№ 7099
гр. София, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Д.
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря М. Б. Тошева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20241100508112 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 6658 от 12.04.2024 г. по гр.д. № 56301/2022 г. по описа на СРС,
176 с-в, са отхвърлени, като неоснователни предявените от А. Р. С., с ЕГН: **********
Ц. Д. Т., с ЕГН: **********, М. А. Т., с ЕГН: **********, Д. И. Д., ЕГН: **********,
Л. И. Д.а - М., ЕГН: **********, В. Н. Н., ЕГН: **********, А. Н. Н.а - Г., ЕГН:
*******, С. Т. П.,ЕГН: **********, Е. Г. Ц., ЕГН: ********** Р. Ц. Ц., ЕГН:
**********, Т. Ц. Ц., ЕГН: **********, Я. Г. И., ЕГН: **********, М. Г. И., ЕГН:
**********, З. С. И. ЕГН: **********, положителни установителни искове за
собственост с правно основание чл.124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по
отношение на М. И. Г.,с ЕГН: **********, че ищците са собственици на идеални части
от поземлени имоти, както следва: Поземлен имот с идентификатор 87401.7501.1238
по КККР на с. Яна, община Столична, обл. София (столица), одобрени със Заповед №
РД 08-59/14.09.2010 г. на Изп. директор на Агенция по кадастъра; Поземлен имот с
идентификатор 87401.7501.1239 по КККР на с. Яна, община Столична, обл. София
(столица), одобрени със Заповед № РД 08-59/14.09.2010 г. на Изп. директор на Агенция
по кадастъра; Поземлен имот с идентификатор 87401.7501.1240 по КККР на с. Яна,
община Столична, обл. София (столица), одобрени със Заповед № РД 08-59/14.09.2010
г. на Изп. директор на Агенция по кадастъра; при следните квоти: 7/30 идеални части
за А. Р. С., 1/30 идеална част за Ц. Д. Т., 1/60 идеална част за М. А. Т., 1/30 идеална
1
част за Д. И. Д., 1/30 идеална част за Л. И. Д.а - М., 1/30 идеална част за В. Н. Н., 1/30
идеална част за А. Н. Н.а - Г., 1/15 идеална част за С. Т. П., 1/45 идеална част за Е. Г.
Ц., 1/45 идеална част за Р. Ц. Ц., 1/45 идеална част за Т. Ц. Ц., 2/45 идеални части за Я.
Г. И., 2/45 идеални части за М. Г. И., 2/45 идеални части за З. С. И., на основание
наследствено правоприемство и давност с искане за отмяна по чл. 537, ал. 2 ГПК на
констативен нотариален акт за признаване на право на собственост върху недвижим
имот на основание давност № 7, том VII, рег. № 10732, дело № 724/2021 г. в частта,
касаеща притежаваните от ищците 41/60 идеални части от имот с идентификатор
87401.7501.837 по КККР на с. Яна.
В срок е подадена въззивна жалба от ищците с излагане на доводи за
неправилност и необоснованост на решението на СРС. Изложени са оплаквания и за
неправилност на постановеното решение поради неправилно приложение на
материалния закон и нарушение съдопроизводствените правила.
Поддържат, че при разрешаване на спора по същество, съдът не е съобразил, че
представената по делото служебна бележка от кметство с.Яна, сочеща деклариране на
имота, не е от 25.11.1965 г., а от 25.02.1965 г. Освен това, съдът неправилно е счел този
документ за установяващ начало на упражняваната от наследодателя на ищците
давност при положение, че е налице записване на общия наследодател като собственик
на имота в разписния лист към плана от 09.03.1955 г. Освен това сочат, че и преди
кадастралния и регулационен план от 1955 г. е съществувал друг от 31.10.1949 г., в
който процесния имот с пл.№ 962 от кв.37 е бил заснет и нанесен.
Заявяват, че при установяване на релевантните по делото обстоятелства съдът
не е изследвал в пълнота и задълбочено показанията на разпитаните свидетели
досежно начален момент на упражняваното от наследодателя на ищците Г. С. И.
давност по отношение на имота, както и по отношение на неговото състояние. Чрез
събраните гласни доказателства е установено, че начало на упражняваната от общия
наследодател давност е от 1941 г., което не е било съобразено от съда. Наследодателят
на страните е живял непрекъснато в собствения си имот до смъртта си през 1975 г.,
което в производството е установено по несъмнен начин.
По отношение на възраженията на ответника за липса на идентичност между
имота, за който ответника се е снабдил с констативен нотариален акт и имота, който е
бил записан в разписния лист към плана от 09.03.1955 г. заявяват, че съда е изложил
правилни фактически констатации и правни изводи. Налице е пропуск обаче, според
ищците, съдът да изложи фактически и правни констатации, че и преди кадастралния
и регулационен план от 1955 г. е съществувал друг от 31.10.1949 г., в който процесния
имот с пл.№ 962 от кв.37 е бил заснет и нанесен.
Молят за отмяна на постановеното решение и уважаване на исковете по чл.124,
ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗС. Претендират разноски.
