Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 605/22.11.2018 г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, втори съдебен състав в
публично съдебно заседание на седми ноември през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Председател:
С. Камарашка
при секретаря Димитрана Димитрова, като разгледа докладваното от
съдията административно дело № 331 по
описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215, ал.1
от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл. 145 и сл.
от Административнопроцесуален кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Ю.Д.У. и И.Д.Г. ***,
против мълчалив отказ на кмета на Община Монтана за допускане изработване на
проект за изменение на Подробен устройствен план /ПУП/ за УПИ ХХ, кв.369 по
действащия регулационен и застроителен план на гр. Монтана, по подадено
заявление до кмета на Община Монтана с вх.№94-Ю-38/16.04.2018год., касаещ
образуване на шест нови поземлени имоти с предназначение за жилищно
строителство, както и обособяване на нова улица за достъп до имотите, всички попадащи
в ПИ с идентификатор 48489.13.59 по КККР
гр.Монтана.
В жалбата се твърди, че искането за
изменение на влезлия в сила ПУП за притежавания от тях поземлен имот в режим на
съсобственост възстановен с Решение по ПК гр.Монтана с №26/1 от 04.07.2001год.
на наследниците на Ц*** Г. П*** и И.Г. П*** , се основава на факта, че не е
било предприето отчуждително производство за частта от имота, предвидена за
изграждане на улица. Твърдят, че с искането си по чл.135, ал.2 от ЗУТ са
приложили всички изискуеми документи, като в срока по чл.135, ал.3 от ЗУТ
кметът не се е произнесъл по искането им, което представлява мълчалив отказ,
които е незаконосъобразен като издаден в противоречие с материалния закон. Твърдят,
че е налице основанието на чл.134, ал.2, т.1 от ЗУТ, тъй като в срока по чл.208
от ЗУТ не е започнала процедурата за отчуждаване. В жалбата и в представени
писмени бележки от процесуалния им представител адвокат С. *** искат да се
отмени мълчаливия отказ като незаконосъобразен, като преписката се върне на
административния орган за произнасяне по същество, съобразно дадени указания. Претендират
заплащане на сторените разноски по делото – заплатено в брой адвокатско
възнаграждение по представен договор за правна защита и съдействие и заплатена
държавна такса за образуване на делото, като представят списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът – Кмета на Община Монтана в
съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адвокат Б.Ц. *** оспорва
жалбата, с искане да се отхвърли, като излага съображения, че е реализирано
подземно и надземно строителство, както и са налице зелени площи, за които не е
изтекъл срока, като наред с това е реализирано строителството във връзка с
изградените трасета с комуникации. Претендира заплащане на направените по
делото разноски.
Заинтересованите страни Д.А.Г., С.С.Г.,
М*** Г.И. и И.Г.И., редовно призовани, не се явяват, не се представляват и не
вземат становище по жалбата.
Заинтересованата страна Г.Ц.Г. се
явява лично, като поддържа жалбата против мълчаливия отказ на кмета на Община -
Монтана, моли за неговата отмяна.
Заинтересованата страна – Ц.Ц.П. чрез
процесуалния си представител адвокат Г. Ц. ***, поддържа жалбата против мълчаливия
отказ на кмета на Община - Монтана, моли за неговата отмяна, по съображения
изложени в писмено становище в хода на производството. Претендира заплащане на
сторените разноски по делото – заплатено адвокатско възнаграждение по
представен договор за правна защита и съдействие, като представя списък по
чл.80 от ГПК.
Относно допустимостта на жалбата
настоящият съдебен състав намира, че същата е допустима, поради следното: Предмет на оспорване в настоящото производство е мълчалив отказ.
Непроизнасянето на сезирания административен орган се приравнява на
административен акт, когато за последния съществува законово основание за
изпълнение на искането. Наличието на надлежно сезиране и компетентност за
разглеждането на подаденото искане е условие за прилагането на фикцията,
уредена в чл.58, ал.1 от АПК, че непроизнасянето в срок се счита за мълчалив
отказ, подлежащ на обжалване. Мълчалив отказ е налице тогава, когато органът е
сезиран и има задължение да се произнесе по направеното искане, тъй като само
тогава се засягат правата на заинтересованата от издаването му страна.
Проявлението на установената законова фикция се осъществява при наличие на
елементите от визирания в правната норма фактически състав, който изисква
подадено до компетентния орган искане за издаване на административен акт и
непроизнасяне на органа в определения срок. По аналогия с изричния
административен акт, който следва да е издаден от компетентен орган, за да
произведе правни последици, приравненият на него мълчалив отказ трябва да бъде
свързан с непроизнасяне на овластения по закон административен орган.
