оперативна манипулация на 19.10.2018 г.
Видно от
амбулаторен лист от 20.02.2019 г. – 4 месеца след инцидента, ищецът се е
консултирал с ***, като са констатирани ограничени и болезнени движения в *** и
нарушена чувствителност /л.17/
От показанията на
свидетеля И. М. К. /протокол от о.с.з. от 29.01.2020 г. л.142/ се установява,
че познава повече от 10 години ищеца, че работят заедно на строителни обекти /в
свободното си време ищецът извършвал ремонтни дейности, като основната му
професия е в./. Разбрал за инцидента от 2018 г. от самия ищец, който му се
обадил по телефона същия ден. Свидетелят отишъл на мястото на ПТП, но ищецът
вече го нямало, бил откаран с линейка в Хирургиите. По-късно свидетелят отишъл
до Хирургиите и видял ищеца, на когото току що били направени снимки.
Свидетелят възприел ищеца като доста уплашен и прежълтял, в каквото състояние
никога не бил го виждал. Свидетелят видял, че ищецът е пострадал в *** ръка,
бил шиниран. Свидетелят установява, че след инцидента ищецът дълго време се
чувствал неловко. Изпитвал болки, едната му *** била извън всяка употреба,
което се отразило не добре на психиката му, тъй като същият работел с *** си.
Преди инцидента ищецът започнал строителна дейност заедно със свидетеля, която
не успели да завършат своевременно, поради състоянието на ищеца. Той се опитвал
да помага, но изпитвал болки при всеки опит да си използва ***. Свидетелят
възприел, че ищецът след инцидента бил доста уплашен, доколкото не искал да се
вози в автомобил. Свидетелят установява, че около един месец ищецът бил с
превързана ***. След сваляне на превръзката и иглата, 2-3 месеца не е можел да
си ползва ***, доколкото при всеки опит да хване нещо с нея изпитвал болка.
Дори към настоящия момент ищецът не се чувствал комфортно когато управлява или
се вози в автомобил. Все още се оплаквал от болка в наранената *** при промяна
на времето към по-хладно към студено. Самият ***,който е опериран е неподвижен,
не може да го свива напълно Свидетелят установява, че след инцидента ищецът бил
в болничен един месец.
Съдът кредитира
показанията на така разпитания свидетел, като обективни и непротиворечиви.
Свидетелят дава сведения, които лично и непосредствено е възприел.
По делото е
изслушана Съдебно - Автотехническа експертиза /л.117/, по която вещо лице М.
дава заключение, че механизмът на ПТП е такъв какъвто е описан в исковата
молба, като причината за него е несъобразената скорост на водача на лекия
автомобил. Вещото лице дава заключение, че ПТП-то е щяло да бъде избегнато, ако
водача на процесния лек автомобил е карал с технически съобразена скорост.
Вещото лице дава заключение, че с оглед липсата на травми на ищеца в областта
на главата и торса, същият най-вероятно е бил с поставен предпазен колан по
време на ПТП.
По делото е
изслушана и приета Съдебно-медицинска експертиза /л.127/ в която вещото лице е
дало своето заключение на база медицинската документация, касаеща
здравословното състояние на ищеца в следствие на настъпилото ПТП и личен
преглед на последния. Вещото лице дава заключени, че причинените на ищеца
травматични увреждания са ***. Така получените травматични увреждания по своя
характер представляват средна телесна повреда. Вещото лице дава заключение, че
тези травматични увреждания са настъпили най-вероятно по начина описан от
ищеца, в резултат на ПТП-то, които могат да се предизвикат при съприкосновение
на съответния пръст с таблото на автомобила при ПТП. От СМЕ се установява, че
получите от ищеца в резултат от травмата на *** *** болки са били интензивни по
време на травмата, като са отшумявали постепенно във възстановителния период от
2 месеца. Причинена била болка със силно изразен характер, която намалявала
бавно с времето. Вещото лице установява, че на 19.10.2018 г. на ищеца е
извършена пластика на *** и фиксиране на положението до зарастване с Киршнерова
игла, която процедура се извършва под анестезия и не е болезнена, в случая след
месец същата е отстранена. Вещото лице дава заключение, че в период от около 2
месеца ищецът не е могъл да използва функционално и пълноценно ***. Този период
от два месеца е бил необходим за зарастване и раздвижване и възстановяване на
нормалния захват на ръката. В този период ищецът е имал нужда малък обем чужда
помощ, доколкото водеща му е **** ***, а травмата е на ***. Ищецът е ползвал
отпуск по болест за срок от 63 дни. При преглед на 10.12.2019 г. вещото лице е
констатирало, че ищецът е с възстановени движения в крайната интерфалангиална
става на ***, като се забелязва леко намалена пълно разгъване в тази област,
нормален цвят и наличие на белег по гръбната страна на същия пръст. Възстановен
е захвата на ръката в пълна степен. И вещото лице по сме дава заключение, че
най-вероятно ищецът по време на ПТП- то е бил с предпазен колан, като пътник на
предната седалка, като обосновава това свое заключени, като заявява, че
травмата може да се получи и с предпазен колан, доколкото човек посяга
инстинктивно с ръце, за да се предпази и няма как да избегне контакта с
таблото.
Съдът кредитира
заключенията на вещите лица като обективно и компетентно изготвени на база
професионалните знания и опит на вещите лица. Експертизите не са оспорени от
страните.
Предвид обсъдените
доказателства съдът приема, че механизма на процесното ПТП е такъв какъвто е
описан от ищеца в исковата молба и протокола за ПТП, установен от показанията
на свидетеля Х.П.Х. и потвърден от експертите по САТЕ и СМЕ. Съдът приема за
установено и че в резултат на инцидента на ищеца са причинени следните
травматични увреждания - *** от залавното място в основата на крайната фаланга
на същия пръст. Съдът приема за установено и че така причинените вреди са в
резултат от противоправното и виновно поведение на водача на „Ауди
А3“, с рег. № ***, причинил ПТП,
застрахован към датата на ПТП при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност“.
По отношение на размера на обезщетението:
По молба на ищцата
с протоколно определение от 29.01.2019 г. е допуснато изменение на размера на
предявения иск чрез неговото увеличаване от сумата 8000 лева на сумата от
10 000 лева, частично предявена от общо дължимото обезщетение в размер на
15 000 лева.
Размерът на подлежащите на обезщетяване неимуществени вреди следва
да бъде определен съгласно чл. 52 ЗЗД –
по справедливост. Дължи се обезвреда на телесните и психическите увреждания на
пострадалия и претърпените във връзка с тях болки, страдания и негативни емоции
и дискомфорт. Въведеният от закона субективен критерий е обвързан от редица обективно съществуващи обстоятелства, сред които
актуалната икономическа ситуация в страната, общественото възприемане на
справедливостта, характерът на уврежданията, възрастта на пострадалия,
прогнозите за възстановяване, времето, изминало от увреждането, положените от
пострадалия усилия за преодоляване на последиците и др.
В настоящия случай, с оглед установените по
делото претърпени вреди от ищеца, съдът приема, че справедливият размер на
обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди е в размер на 5 000
лева. За да определи този размер съдът взе предвид вида на травматични
увреждания на ищеца, представляващи средна телесна повреда по своя характер,
продължителността на възстановителния процес от 2 месеца, ищецът е изпитвал
по-интензивни и силни болки към момента на травмата, които са отшумявали
постепенно и бавно в рамките на 2 месеца, през който период ищецът не е могъл
пълноценно и функционално да ползва ръката си, изпитвал е болки четири месеца
след инцидента /амбулаторен лист от 20.02.2019 г. л.17/, ползвал е отпуск по
болест, заради травмата в период от 3 месеца, не малък период от време. Отчете
се и обстоятелството, че ищецът след инцидента е имал и емоционален дискомфорт,
изпитвал е страх да се вози и да управлява лек автомобил. Взе
се предвид и обстоятелството, че година след инцидента ищецът е с възстановени
функции на *** ръка, ищецът е възстановил движенията на ръката си и има пълен
захват с нея, като се наблюдава *** в областта на интерфалангиалната става на ***,
което не пречи на захвата на ръката. Ищецът е имал нужда от малък обем чужда
помощ. Отчете се, че травмата не е във водещата му *** ръка, а в ***, поради което не е изпитвал
особени затруднения да се обслужва по време на възстановителния период. Няма
данни за наличие на усложнения. Не са отчетени трайни последици за здравето на
ищеца от инцидента.