2
В срок въззиваемата страна М. И. Г. изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба. Отправя искане за потвърждаване на решението на СРС като
правилно. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество, съдът
намира същата за основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
С оглед доводите по въззивната жалба за неправилност на постановеното
решение, съдът намира следното:
Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК с искане да се признае за установено по отношение на ответника М. И. Г., че
ищците А. Р. С., Ц. Д. Т., М. А. Т., Д. И. Д., Л. И. Д.а - М., В. Н. Н., А. Н. Н.а - Г., С. Т.
П., Е. Г. Ц., Р. Ц. Ц., Т. Ц. Ц., Я. Г. И., М. Г. И. и З. С. И. са собственици на идеални
части от поземлени имоти, както следва: Поземлен имот с идентификатор
87401.7501.1238 по КККР на с. Яна, община Столична, обл. София (столица),
одобрени със Заповед № РД 08-59/14.09.2010 г. на Изп. директор на Агенция по
кадастъра; Поземлен имот с идентификатор 87401.7501.1239 по КККР на с. Яна,
община Столична, обл. София (столица), одобрени със Заповед № РД 08-59/14.09.2010
г. на Изп. директор на Агенция по кадастъра; Поземлен имот с идентификатор
87401.7501.1240 по КККР на с. Яна, община Столична, обл. София (столица),
одобрени със Заповед № РД 08-59/14.09.2010 г. на Изп. директор на Агенция по
кадастъра; при следните квоти: 7/30 идеални части за А. Р. С., 1/30 идеална част за Ц.
Д. Т., 1/60 идеална част за М. А. Т., 1/30 идеална част за Д. И. Д., 1/30 идеална част за
Л. И. Д.а - М., 1/30 идеална част за В. Н. Н., 1/30 идеална част за А. Н. Н.а - Г., 1/15
идеална част за С. Т. П., 1/45 идеална част за Е. Г. Ц., 1/45 идеална част за Р. Ц. Ц., 1/45
идеална част за Т. Ц. Ц., 2/45 идеални части за Я. Г. И., 2/45 идеални части за М. Г. И.,
2/45 идеални части за З. С. И., на основание давност и наследствено правоприемство с
искане за отмяна по чл. 537, ал. 2 ГПК на констативен нотариален акт за признаване на
право на собственост върху недвижим имот на основание давност № 7, том VII, рег. №
10732, дело № 724/2021 г. в частта, касаеща притежаваните от ищците общо 41/60
3
идеални части от имот с идентификатор 87401.7501.837 по КККР на с. Яна.
В подадената искова молба са изложени фактически и правни доводи, че
ищците и ответника са наследници по закон на преките наследници на Г. С. И.,
починал на 15.10.1975, който е бил собственик на имот пл. № 962, от който са
образувани парцел VI-962 и парцел Х-962 в квартал 37 по плана на с. Яна - София, а в
последствие и трите процесни имота - поземлен имот с идентификатор
87401.7501.1238, поземлен имот с идентификатор 87401.7501.1239 и поземлен имот с
идентификатор 87401.7501.1240. Поддържат, че техният общ наследодател Г. С. И. е
придобил процесния недвижим имот преди преобразуването му в настоящите три
УПИ-та по давност с упражнявана фактическа власт в периода от 1955 г. до неговата
смърт през 1975г.
Поддържат, че общият им наследодател Г. С. И. оставил и общо завещателно
разпореждане, с което завещал на сина си Р. Г. С. 1/3 от цялото си движимо и
недвижимо имущество.
Установили, че на 09.08.2021 г. в полза на ответника бил издаден констативен
нотариален акт за собственост на описания недвижим имот на основание давност № 7,
том VII, рег. № 10732, дело № 724/2021 г., който имот представлява поземлен имот с
идентификатор 87401.7501.837 по ККР на с. Яна. След снабдяване с описания
нотариален акт, съответно легитимирайки се като собственик на имота, ответникът
подал заявление рег. № 01-709330¬16.12.2021 г., въз основа на което било извършено
изменение на КК и КР на с. Яна, район „Кремиковци“, а именно: поземлен имот с
идентификатор 87401.7501.837 бил заличен, а на негово място били образувани
процесните три имота с идентификатори 87401.7501.1240, 87401.7501.1238 и
87401.7501.1239.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът М. Г. оспорва исковете за собственост,
като неоснователни. Излага възражения, че общият им наследодател Г. И. не е
притежавал собствеността върху процесните недвижими имоти на посоченото
основание. Оспорва идентичността между недвижимия имот, предмет на нотариалния
акт за признаване правото му на собственост на основание давност и имотите,
записани в разписните листове на с. Яна на името на Г. И.. Твърди, че е владял като
свои процесните имоти, които преди това са били един общ поземлен имот с
идентификатор 87401.7501.837. Възразява, че ищеца А. С. не е наследник по закон
на Г. И. и оспорва действителността на съставеното в полза на баща му - Р. С.
универсално завещание при твърдения, че същото не съществува, а в условията на
евентуалност - че не е съставено и подписано от Г. И..
Чрез представените пред първата инстанция доказателства, съдът намира за
установено, че общия наследодател на страните по делото Г. С. И., поч. на на
15.10.1975, е придобил по давност собствеността върху имот пл. № 962, от който са
4
образувани парцел VI-962 и парцел Х-962 в квартал 37 по плана за регурация на с. Яна
– София от 1955 г., а в последствие и трите процесни имота - поземлен имот с
идентификатор 87401.7501.1238, поземлен имот с идентификатор 87401.7501.1239 и
поземлен имот с идентификатор 87401.7501.1240, които три имота са били образувани
след разделянето на поземлен имот с идентификатор 87401.7501.837.
Така, чрез представените писмени доказателства и въз основа на констатациите
на приетата пред първата инстанция СТЕ, която настоящия състав кредитира по реда
на чл.202 ГПК, се установява, че действащия регулационен план на с.Яна околия Елин
- Пелинска е одобрен със заповед № 1163/09.03.1955г., като за имот 962, кв.37 са
отредени парцели VI-962 и X-962, за който имот в разписната книга към
регулационния план е вписан Г. С. И. - без документ за собственост.
Установява се, чрез представената служебна бележка пред първата инстанция
издадена от кметство Яна, че Г. С. И. е декларирал имота като свой с декларация №
91/25.02.1965 г.
Установява се и страните не спорят, че:
поземлен имот с идентификатор 87401.7501.1238 по КККР на с. Яна, община
Столична, обл. София (столица), одобрени със Заповед № РД 08-59/14.09.2010 г. на
Изп. директор на Агенция по кадастъра,
поземлен имот с идентификатор 87401.7501.1239 по КККР на с. Яна, община
Столична, обл. София (столица), одобрени със Заповед № РД 08-59/14.09.2010 г. на
Изп. директор на Агенция по кадастъра и
поземлен имот с идентификатор 87401.7501.1240 по КККР на с. Яна, община
Столична, обл. София (столица), одобрени със Заповед № РД 08-59/14.09.2010 г. на
Изп. директор на Агенция по кадастъра
са идентични с имота описан като поземлен имот с идентификатор 87401.7501.837 с
площ от 2440 кв.м. в констативен нотариален акт № 7, том VII, рег.№ 10782, дело №
724/2021г., с който на 09.08.2021г. по реда на чл.587, ал.3 от ГПК, ответникът М. И. Г. е
признат за собственик на основание давност. Чрез представената по делото преписка
от нотариус И.Н. с рег.№ 040 и с район на действие – района на СРС се установява, че
за формиране на извод, че ответника е собственик на имота на основание давност,
нотариуса е съобразил показанията на разпитаните по образуваното нотариално дело
свидетели В.С. А. и Я. Добриянов Я.в. В протокола и постановлението, които са
изготвени в нотариалното производство нотариуса е посочил за установено, че имотът,
който се ползва от М. И. Г. е наследствен и е бил на неговия дядо Г..
Чрез събраните пред първата инстанция писмени доказателства и констатациите
на приетата СТЕ се установява, че имота, за който ответникът се е снабдил с
констативен нотариален акт за собственост по давност, описан като поземлен имот с
идентификатор 87401.7501.837 с площ от 2440 кв.м. е идентичен с поземлен имот с
5
номер 962, отреден за парцел VI и парцел X по плана на с. Яна, одобрен със заповед
№ 1163/09.03.1955г., за който в разписния списък е бил посочен като собственик
общия наследодател на страните - Г. С. И.. Установява се, че регулационнния план на
с.Яна околия Елин - Пелинска е одобрен със заповед № 1163/09.03.1955г., по който за
имот 962, кв.37 са отредени парцели VI-962 и X-962. Границите на парцели VI-962 и
X- 962 са проведени по изградената и повтарят- вървят по външния зид на заварените
в съседните от север и юг имоти. В разписната книга за имот 962 - двор , отреден за
парцели VI и X, кв.37, е вписан Г. С. И. - без документ за собственост. КККР от 2010г.
е одобрена със заповед № РД- 18-59/14.09.2010г. на ИД на АГКК имотът е отразен като
87401.7501.837. Имот 962 в КККР от 2010г. е заснет и нанесен с нов пл.номер 491, с
площ от 2494 кв.м., като вещото лице дава заключение, че има несъответствие в
границите на имот 962 и имот пл.номер 491 поради неточно заснемане, които описва.
Установява се от представеното саморъчно завещание от 03.08.1964г., че общия
наследодател на страните Г. С. И. е завещал в полза на сина си Р. Г. С., една трета от
цялото си движимо и недвижимо имущество. От протокол за обявяване на саморъчно
завещание се установява, че същото е обявено на 03.07.1980г. при нотариус И., V
нотариус при Софийския районен съд. Оспорването на ответника, че завещанието е
недействително, тъй като не е написано и подписано от завещателя-праводател на
страните по делото, съдът намира за неоснователни. Чрез събраните пред първата
инстанция съдебно-графически експертизи, които настоящия състав кредитира по реда
на чл.202 ГПК се установява, че завещателят Г. С. И. е написал собственоръчно и се е
подписал на завещателното разпореждане, с което е завещал в полза на сина си Р. Г. С.
1/3 от цялото си движимо и недвижимо имущество. В производството се установява,
че ищецът А. Р. С. е син на Р. Г. С..
Чрез събраните пред първата инстанция гласни доказателства се установява, че
общия наследодател е упражнявал фактическа власт с намерение за своене върху
описания имот в периода от 1941 г. до смъртта си през 1975 г. Така, чрез показанията
на М. И. Г., М.А.Б. и Д..С. Д.а се установява, че Г. С. И. е живял в имота от 1941 г. до
смъртта си през 1975 г., като около две-три години преди това е починала и неговата
съпруга- баба Д.. Установява се, че имотът е бил с постройка, която към настоящия
момент е полуразрушена, както и че откъм ул.Христо Смирненски същият е бил
ограден с керпичен дувар, който сега е почти разрушен. Към настоящия момент
дворното място е неподдържано, обрасло с трева и бурени. По времето, в което Г. И. е
живял в имота със съпругата си се е грижел за същия и го е поддържал, задаждал е
картофи и цвекло.
Чрез показанията на доведените от ответника свидетели – А. ******* С. и Б.Б.П.
се потвърждава, че имотът, за който ответникът М. И. Г. е бил признат за собственик с
описания по-горе констативен нотариален акт е бил ползван преди това от неговия
6
баща И.М. Г. /повече от двадесет години/, а преди това от неговия дядо – общия
наследодател Г. И., като същите са го поддържали и са го обработвали и засаждали с
картофи, цвекло, тикви. Установява се, че имота, който се ползва от М. го имат от
неговия дядо Г. И.. Установява се, че М. живее сезонно в село Яна в друг имот, където
негов съсед е свидетеля С., както и че същият постоянно пребивава в гр.София.
Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост върху недвижим имот се
придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на десет години, което
следва да бъде явно, необезпокоявано и непрекъснато, като фактическата власт върху
имота се упражнява с намерението той да се свои.
Фактическият състав на владението съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС включва както
обективния елемент на упражнявана фактическа власт, така и субективния елемент
вещта да се държи като своя. За да е налице обаче фактът на владение е необходимо в
обективната действителност да са се породили и неговите допълнителни елементи, а
именно: 1) да е постоянно - т.е. фактическата власт върху вещта и държането й като
своя да нямат случаен характер, а да са израз на воля, трайно да се държи вещта по
начин препятстващ евентуалното владение на други лица; 2) да е непрекъснато - в
смисъл да не е било прекъсвано за период по-дълъг от шест месеца - чл. 81 ЗС; 3) да е
несъмнено - да няма съмнение, че владелецът държи вещта, като и за това, че я държи
за себе си; 4) да е спокойно - такова е, когато не е установено с насилие; 5) да е явно -
владението е явно, когато фактическата власт се упражнява така, че всеки
заинтересован да може да научи за това, да не е установено по скрит начин, тайно от
предишния владелец.
По настоящия спор следва да бъдат съобразени дадените разяснения с ТР №
1/2012 г. на ОСГК на ВКС. Както е посочено в него, презумпцията на чл.69 ЗС е
неприложима в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността
произтича от наследяване, тъй като при наследяването основанието, на което
първоначално е установена фактическата власт показва съвладение - с приемане на
наследството владението, като част от имуществото на наследодателя, продължава от
наследниците по право, независимо че само един от тях остава в наследствения имот.
В тази хипотеза наследникът е владелец на своята идеална част и държател на
идеалните части на останалите наследници. За да придобие по давност правото на
собственост върху чуждите идеални части, сънаследникът следва да превърне с
едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв
характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се демонстрира намерението за
своене на чуждите идеални части. Те трябва да бъдат доведени до знанието на
останалите съсобственици, за да се обезпечи възможността последните да
предприемат действия за защита на правата си, освен ако това е обективно
невъзможно. Във всеки отделен случай всички тези обстоятелства трябва да бъдат
доказани.
7
От разясненията, дадени с цитираното тълкувателно решение, се извежда, че
ползването на наследствени имоти само от един наследник не доказва намерение за
своене на идеалните части на останалите наследници и превръщане на държането на
същите във владение, а доказва единствено реализация на правомощието на
наследника-съсобственик по чл. 31 ЗС да си служи с общата вещ според
предназначението й. След като посочената разпоредба оправомощава всеки
съсобственик да си служи с общата вещ и задължава същия да обезщети останалите
съсобствениците, ако само той си служи лично с вещта, то не би могло да се приеме,
че действията на сънаследник, изразяващи се в личното ползване на наследствения
имот само от него установяват промяна на държането на чуждите идеални части във
владение.
При направено от сънаследник възражение за придобиване по давност на
наследствен имот, съдът следва да анализира и обсъди направено от друг наследник
признание за осъществявано от този наследник владение върху неговите идеални
части и за придобиването им по давност. Изявление в посочения смисъл съдържа
съдебно признание на факта на владение, което се преценява с оглед на всички
обстоятелства по делото съгласно чл. 175 ГПК, както и съдебно признание на право -
на придобито по давност право на собственост върху идеалните части на направилия
признанието наследник, което признание също следва да се преценява с оглед на
всички установени по делото факти.
Чрез възприетите и изложени по-горе фактически констатации, настоящият
състав намира за установено по несъмнен начин, че общия наследодател на страните Г.
С. И., починал на 15.10.1975 г. е придобил по давност с упражнявана фактическа власт
от 1942 г. до 15.10.1975 г. собствеността върху поземлен имот с пл. № 962, от който са
образувани парцел VI-962 и парцел Х-962 в квартал 37 по плана на с. Яна - София, а в
последствие и трите процесни имота - поземлен имот с идентификатор
87401.7501.1238, поземлен имот с идентификатор 87401.7501.1239 и поземлен имот с
идентификатор 87401.7501.1240 по КК и КР на с.Яна от 1955 г., за които в полза на
ответника е бил издаден констативен нотариален акт.
Възраженията на ответника, че неговия дядо Г. С. И. не е придобил
собствеността върху имота по давност, съдът намира за недопустими, тъй като
ответникът не въвежда и не заявява самостоятелни права върху имота към посочения
по –горе период 1942-1975 г.
Възраженията на ответника, че имотът попада в стопански двор на ТКЗС, което
според изложените правни изводи препятства придобиването му по давност са
изложени едва пред въззивната инстанция, поради което са преклудирани с оглед
указанията на чл.131, чл.133, чл.147 и чл.266, ал.1 ГПК. Освен това, съдът намира
същите за недопустими, доколкото не се основават на насрещни права, които
8
ответника заявява към посочения момент 1949 г. По съществото си тези възражения са
неоснователни, доколкото чрез събраните пред първата инстанция доказателства и
констатациите на СТЕ се установява, че отреждането по регулация на имота за
Стопански двор на ТКЗС по плана от 04.11.1949 г. е било отменено с последващите
предвиждания на дворищнорегулационния план на с.Яна одобрен със заповед №
1163/09.03.1955г., по който за имот 962, кв.37 са отредени парцели VI-962 и X-962 за
жилищно строителство. Тези обстоятелства установяват, че имотът на общия
наследодател не е внесен в ТКЗС в периода до 1959 г. и не е имал земеделски характер
нито към този момент, нито в последващ такъв до настоящия момент.
По съществото си възраженията на ответника, че общия наследодател Г. С. И.
не е придобил собствеността върху имота по давност са и неоснователни, според
настоящия състав. Чрез събраните и обсъдени по-горе доказателства се установява по
несъмнен и категоричен начин, че общия наследодател Г. С. И. е упражнявал
непрекъсната, несъмнена и несмущавана фактическа власт върху имота с намерение за
своене в продължение на повече от десет години в периода от 1941-1942 г. до смъртта
си на 15.10.1975 г., което състояние и поведение е било демонстрирано и
манифестирано спрямо всички. Поради това и съдът намира, че общия наследодател
на страните Г. С. И. е придобил собствеността върху имота по давност на основание
чл.79, ал.1 ЗС. Изложените доводи от въззивниците в посочения смисъл съдът намира
за основателни.
При така установеното, правилни са доводите на въззивниците, че същите като
наследници по закон на Г. С. И. са придобили съответните идеални части от имота при
съобразяване наследствените им квоти с оглед указанията на чл.5 и сл. от Закона за
наследството при съобразяване, че в полза на наследника Р. Г. С. /син на общия
наследодател/ е било оставено общо завещателно разпореждане, с което е увеличена
притежаваната от него квота в собствеността /чл.16 ЗН/. Към момента на откриване на
наследството 15.10.1975 г. наследници по закон на Г. С. И. са наследниците му по
закон- пет деца - М. Г. Г.а, починала на 09.01.1981 г., А.Г.С., починала на 10.11.1984 г.,
И. Г. И., починала на 13.05.1997 г., Р. Г. С., починал на 18.11.1979 г. и Б. Г. Ц., починала
на 12.03.1982 г.
При съобразяване оставеното общо завещателно разпореждане, съдът намира,
че ищецът А. Р. С. е придобил и е собственик на 7/30 идеални части от процесните
имоти - формирани от получените по наследство идеални части от баща му Р. Г. С. -
син на Г. С. И. и майка му Т. С.а (като наследник на Р. Г. С.), починала на 23.07.2020 г.,
както и от получените по силата на завещанието в полза на Р. Г. С. от наследниците му
идеални части - в т.ч. от А. Р. С..
Ищецът Ц. Д. Т. е придобил и е собственик на 1/30 идеална част от
недвижимите имоти, като наследник на Н.М.П., починала на 15.10.2007 г., която от
9
своя страна е наследила М. Г. Г.а, починала на 09.01.1981 г. - дъщеря на Г. С. И..
Ищецът М. А. Т. е придобил и е собственик на 1/60 идеална част от
недвижимите имоти, като наследник на А. Д. Т., починал на 11.09.2018 г., който от своя
страна е наследил Н.М.П., починала на 15.10.2007 г., която от своя страна е наследила
М. Г. Г.а, починала на 09.01.1981 г. - дъщеря на Г. С. И..
Ищецът Д. И. Д. е придобил и е собственик на 1/30 идеална част от
недвижимите имоти, като наследник на И. М.Л., починала на 11.03.2017 г., която от
своя страна е наследила А.Г.С., починала на 10.11.1984 г, - дъщеря на Г. С. И..
Ищецът Л. И. Д.а - М. е придобила и е собственик на 1/30 идеална част от
недвижимите имоти, като наследник на И. М.Л., починала на 11.03.2017 г., която от
своя страна е наследила А.Г.С., починала на 10.11.1984 г. - дъщеря на Г. С. И..
Ищецът В. Н. Н. е придобил и е собственик на 1/30 идеална част от
недвижимите имоти, като наследник на Б.М.В., починала на 03.06.1999 г. и Н.Н.В.,
починал на 12.01.2010 г. (като наследник на Б.М.В.), като Б.М.В. от своя страна е
наследила А.Г.С., починала на 10.11.1984 г. - дъщеря на Г. С. И..
Ищецът А. Н. Н.а - Г. е придобила и е собственик на 1/30 идеална част от
недвижимите имоти, като наследник на Б.М.В., починала на 03.06.1999 г. и Н.Н.В.,
починал на 12.01.2010 г. (като наследник на Б.М.В.), като Б.М.В. от своя страна е
наследила А.Г.С., починала на 10.11.1984 г. - дъщеря на Г. С. И..
Ищецът С. Т. П. е придобила и е собственик на 1/15 идеална част от
недвижимите имоти, като наследник на Б. Г. Ц., починала на 12.03.1982 г. - дъщеря на
Г. С. И..
Ищецът Влка Г. Ц. е придобила и е собственик на 1/45 идеална част от
недвижимите имоти, като наследник на Ц.Т. Ц., починал на 26.08.2003 г., който от своя
страна е наследил Б. Г. Ц., починала на 12.03.1982 г. - дъщеря на Г. С. И..
Ищецът Р. Ц. Ц. е придобил и е собственик на 1/45 идеална част от
недвижимите имоти, като наследник на Ц.Т. Ц., починал на 26.08.2003 г., който от своя
страна е наследил Б. Г. Ц., починала на 12.03.1982 г. - дъщеря на Г. С. И..
Ищецът Т. Ц. Ц. е придобил и е собственик на 1/45 идеална част от
недвижимите имоти, като наследник на Ц.Т. Ц., починал на 26.08.2003 г., който от своя
страна е наследил Б. Г. Ц., починала 12.03.1982 г. - дъщеря на Г. С. И..
Ищецът Я. Г. И. е придобил и е собственик на 2/45 идеални части от
недвижимите имоти, като наследник на Г. Я.в И., починал на 04.04.2022 г., който от
своя страна е наследил И. Г. И., починала на 13.05.1997 г. - дъщеря на Г. С. И., както и
брат си И. Я.в И., починал на 17.11.1997 г. - неженен и без деца, и живи родители,
възходящи от втора или по-горна степен - син на И. Г. И., починала на 13.05.1997 г. -
дъщеря на Г. С. И..
10
Ищецът М. Г. И. е придобила и е собственик на 2/45 идеални части от
недвижимите имоти, като наследник на Г. Я.в И., починал на 04.04.2022 г., който от
своя страна е наследил И. Г. И., починала на 13.05.1997 г. - дъщеря на Г. С. И.,
както и брат си И. Я.в И., починал на 17.11.1997 г. - неженен и без деца, и живи
родители, възходящи от втора или по- горна степен - син на И. Г. И., починала на
13.05.1997 г. - дъщеря на Г. С. И..
Ищецът З. С. И. е придобила и е собственик на 2/45 идеални части от
недвижимите имоти, като наследник на Г. Я.в И., починал на 04.04.2022 г., който от
своя страна е наследил И. Г. И., починала на 13.05.1997 г. - дъщеря на Г. С. И., както и
брат си И. Я.в И., починал на 17.11.1997 г. - неженен и без деца и живи родители,
възходящи от втора или по-горна степен - син на И. Г. И., починала на 13.05.1997 г. -
дъщеря на Г. С. И..
Ответникът М. И. Г. е придобил 1/45 идеална част от процесиите недвижими
имоти - по наследство от баща си И.М. Г., починал на 27.03.2015 г., който е наследил
майка си М. Г. Г.а, починала на 09.01.1981 г. - дъщеря на Г. С. И. и баща си М.П. Г.
(като наследник на М. Г. Г.а), починал на 26.05.1998 г.
При така изложеното, исковете на ищците по чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗС
за признаване правото им на собственост на основание давност и наследствено
правоприемство върху посочените идеални части от имота следва да бъдат уважени
като основателни.
Възраженията на ответника, че е придобил по давност имота /имотите след
разделянето им на три поземлени имота/ на основание чл.79, ал.1 ЗС по силата на
упражнявана фактическа власт с намерение за своене в периода преди съставянето на
констативния нотариален акт в негова полза на 09.08.2021 г., съдът намира за
недоказани и неоснователни. Чрез събраните в производството доказателства в т.ч. и
гласните доказателства на свидетелите А. С. и Б.П. не се установи ответникът като
наследник на Г. С. И. да е превърнал с едностранни действия държането на частите на
останалите съсобственици – наследници по закон и по завещание във владение. Както
бе посочено тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и
недвусмислен начин да се демонстрира намерението за своене на чуждите идеални
части, което в случая не е налице. И двамата цитирани свидетели установяват
противното, че имотът, който е ползван от ответника е наследствен от неговия дядо,
като извършените действия са такива по ползване на съсобствения имот като владелец
на притежаваната от него по наследство квота 1/45 идеална част и като държател на
останалите части, собственост на другите наследници. Доводите на въззивниците в
посочения смисъл, съдът намира за основателни.
С оглед така формираните изводи, съдът намира искането на ищците по чл.537,
ал.2 ГПК за отмяна на констативния нотариален акт издаден в полза на ответника за
11
частта от имота притежавана от ищците – общо 41/60 ид.ч. от имота за основателно.
Предвидената в чл. 537, ал. 2 ГПК възможност за отмяна на констативен нотариален
акт, който засяга права на трети лица / в случая ищците/, не представлява
самостоятелен иск, а последица от уважаването на иск за собственост, предявен от
засегнатите от акта трети лица срещу лицето, което се ползва от акта.
Тъй като правните изводи на двете инстанции не съвпадат, обжалваното
решение следва да бъде отменено като неправилно на основание чл. 271, ал. 1, пр. 2
ГПК.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищците следва
да бъдат присъдени разноски за държавна такса и за заплатено адвокатско
възнаграждение за адвокат за настоящата инстанция според представените списъци на
разноски.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 6658 от 12.04.2024 г. по гр.д. № 56301/2022 г. по описа на
СРС, 176 с-в, с което са отхвърлени, като неоснователни предявените от А. Р. С., с
ЕГН: ********** Ц. Д. Т., с ЕГН: **********, М. А. Т., с ЕГН: **********, Д. И. Д.,
ЕГН: **********, Л. И. Д.а - М., ЕГН: **********, В. Н. Н., ЕГН: **********, А. Н.
Н.а - Г., ЕГН: *******, С. Т. П.,ЕГН: **********, Е. Г. Ц., ЕГН: ********** Р. Ц. Ц.,
ЕГН: **********, Т. Ц. Ц., ЕГН: **********, Я. Г. И., ЕГН: **********, М. Г. И.,
ЕГН: ********** и З. С. И. ЕГН: ********** срещу М. И. Г., ЕГН: **********,
положителни установителни искове за собственост с правно основание чл.124, ал. 1
ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗС, за признаване за установено по отношение на М. И. Г.,с ЕГН:
**********, че ищците са собственици на идеални части от поземлени имоти, както
следва: Поземлен имот с идентификатор 87401.7501.1238 по КККР на с. Яна, община
Столична, обл. София (столица), одобрени със Заповед № РД 08-59/14.09.2010 г. на
Изп. директор на Агенция по кадастъра; Поземлен имот с идентификатор
87401.7501.1239 по КККР на с. Яна, община Столична, обл. София (столица),
одобрени със Заповед № РД 08-59/14.09.2010 г. на Изп. директор на Агенция по
кадастъра; Поземлен имот с идентификатор 87401.7501.1240 по КККР на с. Яна,
община Столична, обл. София (столица), одобрени със Заповед № РД 08-59/14.09.2010
г. на Изп. директор на Агенция по кадастъра; при следните квоти: 7/30 идеални части
за А. Р. С., 1/30 идеална част за Ц. Д. Т., 1/60 идеална част за М. А. Т., 1/30 идеална
част за Д. И. Д., 1/30 идеална част за Л. И. Д.а - М., 1/30 идеална част за В. Н. Н., 1/30
идеална част за А. Н. Н.а - Г., 1/15 идеална част за С. Т. П., 1/45 идеална част за Е. Г.
12
Ц., 1/45 идеална част за Р. Ц. Ц., 1/45 идеална част за Т. Ц. Ц., 2/45 идеални части за Я.
Г. И., 2/45 идеални части за М. Г. И., 2/45 идеални части за З. С. И., на основание
давност и наследствено правоприемство от общия наследодател Г. С. И., поч. на
15.10.1975 г., както и в частта на разноските, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА
СЛЕДНОТО:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от А. Р. С., с ЕГН: **********
Ц. Д. Т., с ЕГН: **********, М. А. Т., с ЕГН: **********, Д. И. Д., ЕГН: **********,
Л. И. Д.а - М., ЕГН: **********, В. Н. Н., ЕГН: **********, А. Н. Н.а - Г., ЕГН:
*******, С. Т. П.,ЕГН: **********, Е. Г. Ц., ЕГН: ********** Р. Ц. Ц., ЕГН:
**********, Т. Ц. Ц., ЕГН: **********, Я. Г. И., ЕГН: **********, М. Г. И., ЕГН:
********** и З. С. И. ЕГН: ********** срещу М. И. Г., ЕГН: **********,
положителни установителни искове за собственост с правно основание чл.124, ал. 1
ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗС, за признаване за установено по отношение на М. И. Г.,с ЕГН:
**********, че ищците са собственици на идеални части от поземлени имоти, както
следва: поземлен имот с пл. № 962, от който са образувани парцел VI-962 и парцел Х-
962 в квартал 37 по плана за регулация на с. Яна – София от 09.03.1955 г., а в
последствие и трите процесни имота - поземлен имот с идентификатор
87401.7501.1238 по КККР на с. Яна, община Столична, обл. София (столица),
одобрени със Заповед № РД 08-59/14.09.2010 г. на Изп. директор на Агенция по
кадастъра, поземлен имот с идентификатор 87401.7501.1239 по КККР на с. Яна,
община Столична, обл. София (столица), одобрени със Заповед № РД 08-59/14.09.2010
г. на Изп. директор на Агенция по кадастъра и поземлен имот с идентификатор
87401.7501.1240 по КККР на с. Яна, община Столична, обл. София (столица),
одобрени със Заповед № РД 08-59/14.09.2010 г. на Изп. директор на Агенция по
кадастъра, които три имота са били образувани след разделянето на поземлен имот с
идентификатор 87401.7501.837 по КККР на с. Яна, община Столична, обл. София
(столица), одобрени със Заповед № РД 08-59/14.09.2010 г. на Изп. директор на Агенция
по кадастъра с адрес на последния поземлен имот: с. Яна, район Кремиковци, п.к.
2135, ул. *******, с площ: 2440 кв.м., трайно предназначение на територията:
Урбанизирана, начин на трайно ползване: Незастроен имот за жилищни нужди,
предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 962, квартал 37, парцел VI,
X, при съседи: 87401.7501.1206, 87401.7501.849, 87401.7501.1207, 87401.7501.873,
87401.7501.839, 87401.7501.838, 87401.7501 Л217, 87401.7501.1215, 87401.7501.11214,
87401.7501.834, 87401.7501.833, 87401.7501.832, при следните квоти: 7/30 идеални
части за А. Р. С., 1/30 идеална част за Ц. Д. Т., 1/60 идеална част за М. А. Т., 1/30
идеална част за Д. И. Д., 1/30 идеална част за Л. И. Д.а - М., 1/30 идеална част за В. Н.
Н., 1/30 идеална част за А. Н. Н.а - Г., 1/15 идеална част за С. Т. П., 1/45 идеална част
за Е. Г. Ц., 1/45 идеална част за Р. Ц. Ц., 1/45 идеална част за Т. Ц. Ц., 2/45 идеални
части за Я. Г. И., 2/45 идеални части за М. Г. И., 2/45 идеални части за З. С. И., на
13
основание давност и наследствено правоприемство от общия наследодател Г. С. И.,
поч. на 15.10.1975 г.
ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК констативен нотариален акт за
признаване на право на собственост върху недвижим имот на основание давност № 7,
том VII, рег. № 10732, дело № 724/2021 г. в частта, касаеща притежаваните от ищците
41/60 идеални части от имот с идентификатор 87401.7501.837 по КККР на с. Яна,
община Столична, обл. София (столица), одобрени със Заповед № РД 08-59/14.09.2010
г. на Изп. директор на Агенция по кадастъра с адрес на поземления имот: с. Яна, район
Кремиковци, п.к. 2135, ул. *******, с площ: 2440 кв.м., трайно предназначение на
територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Незастроен имот за жилищни
нужди, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 962, квартал 37,
парцел VI, X, при съседи: 87401.7501.1206, 87401.7501.849, 87401.7501.1207,
87401.7501.873, 87401.7501.839, 87401.7501.838, 87401.7501 Л217, 87401.7501.1215,
87401.7501.11214, 87401.7501.834, 87401.7501.833, 87401.7501.832, с който нотариален
акт е признат М. И. Г., ЕГН: ********** за собственик по давност на описания имот за
притежаваните от ищците 41/60 идеални части от имот.
ОСЪЖДА М. И. Г., ЕГН: ********** да заплати на А. Р. С., с ЕГН: **********,
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 525.00 лв.-разноски за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА М. И. Г., ЕГН: ********** да заплати на Ц. Д. Т., с ЕГН: **********,
М. А. Т., с ЕГН: **********, Д. И. Д., ЕГН: **********, Л. И. Д.а - М., ЕГН:
**********, В. Н. Н., ЕГН: **********, А. Н. Н.а - Г., ЕГН: *******, С. Т. П.,ЕГН:
**********, Е. Г. Ц., ЕГН: ********** Р. Ц. Ц., ЕГН: **********, Т. Ц. Ц., ЕГН:
**********, Я. Г. И., ЕГН: **********, М. Г. И., ЕГН: ********** и З. С. И. ЕГН:
**********, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 2975.00 лв.-разноски за въззивната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от получаването му
от страните пред ВКС, при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14