Съгласно чл.135 ал.1 от ЗУТ лицата по чл.131 могат да правят искания
за изменение на устройствените планове с писмено заявление до кмета на
общината, а в случаите по чл.124а, ал.3 и 4 - съответно до областния управител
или до министъра на регионалното развитие и благоустройството. В случая
произнасяне дължи кметът на общината, съгласно цитираната норма.
Жалбата е подадена срещу акт, който може да бъде оспорен по съдебен ред.
Със заявление от Ю.Д.У. и И.Д.Г. ***
до кмета на община Монтана с вх. №94-Ю-38 от 16.04.2018год. е поискано
разрешение за изработване на проект за изменение на ПУП, поради което
приложимото правно основание е това по чл.135, ал.3 от ЗУТ. С писмо
изх.№94-Ю-38-1 от 27.04.2018год. кмета на Община Монтана е уведомил
оспорващите, че са установени недостатъци в заявлението, които следва да бъдат
отстранени в законоустановения 30-дневен срок. Писмото е получено от
оспорващите на 28.05.2018год. Депозирано е писмено становище от оспорващите до
кмета на Община Монтана с вх.№94-10-38-2/31.05.2018год., като от този момент е
започнал да тече и 14-дневният срок по чл.135, ал.3 от ЗУТ и е изтекъл на 14.06.2018г.
/вкл./. От тази дата е възникнало правото на оспорване по съдебен ред на
формирания по заявлението мълчалив отказ.
По отношение на преклузивния срок, в
който правото на оспорване може да бъде упражнено, срокът е 14-дневен, съгласно
чл.214 и 215 от ЗУТ. Законът за устройство на територията е специален, поради
което е неприложима разпоредбата на чл.149, ал.2 от АПК. На обжалване според
чл.214 от ЗУТ подлежат отказите за издаване на акт по устройство на
територията, независимо дали са мълчаливи или изрични. Срокът за подаване на
жалбата е до 28.06.2018г., в който същата е подадена в деловодството на
Административен съд Монтана на същата дата.
С оглед на това и постъпилата пред
съда жалба е процесуално допустима за разглеждане по реда на съдебното
административно обжалване, като подадена в законоустановения срок и от активно
легитимирана страна.
За да се произнесе по същество, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
Административното производство е започнало
по повод заявление с вх. №94-Ю-38 от 16.04.2018год. от Ю.Д.У. и И.Д.Г. *** до
кмета на община Монтана, с което на основание чл.134, ал.2, т.1 във
вр. с чл.135 от ЗУТ е поискано разрешение за изготвянето на проект за
изменение на ПИ с
идентификатор 48489.13.59 по КККР гр.Монтана, като УПИ ХХ, кв.369 по плана за
РЗ се корегира по имотната граница и в собствения им имот се обособят шест нови
УПИ с предназначение за жилищно строителство, както и обособяване на нова улица
за достъп до новообразуваните имоти. Исканото изменение е поради факта, че
отчуждаване по чл.208 от ЗУТ не е извършено за реализиране на предвидената улица.
Към заявлението са приложени следните документи:скица - предложение за проект
за изменение на ПУП-ПРЗ на гр.Монтана; обяснителна записка; решение на ПК
Монтана за възстановяване на правото на собственост на насл. на Ц*** и И. Г***
П*** б.ж. на гр.Монтана; извадка от кадастралния регистър на недвижимите имоти
и графична извадка от КК и от КРНИ на гр.Монтана.
По делото не са представени документи,
издадени от административния орган относно подаденото заявление с вх. №94-Ю-38
от 16.04.2018год. от оспорващите.
В хода на делото по
искане на ответника е назначена, изготвена и приета от съда съдебно-техническа
експертиза, която съдът кредитира като обективна, без индиция от
заинтересованост, в която вещото лице потвърждава, че към момента на представяне
на ПУП от инж. К. У*** не е реализирано мероприятие – изграждане на улица за
достъп до съседни обекти върху терена на поземлен имот с идентификатор
48489.13.59 по одобрената КК на гр.Монтана. Предложението за образуване на нови
поземлени имоти и улица, засяга изграждането на предвидените по действащия
регулационен план улици и тротоари, като прилежаща част на пътното платно.
Съдът намира, че жалбоподателят е
депозирал пред административния орган заявление по реда на чл. 135, ал.1 от ЗУТ. От представените документи за собственост, скица - извадка от действащия
ПУП /л.26 по делото/ и приложените удостоверения за наследници се установява,
че оспорващите имат качеството на лица по чл.131, ал.2, т.1 от ЗУТ, поради
което неоснователни са възраженията на ответната страна в тази насока. В
конкретния случай, именно кметът на общината е компетентен да се произнесе по
искането на жалбоподателите, които са представили доказателства, че имат правен
интерес да искат изменение на ПУП, тъй като са съсобственици на имота, предмет
на плана по см. на чл.131, ал.2, т.1 от ЗУТ и са изложили в писмен вид
инвестиционните си намерения.
Следва да се посочи,
че конкретният казус не касае разрешение за изработване на ПУП, а разрешение за
изработване на проект за изменение на вече одобрен ПУП на основание чл. 135,
ал.3 от ЗУТ.
Разпоредбата на чл.135, ал.3 от ЗУТ
задължава компетентния административен орган, в случая кмета на община Монтана
да се произнесе със заповед по направено по реда на чл.135 от ЗУТ искане.
Разрешението на кмета на общината по чл. 135, ал.3 от ЗУТ, респективно отказа
за издаване на такова, е правомощие на кмета на общината, което подлежи на
обжалване пряко пред съда по силата на чл. 215 от ЗУТ.
Относно характера на
административния акт по чл. 135 ал.3 от ЗУТ следва да се посочи, че заповедта по чл.135, ал.3 от ЗУТ
представлява самостоятелен индивидуален административен акт, издаван в
процедурата по одобряване и изменение на действащ ПУП, по искане на лице от
кръга по чл.131 от ЗУТ. С нея се дава положителен отговор /разрешава, допуска/
или се отказва изработването на такъв проект. При издаването й предмет на
преценка са искането /дали изхожда от лице по чл.131 от ЗУТ/ и приложената
скица по чл.135, ал.2 от ЗУТ с предложение за изменението на плана.
В случая към заявлението е приложена
скица с предложение за исканото изменение, което означава, че изискването на
чл. 135, ал.2 от ЗУТ е изпълнено. Искането изхожда от лице по чл.131 от ЗУТ,
тъй като оспорващите са едни от собствениците по силата на наследствено
правоприемство на ПИ с идентификатор 48489.13.59 по КККР гр.Монтана, съгласно
приложеното решение на ПК и издадените удостоверения за наследници. ПИ с
идентификатор 48489.13.59 е с площ от 3352кв.м. и е
пресечен от улица с посока север-юг и дължина 35-38м.
По делото не се спори, че ПУП на
гр.Монтана е одобрен със заповед №740/10.07.1997год., видно от приложената
извадка от действащия ПУП. Имотът на оспорващите е бил предвиден за отчуждаване
за изграждане на улица и за площи с неизяснено предназначение. В извадката от
действащия ПУП е посочено, че уличната и дворищната регулация не са приложени,
което се потвърждава и от заключението на вещото лице по изготвената и приета
по делото съдебно техническа експертиза. Същата потвърждава, че мероприятие не
е осъществявано. С ПУП на гр.Монтана одобрен със заповед №740/10.07.1997год. се
предвижда отчуждаване на ПИ с идентификатор 48489.13.59, с площ от 3352кв.м., в
който попада УПИ ХХ в кв.369 по ПРЗ на гр.Монтана. Уличната регулация на имота не е приложена, но планът е влязъл в сила и е
действащ. Пропускането на срока по чл.208 от ЗУТ от своя страна е основание за
исканото изменение на ПУП-ПРЗ, поради което и жалбоподателите имат правен интерес да искат изменение на ПУП,
съгласно чл. 134 ал.2, т.1 от ЗУТ.
Относно подаване на заявлението от
всички заинтересовани лица по чл. 131 от ЗУТ, следва да се посочи, че административният
орган, съгласно чл. 26 ал.1 от АПК, е длъжен за започване на производството да
уведоми известните заинтересовани граждани и организации освен заявителите. По
делото няма данни, че административният орган е изпълнил това законово
изискване.
В чл.135 ал. 4, т.1 от ЗУТ е разписано,
че заповедите, с които се разрешава или отказва да се изработи проект за
изменение на плана се издават въз основа на становище на главния архитект на
общината. Установи се, че в хода на административното производство такова
становище не е изготвено и съответно не е представено по делото и след
изричните указания на съда. В нормата на чл. 135, ал. 4, т. 1 от ЗУТ е указано,
че заповедите по ал. 3 се издават въз основа на становище на главния архитект
на общината - когато актът се издава от кмета на общината. В конкретния случай,
видно от представените доказателства, такава процедура не е изпълнена, както се
посочи по-горе. Наличието на надлежно изготвено и мотивирано становище на
главния архитект съставлява съществен елемент от производството по изменение на
влезлия в сила ПУП-ПРЗ и неговата липса препятства възможността на кмета на
съответната община да постанови законосъобразен административен акт, с който
одобрява, респективно отказва одобряване на поисканото изменение. Това
становище задължително следва да се вземе от административния орган по ал.1
преди произнасянето му по искането за изменение по реда на чл.135 ал.3 ЗУТ.
Неговата липса представлява процесуално нарушение и води до незаконосъобразност
на крайния административен акт - в случая мълчаливия отказ на Кмета на Общината
да се изработи проект за изменение на плана. Експертното становище на Главния
архитект, е неизменна част от административната процедура и се изготвя в помощ
на кмета на общината. Изискването за експертно становище на Главния архитект,
предхождащо издаването на акта по чл.135 ал.3 от ЗУТ, е обусловено от
обстоятелството, че в случая се касае за строго специфични въпроси от
техническо естество, с каквато компетентност Кмета на Общината по правило не
разполага, както и от необходимостта от предварително проучване на данни от
технически характер, с каквато компетентност несъмнено разполага Главния
архитект по силата на това му длъжностно качество. Даването на такова становище
очевидно обезпечава необходимостта от пълно, всеобхватно и компетентно
изследване на заявения въпрос, свързан с изменението на регулацията, респ.
затрояването на имота. С оглед гореизложеното, съдът приема, че е налице
нарушение на процедурата по издаване на административния акт по чл.135 ал.3 и 4
от ЗУТ - липсва становище от Главния архитект на община Монтана, което
обуславя незаконосъобразността на акта и неговата отмяна с настоящото решение,
само на това основание.
Наред
с гореизложеното, като допълнителен аргумент за незаконосъобразност на
административния акт, съдът констатира и друг порок, който се явява съществен.
Административният акт по чл.135 ал.3 от ЗУТ не е издаден в
нормативноустановената форма, регламентирана в чл.135 ал.4 от ЗУТ/ред. Д.в.
бр.61 от 2007г./. Съгласно разпоредбата на чл.135 ал.3 от ЗУТ кметът на
Общината разрешава или отказва да се изработи проект за изменение на плана,
като по силата на ал.6 на същата норма актът следва да бъде мотивиран,
включително и становището на органите по ал.4. Т.е. нормите на ал.3 и ал.6 на
чл.135 от ЗУТ въвеждат задължително изискване за форма на произнасяне на
компетентния орган по чл.135 ал.3 от ЗУТ.
Мълчаливият отказ на кмета на Община
Монтана да издаде заповед по чл.135, ал.3 от ЗУТ, съставлява акт подлежащ на
съдебен контрол за законосъобразност. Съгласно трайната практика на ВАС по
жалба против мълчалив отказ на административен орган да издаде искания
административен акт, съдът се произнася по законосъобразността му с оглед на
всички фактически и правни предпоставки, обуславящи претендираното право, като
изхожда от предполагаемите съображения, мотивирали административния орган да не
уважи искането. Този извод произтича и от разпоредбата на чл.58, ал.1 от АПК,
която приравнява мълчаливия отказ на изричен такъв. Ето защо, настоящият състав
счита, че при преценка материалната законосъобразност на обжалвания мълчалив
отказ, е необходимо да се установи наличието, респективно липсата на
предвидените в закона обстоятелства налице ли е основание за
процедиране на исканото изменение в хипотезата на чл.134, ал.2,
т.1 от ЗУТ, т.е. приложим ли е чл.208 от ЗУТ, налагащи издаване на заповед по
чл.135, ал.3 от ЗУТ, с която да се разреши, респ. да се откаже изработване на
проект на изменение на ПУП.
