№ 2781
гр. София, 13.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Н. М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от Н. М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20231110204254 по описа за 2023 година
Производството е образувано по жалба на лицето Н. Б., чрез неговия
процесуален представител адвокат Г. В., срещу Заповед за задържане на лице
№ 229зз225 от 09.03.2023 г., издадена от В., на длъжност „КО“ при 05 РУ
СДВР.
В жалбата се иска отмяна на оспорената заповед, като се сочи, че
същата била незаконосъобразна, издадена при нарушаване на процесуалните
правила и на материалния закон - липсвали реквизити, които били
задължителни за нейното съдържание – не било ясно посочено правно
основание за задържането на лицето, нито имало изложени фактически
констатации в самата заповед, от които да е ясно защо е задържано лицето.
Твърди се и че заповедта не отговаряла на целта на закона, като се навеждат
доводи, че арестът на жалбоподателя бил ненужен и неправилен. Иска се
отмяната на заповедта, както и присъждането на разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и
не се представлява в съдебното заседание, в което делото е обявено за
решаване.
Ответникът, редовно призован, се явява лично. Заявява, че няма искания
по доказателствата и иска от съда да потвърди издадената заповед като
правилна.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото и становищата на
страните, намира следното:
От събраните по делото доказателства е видно, че на 09.03.2023 г. в
1
СДВР бил подаден сигнал за възникнал скандал между две лица на паркинга
пред бл. 30 в кв. „Сухата река“ в гр. София. На място бил изпратен
полицейски екип в състав С. Д. и А.Г. – служители на 05 РУ СДВР. Те
установили, че лицата за които бил подаден сигнал, са Д.И. и жалбоподателя
Н. Б.. На последните била извършена проверка, като в Иванов било намерено
полиетиленово пликче с бяло прахообразно вещество. То било предадено
доброволно от Иванов, а присъстващия на проверката Б. заявил, че Иванов
често приспива у тях и поканил полицейските служители да потърсят в дома
му евентуално други пликчета с наркотични вещества. Такава проверка била
сторена и действително било намерено полиетиленово пликче с бяло
прахообразно вещество в дома на Б.. Поради това двете лица били отведени в
05 РУ и били задържани за 24 часа по реда на чл. 72 от ЗМВР.
За задържането на Б. била издадена и процесната заповед № 229зз225 от
09.03.2023 г., издадена от В., на длъжност „КО“ при 05 РУ СДВР, която е
послужила за фактическото задържане на лицето Н., като посоченото в нея
основание за задържането му е със следното словесно съдържание: „има
данни, че лицето е извършило престъпление във връзка с чл. 354а от НК в гр.
София, ***************
Заповедта е връчена на лицето срещу подпис, а към заповедта е
приложена декларация от 09.03.2023 г., с която задържаният е декларирал, че
е запознат с правата си.
Прокурорът прекратил впоследствие наказателното производство, като
намерил, че е налице хипотезата на чл. 9, ал. 2от НК и деянието не съставлява
престъпление.
При установените факти съдебният състав намира следното от
правна страна:
Предмет на това производство е законосъобразността на издадената
заповед, като производството се движи по правилата на АПК за оспорване на
индивидуални административни актове, по реда на чл. 145 и следващите от
посочения закон.
За да е законосъобразна една заповед за задържане на лице, същата
следва да е издадена от лице с установена от закона компетентност, в
определената за това форма, при спазване на правилата на
административното производство, при правилно прилагане на материалния
закон и в съответствие с целта на закона.
В ЗМВР е предвидена възможност за осъществяване на арест от страна
полицейските органи по отношение на лице, за което има данни, че е
извършило престъпление. Този арест може да продължи най-много 24 часа,
съгласно нормата на чл. 73 от същия закон.
От нормата на чл. 74, ал. 1 от ЗМВР се извежда и законоустановената
форма на заповедта, с която лице може да бъде задържано по реда на този
2
закон – тя е задължително писмена и задължително следва да съдържа
реквизитите, посочени в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР.
Практиката на ВАС, както и на ЕСПЧ, е константна по отношение на
въпроса, че от заповедта за задържане трябва да се установява недвусмислено
какво е основанието, заради което лицето е задържано.
Според закона за МВР, заповедта за задържане на лице следва да бъде
мотивирана така, щото задържаното лице да получи ясна представа защо
именно се налага неговото задържане, какво е основанието за задържането
му, както и какви са правата му от момента на задържането. В случая формата
на административен акт е спазена, тъй като заповедта е издадена в писмена
форма, съгласно чл. 59 от АПК. В заповедта се съдържат реквизитите,
посочени в чл. 74 от ЗМВР, именно името, длъжността, местоработата на
служителя, който е издал заповедта и макар и формално посочено се посочва
и основанието за задържане на лицето. Посочени са година, дата и час на
задържането на лицето Н., както и къде същият следва да изтърпи това
задържане. От посочената заповед е видно, че са налице данни за
самоличността на задържания, като са посочени неговите три имена, ЕГН и
адрес. От представената декларация е видно, че на задържания са разяснени
правата, като е налице подпис срещу всяко посочено в декларацията
обстоятелство.
Съдебният състав обаче намира, че заповедта е незаконосъобразна. Това
е така, защото формално посоченото основание за задържане не изпълнява
целта на закона, тъй като така посочено, то не означава нищо конкретно.
Словесното формулиране на основанието не изпълнява целта на закона,
защото задържаното лице не може да разбере защо на практика се задържа от
властите. Посоченото основание в заповедта не е достатъчно като описание,
защото въобще не е ясно за какви действия лицето е задържано. Освен това, в
самата заповед липсват каквито и да било фактически основания за
задържането на лицето, а те задължително следва да бъдат част от нейното
съдържание, за да се приеме, че тя е законосъобразна от външна страна.
Именно в тази насока е и последното произнасяне на ЕСПЧ по българско
преюдициално запитване - основанията за полицейско задържане трябва да се
съобщават на заподозрените и обвиняемите още при самото задържане или
непосредствено след това и то с всички подробности, необходими за
ефективната им защита. Недопустимо е задържаният да научва
основанията за ареста си едва когато и ако го оспори по съдебен ред. Член 6,
параграф 2 от Директива 2012/13 трябва да се тълкува в смисъл, че изисква
основанията за задържането на лица, заподозрени или обвинени в
извършването на престъпление, да съдържат цялата необходима информация,
за да имат те възможност ефективно да оспорят законосъобразността на
задържането си. Тази информация трябва да съдържа описание на
релевантните факти, известни на компетентните органи, сред които
фигурират известните време и място на настъпване на фактите, формата на
конкретното участие на тези лица в предполагаемото престъпление и
3
дадената неокончателна правна квалификация, като същевременно отчита
стадия на наказателното производство, така че да не се вреди на напредването
на текущо разследване – виж повече в решение на СЕС по дело C‑608/21.
Липсата на основание за задържане или наличието на такова, което
обаче е недостатъчно задържаното лице да разбере защо се налага временно
ограничаване на свободното му придвижване, всякога е съществено
нарушение на процесуалните правила по издаване на заповедта, което води до
единствена последица - нейната отмяна.
Освен това, съдът намира, че в процесния случай въобще не е
съществувало основание за ареста на жалбоподателя, защото той сам е заявил
пред полицейските служители, че пренощувайки в дома му, Иванов вероятно
е оставил там наркотични вещества и сам ги е поканил да осъществят
претърсване. Т.е. по делото няма доказателства за това, че именно Б. е държал
процесните вещества, нито има основание да се счита, че той е осъществил
престъпен състав. Именно поради това арестът му е бил ненужен, освен че е и
незаконен.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът
намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на
жалбоподателя и да му присъди разноските по делото. Доколкото няма
обективирано възражение за прекомерност от ответника, съдът намира, че
следва да присъди същото в претендирания размер от 900 лева.
Ето защо, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК,
Столичната дирекция на вътрешните работи следва да бъде осъдена да
заплати сумата от 900 лева в полза на жалбоподателя, както и сумата от десет
лева – също в полза на жалбоподателя, представляваща държавна такса за
образуване на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 72, ал. 4 от ЗМВР, вр. чл. 172 от
АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на лицето Н. Г. Б., с ЕГН: **********, заповед
за задържане на лице № 229зз225 от 09.03.2023 г., издадена от В., на
длъжност „КО“ при 05 РУ СДВР, като НЕАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати в
полза на Н. Г. Б., с ЕГН: **********, сумата от 900 лева, представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение в производството пред СРС, на
основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати в
полза на Н. Г. Б., с ЕГН: **********, сумата от 10 лева, представляваща
държавна такса за образуване на делото.
4
Решението подлежи на обжалване и протестиране пред АССГ в 14-
дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5