Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ………………/…………………..…, гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският районен съд,
наказателна колегия, VІ-ти състав, в публично заседание на двадесет и осми
октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА
МЕТОДИЕВА
при секретаря Красимира
Манасиева, като разгледа докладваното от съдията НДАХ № 4094 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на С.В.Б. ***, ЕГН **********, против НП
№ 19-0442-000905 от 16.08.2019год. на началника на Сектор в ІV РУП при ОД на
МВР Варна, с което за нарушаване нормата на чл. 103 от ЗДП, на основание чл.
175, ал.1, т.4 от ЗДП са й били наложени адм.
наказание глоба в размер на 100лв. и адм. наказание
лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца.
В жалбата си въззивницата твърди
,че НП е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, навежда твърдения за
допуснати нарушения на процес. правила – не били отразени правилно
обстоятелствата на нарушението в АУАН, което водело до нарушаване на правото й
на защита защото била в невъзможност да разбере в какво нарушение била
обвинена. Сочи че същото нарушение било допуснато и от АНО в НП като отделно от
това АНО не бил взел предвид и нормата на чл. 27, ал.2 от ЗАНН при определяне
размера на наказанието. Моли НП да бъде отменено.
В съдебно заседание процес.
представител на въззивницата поддържа жалбата. Същият заявява, че оспорва
фактическите констатации отразени в акта и НП, а във фазата по същество моли НП
да бъде отменено с основен аргумент недоказаност на адм.наказателното
обвинение.
За въззиваемата страна, редовно
призована, представител не се явява.
Варненска районна прокуратура,
редовно уведомена за с.з., не изпраща представител и не изразява становище.
Жалбата е подадена от надлежна
страна, в срока за обжалване, поради което и е приета от съда за разглеждане.
След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията
посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
На 14.07.2019год. около 04:15ч.,
въззивницата управлявала л.а. „Фиат Улисе“ с ДК№
В7408КС по бул. „Първи май“ в кв.“Аспарухово“ на гр.Варна в посока от кв.
„Галата“ към центъра на гр.Варна. По същото време св. Д. – ст. полицай в Звено
„Охранителна полиция“ при ІV РУП при ОД на МВР Варна и негов колега със
служебен полицейски автомобил се били позиционирали на кръстовището на бул.
„първи май“ и ул. „Кирил и Методий“ и изпълнявали служебните си задължения по
охрана на обществения ред. Двамата полицаи възприели управлявания от въззивницата
лек автомобил, който се движел към тях, както и това, че автомобила криволичи
по пътното платно и решили да проверят водача. При приближаване на автомобила
полицаите подали на въззивницата сигнал със стоп палка за спиране. Въззивницата
възприела сигнала, но минала покрай тях и продължила напред без да спре. Същата
завила наляво по ул. „Кирил и Методий“ и продължила движението си. Св. Д. и
колегата му се качили в служебния автомобил и с включен светлинен сигнал
тръгнали след въззивницата. Последната продължила да се движи без да увеличава
скоростта си на движение. В края на ул. „Места“ въззивницата се качила с лекият
автомобил на бордюра и спряла. Св.Д. и колегата му отишли при нея. В разговор с
въззивницата установили, че същата лъха на алкохол и я попитали дали е
употребила такъв. Въззивницата потвърдила. Тъй като Д. и колегата му нямали
право да извършват проверки по ЗДП същите потърсили съдействие от екип автоконтрольори. На място пристигнал такъв, в който
участвал св. Н.. Същият бил уведомен от
св. Д., че именно въззивницата е била водачка на автомобила и Н. предприел
проверка на същата. В хода на проверката св.Н. констатирал няколко нарушения за
които съставил на въззивницата няколко АУАН.
На 14.07.2019год. св. Н.
съставил срещу въззивницата АУАН бл.№ 380086. В акта същият посочил че въззивницата
е нарушила разпоредбите на чл.140, ал.1 от ЗДП и чл.103 от същия закон, тъй
като на 14.07.2019год. около 04:20ч. в гр.Варна, на ул.“Места“ №15 в посока ул.
„Янтра“ управлявала собственият си л.а. „Фиат Улисе“
с ДК№ ДВ 4708КС с прекратена регистрация на 24.01.2018год. за Г.О. и не спира
след като и е подаден сигнал за спиране на посоченото място от контролен орган
на МВР.
Актът бил надлежно предявен за
подпис на въззивницата, но тя в присъствието на свидетел отказала да го
подпише.
В последствие за констатираното
нарушението по чл. 140 от ЗДП срещу въззивницата било образувано наказателно
производство, а на 16.08.2019год. въз основа на акта, началника на сектор в ІV
РУП издал атакуваното НП. В него АНО възприемайки фактите отразени в акта,
приел, че въззивницата е нарушила разпоредбата на чл. 103 от ЗДП и на основание чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДП и
наложил съответните адм. наказания.
Като свидетели в хода на
съдебното следствие показания са дали актосъставителя
– З.Н. и свидетеля вписан в акта П.Д..
Като писмени доказателства към
АНП са приложени освен АУАН още справка за нарушител, писмено сведение от
въззивницата, докладна записка от П.Д. до началника на ІV РУП, както и заповед
№ 8121з-515/14.05.2018год. на МВР.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното
доказателства както писмени така и гласни, които са непротиворечиви,
взаимнодопълващи се и преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят на
различни правни изводи, поради което и се кредитират от съда изцяло с доверие.
Съдът в изпълнение на
задълженията си за контрол по
законосъобразността на образуването и провеждането на административно
наказателното производство констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентните длъжностни лица и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат
формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл.57 от ЗАНН. Обст. части на акта и НП макар и твърде лаконични, съдържат
обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото във вина на
въззивницата нарушение, посочени са дата и място на извършване на нарушението,
както и нарушената законова норма като е
налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. Допуснати
съществени нарушения на процес. правила съдът не констатира и в тази връзка не
споделя наведеното в жалбата бланкетно възражение в тази насока. Защитата се
осъществява срещу фактите, а дали тези факти ще бъдат доказани, е друг въпрос.
Горното съдът намира за нужно изрично да отбележи с оглед наведеното в жалбата
възражение за нарушение състоящо се в „неправилно отразяване на фактите“. В
случая с НП на въззивницата е наложено наказание за нарушение на чл.103 от ЗДП
като в обст. част на акта и НП се съдържат
обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото във вина на
въззивницата нарушение.
След преценка на събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът счете, че в случая
НП е издадено в нарушение на материалния закон по следните съображения:
С НП на въззивницата е наложено
наказание за нарушение на чл. 103 от ЗДП .
Съгласно цитираната разпоредба
при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно
средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или
на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява
неговите указания.
Чл. 103
от ЗДвП не съдържа конкретизация на понятието "подаден сигнал за
спиране", поради което тази разпоредба препраща към разпоредбата на чл. 170, ал. 3 от ЗДП. Последната
задължава контролният орган да подаде своевременно ясен сигнал за спиране със
стоп - палка, при който за водача на ППС да е оформено убеждението, че този
своевременно подаден ясен сигнал за спиране е предназначен за него, след което
следва задължението да спре най-вдясно на пътното платно или на посоченото от
контролния орган място. През нощта сигналът за спиране може да бъде подаден и с
описваща полукръг червена светлина, като униформен полицай може да спира
пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за
спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или
мотоциклет. За да е осъществен състава на нарушение по чл. 103
от ЗДП следва да е подаден своевременен и ясен сигнал за спиране от контролен орган, който да е
предназначен за конкретния водач на ППС, като въпреки възприетия сигнал водачът
да не е изпълнил задължението си да спре плавно в най-дясната част на пътното
платно или на посочено от представителя на службата за контрол място и да
изпълнява неговите разпореждания.
Кои са службите, които могат да осъществят контрол по ЗДП
е изчерпателно посочено в Глава V на ЗДП. Съгласно чл. 165,
ал.1 от ЗДП контрол по ЗДП могат да осъществяват службите определени
от министъра на вътрешните работи.
В случая от фактическа страна в НП е посочено че
въззивницата като водач на МПС *** , в гр.Варна по ул. „Места“ в посока ул.
„Янтра“ не спряла след като й бил подаден сигнал за спиране на посоченото място
от контролен орган.
Доказателства обаче в подкрепа
на това фактическо обвинение по делото липсват.
По делото няма спор, че
въззивницата е управлявала МПС-то посочено в акта и НП на посочената дата и по
посочената улица. В тази насока са показанията на св. Д.. Липсват обаче
доказателства които да установят, че докато въззивницата е управлявала
автомобила по ул. „Места“ на същата е бил подаден сигнал от контролен орган за
спиране на конкретно място.
От показанията на св. Н.
(актосъставителя), депозирани пред съда се установява, че същият не е очевидец
на ситуацията, а е бил изпратен на ул.“Места“ по сигнал на ОДЧ за оказване на
съдействие на друг полицейски екип.
От показанията на св. Д. се
установява, че той е бил член на екипа
потърсил съдействие. От показанията и на този свидетел обаче не се установява
на въззивницата да е бил подаден своевременно ясен сигнал за спиране със стоп –
палка, съгласно чл. 170, ал. 3 от ЗДвП,
вкл. от движещ се полицейски автомобил докато се е движела по ул.“Места“.
Свидетелят сочи, че сигнал за спиране със стоп палка е бил подаден на
кръстовището на улиците „Първи май“ и „Кирил и Методий“ (място съвсем различно
от посоченото в акта и НП, и то на значително разстояние от въпросното
кръстовище) и след като въззивницата не
спряла той и колегата му със служебен автомобил тръгнали след нея. Тя
продължило да се движи без да увеличава или намалява скоростта си, и на края на
улица места се качила на бордюра и спряла. Безспорно от показанията на св. Д.
се установява, че докато се движели със служебния автомобил след въззивницата
той (служебният автомобил) е бил с включен светлинен сигнал (за звуков не
помни). Звуковият и светлинен сигнал обаче не са сред предвидените възможни
варианти за спиране от контролния орган, тъй като звуковият сигнал не сочи, че
водачът на конкретно ППС следва да намали скоростта и да спре на указано място.
Светлинният сигнал не може да удостовери задължение за водач на ППС да спре за
проверка - този вид сигнал означава, че е в действие специален автомобил, което
задължава другите водачи на ППС да се отбият и да създадат условия за преминаване
на този автомобил със специален режим на движение. С други думи подаването на
светлинен и звуков сигнал от автомобил със специален режим на движение не може
да бъде приравнено на сигнал за спиране по смисъла на ЗДП. От показанията на
св. Д., а и от приложената към АНП докладна записка изготвена от този свидетел
до началника на ІV РУП не се установява
на въззивницата да е бил подаван по някакъв друг начин сигнал за спиране докато
се е движела по ул.“Места“ за каквото фактическо обвинение и е наложено
наказание.
Съгласно действащата правна
уредба, подаването на светлинен и звуков сигнал обозначава полицейският
автомобил като автомобил със специален режим на движение. При подаване на такъв
сигнал възникват задължения за останалите водачи за осигуряване на
безпрепятствено преминаване на автомобила със специален режим на движение (чл.
104, ал. 1 от ЗДП), възникване на задължение за пешеходците да освободят
платното за движение (чл. 115, ал. 2 от ЗДвП). Всички тези задължения са
различни от тези, възникващи при подаден сигнал за спиране по чл. 103 от ЗДП. С
оглед на това подаването на светлинен и звуков сигнал от автомобил със
специален режим на движение не може да бъде приравнено на сигнал за спиране по
смисъла на ЗДвП.
Нещо повече - съгласно чл. 207,
изр. последно от ППЗДП, сигнал за спиране от движещ се полицейски автомобил се
подава чрез постоянно светещ или мигащ надпис "Полиция-Спри!". По
аргумент за противното подаването на светлинен и звуков сигнал от движещ се
полицейски автомобил за обозначаване на специалния режим на движение не
съставлява сигнал за спиране и не вменява задължение на водача за това.
На следващо място за да е
съставомерно нарушението по чл.103 от ЗДП следва сигналът за спиране да е
подаден от контролен орган по ЗДП. В случая и такива доказателства не са
налице. Видно от показанията на самия Д. същият работи като полицай в звено
„Охранителна полиция“ към ІV РУП при ОД на МВР Варна и на въпросната дата не е
изпълнявал служебни функции по контрол по ЗДП. Точно за това е и поискал
съдействие от друг екип, който има право да осъществява контрол по този закон.
При положение, че нито
полицейския екип движещ се след въззивницата по ул. „Места“ е имал качеството
на контролен орган по ЗДП, нито пък на същата е бил подаден сигнал за спиране
по реда на този закон (ЗДП) то няма спор, че повдигнатото на въззивницата
обвинение е недоказано и в тази връзка НП се явява издадено в нарушение на
материалния закон.
Доколкото от показанията на св. Д.
депозирани пред съда се установява, че на посочената в акта дата 14.07.2019год.
същият е изпълнявал задълженията си като АП, както и че около 04:15ч. на
кръстовището на бул. „Кирил и Методий“ и бул. „Първи май“ на въззивницата е бил
подаден сигнал за спиране със стоп-палка поради това, че автомобилът се движел
нестабилно (криволичел) и въззивницата не спряла (в тази насока са както
показанията на Д., така и писмените обяснения дадени от въззивницата в хода на адм. наказателното производство и приложени към АНП) съдът
счете ,че въззивницата е осъществила състава на нарушение по чл. 257, ал.1 от ЗМВР. На същата е било дадено разпореждане от
полицейски служител в изпълнение на
функциите му по чл. 61, ал.2, вр. чл. 64 от ЗМВР,
което тя не е изпълнила. Такова
фактическо, а и юридическо обвинение обаче на въззивницата не е било повдигнато
и не за такова деяние е наказана същата.
С оглед на всичко изложено
по-горе съдът счете, че атакуваното НП е издадено в нарушение на материалния
закон и като такова следва да бъде отменено.
Водим от горното Варненският
районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
19-0442-000905 от 16.08.2019год. на Началника на сектор в ІV РУП при ОД на МВР
Варна с което на С.В.Б. ЕГН **********, на основание чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДП
са били наложени адм. наказание глоба в размер на
100лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца, за нарушение
на чл. 103 от ЗДП, за това че на 14.07.2019год. в гр.Варна, на ул. „Места“ в
посока ул.“Янтра“ управлявала собствения си л.а. „Фиат Улисе“
с рег № В7408КС като не спряла след като й бил
подаден сигнал за спиране на посоченото място от контролен орган на МВР.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: