РЕШЕНИЕ
№ 31
гр. Варна, 10.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. Стоянов
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Николай Св. С. Въззивно гражданско дело №
20243100501290 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК и чл.294 от ГПК.
Образувано е след отмяната, с Решение №413/26.06.202г. по гр. дело
№**********г. на 3-то ГО на ВКС, на предходното постановено по делото
въззивно решение, отхвърляне на главните искове по чл.44 вр. чл.26, ал.2 от
ЗЗД досежно пълномощно и по чл.42, ал.2 от ГПК досежно покупко-продажба,
и двете от 29.05.2024г., и връщане на делото на ВОС с указания за
разглеждане на евентуалните искове на С. Д. С. срещу П. Д. Л. и В. Т. Л.
искове, както следва:
1/ с правно основание чл.40 от ЗЗД за обявяване на „нищожността“ на
договор за продажба на недвижим имот, обективиран в НА №*******г. на н-с
З.А., сключен на дата *********г., с който Д.С.А. (наследодател на С. С. и на
П. Л.), чрез пълномощника си П. Л., прехвърлил именно на П. Л. недвижими
имоти, както следва: дворно място в кв. 3 по РП на с. Н.Р. одобрен със
Заповед № **** от **********г., което е част от ПИ с пл. №**, с площ от 3039
кв.м. и при граници: улица, ПИ пл. №№ ******, от което: 1050 кв.м.
съставляват УПИ ****; 800 кв.м. съставляват УПИ *****; и 390 кв.м. са
включени в УПИ ******* в същия квартал, ведно с построените в това място
жилищна сграда с площ от 43 кв.м., второстепенна постройка с площ от 15
1
кв.м. и навес с оградни стени с площ от 82 кв.м., до размера на наследствената
част на ищеца, а именно до 1/2 ид.ч. от описаните имоти, като сключен във
вреда на представлявания, при формално валидно пълномощно;
2/ евентуално с правно основание чл.42, ал.2 от ЗЗД за обявяване на
„нищожността“ на същия договор за покупко-продажба на недвижим имот,
обективиран в НА №*******г. на н-с З.А., сключен на *********г., с който
Д.С.А. (наследодател на С. С. и на П. Л.), чрез пълномощника си П. Л.,
прехвърлил именно на отв. П. Л. дворно място в кв. 3 по РП на с. Н.Р. одобрен
със Заповед № **** от **********г., а по-конкретно УПИ ***** в кв. 3 по
плана на село Н.Р. община В., с площ от 800 кв.м. (по скица) и с площ от 859
кв.м. (по предходни документи за собственост), с граници: УПИ ********** и
улица (по скица), както и жилищна сграда с площ от 43кв.м. без посочен
идентификатор, находяща се на границата между УПИ ***** и УПИ ***, до
размера на наследствената част на ищеца, а именно до 1/2 ид.ч. от описаните
имоти, като сключен без (извън пределите на учредената) представителна
власт при формално валидното пълномощно.
Съобразно задължителните указания на ВКС, на осн. чл.294 от ГПК и на
осн. чл.271, ал.2 ГПК настоящият въззивен съд следва да разгледа посочените
евентуално предявени искове спрямо отхвърлените със СПН главни такива, в
указаната от ВКС тяхна поредност, по които първоинстанционният съд не се е
произнесъл.
Твърденията, на които се основават исковете, са следните:
Ищецът и ответницата са брат и сестра и наследници на Д.А., поч. на
********г. По време на брака с Е.А., поч. на *********г., наследодателят им и
техен баща Д.А. придобил правото на собственост върху парцел *****, с
площ от 800 кв.м., находящ се в с. Н.Р. Община В. и къща на основание
договор за дарение по НА ***********г. Освен това Д.А. бил признат за
собственик на парцел ****, с площ от 1050 кв.м. и парцел *******, с площ от
2390 кв.м., находящи се в същото село, ведно с построен в тях навес
(стопанска постройка) на основание придобивна давност с КНА № *****г.
На *********г. в дома на ответницата Д.А. подписал пълномощно с рег.
№№ ****,****, заверени извън кантората от пом. нотариус по заместване Ат.
Т.а, при нотариус О.Ш., за разпореждане с недвижими имоти. Същият ден с
договор за покупко продажба, оформен в НА № *******г., отв. П. Л., като
пълномощник на бащата, договаряща сама със себе си, прехвърлила на себе си
собствеността върху недвижим имот в с. Н.Р. съставляващ дворно място с
площ от общо 3100 кв.м., съставляващо част от ПИ с пл. №**, в кв. 3, от които
УПИ **** с площ от 1050 кв.м.; УПИ ***** с площ от 800 кв.м. и УПИ
******* с площ от 390 кв.м., ведно с построените в тях жилищна сграда,
второстепенна постройка и навес, срещу цена от 6 500лв.След инцидент през
****г., към деня на сделката и до момента на смъртта си наследодателят на
страните бил сляп. Наред с това към датата на сделката Д.А. е бил в много
тежко здравословно състояние – страдал от рак в последен стадий, бил е приет
2
в болница само 6 дни след упълномощителната сделка и реално е нямал
намерение да продава имотите си. В същото време пазарната цена на
продадените имоти към момента на сделката била 20 000 евро, при цена в НА
от 6 500 лв. Упълномощеното лице и лицето, с което то е договаряло (същото),
знаели за увреждането, с което бил нарушен принципът в отношенията между
представляван и представите, последният да действа в интерес на първия.