Разпоредбата на чл.208 от ЗУТ
определя, че срокът за започване на отчуждителните процедури по Закона за държавната собственост
и Закона за
общинската собственост на недвижими имоти, определени по подробните
устройствени планове за изграждане на обекти - публична държавна или публична
общинска собственост, е пет години от влизане в сила на плановете и десет
години от влизането в сила на подробните устройствени планове за изграждане на
елементи на техническата инфраструктура по чл.64 - публична собственост на
държавата и общините, а за имоти, предвидени за озеленени площи по чл.61, ал.4
- петнадесет години от влизане в сила на плановете. С изречение второ от
нормата е уредено, че след изтичане на този срок собствениците на недвижимите
имоти имат правата по чл.134, ал.2,
т.1 от ЗУТ, т.е. в тяхна полза възниква правото да искат изменение
на влязъл в сила подробен устройствен план.
Изменението на ПУП по чл.134, ал.2,
т.1, във връзка с чл.208 от ЗУТ
е специално уредена от законодателя процедура, касаеща възстановяване на
регулационни граници на имоти, засегнати от неприложена регулация. Тази
процедура изисква осъществяването на две кумулативни предпоставки: 1) имотът да
е засегнат от неприложена регулация и 2) да са изтекли повече от десет години,
считано от 31.03.2001г. - арг. от § 70 ПЗР от
ЗИДЗУТ, във връзка с чл.208 от ЗУТ,
през който период да не е започвала отчуждителна процедура и собствениците на
имота да са инициирали процедурата по чл.134, ал.2,
т.1 ЗУТ. Според §70 от ПЗР
към ЗИД на ЗУТ, (обн. ДВ бр. 61/2007г., в сила от 27.07.2007г.),
сроковете по чл.208 от ЗУТ
за започване на отчуждителните процедури на недвижими имоти, определени по
действащите към датата на влизане в сила на закона ПУП, за изграждане на обекти
- публична държавна или публична общинска собственост, текат от 31 март 2001г.
По делото е установено,
че ПРЗ, одобрен със Заповед № 740/10.07.1997г., с който се предвижда
отчуждаване на част от имот УПИ ХХ, кв.369
за реализиране на улица, не е приложен, но е влязъл в сила и е действащ,
като пропускането на срока по чл.208 от ЗУТ
е основание за неговото изменение. Именно това си право са упражнили
оспорващите по реда на чл.134, ал.2,
т.1 от ЗУТ. В закона е предвидено изрично правото на жалбоподателите
като собственици на посочения имот да поискат изменение на ПУП и съобразяването
му с границите на имота им. Правната теория и съдебната практика приемат, че
при разглеждане на подаденото искане за промяна на ПУП, кметът на общината
действа при условията на обвързана компетентност и няма правомощия да откаже
промяната при наличието на законовите предпоставки за това. Правото на
жалбоподателите да искат изменение на плана възниква по силата на закона - чл.208,
във връзка с чл.134, ал.2,
т.1 от ЗУТ и тъй като отчуждаването, предвидено по ПУП от 1997г. не
е реализирано в законоустановения срок, кметът на община Монтана, в условията
обвързана компетентност е следвало да издаде заповед, с която разреши да се
изработи проект на изменение на ПУП, по силата на който се измени УПИ ХХ,
кв.369 по КККР гр.Монтана по ПРЗ на гр.Монтана, касаещ образуване на шест нови
поземлени имоти с предназначение за жилищно строителство и обособяване на нова
улица за достъп до имотите, всички в ПИ 48489.13.59 по КККР гр.Монтана
От изложеното следва
изводът, че оспореният мълчалив отказ на Кмета на Община Монтана е в
противоречие с материалноправните разпоредби на чл.134, ал.2,
т.1 от ЗУТ, вр.с чл. 208 от ЗУТ, поради което следва да се отмени като незаконосъобразен.
По
отношение на установените налични елементи на техническата инфраструктура /ВиК,
електро и газопровод/ в имота липсват представени документи или данни същите да
преминават или да са прокарани по надлежен ред със знанието на съсобствениците
на ПИ. Още по – малко наличието им да се явявя пречка административния орган да
изпълни нормативно установените си задължения произтичащи от ЗУТ.
Съгласно нормата на чл.173, ал.2
от АПК, в случаите, в които естеството на административния акт не
позволява решаването на въпроса по същество, съдът изпраща преписката на
съответния компетентен административен орган със задължителни указания по
тълкуването и прилагането на закона. В настоящия случай, съгласно чл.135, ал.3
от ЗУТ, компетентността да разреши изготвяне на проект за изменение
на плана е предоставена единствено на кмета на общината. С оглед на това, на
основание чл.219 от ЗУТ,
вр. с чл.173, ал.2
от АПК настоящото дело следва да се върне като преписка на
административния орган - кмета на Община Монтана, който да се произнесе по
подаденото от Ю.Д.У.