Съдът, взе предвид
и обществено-икономическите
отношения и отражението им към размера на неимуществените
вреди към м. октомври 2018 г. Налице
е връзка между стандарта на живот в страната и претърпените вреди, респективно
размера на обезщетението. Тя е израз именно на критерия на справедливостта,
който не може да съществува извън конкретните условия, включващи и време и
място на възникване на увреждането, етап на обществено-икономическо развитие,
конкретна икономическа конюнктура, стандарт на живот, средно статистически
размер на доходите. В този
смисъл Решение № 215 от 03.02.2017 г. по т. д. № 2908/2015 г. на I ТО
на ВКС. В тази връзка размерът на обезщетение е съобразен с обстоятелството, че за
периода от настъпване на ПТП-то – 18.10.2018 г. до постановяване на съдебното
решение – 27.02.2020 г. действително е увеличена минималната работна заплата от
510 на 610 лева /ПМС № 316 от 20.12.2017 г. и ПМС 350/19.12.2019
г./, която се взима като
основа на стандарта на живот с страната, но това не е вследствие на увеличаване
на благосъстоянието на обществото, а поради нарастване на инфлацията, предвид официалните
данни, обнародвани от Националния
статистически институт на официалната му интернет страница. Поради което претендираното обезщетение в размер на
10 000 лева, като частично от 15 000 лева, което е повече от
минималния годишен доход за страната, в конкретиката на процесното увреждане,
при което е имало интензивност на изпитвани болки в рамките на два месеца, като
година по-късно се наблюдава възстановяване на функциите на ръката, няма трайни
последици за здравето на ищеца, се явява прекомерно.
С
оглед изложеното съдът определи дължимото обезщетение.
За
горницата над уважения размер от 5000
лева до пълния предявен размер от 10 000 лева, предявен като частичен
от общо дължимата сума в размер на 15 000 лева, искът като неоснователен
следва да бъде отхвърлен.
По
възражението за съпричиняване:
В срока по чл.131 ГПК ответникът е направил
възражение за съпричиняване
на вредите от ищецат, доколкото не бил с
предпазен колан. В тази връзка и СМЕ и САТЕ дава заключение,
че най-вероятно ищецът е бил с предпазен колан, в противен случай са щели да
настъпят по-сериозни вреди. Вещото лице по СМЕ обяснява, че такива травми,
неминуемо настъпват, дори и при поставен предпазен колан.
Предвид изложеното по делото не се установи,
че ищецът да е допринесъл за настъпването на вредите.
Предвид липсата на установено съпричиняване не следва да бъде редуциран
определеният от съда размер на обезщетението за вреди. Не се твърди от
ответника, а и не се установява, същият да е заплащал обезщетение на ищеца
извънсъдебно, което също да бъде приспаднато.
По отношение на претенцията за присъждане
на законна лихва:
Като законна последица от уважаване
на иска върху
обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде присъдена законна лихва за забава, каквото
искане е направено от ищеца с исковата молба.
Съгласно чл.432,ал.1 от КЗ, отговорността на застрахователя е
обусловена от отговорността на прекия причинител на увреждането. При задължение
от непозволено увреждане, деликвентът се смята в забава и без покана и дължи
лихва от деня на увреждането, съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД. В Кодекса за
застраховането /нов 2016 г./, обаче, има специална разпоредба, която
регламентира отговорността на застрахователя за дължимост на законна лихва от
един по-късен момент. Разпоредба на чл.497,ал.1 от КЗ, свързва
задължението на застрахователя да заплати лихва с датата, на която изтича
срокът от представяне на всички необходими доказателства или с изтичане на
тримесечния срок за произнасяне на застрахователя (която от двете настъпи
по-рано). В конкретния случай, ищецът е предявили претенцията си към застрахователя на 26.02.2019
г. /л.71/. Ответникът е поскал от ищеца представяне на определени доказателства,
след представянето им ответникът е отговорил с писмо от 17.05.2019 г., като е отказал да изплати
обезщетение на ищеца
в пълен размер, тоест има произнасяне на ответника. При тези
данни, съдът счита, че с отказа си застрахователят е изпаднал в забава да
изпълни задължението си. В случая се претендира законна лихва от 26.05.2019
г. и с оглед диспозитивното начало от тази дата ще се присъди и законна лихва
до окончателното плащане. Следва да се посочи, че от представените от ответника
документи става ясно, че ищецът му е предоставил банкова сметка *** /л.94/.
Няма данни да му е заплащано такова в одобрения от застрахователя размер от 500
лева, поради което и законната лихва ще се начисли върху цялото присъдено
обезщетение.
По
отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат и
за двете страни. Ищецът доказа следните разноски в размер на 360 лева – платена
държавна такса /л.22 и л.147/, 150 лева – депозит за вещо лице по САТЕ /л.46/, 126
лева – депозит за СМЕ /л.46 и л.148/. Общо направени разноски от ищеца в
производството – 636 лева, от която сума на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца
ще се присъдят разноски в размер на 318
лева, съразмерно с уважената част от претенцията.
По делото е представен договор за правна помощ и съдействие /л.140/,
съгласно който на ищеца е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38
ЗА. Съгласно чл.38, ал.2 ЗА на адвоката се определя размер не
по-малък от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
На основание
чл.7, ал.2, т.3 от Наредбата, съдът определя адвокатско възнаграждение за адв. Р.Р.П.
в размер на 830 лева. На основание чл.78, ал.1 ГПК, съразмерно уважената част
от претенцията на ищеца на адв. П. следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в размер на 415 лева.
Ответникът доказа следните разноски – 100 лева – депозит
за СМЕ /л.106/, 50 лева – депозит за САТЕ /л.106/, 50 лева – депозит за
свидетел /л.106/ и 1176 лева – платено адвокатско възнаграждение /л.136/. Общо
направени разноски – 1376 лева. На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответникът
следва да се присъдят разноски в размер на 688
лева, съразмерно с отхвърлената част от претенцията.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С. С. П. и
К. Д. К. ДА ЗАПЛАТИ на О.О.А., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата в размер на 5 000
лева от общо предявената сума от
10 000 лева, предявена частично от сумата в общ размер на 15 000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и
страдания, в резултат от ПТП, настъпило на 18.10.2018 г., реализирано от
виновно и противоправното поведение на водача на лек автомобил „Ауди А3“, с рег. № ***, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 26.05.2019 г. до окончателното плащане на вземането, както и сумата
в размер на 318 лева – разноски в
производството, като ОТХВЪРЛЯ иска
за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 5000
лева до пълния предявен такъв от 10 000 лева, предявен частично от сумата в общ
размер на 15 000 лева.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С. С. П. и
К. Д. К. ДА ЗАПЛАТИ на адв. Р.Р.П.,*** сумата в размер на 415 лева – адвокатско възнаграждение, на основание чл.38 ЗА.
ОСЪЖДА О.О.А., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“
№ 87, представлявано от С. С. П. и К. Д. К., на основание чл.78, ал.3 ГПК,
сумата в размер на 688 лева – разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!ВГ