Р Е Ш Е Н И Е
№ 243 14.02.2020г. гр.
Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският
административен съд двадесети състав, в публично заседание на двадесет и седми
януари две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ
при секретаря И. Ламбова, като разгледа докладваното от
съдия Хр. Христов административно дело № 3070 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.197, ал.2 - 4 във връзка с чл.121, ал.2 от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс /ДОПК/.
Административното дело е
образувано по жалба от Г.Ц.Б., с ЕГН **********, с постоянен адрес *** и адрес
за призоваване: гр.Бургас, ул.“Цар Симеон I” № 70, ет.1, против Решение № 144/07.11.2019г., издаден от Т.П.К.–
директор на ТД на НАП Бургас, с което е потвърдено Постановление за налагане на
предварителни обезпечителни мерки № С-190002-023-0003100/22.10.2019г. на
публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас.
С
жалбата се иска отмяна на оспореното решение като незаконосъобразно, неправилно
и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, както и отмяна
на потвърденото с него постановление за налагане на предварителни обезпечителни
мерки.
В съдебно заседание за
жалбоподателят Г.Ц.Б., редовно и своевременно призован, не се явява и не се
представлява.
Ответната страна ДИРЕКТОР НА ТД
НА НАП БУРГАС се представлява от главен юрисконсулт Костадинка Т., която
оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и претендира за присъждане на
разноски за възнаграждение на юрисконсулт.
Съдът, като взе предвид
разпоредбата на чл.168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства,
ведно с доводите и изразените становища прие за установено следното:
Предмет на оспореното
Решение № 144/07.11.2019г. на Т.П.К.–
директор на ТД на НАП Бургас е Постановление за налагане на предварителни
обезпечителни мерки /ПНПОМ/ № С-190002-023-0003100/22.10.2019г., издадено от
Теменуга Петкова, на длъжност главен публичен изпълнител при ТД на НАП –
Бургас, издадено на основание чл.121,
ал.1 от ДОПК (л.15 от делото), с което са наложени обезпечителни мерки – запор
върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в
трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за
доверително управление, находящи се в „БАНКА ДСК” АД „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД за
сумата от 47 442.42 лева.
В мотивите на
постановлението е посочено, че запорът се налага във връзка с ревизия,
възложена със Заповед за възлагане на ревизия №
Р-02000219005355-020-001/13.08.2019г. и предвид това, че ще се затрудни
събирането на публично вземане в предполагаем размер 47 442.42 лева, от
които 43 384.93 лева – главница и 4 057.49 лева – лихва към 16.10.2019г.
Тази заповед не е
представена по преписката, но част от съдържанието й е описано в процесното
ПНПОМ и съгласно него с тази заповед е възложена ревизия на жалбоподателя Г.Б.
за установяване на отговорност по чл.19 от ДОПК за задължения на „Борун
ПНПОМ е обжалвано пред директора
на ТД на НАП – Бургас с жалба вх.№ 94-Г-408/31.10.2019г. (л.17 от делото). В
тази жалба са изложени възражения, които са идентични с възраженията, изложени
в жалбата до съда.
