Р е ш е н и е
№ 595 / 20.10.2023г.
гр. Пазарджик
в името на народа
Административен
съд Пазарджик, V състав, в открито заседание на двадесети септември две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
Председател: Георги Видев
при секретаря Радослава Манова, като разгледа докладваното от съдия Видев административно дело № 631 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по жалба на А.А.Т. *** против Заповед № 312з-1304 от 07.06.2023 г. на директора на ОД на МВР – Пазарджик, с която на жалбоподателя в качеството му на полицейски служител е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят прави искане за отмяна на обжалваната заповед, като незаконосъобразна. Съображенията от жалбата се поддържат от процесуалния представител на жалбоподателя в проведеното съдебно заседание и в представени писмени бележки. Жалбоподателят претендира присъждане на разноски.
Ответникът по оспорването – директорът на ОД на МВР – Пазарджик – не се явява и не се представлява в проведеното съдебно заседание но оспорва жалбата в писмено становище, подадено от процесуалния му предствител. На свой ред претендира разноски, като възразява за прекомерност на насрещната претенция.
Съдът намира жалбата за допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице засегнато от разпореденото с нея, а именно: служител в МВР, на когото е наложено дисциплинарно наказание.
Разгледана по същество жалбата е основателна:
С обжалваната заповед жалбоподателят в качеството му на полицейски служител е наказан с дисциплинарното наказание „порицание“ за срок от 6 месеца, за извършено от него нарушение – неизпълнение на служебните задължения, изразяващо се в неизпълнение на следните разпоредби на подзаконови нормативни актове, а именно чл. 47, т. 1 (неподготвяне на допълнителни задачи за ежедневния инструктаж) и чл. 48, ал. 2 (невъзлагане чрез средствата за комуникация или по електронен път за въвеждане в АИСПП от ОДЧ/ОДЦ и/или прекия ръководител на нарядите на допълнително възникнали конкретни задачи) от Инструкция № 8121з-749/20.10.2014 г. за реда и организацията на дейностите по контрол на пътното движение. Конкретно му е вменено извършването на нарушение на датите 04.11.2022 г., 05.11.2022 г., 08.11.2022 г., 09.11.2022 г., 13.11.2022 г. и 16.11.2022 г., в които дни се е полагала пътна маркировка на АМ Тракия и именно той е извършвал инструктаж на наряда (в сградата на Сектор „Пътна полиция“ – Пазарджик), като е прието, че като задължено лице не е отразил допълнително поставяните задачи в АИС „ПП“ за осигуряване безопасността на участниците в движението в районите на извършваните СМР.
Вмененото на
жалбоподателя нарушение не е съставомерно:
Посочените в заповедта като нарушени разпоредби на инструкцията, както и разпоредбата на чл. 47, т. 4 от същата предвиждат следното:
Чл. 47. Непосредствено преди провеждането на ежедневен инструктаж определените за извършване на инструктажа служители са длъжни:
1. да са запознати с оперативната и пътнотранспортната обстановка;
4. да подготвят при необходимост допълнителните задачи за инструктажа.
Чл. 48. (2) Допълнително възникнали
конкретни задачи се възлагат на нарядите чрез средствата за комуникация или по
електронен път за въвеждане в АИСПП от ОДЧ/ОДЦ и/или прекия ръководител.
Във фактическите основания на обжалвания акт не са изложени никакви констатации относно обстоятелството дали жалбоподателят, като извършващ инструктажа на процесните дати е бил запознат или не с оперативната и пътнотранспортната обстановка. Следователно, не му е вменено нарушение на задължението за познаване на оперативната и пътнотранспортната обстановка. Като фактическо основание е цитирано, посоченото по-горе съдържание на чл. 47, т. 4 от инструкцията но отново не е констатирано дали касаторът е подготвил или не допълнителните задачи за инструктажа (свързани с реда и организацията на дейностите по контрол на пътното движение, произтичащи от полагането на пътна маркировка на АМ Тракия). Тоест отново липсва вменяване на нарушение на задължението за подготовка на допълнителни задачи за инструктажа.
Като фактическо основание за издаване на обжалваната заповед е вменено на жалбоподателя единствено нарушение на задължението за отразяване на допълнително поставените задачи в АИС „ПП“ за осигуряване безопасността на участниците в движението по пътищата в районите на извършваните СМР. Видно от цитираното по-горе съдържание на посочената като нарушена разпоредба на чл. 48, ал. 2 от инструкцията е, че изпълнителното деяние на вмененото на жалбоподателя нарушение представлява само едната от двете хипотези, предвидени в разпоредбата. Същественото в случая е, че задължението, предвидено в тази норма за възлагане на нарядите на допълнително възникнали конкретни задачи, по силата на разпоредбата може да бъде изпълнено по два алтернативни начина – или по електронен път чрез въвеждане в електронната система, или чрез средствата за комуникация. Тоест, несъмнено е, че съдържанието на разпоредбата предоставя на задълженото лице правомощието да избере по кой от двата начина да изпълни задължението си за възлагане на нарядите на възникналите конкретни задачи – дали посредством средствата за комуникация или по електронен път. Следователно, за да бъде извършител на такова нарушение съответният служител би следвало да не е използвал нито един от двата алтернативни начина за възлагане на задачите. В случая ответникът е вменил на жалбоподателя неизползване само на единия от начините, като изобщо не е обсъдил дали той е възложил същите, като е използвал другия алтернативен и законосъобразен начин за възлагането им – посредством средствата за комуникация. Нещо повече, от събраните по делото гласни доказателства се установи, че обичайният начин за възлагане на допълнителните задачи и конкретно на задачите, свързани с полагането на маркировката през месец ноември 2022 г. е бил комуникация по телефона между служителите от наряда и техните ръководители, включително жалбоподателя.
Следователно, като е приел, че жалбоподателят е извършил нарушение само на едната от двете алтернативни хипотези на възможно изпълнение на задължението по чл. 48, ал. 2 от инструкцията, ответникът му е вменил извършването на несъставомерно нарушение, като незаконосъобразно е извършил стеснително тълкуване на разпоредбата, във вреда на жалбоподателя.
Разпоредбите, съдържащи юридическа отговорност, следва да се тълкуват стриктно според точния им смисъл, а налагането на наказание следва да се осъществява само при безспорна установеност на извършено нарушение. В случая това не е направено от дисциплинарнонаказващия орган и той е наложил наказание в противоречие с относимите материалноправни разпоредби.
Затова като незаконосъобразна обжалваната заповед следва да бъде отменена от съда.
С оглед изхода на делото е основателна претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски, които са в размер на 10 лв. платена държавна такса и 750 лв. платено адвокатско възнагражение. Последното не следва да бъде намалявано, тъй като е в минималния предвиден в закона размер.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
Отменя Заповед № 312з-1304 от 07.06.2023 г. на директора на ОД на МВР – Пазарджик, с която на А.А.Т. *** в качеството му на полицейски служител е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца.
Осъжда Областна дирекция на МВР – Пазарджик да заплати на А.А.Т. *** разноски по делото в размер на 760 лв. (седемстотин и шестдесет лева).
Решението не подлежи на касационно оспорване.
Съдия: (П)