О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
гр.
Кюстендил, 30.11.2020
г.
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в закрито
заседание на тридесети ноември през две
хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
САВОВА
ЧЛЕНОВЕ:ТАТЯНА
КОСТАДИНОВА
КАЛИН ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното
от съдия Савова в.гр.д. № 550 по описа за 2020 г. на КнОС и за да се произнесе
взе предвид:
Производството е по реда на чл.274 от ГПК.
Образувано
е по постъпила молба на „КОМСТ“ ЕООД, ЕИК *********, гр.Кюстендил, чрез адв.Р.А.,
срещу определение, постановено по гр.дело № 1340 / 2019г.на РС – Кюстендил , с
което е оставено без уважение искане на дружеството – частен жалбоподател за
присъждане на деловодни разноски по реда на чл.248, ал.1 ГПК .
Жалбоподателят
намира за неотносими изводите на КнРС за приложимост на съдебна практика на ВКС
/ и конкретно цитираното Решение № 275 от 30.10.2012 г. на ВКС, Второ г.о., по
гр.дело № 444/2012г./ , тъй като същата касае завършило с акт по същество
производство по чл.32,ал.2 от ЗС , при което съдебното решение би ползвало и
двете страни, с оглед което е справедливо даденото разрешение страните в
първоинстанционното производство да
понесат разноските за адвокатско възнаграждение така, както са направени,
а разноските за такси и експертни възнаграждения да се разпределят според
правата в съсобствеността, но в случая не е постановен акт за разпределение на
ползването , а производството е било прекратено. Поддържа се, че само когато
със съдебния акт се решава по същество спор относно разпределение на ползване
на съсобствен имот, като се допуска разпределение при съответни дялове,
решението ползва и двете страни и само тогава разноските за адвокатско
възнаграждение се понасят от страните, както са направени.Сочи, че още с
отговора на исковата молба ответникът е заявил, че предявеният иск е -
алтернативно - недопустим или неоснователен, доколкото страните по делото са
постигнали съгласие по разпределението на ползването още в нотариалния акт, с
който ищцата е закупила от ответното дружество 300/9710 ид.ч. от терена, като е
претендирал и разноски и моли същите да му бъдат присъдени.
Не е
постъпил отговор по частната жалба от
насрещната страна А.Л.И. ***.
След
преценка изложените в жалбата доводи и
приложените по делото доказателства, въззивният съд намира следното:
Частната жалба е допустима - постъпила е в срок, депозирана е от надлежна
страна , насочена е срещу акт, подлежащ на въззивна проверка, и е надлежно
администрирана.
Разгледана по същество, съдът я намира за основателна по
следните съображения:
С
обжалваното определение е оставено без уважение искане на частния жалбоподател
/ ответник в първоинстанционното
производство / за присъждане на разноски по реда на чл. 78, ал. 4 ГПК в размер на сумата *** лева адвокатско възнаграждение.Производството, което е
по иск с правно основание чл. 32, ал. 2
ЗС, е било прекратено с влязло в сила определение
№2600121/18.09.2020г.по гр.дело №1340/2019г.на КнРС при усл.на чл.231 ГПК.
Районният съд, за да отхвърли искането за
допълване на определението в частта за разноските, се е позовал на цитираното по-горе Решение №
275 от 30.10.2012 г. на ВКС, Второ г.о., по гр.дело № 444/2012г., приемайки, че
е приложимо и всяка от страните поема разноските за адвокатска защита в обема,
който са направени.
Доколкото
в случая производството по претенцията по чл. 32, ал. 2
ЗС е прекратено, то относно принципа, на базата на който следва да
се понесе отговорността за разноските, не намират приложение разясненията,
дадени с постановеното по реда на чл. 290 ГПК
Решение № 275
от 30.10.2012 г. по гр. д. № 444/2012 г. - по описа на ВКС, II г. о.
С последното е разяснено как следва да бъдат разпределени разноските между
страните по иск по чл. 32, ал. 2
ЗС при уважаване на иска, каквато хипотеза не е налице в случая.
Доколкото това разрешение не касае процесния казус и са налице предпоставките
по чл. 78, ал. 4 ГПК, то в тежест на ищцата следва да бъде възложено заплащането на
разноските за заплатено от ответника възнаграждение за един адвокат- изрично Определение
№ 31 от 15.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5316/2015 г., II г. о., ГК.
В
договора за правна защита и съдействие, сключен между ответника и адв.Р.А.–л.18
от делото на КнРС, е посочено уговореното възнаграждение, както и начинът на
плащане на същото, като е посочено, че е заплатено в брой. При тези реквизити
на цитирания договор и с оглед дадените разяснения в Тълкувателно решене № 6 от
06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, които имат задължителен
за съдилищата характер, настоящият съдебен състав приема, че по делото е
доказано заплащането на дължимото от ищеца адвокатско възнаграждение.
След отмяна на атакуваното
първоинстанционно определение, на
основание чл. 278, ал.
2 ГПК, настоящият състав на въззивния съд намира, че претендираните
разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъдат присъдени.
Мотивиран
от горното, Кюстендилският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ
определение №260160 / 30.09.2020г.,
постановено по гр.дело № 1340 / 2019г.на РС – Кюстендил , с което е оставено
без уважение искане на „КОМСТ“ ЕООД, ЕИК *********,гр.Кюстендил, за присъждане
на деловодни разноски в размер на *** лв.адвокатско възнаграждение , и вместо това ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА
А.Л.И. ***, ЕГН **********, да заплати на „КОМСТ“ ЕООД, ЕИК *********, разноски
в първоинстанционното производство по гр.дело №1340/2019г.на РС-Кюстендил, в
размер на *** лв./четиристотин
лева/ за адвокатско възнаграждение.
Настоящото
определение не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.