Налице било споразумяване между представител и договарящ във вреда на
представлявания, като целта на ответницата била да се облагодетелства,
действайки със съзнание, че уврежда интересите на представлявания. Нямало
и отчетна сделка. Поради това се моли за установяване на порока на
продажбата от *********г. – сключването й чрез пълномощник във вреда на
представляваното лице (чл.40 от ЗЗД), до размера на правата на ищеца по
делото.
Евентуално се твърди, че с оформената в НА №**/*********г. сделка, в
частта й относно УПИ ***** в кв. 3 по плана на село Н.Р. община В., с площ от
800 кв.м. (по скица) и с площ от 859 кв.м. (по предходни документи за
собственост), с граници: УПИ ********** и улица (по скица), както и относно
сграда на границата на УПИ ***** с УПИ ***, представляваща по РП на село
Н.Р. жилищна сграда с площ от 43кв.м., е била сключена без (извън
учредената с валидно пълномощно) представителна власт, тъй като тези
имоти не били включени изрично в пълномощното от *********г. Поради
това се моли за установяване на този порок на продажбата (чл.42, ал.2 от ЗЗД)
до размера на правата на ищеца по делото.
В о.с.з. ищецът поддържа твърденията си по тези искове, като оспорва
насрещните твърдения и възражения на ответниците по тях.
В подадения отговор ответниците П. и В. Л.и оспорват допустимостта на
исковете с доводи за висящ делбен спор между страните, в рамките на който
съдът преюдициално се е бил произнесъл по валидността на процесния
договор, поради което била налице хипотезата на чл. 126, ал. 1 от ГПК и
настоящето дело следва да се прекрати. Евентуално оспорват исковете и по
основание. Навеждат възражения, че упълномощителната сделка е валидно
сключена, като въпреки здравословното си състояние упълномощителят е
разбирал значението на действията си. Макар че след злополука през ****г.
Д.А. бил със съществено нарушение на зрението, впоследствие той претърпял
операция, в резултат на която настъпили значителни подобрения в зрението му
и той можел да гледа телевизия, да чете с лупа, да се движи без придружител и
дори да ходи с колело из селото за хляб. От друга страна в пълномощното
нямало посочена цена на разпореждането, била е предоставена власт дори и за
безвъзмездно разпореждане, а отделно няма законова забрана продажбата на
имоти да се извършва на цена, равна на данъчната оценка на имотите, поради
което случая нямало действие във вреда на представлявания по чл.40 от ЗЗД.
Давностният срок за предявяване на иска бил изтекъл. Поради това молят за
отхвърляне на първия евентуален иск.
Срещу иска по чл.42, ал.2 ЗЗД заявяват възражение за неоснователност
3
единствено с оглед придобиване на имотите, предмет на покупко-продажбата
от ****, по давност, в която връзка излагат съображения. Поради това молят
за отхвърляне на и на втория евентуален иск.
В о.с.з. ответниците поддържат твърденията, възраженията и исканията
си до съда.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Няма спор и е видно от представенте удостоверение за наследници и за
брак (женитба), както и справка от НБДН, че ищецът С. Д. С. и ответницата П.
Д. Л. са брат и сестра и наследници на Д.А., поч. на ********г.; Д.А. е бил в
брак с Е.А., считано от ****г. до смъртта на съпругата на през ****г.; отв. П.
Л. и отв. В. Л. също били в брак, считано от ****г. и досега.
Не се спори и е видно от приетия НА №*************., том 3, н.д.
№**** за ****г. на н-с при РС-П., че с обективираната в него сделка Д.А. е
придобил правото на собственост върху парцел *****, с площ от 800 кв.м.,
находящ се в кв.3 в с. Н.Р. община В., при граници: парцел ****, парцел **** и
улица, както и къща в парцел ****, по дарение от бащата С. Т..
Не се спори и е видно от приетия КНА №************., том 1, нот. дело
№*******г. на н-с при РС-П., че с него е било констатирано правото на
собственост на Д.А. върху парцел ****, с площ от 1050 кв.м. и парцел
*******, с площ от 2390 кв.м., находящи се в селото, с посочени граници,
едната от които (и на двата) е парцел *****, „без жилището“ в терена.
С приетото по делото пълномощно с нотариално заверени съдържание и
подписи с рег. № **** и рег. № **** от *********г. от помощник нотариус по
заместване при н-с Ш., прието със СПН за валидно като процедура и форма,
Д.С.А. е упълномощил дъщеря си П. Д. Л. да го представлява пред нотариус
без срок по въпроси свързани с притежаваните от него недвижими имоти:
Парцел ****, в кв. 3, с площ от 1050 кв.м., ведно с построения в него навес, по
плана на с. Н.Р. общ. В.; както и 2390 кв.м. от Парцел ******* в кв. 3 по плана
на същото село, съгласно НА №*****г., включително с правомощията: като
продаде, дари или замени описаните имоти, като договаря цена и условия,
каквито намери за добре, с купувачи, надарени или заменители по нейна
преценка, както и да получи при продажба цената, включително и да договаря
сама със себе си или с трети лица, които представлява; и други.
С договор за покупко продажба, оформен в НА №**/*********г., том 3,
рег. №****, н.д. №***/****г. на н-с при РС-П., приет по делото, Д.С.А., чрез
пълномощника си П. Д. Л., продал на П. Д. Л., като купувач, собствения си
недвижим имот – дворно място, находящо се в **********, цялото с площ от
3100 кв.м., при граници: улица, ПИ пл. №**, пл.№**, съставляващо част от
ПИ пл. №** в кв. 3 по плана на селото, от което: 1050 кв.м. съставляват УПИ
****; 800 кв.м. съставляват УПИ *****; и 390 кв.м. са включени в УПИ
******* в същия квартал, ведно с построените в това място жилищна сграда с
площ от 43 кв.м., второстепенна постройка с площ от 15 кв.м. и навес с
оградни стени с площ от 82 кв.м., срещу цената от 6 500 лв., която сума
4
продавачът, чрез пълномощника му заявил, че е получил напълно от купувача.
Данъчната оценка на продадените имоти възлизала на 6 417.90лв.
Приет по делото е препис от цялото нотариално дело по посочения НА,
с относимост към вече разгледаните главни искове за нищожности поради
порок на формата и нотариалната процедура.
На приетата на л.52 от делото на ПРС и неоспорена скица, издадена от
община В., са отбелязани границите и местоположението един спрямо друг на
УПИ ****, УПИ ***** и УПИ ******, както и на къщата, разположена по
границата между първите два УПИ в село Н.Р..
От приложения акт за освидетелстване №*************г. на ТЕЛК – П.
се установява, че на Д. С. Т. от с. Н.Р. била определена първа група
инвалидност с чужда помощ – пожизнено на основание диагноза „чуждо тяло
в двете очи, пълна слепота на двете очи“.
От приетата епикриза от 26.02.2011г., издадена от Специализирана
болница по очни болести за активно лечение – Варна се установява, че Д.А. е
бил изписан с окончателна диагноза „Вторична катаракта на ляво око“, при
анамнеза: оплакване от влошаване зрението на лявото око. Същото е било
оперирано преди години за перде. След преглед е била диагностицирана
вторична катаракта. Като изход на заболяването е вписано в епикризата, че
болният е оздравял.
Видно от приетата епикриза от м.03.2011г. от МБАЛ „Света Анна-
Варна“ в периода 14.03.-25.03.2011г. Д.А. е бил подложен на мастектомия
радикалис поради карцином на млечна жлеза. От приетата епикриза от
клиника по медицинска онкология към МБАЛ „С.-М. – Варна“ се
потвърждава по-рано поставената на А. диагноза, като в периода 05.06.-
10.06.****г. той е бил на стационарно лечение в болницата. Приет е бил в
тежко увредено общо здравословно (физиологично) състояние, без данни за
ментално такова, и е бил изписан с продължаващо влошено състояние и с
терапия.
Видно от абулаторни листи на л.193-202 от делото на ПРС, през ****г.
Д.А. е бил диагностициран поетапно с „хипертонична болст на сърцето“,
„стенокардия“, „последици от мозъчносъдова болест“ и другите, посочени по-
горе, при запазено общо състояние до м.04.****г. и при увредено общо такова
към м.05.****г.
Показанията на св. Н.Н. съдът взема предвид единствено относно
изясненото, че след смъртта на Д.А. синът С. разбрал, че сестра му П. си
прехвърлила имотите на баща им, след което С. не искал и не посещавал вече
имотите. В останалата част, в т.ч. за последващото стопанисване и ползване на
имотите, показанията са неотносими към исковете по чл.40 и чл.42, ал.2 ЗЗД.
Показанията на св. Х.Н. съдът цени по реда на чл.172 от ГПК, но и като
непосредствени. От тях се изяснява, че през месец май ****г. „дядо Д.“ живеел
при П.. При срещите му със свидетелката бил много отслабнал, личало, че е
тежко болен; на въпроси как е и какво прави отговарял, но кратко, защото
изглеждал много изморен; отказвал да се храни редовно. Относно имотите му
в село Н.Р. „дядо Д.“ просто искал да си живее в тях, не е казвал да е искал да
5
ги продава. Цената на имотите в селото била около 15 000 – 20 000евро.
Свидетелката е посещавала Д. и в МБАЛ „С.-М.“, в която бил приет през този
период. В останалата им част, в т. ч. относно последващото стопанисване и
ползване на имотите, показанията са неотносими към исковете по чл.40 и
чл.42, ал.2 ЗЗД.
Показанията на св. А. Т.а (помощник нотариусът, който е удостоверил
верността на пълномощното) съдът съобразява като обективни и като
непосредствени. От тях се изяснява, че по принцип практиката в кантората
била необходимите документи да се подготвят предварително; уговаряло се
времето, в което ще се посети дома; клиентите осигурявали транспорта;
носила винаги тампон за отпечатък, ако лицето не може да се подписва;
изисквала е осигуряването на свидетели при нужда. В случая
упълномощителят е искал да се подпише, подписал се е на 5 места, както си е
изписал и целите имена без задрасквания или излизане от листа. Преценката
дали лицето вижда или не свидетелката извършила на място и в случая е не
останала с впечатление, че лицето е изцяло незрящо – имал ориентация в
пространството, виждал листа и можел да прецени къде да положи подписа
си. Ако би имала съмнения относно състоянието на лицето, удостоверяването
не би се извършило.