По жалбата е изложено становище
(л.10 от делото) от публичния изпълнител, издал постановлението за налагане на
предварителни обезпечителни мерки. Публичният изпълнител е посочил, че запорът
върху банковите сметки е наложен във връзка с постъпило искане №
Р-02000219005355-039-001/17.10.2019г. за предварително обезпечаване на публични
вземания, установими с ревизия на Г.Ц.Б., ЕГН **********, възложена със Заповед
за възлагане на ревизия № Р-0200219005355-020-001/13.08.2019г. за установяване
на отговорност по чл.19 от ДОПК за задължения на „Борун
В обжалваното решение (л.6-8 от
делото) директорът на ТД на НАП Бургас е приел, че постановлението е издадено
от компетентен орган, в предвидената от закона форма. Изложени са теоретични
съображения, според които обезпечителната мярка представлява едновременно
защита и санкция, в които се състои обезпечението на конкретно вземане, както и
че публичният изпълнител е действал при условията на обвързана компетентност по
отношение мотивираното искане на органа по приходите. Решаващият орган е приел,
че са обсъдени мотивите на органа по приходите за исканото предварително
обезпечение. Съобразена е целта, с която са наложени предварителните
обезпечителни мерки – улесняване събирането на задълженията и предотвратяване
извършването на разпоредителни сделки и
действия с имуществото на ревизираното лице, вследствие на което ще бъде
затруднено или невъзможно събирането на задълженията. Изложени са и мотиви, че
с наложената обезпечителна мярка не е нарушен принципа на съразмерността по
чл.6 от АПК. С оглед на тези и другите изложени в оспореното решение
съображения директорът на ТД на НАП Бургас е приел, че обжалваното пред него ПНПОМ
е правилно и в съответствие със закона и потвърдил същото.
Решението е връчено на Г.Ц.Б. на
28.11.2019г., който го оспорил пред Административен съд – Бургас с жалба вх.№
94-Г-408#3/06.12.2019г. изпратена по пощата на 05.12.2019г., във връзка с която
е образувано настоящото дело.
В изпратената от административния
орган преписка по издаване на оспореното решение са приложени ПНПОМ №
С-190002-023-0003104/22.10.2019г.(л14 от делото) и ПНПОМ №
С-190002-023-0003102/22.10.2019г.(л.16 от делото) и двете издадени от Теменуга
Петкова, на длъжност главен публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас, за
налагане на възбрана върху недвижими имоти собственост на Г.Б..
В преписката не се съдържат
цитираните по-горе Заповед за възлагане на ревизия №
Р-02000219005355-020-001/13.08.2019г. и Искане №
Р-02000219005355-039-001/17.10.2019г. за предварително обезпечаване на публични
вземания.
При така установените факти,
съдът намира, следното от правна страна:
Жалбата е подадена от надлежна
страна, имаща правен интерес от оспорването, в преклузивния 7-дневен срок, при
спазване на принципа за задължително оспорване на ПНПОМ по административен ред
съгласно чл.197, ал.1 ДОПК, поради
което жалбата е допустима.
Съгласно чл.197, ал.2 от ДОПК, решението, с което
се потвърждава наложената обезпечителна мярка може да се обжалва пред
административния съд по местонахождението на териториалната дирекция, чийто
директор го е издал. От друга страна, нормата на чл.197, ал.3 от ДОПК определя условията,
при които съдът отменя наложената обезпечителна мярка. Въз основа на
граматическото и систематичното тълкуване на горепосочените разпоредби се
обосновава извода, че предмет на съдебен контрол на настоящото производство са
ПНПОМ и потвърждаващото го решение на директора на ТД на НАП. Следователно,
съдът съобразно задължението си за пълна служебна проверка на
законосъобразността на оспорвания акт по чл.168 от АПК
вр. § 2 от ДР на ДОПК, извършва преценка дали
при издаването на двата административни акта са спазени всички изисквания за
законосъобразност – наличието на компетентност на органа; спазване на
материалните и процесуалните правила при издаването им; изискването за писмена
форма и съобразяване с целта на закона.
При така определения предмет на
производството, съдът намира жалбата за основателна.
Обжалваното ПНПОМ е издадено от
компетентен орган – публичен изпълнител в ТД на НАП - гр.Бургас, съгласно
правомощията му, определени в чл.167 от ДОПК, в предвидената в чл.196 от ДОПК писмена форма и съдържа посочените в същата норма задължителни
реквизити. Същите изводи са относими и за потвърждаващото го решение – чл.197,
ал.1 от ДОПК.
Административният акт
е издаден при спазване на административно-процесуалните правила за неговото
издаване, но при неправилно приложение на материалния закон. Този извод се
налага по следните съображения:
Настоящото производство започнало
с мотивираното искане до публичния изпълнител. Публичният изпълнител има
оперативна самостоятелност да прецени във всеки отделен случай, според
съдържанието на мотивираното искане и други факти, които следва да събере, дали
действително ще бъде затруднено или невъзможно събирането на предполагаемите
публични вземания.
В конкретния случай в процесното
ПНПОМ № С-190002-023-0003100/22.10.2019г. е посочено, че същото се издава въз
основа на направено искане от Даниела Жечкова Йорданов на длъжност главен
инспектор по приходите, но без да е посочен номерът и датата на издаването му.
В представеното в административната преписка становище на публичния изпълнител
е посочено, че издаденото от него ПНПОМ е въз основа на искане №
Р-02000219005355-039-001/17.10.2019г. за предварително обезпечаване на публични
вземания, но не е посочен неговият издател. В административната преписка и по
делото не е представено искането, въз основа на което е издадено ПНПОМ № С-190002-023-0003100/22.10.2019г.,
поради което съдът няма възможност да извърши преценка доколко основателно и
обосновано е то. По делото липсва и заповедта за възлагане на ревизията,
послужила като основание за изготвяне на искането.
Съгласно чл.195, ал.1
и ал.2 от ДОПК
подлежат на обезпечение установените и изискуеми публични вземания, като
обезпечение се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни
събирането на публичното задължение. Съгласно чл.198, ал.1 от ДОПК
обезпечението се извършва: 1. с налагане на възбрана върху недвижим имот или
кораб; 2. със запор на движими вещи и вземания на длъжника; 3. със запор на
сметките на длъжника; 4. със запор на стоките в оборот на длъжника, като
съгласно ал. 2 публичният изпълнител може да наложи няколко вида обезпечения на
обща сума до размера на вземането. Съответно в нормите на чл.200 - чл.207 от ДОПК
е предвиден реда за налагане на запора и възбраната, както и тяхното действие.
Следователно
обезпечението се налага, когато ще е невъзможно или ще се затрудни събирането
на публични вземания и има за цел предотвратяване на извършването на сделки и
действия с имуществото на лицето. Обезпечителното производство е строго
регламентирано, като на публичния изпълнител са предоставени правомощия да
налага само предвидените от законодателя обезпечителни мерки.
От мотивите на ПНПОМ №
С-190002-023-0003100/22.10.2019г. се установява, че обезпечителната
мярка се налага спрямо жалбоподателя за установяване на отговорност по чл.19 от ДОПК за задължения на „Борун
Същевременно по
делото не са представени доказателства, от които може да се направи извода, че жалбоподателят
е действал в скрито съучастие в „Борун
Наред с това следва да бъде
отчетено и обстоятелството, че съгласно цитираната Заповед за възлагане на
ревизия № Р-0200219005355-020-001/13.08.2019г. същата е следвало да започне от
датата на връчването й, за което липсват данни. Съгласно чл.114, ал.1 от ДОПК
първоначалният срок на извършване на ревизията е до три месеца. Липсват
доказателства по делото, както и твърдения от страна на административния орган
ревизията да е била продължена, което прави наложените предварителни
обезпечителни мерки безпредметни към настоящия момент.
По изложените съображения съдът
счита, че издаденото постановление за налагане на предварителни обезпечителни
мерки е постановено при липса на предпоставките, които законът изисква и
горестоящият административен орган - директор на ТД на НАП Бургас е следвало да
го отмени с обжалваното решение. След като последният орган е достигнал до
обратният резултат, това решение следва да бъде отменено, както и потвърденото
с него постановление на публичния изпълнител.
Мотивиран от горното, на
основание чл.197, ал.4 от ДОПК
Административен съд гр.Бургас
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 144/07.11.2019г., издаден от Т.П.К.–
директор на ТД на НАП Бургас и потвърденото с него Постановление за налагане на
предварителни обезпечителни мерки № С-190002-023-0003100/22.10.2019г. на главен
публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас.
Решението, на основание
чл.197, ал.4 от ДОПК, е окончателно и
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: