МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ № 78/17.05.2018
г. ПО АНД № 107/2018 г. ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД П., 3-ТИ СЪСТАВ, изготвени на 08.06.2018
г.:
Районна прокуратура- П. е внесла постановление с предложение
за освобождаване на обвиняемия М.Г.Л. от с.Ч. от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание за това, че на
14.11.2016г., около 16.30 часа
в с.Ч., в зъболекарски кабинет, е причинил на Д.Н.Ц.от гр.П., ул. „Ч.В.“ №1а,
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долната челюст, поради
немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност-
като „дентален лекар – стоматолог“ и в това му качество, при извършване на
цялостна дейност, свързана с провеждане на стоматологично лечение на
пациентката Ц., като немарливото изпълнение се изразява в нарушаване на
Правилата за добра медицинска практика на лекарите по дентална
медицина /нарушил е чл.79 и чл.80 от Закона за здравето, чл.6, ал.1 от Закона
за лечебните заведения, чл.5 от Закона за съсловните организации на лекарите и
лекарите по дентална медицина/ - без рентгенова
снимка, като минимум от предварителните изследвания за преценка, и писмено
информирано съгласие, подписано от пациента за извършване на съответната
лечебна дейност, е предприел манипулация по изваждане/екстракцио/
на осми долен в ляво постоянен зъб/мъдрец/, което е довело до счупване на
челюстта - престъпление по чл.134, ал.1, т.2 вр.
чл.129, ал.2, предл.3, алт.1 вр.
ал.1 НК
В съдебно заседание прокурор и.и.-
представител на РП-П., поддържа предложението и прави искане обвиняемият да
бъде освободен от наказателна отговорност, като му бъде наложено
административно наказание по чл.78аНК. С оглед събраните в хода на
разследването писмени и гласни доказателства прокурорът счита обвинението за
доказано по безспорен и категоричен начин, както и това, че обвиняемият М.Л. е
осъществил състава на престъпление по чл.134, ал.1, т.2 вр.
чл.129, ал.2 пр.3, алт.1 вр ал.1 НК. Представителят
на държавното обвинение намира, че са налице процесуалните предпоставки на
чл.78а НК, тъй като обвиняемият е пълнолетен, не е освобождаван от наказателна
отговорност, не е осъждан и с деянието
не са причинени съставомерни имуществени вреди.
Предлага на обвиняемия да бъде наложена глоба към минимума, а именно: 1000 лв.
и предвид поведението му /признава вината си, съдейства за разкриване на
обективната истина/ да не му бъде налагано административно наказание „лишаване от право да упражнява професията
си“.
Обвиняемият М.Л. се явява в съдебното заседание по разглеждане на
делото, като заявява, че не оспорва фактическата обстановка, изложена от
прокуратурата. Изразява съжаление за извършеното и изразява позиция, че не го е
направил умишлено и че съдът следва да направи това, което сметне за
необходимо, но той самият желае минимална глоба и да не бъде лишаван от право
да упражнява професията си.
Съдът,
въз основа на събраните и приложени по делото доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Обвиняемият М.Г.Л., ЕГН: **********, е роден на *** ***, с постоянен адрес *** и настоящ
адрес ***, българин, български гражданин, с висше образование, неженен,
неосъждан, работи като лекар по дентална медицина с
практика в с.Ч.. Не е освобождаван от наказателна
отговорност.
На 13.12.2016г. пострадалата Д.Ц. се свързала по телефона с
обвиняемия д-р М.Л. и му съобщила, че има силни болки на зъб-мъдрец от долна
лява страна. Двамата се уговорили на следващия ден Ц. да посети стоматологичния
му кабинет в с.Ч., който пострадалата е посещавала няколко пъти преди това за
лечение и вадене на други зъби. На 14.11.2016г. Ц. посетила стоматологичния
кабинет на д-р Л., заедно със съпруга си- свидетеля Борислав Цонков и била
веднага приета и прегледана. Д-р Л. заявил, че осми долен зъб в ляво /т.нар.
мъдрец/ е наложително да бъде изваден. Ц. не била направила рентгенова снимка
на зъба и не била подписала информирано съгласие, въпреки което Л. предприел
манипулация по изваждане на зъба с нейно устно съгласие. Докторът и поставил
местна упойка със спринцовка и игла, изчакал няколко минути същата да подейства
и започнал действия по механично изваждане на зъба, като за целта използвал
стоматологичен инструмент – т.нар. „длето“. След няколко неуспешни опита за
изваждане на зъба, Ц. почувствала силни болки от механичното въздействие и
прилаганата върху зъба сила, съобщила на Л. за силната болка, при което той и
поставил допълнителна упойка и продължил манипулацията. След поредния неуспешен
опит за изваждане на зъба, Ц. казала на стоматолога, че и прилошава от силната
болка, като той отново и поставил допълнителна упойка и спрял процедурата за
известно време, след което опитал отново неуспешно да извади зъба и след като в
рамките общо на около два часа не успял, преустановил работата си върху
пациентката, казал и че няма да успее да извади зъба и че е добре на следващия
ден да посети д-р Атев- негов колега, работещ в гр.
София, с когото Л. се свързал преди да насочи Ц. натам. Изписал и антибиотик и
и казал преди да отиде при д-р Атев да направи
рентгенова снимка на зъба. През нощта Ц. изпитвала много силни болки, а на
следващия ден, както и казал Л., си направила рентгенова снимка в гр.П. и
заминала за гр.София, където след като докторът видял снимката, я пренасочил
към колегата си д-р Генадиев от СБАЛЛЧХ- София. На 16.11.2016г. Д.Ц. била
приета в болницата, а след направена нова снимка и било съобщено, че има
счупване на долната челюст при мястото на зъба, който д-р Л. се е опитал да
извади. Ц. останала на лечение до 22.11.2016г. с окончателна диагноза: пълно
открито счупване на долната челюст в областта на левия ъгъл без разместване.
Под локална анестезия и били поставени метални шини. На 22.11.2016г. Ц. била
освидетелствана и от съдебен лекар.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа обстановка безспорно се установява от
събраните в досъдебното производство доказателства, приобщени и ценени при
условията на чл. 378, ал.2 НПК, а именно: гласни доказателства - показания на
свидетелите Д.Ц./л. 21 ДП/ и Борислав Цонков /л.22 ДП/, обясненията на самия
обвиняем/л.19 ДП/, както и от събраните в хода на ДП писмени, експертни и
веществени доказателства – докладна записка /л.4 ДП/, епикриза
от СБАЛЛЧХ /л.6 ДП/, жалба от Д.Ц. до РП-П. /л.8-9 ДП/, диплома за висше образование
и приложения към нея на д-р М.Л./л.12 и л.16 ДП/, СМУ
/л.13 ДП/, 2 бр. болнични листове /л.14-15 ДП/, декларация за семейно,
материално положение и имотно състояние/л.20 ДП/, справка за съдимост на М.Л./л.32 ДП/, Характеристика на М.Л. /л.33 ДП/,
Съдебно-медицинска експертиза /л.24-28 ДП/ и рентгенова снимка с диск /л.17 ДП/.
Между събраните по делото доказателства не съществуват
противоречия. От тях точно и категорично се установяват всички факти от
значение за правилното решаване на делото - извършването на деянието, неговото
авторство и обстоятелствата от значение за наказателната отговорност на дееца.
Гласните, писмените доказателства и експертизата, в своето единство изясняват
пълно, последователно и безпротиворечиво приетата от съда за установена
фактическа обстановка.
Фактът, че обвиняемият М.Л. е завършил „дентална
медицина“ се установява от дипломата му за висше образование- серия МУС №032493/07.07.2014г.,
издадена от Медицинския университет- София. Видно от същата обвиняемият е с
магистърска степен по специалността „дентална
медицина“. По информация на самия обвиняем, а и на свидетелите Д.Ц. и Борислав
Цонков, които са били негови пациенти, същият упражнява дейността си като
стоматолог в с.Ч., където има оборудвам кабинет.
Деянието, дало
повод за образуване на досъдебно производство №48/2017г., безспорно се доказва
от показанията на свидетелите, обясненията на обвиняемия и медицинските
документи. Свидетелката Ц. описва подробно последователността на събитията.
Според нейните показания, на 13.11.2016г. я е заболял зъб-мъдрец и се обадила
по мобилния телефон на д-р М.Л., с когото се уговорили на следващия ден да
отиде в кабинета му, което и сторила към 16.00 часа, след като приключила
работа. Свидетелката е категорична, че снимка на зъба не е правила и не носела
такава при прегледа, тъй като Л. и не и бил казал. Спомня си, че Л. и е
обяснил, че трябва да извади зъба, при което тя се съгласила и той започнал
манипулацията с поставянето на упойка. Твърди, че е била със затворени очи през
по-голямата част от времето, затова не знае с какви инструменти е работил Л.,
но първоначално е видяла, че държи в ръката си длето. Ц. описва как в рамките
на няколко часа /около 3/Л. не е успял да извади зъба, а при нея е имало
ескалация на болката, като дори и прилошало от силната болка, въпреки което
докторът правил многократни опити за изваждане на зъба и поставил три на брой
упойки. Накрая Ц. твърди, че го помолила да спре, тъй като изпитвала непоносима
болка, а той и изписал антибиотик и и казал на следващия ден да направи
панорамна снимка на челюстта и да отиде при доктор Атев
в гр. София. Свидетелката си спомня, че е изкарала безсънна нощ, а на следващия
ден отишла със снимката, където и казал Л., където пък лекарят и казал, че не
може да помогне и я изпратил при друг доктор във факултета по дентална медицина към ВМА, където на 16.11.2016г. и
направили нова снимка, след което веднага я настанили в отделението, тъй като и
казали, че е със счупена челюст, като още на същия ден и извършили операция и и
поставили шина. Заявява, че челюстта и е счупена при манипулацията на д-р Л..
Свидетелят Борислав-Цонков- съпруг на пострадалата Д.Ц., който е присъствал на
интервенцията, извършена от д-р Л. върху съпругата му, излага факти, идентични
с тези, които Ц. е заявила. Потвърждава факта, че Л. не е назначил рентгенова
снимка, не е поискал такава, както и не е поискал писмено съгласие за извършване
на манипулацията, а веднага е започнал същата. Според свидетеля болката, която изпитвала
съпругата му била видима, а устата и била цялата в кръв, дори и прилошало.
Според този свидетел процедурата е продължила над час и половина, докато
съпругата му не поискала Л. да спре с ваденето и станала от стола. Спомня си,
че Л. и изписал антибиотик и и казал на следващия ден да направи панорамна
снимка, с която да отиде при д-р Атев в гр. София.
Сочи още, че Л. е разговарял пред тях с този лекар, при когото ги изпратил.
Развитието на събитията през следващите дни според свидетелят Цонков е същото,
каквото го описва и съпругата му, като той я е придружавал и в гр. София и е
бил свидетел и на констатациите, които следващите лекари са направили съобразно
снимките.
В хода на
досъдебното производство обяснения е дал и самият обвиняем, който освен, че е
изразил съжаление за случилото се, е заявил, че е направил всичко, зависещо от
него за качественото провеждане на лечението, свързано с отстраняването на зъба
и че след като пациентката е почувствала силна болка, той е прекратил
манипулацията. Сочи, че е заявил на пациентката, че спешно трябва да направят
консултация в гр. София, за което дори е настоял, тъй като положението и било
сериозно.
От документите и
рентгеновата снимка, издадени на Ц. от Специализирана болница за активно
лечение на лицево-челюстна хирургия се установява на какви медицински находки
са попаднали лекарите, както и какви интервенции са били осъществени върху
свидетелката впоследствие. Видно от епикриза от
16.11.2016г., подписана от завеждащия отделението и двама лекуващи лекари, от
пациентката е снета анамнеза и същата е съобщила, че на 14.11.2016г. е бил
направен неуспешен опит да и бъде изваден мъдрец, а оплакванията, с които е постъпила
в лечебното заведение са от болки, подуване в областта на долната челюст вляво
и затруднено отваряне на устата. В епикризата
заболяването е квалифицирано като „травматично“ и като дата на оперативна
интервенция е отбелязана- 16.11.2016г. Цитирана е извадка от оперативния
протокол №869/16.11.2016г. според която: „Под локална анестезия се поставиха
стандартни метални шини, които се фиксираха за зъбите с телени лигатури.
Поставиха се ластици и се осъществи междучелюстна имобилизация.“ На пациентката са издадени 2 болнични листа
за временна неработоспособност: един от лечебното заведение, в което е
оперирана с №Е20166389569/22.11.2016г. и един от МЦ I-П. ЕООД с №
Е20167641076/29.12.2016г., като тя е била в отпуск именно поради счупването на
челюстта и до 11.01.2017г.
На Д.Ц. е
издадено и съдебномедицинско удостоверение №588.11/2016г. от лекар от
специализиран съдебномедицински кабинет,
според което: при прегледа и от медицинската документация на Д.Ц. се
установили травматичните увреждания-
пълно счупване с разместване в областта на левия долно-челюстен ъгъл и
състояние след оказана специализирана медицинска помощ. Заключението на
съдебния медик е, че това травматично увреждане може да се получи в резултат на
механично въздействие в областта на долната челюст и съответства да е получено
по време и начин, както съобщава освидетелстваната.
Причинно-следствената
връзка между опита, който е направил обвиняемия М.Л. да извади зъб- мъдрец на
пациентката Ц. и настъпилото счупване на челюстта и се доказва освен от горецитираното съдебномедицинско удостоверение, така също и
от приобщената по делото съдебномедицинска експертиза, изготвена от д-р Д.М./съдебен-дентален лекар и специалист по хирургична
стоматология/ и д-р Росен Трендафилов Хаджиев /съдебен лекар при УБ „Лозенец“/.
Според заключението на специалистите, проучили обстойно медицинската
документация и рентгеновите изследвания, видно било, че Д.Ц. е получила счупване на
долната челюст в областта на долночелюстния ъгъл при
извършване на хирургична стоматологична манипулация за изваждане на осми долен
зъб в ляво и че това счупване било възможно да бъде получено при директно
механично въздействие в областта на долния мъдрец, каквото е налице при
извършване на стоматологична манипулация за изваждането му. Според експертите
по своята медико-биологична характеристика счупването на долната челюст в
областта на долночелюстния ъгъл е реализирало
самостоятелния квалифициращ признак „счупване на челюст“, което увреждане се е
отразило и функционално на дъвченето. Това увреждане се сочи като едно от
усложненията при изваждането на мъдреци, макар и не често срещани и е в рамките
на професионалния риск. В конкретния случай обаче не били налице рентгенови
данни за атипично разположение и особености в
кореновата система на осми долен зъб в лявло, които
да са предпоставка за настъпилото усложнение.Според експертизата в конкретния
случай счупването на долната челюст е в причинно-следствена връзка с
извършената манипулация за изваждане на долния мъдрец в ляво. Заключено е още,
че в условията на спешност и преценка от лекуващия дентален
лекар за позицията и състоянието на мъдреца, пристъпване към съответната
екстракция на зъба е възможно, без да
бъде извършено предварително рентгеново изследване/снимка/, което е
задължителен минимум от предварителните изследвания. Липсата на взето писмено
информирано съгласие от пациентката за извършване на съответната лечебна
дейност експертите са квалифицирали като нарушение на правилата за добра
медицинска практика.
За деянието, за
което е повдигнато обвинение на М.Л., пострадалата Д.Ц. е подала жалба до РП-П.
с вх. 1151/13.12.2016г.
Според декларацията за семейно и материално положение и имотно
състояние, семейството на Л. е едночленно, като декларатора е посочил доход от
10000лв. годишно. Същият е посочил и имуществото, което притежава- къща в с.Ч.,
два автомобила и мотопед. Семейното положение, образователния и семеен статус
на Л. са отразени в характеристиката, изготвена по отношение на същия от полицейски
инспектор М.Маркова към РУ-П.. Според характеристиката Л. не е регистриран за
извършени противообществени прояви.
От представената справка за съдимост
става ясно, че обвиняемият Л. има чисто съдебно минало, доколкото не са
констатирани предишни осъждания и освобождавания от наказателна отговорност.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
При така
установената по категоричен начин от съвкупния доказателствен материал по
делото фактическа обстановка, съдът счете, че обвиняемият М.Г.Л. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.134, ал.1, т.2
вр. чл.129, ал.2, предл.3,
алт.1 вр. ал.1 НК.
От
обективна страна за съставомерността на деянието като
такива по чл. 134, ал. 1, т. 2 вр. чл. 129, ал. 2 НК в настоящия случай е необходимо същото да е
осъществено поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на
повишена опасност. Константна е съдебната практика, че такова занятие е налице,
когато за упражняването му се изискват специални знания или опитност по силата
на нормативен акт, проверени и удостоверени по съответния ред. Същевременно
занятието представлява източник на повишена опасност, когато и най-малкото
отклонение от правилата за извършването му създава опасност за живота и
здравето на други лица.
Стоматологичната
дейност е занятие, което е правно регламентирана дейност, като намира уредба в
множество нормативни актове - Закона за здравето, Закона за лечебните заведения, Закона за съсловните организации на лекарите и
лекарите по дентална медицина, Закона за здравното осигуряване и други, както и множество
подзаконови нормативни актове, като са приети и Правила за добра медицинска
практика на лекарите по дентална медицина в Република
България. Несъмнено представлява източник на повишена опасност, тъй като е
свързана пряко с човешкото здраве, с неговото диагностициране
и лечение, което включва и различни интервенции спрямо човешкото тяло. Съгласно чл.79 от Закона за здравето, медицинската помощ в Република България се
осъществява чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи
и технологии. Чл.80 от същия закон предвижда, че качеството на медицинската
помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл.6, ал.1 от Закона за лечебните заведения и правилата за добрата
медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл.5. ал.4 от Закона за съсловните организации на лекарите и
лекарите по дентална медицина.
Видно
от доказателствената съвкупност по делото е това, че
инкриминираното деяние е реализирано от обвиняемия Л. в хода на упражняваното
от него занятие като лекар по дентална медицина.
Безспорно се касае за занятие, за чието упражняване се изискват специални
знания по силата на Наредба № 34 от 29.12.2006 г. за придобиване на специалност
в системата на здравеопазването отм., които следва да бъдат проверени и
удостоверени по съответния предвиден в чл. 2, ал. 1 от Наредбата ред. Несъмнено
е и това, че въпросното занятие представлява източник на повишена опасност,
доколкото е свързано с профилактика, диагностициране
и лечение на дентални заболявания, респ. касае
дейности относно опазването на човешкото здраве и интервенции върху същото.
Първоинстанционният съд счита за категорично и
еднозначно установено по делото това, че М.Л. е допуснал немарливост при
изпълнение на занятието си като стоматолог – въпреки че са разполагал с
необходимите знания и опит, е подходил повърхностно и не се е съобразил с
Правилата на добра медицинска практика на лекарите по дентална
медицина в Република България, изискващи: адекватна преценка на състоянието на
пациента; провеждане и планиране на изследвания и лечение, когато е
необходимо; насочване на пациента към друг дентален
лекар, ако се налага; компетентно диагностициране,
провеждане или насочване за лечение; водене на ясна, коректна, четлива,
актуална медицинска документация за пациента. На пострадалата Ц. не са били
извършени изследвания в пълен обем – назначаване на рентгеново изследване (ортопантомография), което, както е посочила експертизата, е
задължителен минимум от предварителните изследвания и предпоставка за правилна
хирургична манипулация – изваждане на зъб. Стоматологът не е изискал и
предварително информирано писмено съгласие за предприетата манипулация, което
се явява част от изискуемата документация, съхранявана при него. Така
обвиняемият Л. е нарушил разпоредбите на чл. 79 и чл. 80 от Закона за здравето,
вменяващи му задължението да съблюдава при упражняване на своята професия
медицинските стандарти и правилата на добрата медицинска практика.
Осъщественото
от Л. деяние е довело до счупване челюстта на пострадалата Ц., която последица
по медико-биологичните си показатели съответства на посочения в чл. 129, ал. 2 НК престъпен резултат „счупване на челюст”. Съгласно ППВС 3/1979 г., т. 11 счупването на челюст е самостоятелен признак на деянието, без да е
необходимо да се съпътства от избиване на зъби.
Необходим съставомерен
елемент от обективна страна е причинната връзка между деянието на обвиняемия и
престъпния резултат. За да носи наказателна отговорност денталният
лекар за осъщественото от него деяние, трябва да се установи, че същото
представлява такъв фактор, без проявлението на който в обективната действителност
не би настъпил конкретният резултат. От събраните по делото и обсъдени по-горе доказателствени материали (особено от заключенията на
съдебно-медицинската експертиза и показанията на свидетелите) безспорно се
изясни, че причиненото на Ц. телесно увреждане е закономерно следствие именно
на проявената немарливост от Л. при осъществяване на дейността по дентално лечение на пострадалата – предприемане на
интервенция без рентгеновата снимка. Безспорно е установена причастност
на М.Л. към настъпилото при Д.Ц. телесно увреждане.
От
субективна страна престъплението по чл. 134, ал. 1, т. 2 вр.
чл. 129, ал. 2 НК е от категорията на непредпазливите престъпления.
В случая непредпазливостта се е проявила във формата на небрежност – обвиняемият
не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Отрицателният
момент на небрежността – това, че Л. не е предвидил последиците от своите
действия, съдът приема за установен на база показанията на свидетелите Д.Ц. и
Борислав Цонков, при съвкупната преценка на които се установява еднозначно, че
обвиняемият е действал с убеждението, че ще успее да извади интервенирания от
него зъб, въпреки че не се е убедил преди това в медицинската характеристика на
същия – начин на разположение и коренова система.
Задължението
на Л. за предвиждане настъпването на престъпния резултат произтича от
обстоятелството, че същият е стоматолог и като такъв следва да спазва правилата
на добрата медицинска практика, включващи винаги предприемането на действия
спрямо пациент след подписване на информирано негово съгласие и преглед на рентгенова
снимка. Занятието, която упражнява, изисква да е добре запознат с анатомията на
човешкото съзъбие, въпреки което обаче следва да установява сложността на
ситуацията и да планира действията си съобразно обективната находка, която не
би могъл да установи без рентгенова снимка, даваща представа за невидимите с
просто око анатомични елементи, както и знанието, че е недопустима екстракцията
на зъб без преди това в писмен вид да запознае пациента с възможните рискове
/чести или по-редки/ от усложнения, каквото в случая се е явило счупването на
челюстта и пациентът да удостовери с подписа си, че разбира риска, който поема.
В случай че Л. бе разполагал с рентгенова снимка, това би улеснила поставянето
на правилна диагноза и предприемането на адекватни медицински действия, а в
случай че бе се снабдил с информирано съгласие би ограничил риска, който поема.
Всичко това свидетелства в конкретния случай за възможността на Л. да предвиди
настъпването на общественоопасните последици.
За
престъплението по чл. 134, ал. 1, т. 2 вр. чл. 129, ал. 2 НК законът предвижда наказание „лишаване от свобода”
до 2 години или пробация. С оглед на това и предвид
чистото съдебно минало на обвиняемия, липсата на причинени с неговото деяние съставомерни имуществени вреди и отсъствието на пречките по
чл. 78а, ал. 7 НК, приложим спрямо него се явява на институтът на
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание. В практиката е съществувал известен спор дали за да се приложат
диференцираните процедури по глава 28 и 29 НПК е необходимо да са възстановени
само съставомерните имуществени вреди или следва да
са възстановени всички вреди. Този спор е разрешен с ТР 2/22.12.2016 г. по т.д.
2/2016 ОСНК на ВКС, което макар и постановено по повод на конкретен престъпен състав,
различен от настоящия, възприема по т.3 общото правило, че „за да се приложат
диференцираните процедури по глава двадесет и осма и двадесет и девета от НПК,
следва да бъдат възстановени или обезпечени само съставомерните
имуществени вреди от престъплението.“
Съобразно
изискването на чл. 35, ал. 3 НК за съответност между
престъплението и наказанието и с оглед реализиране целите на индивидуалната и
генералната превенция, визирани в чл. 36 НК,
справедливо според настоящия съд се явява административно наказание „глоба” в
размер на 1 000 лв., като не следва спрямо Л. да бъде налагано
допълнително предвиденото като възможност в чл.78а, ал.3 вр.
чл.160, ал.1 НК наказание „лишаване от право да упражнява определена професията
си“. Това заключение относно вида и размер на административното наказание съдът
прави и след преценка наличието на смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, като откроява единствено такива от първата група.
Обвиняемият, извършил престъплението, е с чисто съдебно минало, с
добри характеристични данни, признава вината си, съжалява за случилото се и
съдейства за разкриване на обективната истина по делото. Посоченото разкрива
ниска степен на лична опасност на дееца. Отделно от това, същият е на
значително млада възраст и практикува неотдавна, т.е. липсва му опитност и
рутина на действията, което неизменно влияе и на правилната преценка за
действие в конкретни ситуации. Не без значение е фактът, че деянието е
извършено в стоматологичен кабинет, където лицето разполага с необходимия набор
от инструменти. На последно място, съдът счита, че д-р М.Л., след като е
установил сериозността на ситуацията, е предприел необходимите мерки и е
съдействал на лицето за незабавното му свързване с друг дентален
лекар, който да предостави по-квалифицирана хирургична помощ. Горните
обстоятелства съдът прецени като смекчаващи отговорността такива. Липсват
обстоятелства, които да отегчават отговорността на обвиняемия. Поради
изложеното, съдът намери, че за извършеното от Л. престъпление следва да му
бъде определено административно наказание глоба само при наличието на
смекчаващи отговорността обстоятелства, в най-ниския, предвиден от закона
размер - 1000 лв., което се явява справедливо и годно да изпълни спрямо
обвиняемия целите на административното наказване, визирани в чл.12 ЗАНН, без да
му се отнема правото да практикува професията си, тъй като последното би било
единствено във вреда на неговото професионално развитие и вместо стимул за
по-качествена работа би изиграло точно обратната роля.
Репариране на причинените на пострадалата Д.Ц. имуществени вреди,
същата би могла да потърси по гражданскоправен ред.
По изложените съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: