Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 28.01.2022г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-ти въззивен
състав в открито съдебно заседание на двадесети септември през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАНОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР СТОИЦЕВ
ИРИНА СТОЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Манолова в.н.ч.д. № 1569/2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI от НПК.
Постъпила
е частна жалба от адв. Е.И. - повереник
частния тъжител А.М.М., в качеството му на законен
представител на малолетното дете А.А.М., срещу
разпореждане от 08.02.2021 г., постановено по н.ч.х.д. № 13605/2020 г. по описа
на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 131-ви състав, с което е прекратено
наказателното производство по делото на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК.
Жалбоподателят
прави искане атакуваното разпореждане да бъде отменено като незаконосъобразно и
делото да се върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия, тъй като изцяло са изпълнени дадените указания. Изложени са доводи,
че с акта за прекратяване на делото грубо са потъпкани законните права и висши
интереси на детето.
В
закрито съдебно заседание въззивният съдебен състав
по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по
делото не се налага събирането на допълнителни доказателства.
В
открито съдебно заседание пред СГС частният тъжител, редовно уведомен, не се
явява.
Подсъдимите,
редовно призовани, се явяват лично.
В
хода на съдебните прения подсъдимите пледират за потвърждаване на атакувания
съдебен акт, като правилен и законосъобразен.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди наведените доводи в
жалбата, както и тези, изложени в съдебно заседание, взе предвид разпоредбите
на закона и извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт, намери за
установено следното.
Производството
по н.ч.х.д. № 13605/2020 г. по описа на СРС, НО, 131-ви състав е образувано по
повод подадена частна тъжба от А.М.М., в качеството
му на законен представител на малолетното дете А.А.М.
срещу Д.Н.-К., П.К., В.Н. и Н.Н. за това, че на
26.09.2020г. са „препятствали виждането и вземането на детето“ А.А.М. от баща му А.М.М..
С
разпореждане от 16.11.2020 г. съдията-докладчик е указал на частния тъжител, че
в 7-дневен срок следва, на първо място, да конкретизира от кого е подадена
тъжбата, тъй като същата е депозирана от А.М.М., в
качеството му на законен представител на малолетното дете А.А.М.,
но в обстоятелствената й част се отправят искания от страна А.М.М. в лично качество.
На
следващо място, с разпореждането е указано, че тъжителят следва да посочи
конкретните действия или бездействия, които, според тъжителя, осъществяват
признаците на престъпление.
На 29.12.2020г.
А.М.М. е депозирал молба, в която уточнил, че тъжбата
е подадена от него, в лично качество и в качеството му на законен представител
на А.А.М..
С
молбата също така е уточнил, че Д.Н.-К., П.К., В.Н. и Н.Н.,
в съучастие по между си, умишлено са препятствали „детето да бъде с баща си,
като съзнателно са го задържали в апартамент“. Уточнено е още, че деянието е
осъществено от извършител и помагачи, като не е посочена конкретно ролята на
всяко едно от лицата, срещу които е подадена тъжбата.
Съобразявайки
горното, въззивният съд намира, че първоинстанционното разпореждане, предмет на проверка в
настоящото производство е законосъобразно и обосновано. Действително е било
налице основанието за прекратяване на наказателното производство от
съдията-докладчик, визирано в разпоредбата на чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК -
тъжбата не отговаря на условията, посочени в чл.81, ал.1 от НПК, тъй като не
съдържа данни за обстоятелствата на престъплението. В тъжбата следва да бъдат
изложени данни за обстоятелствата на престъплението, които да формулират така
обвинението, че да се определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното
престъпление и участието на лицето/лицата в него, и по този начин да се
поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване правото на
защита. Както в тъжбата, така и в направеното уточнение, е инкриминирано
поведение, което се свежда до присъствието на лицата Д.Н.-К., П.К., В.Н. и Н.Н. на местопроизшествието и твърдение, че с действията си
са извършили престъпни деяния, без да се посочват конкретни факти относно
действията или бездействията на тези лица, които осъществяват признаците на
престъпление. Освен това, следва да се отбележи, че в тъжбата е посочено, че А.М.М. е разговарял със сина си около 15 минути и не са
посочени никакви други факти относно конкретни действия на лицата, с които да
са осъществили признаци на престъпление.
След
цялостна проверка на допустимостта на тъжбата по чл. 81, ал. 1 от НПК и на
правилността на определението за прекратяване на наказателното производство,
образувано по нея, въззивният съд прие изводите на
СРС за наличието на предпоставките за прекратяване на наказателното
производство за правилни, в резултат на което постановеното определение следва
да бъде потвърдено.
Така
мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от
08.02.2021 г., постановено по н.ч.х.д. № 13605/2020 г. по описа на Софийски
районен съд, Наказателно отделение, 131-ви състав, с което е прекратено
наказателното производство по делото на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т.2 от НПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване.
Решението
се подписва с особено мнение на съдия Петър Стоицев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ОСОБЕНО
МНЕНИЕ
на съдия Петър Стоицев
по ВНЧД №1569/21 г. по описа на СГС, НО, VI въззивен състав
Не споделям становището на мнозинството от съдебния състав,
че са налице основания за
прекратяване на наказателното производство по чл.24, ал.5, т.2 от НПК, тъй като
тъжбата не отговаря на условията, посочени в чл.81, ал.1 от НПК.
Действително, в първоначално подадената тъжба
липсва надлежно описание на действията на подсъдимите, чрез които те, според
тъжителя, те са извършили престъпление. Този недостатък обаче е отстранен в
допълнение към тъжбата, подадено на 29.12.20 г. В него тъжителят е уточнил, че
лицата, посочени в тъжбата /подсъдимите/ са препятствали умишлено изпълнението
на съдебното решение, като са били с детето и са го задържали. Следователно, инкриминирани са активни
действия на подсъдимите, изразяващи се в задържане на детето – т.е.
възпрепятстване, осуетяване на възможността на детето да излезе от жилището.
Това описание на изпълнителното деяние е достатъчно, за да рамкира предмета на
обвинението и даде възможност на подсъдимите да научат в какво престъпление са
обвинени; въпрос по съществото на делото е дали това деяние действително е било
осъществено и по този въпрос съдът дължи произнасяне с окончателния съдебен
акт.