и И.Д.Г. ***, заявление с вх.№94-Ю-38/16.04.2018год. като постанови заповед по реда на чл.135, ал.3
от ЗУТ в съответствие с мотивите на настоящото съдебно решение. Съгласно чл.174 от АПК, когато задължи органа да издаде административен акт, съдът определя и срок
за това. В случая срокът е посочен в специалния закон – чл.135, ал.3 от ЗУТ и
следва да бъде 14-дневен, считано от датата на получаване на решението.
Изложените аргументи
определят жалбата като основателна, респективно налагат извода, че мълчаливият
отказ на кмета на община Монтана да издаде Заповед за допускане изработване
проект на изменение на ПУП, с който се измени УПИ ХХ, кв.369 по КККР гр.Монтана
по ПРЗ на гр.Монтана, касаещ образуване на шест нови поземлени имоти с
предназначение за жилищно строителство и обособяване на нова улица за достъп до
имотите, всички в ПИ 48489.13.59 по КККР гр.Монтана по заявление, подадено по реда на чл.134, ал.2, т.1 от ЗУТ
във вр. чл.208 от ЗУТ, е незаконосъобразен - издаден и в противоречие с
материалния закон, което съставлява основание за неговата отмяната по арг. от чл.146, т.4
от АПК.
От така установеното фактическо и правно положение,
съдът приема, че оспореният административен акт е
издаден от компетентен орган, но при неспазване на установената форма, при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, поради което се явява незаконосъобразен по
смисъла на чл.146, т.2, т.3 и т.4 от АПК и следва да бъде отменен.
При този изход на делото искането на жалбоподателите за присъждане на съдебно-деловодни разноски по представен списък с разноски по чл.80 ГПК приет по делото, изразяващи се в платена
държавна такса за
образуване на делото в размер на 10.00 лв.
и договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение от двамата жалбоподатели общо 600.00 лв. е основателно. В тази връзка съдът следва да осъди ответника да
заплати направените разноски от жалбоподателите в общ размер от 610.00 лв. или
на всеки от тях по 305.00лева. На заинтересованата страна Ц.Ц.П.,
представлявана от адвокат, следва да бъде осъден ответника да заплати сторените
разноски по договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение по
представен списък по чл.80 от ГПК в размер на 100.00лева.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2, предл. второ от АПК, чл. 219, ал.1 от ЗУТ във
вр. с чл.173 ал.2 от АПК, Административен съд Монтана, ІІ-ри състав,
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по
жалба на Ю.Д.У. и И.Д.Г. ***, мълчалив отказ на кмета на община Монтана да се
произнесе по Заявление вх.№94-Ю-38/16.04.2018год.,
като издаде заповед за допускане изработване
на проект за изменение на ПУП, с който да се измени УПИ ХХ, кв.369 по ПРЗ на гр.Монтана, като
се образуват шест нови поземлени имоти с предназначение за жилищно строителство
и обособяване на нова улица за достъп до имотите, всички попадащи в ПИ с
идентификатор 48489.13.59 по КККР гр.Монтана.
ВРЪЩА преписката
на административния орган - Кмета на Община Монтана за произнасяне по подадено заявление с вх.№94-Ю-38/16.04.2018год. от Ю.Д.У.
и И.Д.Г., като постанови заповед по реда на чл.135, ал.3
от ЗУТ в съответствие с мотивите на настоящото съдебно решение в 14-дневен срок от получаването му.
ОСЪЖДА Община – Монтана да
заплати на Ю.Д.У. ***, сумата от общо 305.00лева /триста и пет лева/ разноски
по делото, представляващи съобразно нейната част заплатено адвокатско
възнаграждение и държавна такса за образуване на делото.
ОСЪЖДА Община – Монтана да
заплати на И.Д.Г. ***, сумата от общо 305.00лева /триста и пет лева/ разноски
по делото, представляващи съобразно нейната част заплатено адвокатско
възнаграждение и държавна такса за образуване на делото.
ОСЪЖДА Община – Монтана да
заплати на Ц.Ц.П. ***, сумата от 100.00лева /сто лева/ разноски по делото,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба чрез Административен съд - Монтана пред Върховен административен съд в 14
дневен срок от съобщението до страните.
На основание чл.138, ал.1 от АПК
препис от решението да се изпрати на страните.
Административен
съдия: