№ 16780
гр. София, 15.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20241110171181 по описа за 2024 година
Предявен е от ищеца ************************, ЕИК *********,
срещу ответника ****************************, ЕИК ********* иск с
правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да
плати сумата от 334,09 лева ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба до окончателно изплащане на сумата. Ищецът
************************, ЕИК ********* твърди, че на 23.02.2024 г. между
водач на автомобил марка „*****“, рег. № ********, чийто автомобил е
застрахован при него по автомобилна застраховка „Каско +“ и водачът на
автомобил марка „******“, рег. № ********, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, е настъпило ПТП на паркинг в
**************************, в резултат на което на автомобил марка
„*****“, рег. № ********, са нанесени материални щети. Ищецът посочва, че
след настъпване на въпросното ПТП водачите са съставили двустранен
констативен протокол, а впоследствие на автомобила, застрахован при ищеца
е извършен ремонт от оторизиран сервиз на стойност 653,17 лева, сумата за
който е била изплатена от ищеца като застрахователно обезщетение по
застрахователна полица № **************. Твърди, че водачът на автомобила
„******“, рег. № ******** е бил виновен за настъпване на процесното ПТП и
поради това е предявил претенция за сумата от 653,17 лева, представляваща
регресна претенция и 15 лева ликвидационни разноски, пред ответника, при
който виновният, според ищеца, водач е имал валидна към момента на
застрахователното събитие сключена застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“. Твърди още, че по предявената от него регресна претенция
е получил частично плащане от 334,08 лева. Моли за уважаване на иска.
Претендира разноски, включително за адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ****************************,
1
ЕИК ********* депозира отговор на исковата молба, с който оспорва по
основание и размер предявените искове. При условията на евентуалност
оспорва само размера на претенцията като завишен. Поддържа, че
изключителна вина за настъпването на процесното ПТП е водачът,
застрахован при ищеца. Евентуално въвежда възражение за съпричиняване,
като твърди, че водачът на л.а. ************* е допринесъл за настъпване на
ПТП и приносът е поне 50%. Оспорва още двустранния протокол, съставен от
двамата водачи, както и механизма на настъпване на процесното ПТП.
Оспорва размера на имуществените вреди. Оспорва претенцията като
прекомерно завишена. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски,
включително и юрисконсултско възнаграждение.
Софийският районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените възраженията на насрещната страна,
приема следното:
За уважаване на иска с правна квалификация чл. 411, ал. 1 КЗ вр. чл. 45
ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно застрахователно
правоотношение със застрахования, в чиито права твърди, че е встъпил;
плащането на застрахователното обезщетение към застрахования или трето
лице /автосервиз/; механизмът и причината за настъпване на ПТП, размерът и
видът на щетите, както и елементите на деликтната отговорност като
основание за ангажиране на регресната такава, а имено противоправно деяние,
вреди, причинно-следствена връзка между деянието и вредите и вина, като
вината се предполага до доказване на противното от ответника по силата на
установената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД презумпция. В тежест на ответника е да
докаже правоизключващите си и правопогасяващи възражения, в това число
да обори презумпцията за вина на водача на автомобил марка „******“, рег. №
********, както и да докаже възражението си за съпричиняване- в тежест на
ответника е да докаже твърдените от него действия/ бездействия на водача на
л.а.*************, с които последният е допринесъл за настъпване на
вредите. В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които
основава изгодни за себе си последици.
Между страните са отделени като безспорни и ненуждаещи се от
доказване следните обстоятелства: между водача на автомобил марка
„*****“, рег. № ******** и *************************, ЕИК ********* е
имало валидна сключена автомобилна застраховка „Каско“. Между водача на
автомобил марка „******“, рег. № ********, М. Г. М. и ответника по делото
****************************, ЕИК ********* е имало сключена валидна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ към момента на
настъпване на застрахователното събитие. *********************, ЕИК
********* е изплатило на ищеца ************************, ЕИК *********
общо сумата от 334,09 лева, представляваща 50% от предявената срещу него
от ищеца регресна претенция в общ размер от 668,17 лева.
Ответникът оспорва механизма на настъпване на пътно-транспортното
произшествие с твърдение, че водачът на лек автомобил „*****“, с рег.
№******** има изключителна вина за настъпването му, евентуално твърди
съпричиняването му. От съвкупната преценка на писмените доказателства по
2
делото, в частност: двустранен констативен протокол с неопровергана
формална доказателствена сила по чл. 180 ГПК , както и приетото по делото
като неоспорено заключение на съдебната автотехническа експертиза, което
съдът възприема като компетентно, обективно и безпристрастно, както и
гласните доказателства на свидетеля С., които съдът възприема като логични,
последователни и подкрепящи се от събрания по делото доказателствен
материал се установява, че на 23.02.2024 г., около 09:00 часа в гр. в
********************* на паркинга на магазин „Лидъл“, водачът на лек
автомобил ****** , с рег. № ******** предприема маневра на заден ход за
излизане от паркирано състояние, вследствие на които настъпва
съприкоснование с намиращия се зад него и паркиращ на заден ход за
съседното паркомясто лек автомобил „*************“, с рег. № ********. От
така представения механизъм на ПТП сравнението на щетите в описа на
застрахователя и отразените в двустранния констативен протокол на ПТП
видими увреждания се налага извода, че щетите по лек автомобил
„*************“ с рег. № ******** се намират в пряка и непосредствена
причинна връзка с настъпилото на 23.02.2024 г. произшествие в гр. София. От
техническа гледна точка и от представените доказателства следва извода, че
причината за настъпване на произшествието е поведението на водача на лек
автомобил ****** с рег. № ********, който е предприел маневра за движение
на заден ход без да се увери, че зоната зад превозното средство е свободна.
Вина за настъпване на пътно-транспортното произшествие е на водача на лек
автомобил ******, с рег. № ********. Съдът намира, че свидетелските
показания на свидетеля М. М. не следва да бъдат кредитирани, доколкото
същите са в противоречие със събрания по делото доказателствен материал, в
частност с обективираното в двустранния констативен протокол за пътно-
транспортно произшествие признание на водача М., с неопровергана
формална доказателствена сила по чл. 180 ГПК. Протоколът за ПТП има
доказателствена сила относно съдържащите се неизгодни факти за лицето,
чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа, когато
фактът, съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП / В този
смисъл Решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., I т. о.,
ТК/. Настоящият състав не кредитира показанията на свидетеля С. сочещи,
различен механизъм от установения по делото, предвид изминалия период от
време от събитието и с оглед на обстоятелството, че след предявяване на
констативния протокол за ПТП същата потвърждава именно механизма на
произшествието, посочен в него и възпроизвежда случилото се. Поради
горните мотиви, недоказани и неоснователни се явяват релевираните от
ответника възражения за изключителна вина, евентуално съпричиняване на
водача на лек автомобил „*****“.
Спорен е въпросът за размера на регресното вземане. В хода на
производството е прието заключение на САТЕ /неоспорено от страните в
срока по чл. 200, ал. 3 ГПК/, от което се установява, че щетите по лек
автомобил „*************“ се намират в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилото на 23.02.2024 г. произшествие, като вещото лице заключава, че
стойността необходима за възстановяване на лек автомобил „*************“,
3
изчислена на база пазарни цени( съгласно предоставена фактура от
официалния представител на марката) към датата на ПТП е 653,17 лева. Към
датата на застрахователното събитие – 23.02.2024 г., процесният автомобил е
бил в експлоатация 1 година, 2 месеца и 1 ден от датата на първоначалната
регистрация – 22.12.2022 г. Обичайните разноски за ликвидиране на щета по
риска „Каско“ при ПТП варира в границите от 10 лева до 25 лева. Установява
се, че сумата е заплатена от ************************ на ***************
на 19.04.2024 г., съгласно неоспорено от страните заключение на съдебно-
счетоводна експертиза, изготвена от вещо лице В. П.. Съдебните експертизи
са изготвени в рамките на професионалните знания на вещото лице, приети са
по делото като неоспорени от страните и се подкрепят от събраните по делото
доказателства, поради което при преценката й по чл. 202 ГПК същите следва
да бъдат кредитирани като компетентно, обективно и безпристрастно
изготвени.
Съгласно чл. 499, ал. 2 КЗ, при вреди на имущество обезщетението не
може да надвиши действителната стойност на причинената вреда. С
плащането на обезщетението, ищецът се е суброгирал в правата на
застрахования срещу ответника на осн. чл. 411 КЗ. Безспорно е по делото, че
*******************************, ЕИК ********* е изплатило на ищеца
************************, ЕИК ********* сумата от 334,09 лева. Ето защо
и като взе предвид, че част от регресния дълг в общ размер на 668,17 лева (
653,17 лева + 15 лева ликвидационни разходи) е заплатен от ответника, то
настоящият състав приема, че остатъчният размер на неплатения регресен
дълг възлиза на 334,09 лева, поради което искът се явява основателен.
По разноските:
С оглед изхода на спора на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, за исковото
производство в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените разноски
в размер на 980 лева, които следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 411, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД
****************************, ЕИК ********* да заплати на
************************, ЕИК ********* сумата от 334,09 лв. (триста
тридесет и четири лева и 09 стотинки), представляваща незаплатено регресно
вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка
„Каско+” за вреди на лек автомобил марка „*****“, рег. № ********,
причинени от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 23.02.2024 г. на
паркинг в *********************, ул. "************* и разходи за
определянето му по Щета № **************, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда 29.11.2024 г., до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ЗАД
****************************, ЕИК ********* да заплати на
************, ЕИК ********* сумата в общ размер на 980 лева ( деветстотин
4
и осемдесет лева)- разноски в исковото производство пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5