№ 12644
гр. С., 17.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря СВЕТОСЛАВА В. ОГНЯНОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110112646 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от И. Б. С. срещу З.
Ищецът И. Б. С. е предявил срещу ответника З. иск с правно основание чл. 432, ал. 1,
вр. чл. 380 КЗ за сумата от 10 000,00 лева /след изменение на същия в частта относно
размера му, допуснато в съдебно заседание на 09.05.2023г./, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от ПТП, реализирано на 12.10.2021г.
в гр. С., ведно със законна лихва от 21.02.2022г. до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 12.10.2021г. в гр. С., на бул. „С.“ в участъка след моста на „З.“
в посока Центъра настъпило ПТП, при което водачът на лек автомобил „.”, модел „.“ с рег.
№ ., управляван от Х., вследствие на виновно и противоправно поведение й причинило
телесни увреждания. За настъпилото ПТП бил съставен Протокол за ПТП №
1776208/12.10.2021г. на СДВР и Протокол № 1776209/12.10.2021г. на СДВР, а също така на
виновния водач бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/.
След ПТП ищцата постъпила в У. с оплаквания от болки в шията, като след
рентгенография и преглед било установено изправена шийналордоза с диагноза навяхване
на шията при камшичен удар. Ищцата посочва, че на 15.10.2021г. е посетила невролог с
оплаквания за пристъпно главоболие в теменната област, напрежение в очите, болки в
шията с ир.ация към раменните стави, след преглед й е поставена диагноза увреждане на
шийните коренчета. Лекарят също така констатирал ограничена инклинация в шиен сегмент
напред и встрани. Ищцата посочва, че вследствие на уврежданията ползвала болничен
отпуск в периода 13.10.2021г. до 15.11.2021г., все още не се чувства добре, изпитва болки в
травмираната област, уплашена и стресирана е.
Към момента на настъпване на ПТП, лекият автомобил марка „.”, модел „.“ с рег. № .,
1
управляван от виновния водач, имал сключена застраховка „Гражданска отговорност” в З.
Ищцата посочва, че на 23.11.2021г. отправила извънсъдебна претенция за заплащане на
обезщетение от неимуществени вреди от ПТП от 12.10.2021г., но застрахователят се е
произнесъл с отказ на 23.02.2022г.
Пор. това в настоящото производство претендира обезщетение за болки и страдания
от ПТП от 12.10.2021г. в размер на 10000,00 лв., ведно със законна лихва от 21.02.2022г. до
окончателно плащане.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът З.е подал отговор на ИМ, в който оспорва иска по
основание и размер. Твърди неизпълнение от страна на ищцата на задължението й по чл.
498, ал. 2 КЗ за представяне на изискани релевантни документи от застрахователя. Не
оспорва наличието на сключена застраховка „Гражданска отговорност” на водачите на
процесния автомобил към датата на ПТП. Оспорва твърдения механизъм на настъпване на
ПТП. Оспорва виновното поведение на водача Х.. Претендира съпричиняване от страна на
ищцата И. Б. С. пор. непоставяне на предпазен колан. По този начин тялото й след удара
свободно се е движело в купето на автомобила, удряйки се в различни тъпи и твърди
предмети, вследствие на което са причинени телесните увреждания. Оспорва вида и размера
на вредите с твърденията, че видно от представените документи ищцата е освободена на
12.10.2021г. без вътрешен травматизъм, а настъпилото увреждане е определено като леко.
Оспорва претенцията за лихви, както и началния момент на начисляването им. Претендира
присъждането на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по
делото доказателства намира следното:
По допустимостта на исковете по чл. 432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ:
Нормата на чл. 498, ал. 3 КЗ обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на
започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП
и застрахователя по задължителна застраховка „ГО на автомобилистите“ и изтичането на
тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов
представител – чл. 496, ал. 1 КЗ. Касае се за рекламационен срок, въведен от законодателя с
новия КЗ. Уредбата е повелителна и за спазването на срока съдът следи служебно.
Изтичането на рекламационния срок е предпоставка за възникването на самото право на
пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на автомобилистите.
От представеното по делото писмено доказателство – писмо от ответника до З. с вх.
№ 99-15708/23.11.2021г. и уведомление от „У.” /л. 12 и л. 16 от делото/, се установява, че на
посочената дата, ищецът отправил към ответника-застраховател писмена претенция по чл.
380 КЗ за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на пътен инцидент,
настъпил на 12.10.2021г. Претендирана е сумата от 30 000 лева. Видно от приложенията към
претенцията, с нея са били представени следните документи: 2 бр. протокол за ПТП, лист за
преглед на пациент в КДБ/СО, фактура от 13.10.2021г., болничен лист от 13.10.2021г.,
амбулаторен лист от 15.10.2021г., амбулаторен лист от 28.10.2021г., болничен лист от
28.10.2021г., удостоверение за банкова сметка.
2
Този факт не се оспорва и от ответника по делото, но твърди непредставяне на
изисканите от застрахователя документи. Отново на база визираното писмо, съдът приема,
че с подаването на претенцията пред застрахователя, ищецът е посочил съобразно
изискването на чл. 380, ал. 1 КЗ, пълни и точни данни за банковата сметка, по която
плащанията да бъдат извършени.
Видно от писмо от ответното дружество – застраховател до ищцата /л. 14-15 от
делото/, ответникът е отказал изплащане на обезщетение, като се е мотивирал, че липсвали
документи, установяващи безспорно основателността на претенцията, тъй като
представените до момента не били достатъчни, за да обусловят заплащане на претенцията.
Към датата на депозиране на исковата молба в съда – 09.03.2022г., несъмнено е
изтекъл предвиденият от разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ, вр. чл. 496, ал. 1 КЗ, с начало
23.11.2021г. тримесечен рекламационен срок относно претърпените от ищеца
неимуществени вреди, като по делото не се твърди и не се установява ответникът да е
извършил плащане в полза на ищеца на застрахователно обезщетение по ликвидационната
преписка, предвид на което за ищеца не е налице предвидената от нормата на чл. 498, ал. 3
КЗ процесуална пречка, препятстваща защитата му по исков ред. Ето защо предявените от
него искове са допустими.
По иска по чл. 432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ за неимуществените вреди:
Релевантните факти по иска по чл. 432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ са: наличие на договор за
застраховка гражданска отговорност, сключен от ответника, който да покрива риска от
възникване на отговорност за вреди в правната сфера на водача при управление на л.а.
марка „.” с рег. № .; реализиран в хода на действие на същия застрахователен риск –
вследствие на противоправно и виновно поведение на водача на застрахования автомобил,
да е настъпило застрахователно събитие, за които застрахованият отговаря съобразно
българското законодателство, в причинна връзка с което на ищеца са причинени телесни
увреждания; вид и размер на вредите – твърдените от ищеца болки и страдания вследствие
на процесното ПТП. Доказателствената тежест за установяване на горните групи факти е за
ищеца.
При установяване на горното, в тежест на ответника е да установи в процеса
положителния факт на погасяването на дълга. В тежест на ответника е да обори
презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД на водача на застрахования при него автомобил,
както и да докаже възраженията си, в това число възражението за съпричиняване.
По възражението за съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД в тежест на ответника е да
установи противоправно поведение на ищцата при настъпване на процесното ПТП в
причинна връзка с претърпените от нея вреди.
На осн. чл. 154 ГПК всяка от страните е длъжна да установи фактите, на които
основана своите искания или възражения. Като безспорни и ненуждаещи се от доказване
следва да бъдат приети обстоятелствата, че към датата на настъпване на ПТП – 12.10.2021г.
отговорността на водача на лек автомобил „.”, модел „.“ с рег. № . е била застрахована по
3
застраховка „Гражданска отговорност” при ответника З.
С оглед процесуалното поведение на страните съдът приема за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към датата на настъпване на ПТП –
12.10.2021г. отговорността на водача на лек автомобил „.”, модел „.“ с рег. № . е била
застрахована по застраховка „Гражданска отговорност” при ответника З.
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства – 2 броя Констативен
протокол за ПТП, 5 броя болнични листа и фактура № 982 от 13.10.2021г., от материалите
по административно-наказателната преписка, включваща: удостоверение от ОПП-СДВР,
НП, АУАН /л. 66-74 от делото/, както и от приетата по делото комплексна съдебно-
медицинска и автотехническа експертиза /неоспорена от страните - л. 81-90 от делото/ съдът
приема за установено, че на 12.10.2021г. в гр. С., на бул. „С.“ в участъка след моста на „З.“ в
посока Центъра, настъпило ПТП, виновно причинено от водача на лек автомобил „.”, модел
„.“ с рег. № ., управляван от Х.. Вследствие на виновно и противоправно поведение –
несъобразена скорост, удря спрелия пред него лек автомобил „М.” с рег. № ., управляван от
ищцата С., който от своя страна се удря в спрелия пред него автомобил „Ф.” с рег. № ..
Конкретно механизмът на ПТП, както и виновното и противоправно поведение на
водача на „.” с рег. № . се установява от приобщеното по делото НП № 21-4332-022142 от
02.11.2021г., с което на водача на посочения автомобил за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП –
движение с несъобразена скорост с условията на пътя /мокра настилка/, и на основание чл.
179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 лева.
От показанията на свидетелката Й. /очевидец на ПТП/ се установява, че на
визираната дата, докато тя заедно с ищцата били спрели на червен сигнал на светофарната
уредба на бул. „С.”, били ударени отзад от лек автомобил „.”, в резултат на което път
тяхната кола се удря в спрелия пред тях автомобил. Установява се също така, че както тя,
като пътник в автомобила, управляван от ищцата, така и самата ищца, били със сложени
предпазни колани, както и че веднага след ПТП на ищцата й прилошало - получила
световъртеж, имала болки в шийните плешлени, като била откарана в болница от линейка
на Бърза помощ. Впоследствие започнали и болки в ръцете. Установява се също така, че
след ПТП ищцата си взела болничен около месец, направила рехабилитация, взимала
предписани медикаменти, както и, че към момента част от симптомите продължават да се
появяват, което налагало посещение на невролози.
Показанията на свидетелката Й. относно механизма на ПТП и здравословното
състояние на ищцата непосредствено след ПТП, а и към момента, намират подкрепа в
приетото по делото комплексна експертиза и показанията на свидетелката Христина С..
От показанията на Христина С. /сестра на ищцата/ се установява, че след
прибирането си в къщи ищцата не се чувствала добре – имала силно главоболие, силни
болки във врата, виело й се свят, повръщало й се. Болката слизала от врата надолу към
ръцете. Сложила си яка за врата, приемала медикаменти, които й били предписани, ходила
на физиотерапия. Свидетелката потвърждава в корелация на заявеното от свид. И., че и към
момента болките от врата към ръцете продължават да се появяват, както и главоболието.
4
Първите три седмици имала нужда от помощ, а след ПТП станала по-плаха, притеснителна,
на моменти получавала паник-атаки.
Въпреки наличието на роднинска връзка между свидетелката Х. и ищцата, съдът даде
вяра на свидетелката, като съобрази, че показанията й относно здравословното състояние на
нейната сестра, съвпадат с тези на свид. И., а така също на заключението на комплексната
АТЕ и СМЕ.
Съдът кредитира изцяло заключението на комплексната експертиза, като съобрази, че
вещите лица са отговорили в пълнота на поставените въпроси.
Съгласно заключението:
Механизмът на ПТП е следния: На 12.10.2021 г. около 17:50 часа, лек автомобил „. .“,
с рег. № . се движи по бул. „С.“, с посока от ул. „А.“ към ул. „К. В.“ и на кръстовището с ул.
„М.“, пор. несъобразена скорост, водачът реализира ПТП в намиращия се пред него лек
автомобил „М.“, с рег. № ., който се измества напред и се удря в намиращия се пред него
товарен автомобил „Ф. К.“, с рег. № ..
От анализа на данните, може да се определи най-вероятното място, където е
възникнало първоначалното съприкосновение между превозните средства: по дължина на
пътното платно - на бул. „С.“, в района на кръстовището ул „М.“; по широчина на пътното
платно - в лявата лента за движение на бул. „С.“.
По делото няма никакви данни, на база на които да се определи скоростта на
движение на лек автомобил „.“ към момента на удара. Към момента на удара лек автомобил
„М.“ и товарен автомобил „Ф. К.“ са били в спряло състояние.
Процесното ПТП е било предотвратимо за водача на лек автомобил „. .“, с peг. № .,
ако същият се е движил със скорост, при която превозното средство ще спре в рамките на
опасната зона, без да настъпи удар в намиращия се пред него лек автомобил „М.“.
От материалите по делото е видно, че пострадалата е получила шийна травма,
изразяваща се в навяхване и разтягане на свързващия апарт на шийния отдел на гръбначния
стълб - навяхване на шията (Дисторзио коли). На по-късен етап е диагностицирано и
увреждание на шийните коренчета.
Този вид шийна травма причинява средни по сила болки в острия период след
травмата, в рамките на първите 3-5 денонощия, с постепенно стихване на болковите
оплаквания и сковаността до края на пълния възстановителен период от около 25 дни.
Пострадалата е провела класическо лечение с обездвижване на шията с мека яка за
предписан от неврохирург период от 10 дни и прием на медикаменти с противовъзпалителен
и общооздравителен характер (Флостерон, Мелбек, Фенаксон), както и с препарат за
профилактика на възпалителни заболявания на стомаха (Омепразид).
От болничните листи е видно, че общата призната нетрудоспособност на ищцата е
била общо 34 дни. Липсват медицински данни за трайни последици от процесната травма.
Видът и характерът на травмата, отнесени към механизма на ПТП, показват категорично, че
5
ищцата е била с правилно поставен предпазен колан.
От материалите по делото е видно, че пострадалата е получила шийна травма,
изразяваща се в навяхване и разтягане на свързващия апарт на шийния отдел на гръбначния
стълб - навяхване на шията (Дисторзио коли). На по-късен етап е диагностицирано и
увреждание на шийните коренчета. Обичайният оздравителен процес при тази травма е в
рамките на 20-25 дни.
В кориците на делото липсват медицински данни относно здравословното състояние
на пострадалата към момента, както и данни да не се възстановила напълно от процесната
травма.
Въпреки така дадения от вещото лице Н. отговор на последния въпрос, а имено за
липсата на медицински данни относно здравословното състояние на пострадалата към
момента, както и данни да не се възстановила напълно от процесната травма, съдът,
позовавайки се на показанията на двете свидетелки, приема за установено, че болките в
шията към ръцете се появяват и към момента периодично. В тази насока се и представените
по делото: 1 брой рецепта, амбулаторен лист, образна диагностика и фактура № **********
т 11.12.2022г. /л. 49-54 от делото/. В този смисъл, съдът съобрази, че отговорът на този
въпрос вещото лице мотивира с липсата на медицинска документация в тази насока. Няма
пречка, обаче, правейки изводи относно тези релевантни факти, да се позове на
свидетелските показания, както и направи.
Съдът счита възражението на ответника за липса на поставен предпазен колан от
страна на пострадалата за неоснователно, тъй като поставянето на такъв колан се установява
както от показанията на свидетелката И., която е била до водача към момента на ПТП, така
и от заключението на комплексната експертиза.
Както беше посочено и по-горе, страните по делото не спорят, че към дата на ПТП
застраховател на гражданската отговорност за причинени при управлението на увреждащото
МПС вреди бил ответникът по делото.
Със задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите
застрахователят поема да носи риска от настъпване в правната сфера на застрахованите лица
на гражданска отговорност за причинени на трети лица имуществени или неимуществени
вреди при управлението или по повод притежаването на МПС. Съобразно чл. 477, ал. 2 КЗ
застраховани лица по договора за застраховка “Гражданска отговорност” на
автомобилистите са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно
средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице,
което извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното
превозно средство на законно основание. В този смисъл ответникът по силата на сключения
със собственика на МПС – „.” с рег. № ., договор за застраховка “Гражданска отговорност”
за процесния период носи отговорност за причинените при управлението на същия
автомобил вреди на трети лица. Съгласно ал. 3 на чл. 477 КЗ трети лица са всички увредени
лица, с изключение на лицето, което отговаря за причинените вреди.
6
Размерът на дължимото от застрахователя по договор за задължителна застраховка
“Гражданска отговорност” се определя от реално причинените от делинквента вреди, но не
повече от договорената застрахователна сума.
Съобразно нормата на чл. 492 КЗ, застрахователната сума по договор за
задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите за неимуществени
и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт е 10 420 000 лева за всяко
застрахователно събитие, независимо от броя на пострадалите лица.
От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и
заключението на комплексната АТЕ и СМЕ се установява, че при настъпването на ПТП лек
автомобил „М.” бил управляван от ищцата, която в резултат на ПТП получила травматични
увреждания: шийна травма, изразяваща се в навяхване и разтягане на свързващия апарт на
шийния отдел на гръбначния стълб - навяхване на шията (Дисторзио коли). На по-късен
етап е диагностицирано и увреждание на шийните коренчета. Този вид шийна травма
причинява средни по сила болки в острия период след травмата, в рамките на първите 3-5
денонощия, с постепенно стихване на болковите оплаквания и сковаността до края на
пълния възстановителен период от около 25 дни. Пострадалата е провела класическо
лечение с обездвижване на шията с мека яка за предписан от неврохирург период от 10 дни и
прием на медикаменти с противовъзпалителен и общооздравителен характер (Флостерон,
Мелбек, Фенаксон), както и с препарат за профилактика на възпал.заболявания на стомаха
(Омепразид). От болничните листи е видно, че общата призната нетрудоспособност на
ищцата е била общо 34 дни.
От свидетелските показания се установява, че част от симптомите /болките в
областта на шията към ръцете/ продължава да се появява периодично и към момента.
Визираните обстоятелства, а именно болки и страдания, които от една страна са били
резултат от получените травматични увреждания; възстановителния период на тези
увреждания – около 25 дни, липсата на възможност в този период ищцата да извършва
ежедневна нормална дейност, ограничителния режим с оглед избягването на усложнения, а
така също и психическата травма от самото ПТП, която е довела до влошаване на
психическото й състояние - страх и паник-атаки, мотивираха съда да приеме, че искът,
предявен от ищеца следва да бъде уважен частично, а именно в размер на 8000 лева. В тази
насока съдът съобрази, че възстановителния период от физическата травма, не е значителен,
но от друга страна част от симптоматиката продължава периодичната си поява и към
момента.
Така определената сума от 8000 лева съдът намира адекватна да репарира
претърпените от ищцата неимуществени вреди и в същия размер предявеният иск с правно
основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ следва да бъде уважен. За горницата до пълния
предявен размер от 10000 лева, или за сумата от 2000 лева искът следва да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан.
По разноските:
7
Право на разноски при този изход на спора имат и двете страни.
Ищцата доказва следните разноски: 410 лева – ДТ; 300 лева – депозит за експертиза;
5,00 лева – такса за съдебно удостоверение. Общите разноски са в размер на 715 лева. При
това положение, ответникът следва да бъде осъден да плати на ищцата разноски в размер на
572 лева, с оглед уважената част на иска.
Ищцата е била защитавана от адвокат, осъществил безплатна правна помощ по
делото. Претендира възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА. Съгласно разпоредбата на
чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, минималното възнаграждение за адвокат с оглед защитавания правен
интерес от 10 000 лева, възлиза на 1300 лева. При съобразяване на уважената част от иска,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Н. А. М. – ПА. адвокатско
възнаграждение в размер на 1040 лева.
Ответникът претендира и доказва разноски в размер на 300 лева – депозит за
експертиза.
С оглед факта, че ответникът е представляван в производството от юрисконсулт, на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК му се следва и юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер /с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото/, т. е. сума от 100 лв.
Така общия размер на съдебните разноски на ответника възлиза на 400 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК съдът следва да присъди на ответника разноски в
размер 80,00 лева с оглед отхвърлената част на иска.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА З. с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С. С.” № 7, ет.
5 да заплати на И. Б. С. ЕГН ********** с адрес: гр. С., жк. „И. по предявения иск с
правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ, сумата 8000,00 лева /осем хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от
ПТП, реализирано на 12.10.2021г. в гр. С., ведно със законна лихва от 21.02.2022г. до
окончателното плащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния
предявен размер от 10000,00 лева, или за сумата 2000,00 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, З. с ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „С. С.” № 7, ет. 5 да заплати на И. Б. С. ЕГН ********** сумата от
572,00 лева /петстотин седемдесет и два лева/ - разноски, сторени в производството пред
СРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв З. с ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „С. С.” № 7, ет. 5 да заплати на адв. Н. А. М.-ПА. - член на САК, с
адрес: гр. С., ул. „В., ап. 8 адвокатско възнаграждение в размер на 1040,00 лева /хиляда и
четиридесет лева/ за осъществено безплатно процесуално представителство на ищеца пред
8
СРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК И. Б. С. ЕГН ********** да заплати на
З. с ЕИК . сумата от 80,00 лева /осемдесет лева/ - разноски, сторени в производството пред
СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9