Показанията на св. П. Т.а (живуща със сина на ответницата на
съпружески начала, а с ответницата в едно домакинство от 2008г.) следва да
бъдат ценени по реда на чл.172 от ГПК, но и като непосредствени. От същите
се изяснява, че през последните години от живота си дядо Д. живеел с тях в
едно жилище. Зрението му било слабо, но се хранел самостоятелно в кухнята;
сам се движил в жилището от едната стая в другата; гледал телевизия; нямал
нужда от помощ за физиологични нужди (относно четенето на вестник съдът
не кредитира показанията поради противоречието им със заключението по
СМЕ). Един месец преди да почине се разболял и бил приет в болница. Дядо
Д. не е имал проблеми с паметта или с начина на изразяване. Нотариалното
удостоверяване на пълномощното било извършено в дома им във Варна, като
и към този момент дядо Д. бил добре; нотариусът прочел пред свидетелката и
пред Д.А. съдържанието на пълномощното. Едва през последните четири дни
от живота му дядо Д. се влошил рязко и бил в тежко състояние.
От показанията на св. проф. Х.Г., подписала епикризата от 26.02.2011г.
лекуващ лекар на Д.А., ценени като обективни и като базирани на лични
впечатления, се изяснява, че към посочения момент Д.А. е бил напълно сляп с
дясно око и е имал зрение около 1% с лявото, което означава, че би могъл да се
ориентира донякъде в пространството, но без да вижда детайли. Да прочете
документ с това зрение е било невъзможно, включително с лупа. Практически
пациентът е бил сляп.
От заключението по приетата СМЕ, което съдът цени като обективно и
като мотивирано, че изяснява, че Д.А. е бил освидетелстван през ****г. От
обсъждането на данните в акта за освидетелстване може индиректно да се
съди, че пациентът е бил с увреждане, довело до невъзвратима пълна,
практическа слепота на едното или на двете очи. Ето защо на въпроса дали е
имало подобрение в зрението на лицето и възможно ли е въобще да има
6
подобрение на зрението, отговорът е отрицателен. Няма как след операцията
от 25.02.2010г., когато е била извършена ексцизия на секундарна мембрана на
ляво око да се приеме, че е имало подобрение. При зрение 0.01, отразено в
епикризата от Специализирана болница по очни болести за активно лечение –
Варна, лицето не е можело да чете и да гледа телевизия пълноценно дори и
със съвременните корекционни оптични средства; можел е да брои само
пръсти от 0.5 метра разстояние.
От заключението по приетата СТОцЕ, което съдът цени като обективно
и като мотивирано, че изяснява, че пазарната цена на всички имоти, предмет
на разпоредителната сделка от *********г., възлиза на 19 200лв. към момента
на договора. От него установява още, че по действащия одобрен КРП/****г. на
с. Н.Р. общ. В., ПИ пл. №** е с площ от 3093 кв.м., който имот е нерегулиран и
същият е включен и са формирани парцели: включен в парцел (УПИ) *******
в кв. 3 от пл. №** с площ от *** кв.м.; обособен парцел (УПИ) ***** в кв. 3 за
пл. №** с площ от 859 кв.м.; и обособен парцел (УПИ) **** в кв. 3 за пл. №**
с площ от 992 кв.м.
Събрани по делото са и други писмени и гласни доказателства, които, в
т.ч. и свързаните с възражението на ответниците за придобиване на имотите
по давност, са неотносими към предмета на доказване по исковете по чл.40
ЗЗД и по чл.42, ал.2 от ЗЗД.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към
нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:
По допустимостта: Възраженията за недопустимост на исковете поради
висящо между страните делбено дело са неоснователни.Дори по дело за делба
на общите имоти да са релевирани възражения за недействителност на сделки
с отношение към съсобствеността, спорът за тяхната действителност няма да
се разреши със СПН в отношенията между страните. Поради това за ищеца е
налице правен интерес от предявяване на самостоятелни искове за пороци на
сделките (по настоящото дело), решенията по които да бъдат взети предвид в
делбеното производство. Не е налице хипотезата на чл.126, ал.1 от ГПК, тъй
като искове за нищожност и недействителност на сделките не са предявени в
делбеното дело.При връщане на делото с указания за разглеждане на исковете
и ВКС не е констатирал недопустимост на същите. Отделен е въпросът, че
делбеното дело е спряно до приключването на настоящото производство.
Възраженията за недопустимост на исковете поради липса на интерес в
ищеца (липса на легитимация) са неразбираеми и несъстоятелни. Очевидено
е, че ищецът и първата ответница са универсални правоприемници на общия
им наследодател и продавач по оспорения договор от ****г. Д.А., като
исковете са предявени в рамките на защитимите права на С. С. (1/2 част),
поради което и по принцип, и съобразно т.2 и т.3 от ТР №5/12.12.2016г. по
тълк. дело №5/2014г. на ОСТГК на ВКС, наследникът-ищец е легитимиран да
води исковете по чл.40 от ЗЗД и чл.42, ал.2 от ЗЗД.
По иска по чл.40 от ЗЗД: Съгласно цитираната разпоредба ако
представителят и лицето, с което той договаря, се е споразумеят във вреда на
7
представлявания, договорът не произвежда действие за представлявания. В
състава на основанието се включват два елемента. Първият е обективен –
сключване на двустранна сделка между правен субект (чрез представител) и
трето лице, която уврежда правната сфера на представлявания. Увреждането
може да има различни проявни форми – неизгодни за упълномощителя
условия и параметри; неоправдано обременяване на патримониума му със
задължения или тежести; неблагоприятни за него модалитети на насрещните
задължения; нетипични за конкретния тип договори параметри в ущърб на
представлявания; и други. Преценката е винаги конкратна за случая и винаги е
към момента на сключване на договора, но във всички случаи е необходимо да
бъде доказано пълно и главно обективното и значителното увреждане на
представлявания. Ето защо и макар да разкрива някои сходства с общата
хипотеза на чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, основанието по чл.40 ЗЗД е различно, като
основната отлика е преценката не дали са накърнени общите и принципни
разбирания и критерии за морално и за житейски допустимо, а дали
действително и обективно са увредени интересите на представляваната страна
по договора, както и дали действалият от нейно име представител и
насрещната страна по договора са добросъвестни или не (дали са осъзнавали,
че увреждат представлявания или не). Предвид обективния характер на
първия изискуем елемент от състава на спорното право, разпоредителната
воля при делегиране на представителната власт и обстоятелствата, при които
тя е била учредена, имат водещо значение за дължимата от съда проверка.
Вторият елемент на правото по чл.40 от ЗЗД е самото „споразумяване“, т.е.
обща воля на представителя и насрещната страна по договора за увреждане на
представлявания. На практика „споразумяването“ се свързва с наличието или
липсата на не/добросъвестност на посочените лица досежно последиците от
сделката по отношение на самия представляван в негов негатив – и двете лица
да знаят (да осъзнават), че договорът ще увреди представлявания и да желаят
или приемат тези последици. И тук преценката се извършва спрямо
конкретния случай, но винаги към момента на сключване на договора, а не въз
основа на последващи във времето обстоятелства. Отново изискуемото
доказване е пълно и главно от ищеца.
В настоящия случай с пълномощно с нотариално заверени съдържание
и подписи с рег. № **** и рег. № **** от *********г. от помощник нотариус
по заместване при н-с Ш. Д.С.А. е упълномощил дъщеря си П. Д. Л. да го
представлява пред нотариус без срок по въпроси свързани с притежаваните от
него недвижими имоти: Парцел ****, в кв. 3, с площ от 1050 кв.м., ведно с
построения в него навес, по плана на с. Н.Р. общ. В.; както и 2390 кв.м. от
Парцел ******* в кв. 3 по плана на същото село, съгласно НА №*****г.,
включително с правомощията: като продаде, дари или замени описаните
имоти, като договаря цена и условия, каквито намери за добре, с купувачи,
надарени или заменители по нейна преценка, както и да получи при продажба
цената, включително и да договаря сама със себе си или с трети лица, които
представлява; и други. С влязлото в сила Решение №413/26.06.202г. по гр.
дело №**********г. на 3-то ГО на ВКС са отхвърлени исковете по чл.44 вр.
чл.26, ал.2 от ЗЗД досежно пълномощното, с което е разрешен със СПН
8
въпросът за действителността му с оглед спазване на изискуемата Н.тиална
процедура и формата на едностранната сделка. От друга страна искове за
недействителност на пълномощното на други основания (с оглед порок на
волята на упълномощителя) не са предявени. Поради което и така оформеното
пълномощно е напълно валидно и разкрива присъщите свои правни
последици, делегирайки на отв. П. Л. посочена неограничена по вид, характер,
съконтрагент и възмездност или не представителна власт за разпореждане с
конкретно описаните недвижими имоти. В този смисъл всички по делото
твърдения, касаещи здравословното състояние на Д.А. и индикиращи
евентуално неразбиране свойството и значението на действията му,
неразбиране съдържанието на упълномощаването, невъзможност лично да
прочете документа, въвеждане в заблуждение относно сделката и други, с
насоченост към увреждане на пълномощника, няма как, сами по себе си, да
обосноват предпоставките на чл.40 от ЗЗД.
В продължение на горното следва да се посочи, че действително според
писмените доказателства и заключението по СМЕ към м.05.****г. „дядо Д.“
не е можел да чете и да гледа телевизия пълноценно дори и със съвременни
корекционни оптични средства; но е можел да брои пръсти от 0.5 метра
разстояние. В същото време по свидетелски данни е успявал самостоятелно да
се храни и да извършва физиологичните си нужди, което показва
ориетираност в пространството и в обстоятелствата. Дори в медицинските
документи относно здравето на Д.А. през м.05.****г. са отразени наистина
тежки по вид и последици заболявания, но без пряка рефлективност върку
съзнанието на пациента; също в епикризата от клиника по медицинска
онкология към МБАЛ „С.-М. – Варна“ се посочва (към 05-10.06.****.) тежко
увреденото му физиологично състояние, но пак без ментално увребжане,
което кореспондира с показанията на св. П. Т.а, че едва през последните
четири-пет дни от живота му (починал на ********г.) дядо Д. се влошил рязко
и бил в много тежко състояние. От последното обаче не може да се заключи,
че към *********г. той е бил в състояние, което му е попречило да вземе
осъзнато решение относно делегираната с пълномощното представителна
власт. Нещо повече – от установеното със СПН по исковете чл.26, ал.2 от ЗЗД
досежно пълномощното, както и от обективните, непосредствените и
неопроверганите от други доказателства показани на св. А. Т.а се
потвърждава, че при заверяването на пълномощното и на сделката в дома на
ответницата упълномощителят е искал да се подпише, подписал се е на 5
места, както си е изписал и целите имена без задрасквания или излизане от
листа; имал е ориентация в пространството, виждал е листа и е можел да
прецени къде да положи подписа; ако би имал съмнения относно състоянието
на лицето помощник-нотариусът не би извършил удостоверяване. В
съответствие с това са и непосредствените и неопроверганите в тази част
показания на св. П. Т.а, че нотариалното удостоверяване е било извършено в
дома им и към този момент дядо Д. бил добре; нотариусът е прочел пред Д.А.
съдържанието на пълномощното, което свидетелката е чула, след което е било
извършено подписването. При тези данни не може да се приеме за установена
изискуемата явна недобросъвестност на П. Л. съобразно с обстоятелствата
9
при изповядване на сделките на *********г., каквато се домогва да докаже
ищеца чрез състоянието на Д.А. към този момент.
От друга страна с оспорения договор за покупко продажба, оформен в
НА №**/*********г., Д.А., чрез пълномощника си П. Л., е продал на
последната, като купувач, описаните три парцела с постройки върху тях,
срещу цена от 6 500 лв. Предвид делегираната с надлежното и валидно
пълномощно неограничена по вид, характер, съконтрагент и възмездност или
не представителна власт за разпореждане с описаните недвижими имоти, в т.ч.
изрично дори за дарение в полза на произволно избран надарен, включително
и сама със себе си или с представлявани от П. Л. лица, от покупко-продажбата
срещу цена, дори надвишаваща, макар с малко, общата данъчна оценка на
имотите (6 417.90лв.) е изключено да бъде направен изовд за вреда на
представлявания, произтичаща и от съдържанието на договореността чрез
предоставеното пълномощно. В обратния случай би се стигнало до ситуацията
единствено не/съответствието на договорената спрямо средната пазарна цена
на вещта да бъде меродавна за основанията и по чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, и по
чл.40 от ЗЗД, което е необосновано. В този смисъл сам по себе си от факта, че
договорената цена по продажбата е била около три пъти под пазраната такава
на имотите според СТЕ (6 500лв. към 19 200лв.), но над данъчната оценка (6
417.90лв.), не може да следва несъмнен извод за действия изключително във
вреда на представлявания, при правомощие дори за дарение в полза на трети
лица и/или на самия пълномощник.
По изложените съображения съдът намира, че ищецът не проведе пълно
и главно доказване на двете кумулативни предпоставки на иска по чл.40 ЗЗД, с
оглед на което и същият следва да бъде отхвърлен.
По иска по чл.42, ал.2 от ЗЗД: Съгласно цитираната разпоредба лицето,
от името на което е сключен договор без представителна власт, може да го
потвърди; за потвърждаването се изисква същата форма, която е предвидена
за упълномощаването за сключване на договора. Тази разпоредба не урежда
изрично, че договор, сключен без представителна власт, е недействителен, но
от предвиденото с нея, че сделката се нуждае от изричното потвърждаване от
страна на мнимо представлявания в изискуемата форма следва, че до момента
на това потвърждаване сделката не поражда целените с нея правни последици,
както за мнимо представляваното лице, така и за съконтрагента му; тя е във
„висящо“ състояние, т.е. в състояние на „висяща недействителност“. Когато се
осъществи надлежно потвърждаване от представлявания (със съдържанието и
във формата, изискуеми по закон) договорът се валидира с обратно действие и
пораджда присъщите му последици от момента на сключването му. Отказът от
потвърждаване е равнозначен на позоваване на порока на сделката и когато
бъде извършен (ирзично или чрез позоваването) висящата недействителност
се трансформира в окончателна, без да съставлява нито нищожност, нито
относителна недействителност (т.2 от ТР №5/12.12.2016г. по тълк. дело №5
за 2014г. на ОСТГК на ВКС).
Понятието „без представителна власт“, използвано в чл.42, ал.2 от ЗЗД,
обхваща множество хипотези, които не могат да бъдат изчерпателно
изброени, но могат да бъдат примерно и обобщено посочени в следните
10
четири групи: 1/ Представителна власт изобщо не е била учредена. Такива са
случаите, когато лицето, действало като пълномощник, никога не е било
упълномощавано или упълномощителната сделка е нищожна (например –
пълномощното не е подписано от лицето, сочено в него като упълномощител;
пълномощното не е дадено във формата по чл. 37 от ЗЗД или тази форма е
опорочена); а също и когато лицето, действало като представител по закон, не
е било такъв (не е било родител на малолетно дете, от името на което е
сключило договор, нито е било упълномощено за това чрез някой от
родителите, нито е било назначено за особен представител съгласно чл. 129,
ал. 2 от СК; или договорът е сключен от името на юридическо лице, чрез лице,
което не е негов представител по закон или по пълномощие). 2/
Представителна власт е била учредена, но сключеният чрез представителя
договор е бил извън нейните предели. В тази група попадат всички случаи на
действия на пълномощника, извършени извън обема и границите на
представителната власт, очертани чрез волеизявленията на упълномощителя,
обективирани в пълномощното (упълномощителят е дал пълномощно само за
продажбата на определен имот, а пълномощникът е заменил или е дарил
имота, или е продал друг имот на упълномощителя, различен от посочения в
пълномощното). Тук попадат и случаите, когато пълномощникът е извършил
сделка, за която специална правна норма изисква изрично пълномощно, а в
даденото му пълномощно тази сделка не е посочена (например – процесуален
пълномощник е сключил съдебна спогодба, без да е изрично упълномощен за
това с даденото му от страната по делото пълномощно). 3/ Представителна
власт е била учредена, но впоследствие е отпаднала и договорът е бил
сключен чрез представителя след отпадането й. Такива са хипотезите на
оттегляне и на отказ от пълномощното (чл.38, ал.2 и чл.41 от ЗЗД), но ако
третото лице, което е договаряло с пълномощника, е било недобросъвестно
(знаело е за оттеглянето или отказа), или ако оттеглянето, респ. отказът, са
подлежали на вписване и са били вписани. 4/ Представителна власт е била
учредена и е съществувала към момента на сключване на договора, но
впоследствие е отпаднала с обратно действие. Така например
упълномощителната сделка, овластяваща пълномощника, чрез който е бил
сключен договорът, е била унищожена със съдебно решение поради порок във
волята на упълномощителя (чл.27-ЗЗ от ЗЗД) в последващ момент. И други.
В настоящия случай с формално валидното пълномощно с нотариално
заверени съдържание и подписи с рег. № **** и рег. № **** от *********г.
Д.С.А. е упълномощил П. Л. да го представлява пред нотариус във връзка с
продажбата, замяната и дарението на следните притежавани от А. недвижими
имоти: Парцел ****, в кв. 3, с площ от 1050 кв.м., ведно с построения в него
навес, по плана на с. Н.Р. общ. В.; както и 2390 кв.м. от Парцел ******* в кв. 3
по плана на същото село, притежавани от представлявания по давност
съгласно НА №*****г. В същото време с оспорения договор за покупко-
продажба, обективиран в НА №**/*********г. н-с при РС-П., Д.А., чрез
пълномощника си П. Л., е продал на последната като купувач, собствения си
недвижим имот – дворно място в кв. 3 по РП на с. Н.Р. одобрен със Заповед №
**** от **********г., което е част от ПИ с пл. №**, с площ от 3039 кв.м. и при
11
граници: улица, ПИ пл. №№ ******, от което: 1050 кв.м. съставляват УПИ
****; 800 кв.м. съставляват УПИ *****; и 390 кв.м. са включени в УПИ
******* в същия квартал, ведно с построените в това място жилищна сграда с
площ от 43 кв.м., второстепенна постройка с площ от 15 кв.м. и навес с
оградни стени с площ от 82 кв.м., срещу договорената цена. При съпоставката
на двете сделки става ясно, че пълномощното не е включвало представителна
власт за разпореждане конкретно с УПИ ***** с площ от 800кв.м. и също с
жилищната сграда (къща) с площ 43 кв.м. Нещо повече – освен очевидното
отсъствие на тези две самостоятелни вещи от съдържанието на пълномощното
като номера и описание, пълномощното препраща за предмета му към НА
№************., том 1, нот. д. №*******г. на н-с при РС-П.. С последния
обаче е било констатирано правото на собственост на Д.А. върху парцел ****,
с площ от 1050 кв.м. и парцел *******, с площ от 2390 кв.м., находящи се в
селото, „без жилището“ в терена и без УПИ ***** с площ от 800кв.м.
Последните два обекта (терен и къща) са били придобити от Д.А. на друго
основание и много по-назад във вредмето – с договор за дарение, обективиран
в НА №*************., том 3, н.д. №**** за ****г. на н-с при РС-П., с който
бащата на Д.А. – С. Т. – е прехвърлил безвъзмездно на сина си правото на
собственост върху парцел *****, с площ от 800 кв.м., находящ се в кв.3 в с.
Н.Р. община В., при граници: парцел ****, парцел **** и улица, както и
къщата в парцел ****. Следователно не само текстуално, но чрез препращане
към акта (титула) за собственост, пълномощното от *********г. не включва
правомощията за разпореждане с УПИ ***** с площ от 800кв.м. и с
жилищната сграда (къща) с площ 43 кв.м. на границата с УПИ ****.
Продажбата им е извн пределите на учредената представителна власт, което
обуславя основателността на иска по чл.42, ал.2 от ЗЗД досежно тези имоти,
който следва да бъде уважен.
Само за пълнота следва да се отбележи, че видно от материалите по
делото ответниците не са заявили абсолютно никакви вързражения срещу
иска по чл.42, ал.2 от ЗЗД,освен единствено възражение за придобиване на
имотите по давност. Последното обаче е напълно ирелевантно за исковете по
чл.40 ЗЗД и чл.42, ал.2 от ЗЗД, защото тези искове имат облигационен
характер и касаят възникването на самите договорни правоотношения, а
придобивната давност е вещноправен институт, относим само към вещен спор
(висящия делбен или др). Ето защо евентуално давностно придобиване нито
може да се противопостави на ищеца по иск за недействителност на правна
сделка, нито може да се разгледа в настоящото производство с облигационен
характер на спора. Което потвърждава формирания извод за основателност на
иска по чл.42, ал.2 ЗЗД.
По разноските: В съдебната практика се приема, че при предявени от
ищеца обективно евентуално съединени искове за защита на едно благо срещу
един и същ ответник, при постигне на позитивно решение по някой от
исковете ответникът следва да понесе отговорността за разноски според
уважения по делото интерес, без значение от отхвърлянето или
прекратяването на делото по някои от предходните по поредност искове за
защита на същото благо (така Определение №284/06.04.****г. по ч.гр.д.
12
№238/****г. на 4-то ГО на ВКС; Определение №477/04.11.2016г. по ч.т.д.
№1218/2016г. на 1-во ТО на ВКС; Определение №568/14.11.2017г. по ч.т.д.
№2516/2017г. на 1-во ТО на ВКС; Определение №70/2018г. по ч.т.д.
№257/2018г. на ТО на ВКС; и други). В тези случаи, когато адвокатското
възнаграждение е едно и е уговорено за защита на въпросното благо, броят и
предмета на евентуалните искове ще има значение само за размера на адв.
хоН.р, но не мотивира разделянето му по отделните искове, както би било при
кумулативното съединяване на такива. Пак така държавната такса е една,
цената на иска е една, аналогични са и правните последици за ищеца при
уважавяне на който и да е от евентуалните искове за защита на единното му
право, респ. за ответника при отхвърляне на всички тях.
В настоящия случай са предявени главни искове по чл.26, ал.2 ЗЗД за
прогласяване нищожността на пълномощно поради липса на форма и по чл.42,
ал.2 от ЗЗД за прогласяване недействителността на продажбата чрез същото
пълномощно поради липса на представителна власт; евентуално (и съобразно
задължителните указания на ВКС) – за обявяване нищожността на сделката на
осн. чл.40 ЗЗД поради договаряне във вреда на представлявания; евентуално –
по чл.42, ал.2 от ЗЗД за прогласяване недействителността на продажбата
поради превишаване пределите на учредената представителна власт. Така
освен че страните са идентични, а исковете – евентуални, при уважаването на
който и да било от тях би се защитило по сходен начин правото на ищеца
върху полагаемата се част от наследството след смъртта на баща му, поради
което и горната постановка следва да бъде съобразена в случая. Ето защо на
ищеца следва да се присъдят всички сторени от него разноски според
представения в настоящото производство списък по чл.80 от ГПК, а именно:
1454.47лв. – пред първоинстанционния съд, 600лв. в първото въззивно
производство по в.грд. № 2187/2022г. на ВОС и 600лв. в настоящото въззивно
производство. Насрещни възражения, включително за прекомерност, не са
релевирани, а и хоН.рът на насрещната страна е в аналогичен размер.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на С. Д. С., ЕГН**********, срещу П. Д. Л.,
ЕГН********** и В. Т. Л., ЕГН **********, за прогласяване за
недействителен на договора за продажба на недвижим имот, обективиран в
НА №**/*********г., том 3, рег. №****, н.д. №***/****г. на нотариус при РС-
П. З.А., с който Д.С.А., ЕГН********** (наследодател на С. С. и на П. Л.),
чрез пълномощника си П. Л., е прехвърлил в полза на П. Д. Л.,
ЕГН**********, недвижими имоти, както следва: дворно място, находящо се
в **********, цялото с площ от 3100 кв.м., при граници: улица, ПИ пл. №**,
пл.№**, съставляващо част от ПИ пл. №** в кв. 3 по плана на селото, от което:
1050 кв.м. съставляват УПИ ****; 800 кв.м. съставляват УПИ *****; и 390
кв.м. са включени в УПИ ******* в същия квартал, ведно с построените в това
място жилищна сграда с площ от 43 кв.м., второстепенна постройка с площ от
13
15 кв.м. и навес с оградни стени с площ 82 от кв.м., до 1/2 ид. част от
предмета на договора, като сключен във вреда на представлявания при
формално валидно пълномощно, на осн. чл.40 от ЗЗД.
ПРОГЛАСЯВА, по исковете на С. Д. С., ЕГН**********, срещу П. Д.
Л., ЕГН********** и В. Т. Л., ЕГН**********, за недействителен договора
за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в НА №**/*********г.,
том 3, рег. №****, н.д. №***/****г. на нотариус при РС-П. З.А., който Д.С.А.,
ЕГН********** (наследодател на С. С. и П. Л.), чрез пълномощника си П. Л.,
прехвърлил на П. Д. Л., ЕГН**********, следните имоти: УПИ ***** в кв. 3
по плана на село Н.Р. община В., одобрен със Заповед № **** от **********г.,
с площ от 800 кв.м., както и жилищна сграда с площ от 43кв.м. без посочен
идентификатор (на границата между УПИ ***** и УПИ *** по скица), до 1/2
ид. част от предмета на договора, като сключен без (извън пределите на
учредената) представителна власт при формално валидно пълномощно, на
осн. чл.42, ал.2 от ЗЗД.
ОСЪЖДА П. Д. Л., ЕГН********** и В. Т. Л., ЕГН**********, да
заплатят на С. Д. С., ЕГН **********, сумите: 1454.47лв. – съдебни разноски
и адв. хоН.р пред ПрРС; 600.00лв. – адвокатско възнаграждение за първото
въззивно производство по в.грд. № 2187/2022г. на ВОС и 600.00лв. в
настоящото въззивно производство, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от получаване на съобщението от страните, при наличие на
предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14