Решение по дело №102/2021 на Районен съд - Велики Преслав

Р Е Ш Е Н И Е

 

Гр. Велики Преслав, 11.08.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – Велики Преслав в в публично заседание на деветнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Соня Стефанова

 

при участието на секретаря Марияна П. Василева като разгледа докладваното от Соня Анг. Стефанова Гражданско дело № 20213610100102 по описа за 2021 година .

 

 

Като разгледа докладваното от съдия Стефанова гр. дело № 102 по описа за 2021 година на Районен съд – Велики Преслав, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство е по чл. 97 и сл. от Закона за социалните услуги.

Образувано е по депозирана молба от Дирекция „Социално подпомагане“ - гр. Велики Преслав, представлявана от директора Д.К.К.с искане за настаняване по съдебен ред на поставеното под пълно запрещение лице И.К.Г., ЕГН: ********** в  специализирана институция – Д.з.п.л.с п.р.с.в. *** за срок от три години, считано от влизане в сила на решението.

В молбата се излага, че И.К.Г., поради влошено здравословно състояние е поставена под пълно запрещение и й е определен служебен настойник – Ю. Мехмедова А.. Сочи се, че със  Заповед № СУ/Д-Н-ВП/7-1 от 04.02.2021 год. на Директора на Д. „С.п.“ г.В.П.Г. е временно настанена по административен ред в специализирана институция Д.з.п.л.с п.р.с.в. *** до произнасянето на съда. Уточнено е, че е с трайно намалена работоспособност 80% и водеща диагноза – шизофрения. Адаптирана е към средата на живот в институцията, има запазена подвижност, но намалено зрение. Посочено е, че Г. не е в състояние сама да покрива ежедневните си битови потребности и да взима самостоятелно осмислени решения. Молителят заявява, че лицето се нуждае от постоянно наблюдение и подкрепа, които не могат да й бъдат осигурени в семейна среда. Установено е, че Г. има близки и роднини, с които поддържа контакт, но те нямат възможност и желание да полагат грижи за нея в семейна среда, поради което молителят счита, че е най-подходящо за нея да бъде настанена в Д.з.п.л.с п.р.с.Ч.в. *** за срок от три години.

На основание чл. 97, ал. 4 от ЗСУ, вр. чл. 135, ал. 1 от ГПК изслушването на лицето, чието настаняване се иска, от съдебния състав е проведено пред сградата на съда, в служебен микробус, с който е докарана И.К.Г. от Дома за пълнолетни лица с психични разстройства с.Черни връх, в който е настанена.

В съдебно заседание молителят Д. “С.п.” г.В.П. чрез процесуалния си представител – Началник отдел „Индивидуална оценка на хора с увреждания и социални услуги“ поддържа  депозираната молба и моли да бъде уважена, като излага, че близките и роднините на лицето са в чужбина и не могат да полагат грижи за нея в семейна среда, а в специализираната институция Г. получава всички необходими грижи съобразно здравословното й състояние.

Директорът на специализираната институция, в която И.К.Г. е настанена по административен ред, се присъединява към становището на молителя. Излага, че лицето е напълно адаптирано, свикнало е с обстановката в Дома, чувства се добре и е спокойно.

Лицето, чието настаняване се иска И.К.Г. се явява лично в съдебно заседание и изразява желание да бъде настанена в посочената специализирана институция, където и към настоящия момент живее.

Настойникът Ю. Мехмедова А. моли да бъде уважена молбата, която е в интерес на лицето.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

И.К.Г. е настанена в  специализирана институция – Д.з.п.л.с п.р.с.в. *** с водеща диагноза „шизофрения“.

Видно от приложеното към делото Решение №43 от 20.11.2000 год., постановено по гр.д. № 336/2000 г. по описа на Добрички окръжен съд И.К.Г. (с фамилия Гичева в съдебното решение, тъй като към момента на постановяването му същата е била омъжена, понастоящем - разведена) е поставена под пълно запрещение, поради установено заболяване – Шизофрения, параноидна форма, с непрекъснато протичане, халюцинаторно - параноиден синдром, съпроводена с промяна на личността, което я поставя в невъзможност да взема самостоятелни решения, да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи. За настойник на И.К.Г. е назначена Ю. Мехмедова А. със заповед № 582/ 04.12.2015 год. на кмета на община Смядово.

С експертно решение № 120/1061 от 07.09.2010 г. на ТЕЛК при МБАЛ „Света Марина“ ЕАД, гр. Варна е определена неработоспособност на Г. – 80% във връзка с поставената й водеща диагноза – параноидна шизофрения, със срок пожизнен.

По делото е представено заявление за ползване на социални услуги, делегирани от държавата дейности вх. № СУ/Д-Н-ВП/7 от 29.01.2021 год., депозирано от Ю. Мехмедова А., в качеството й на настойник на И.К.Г., в което лицето е декларирало желанието си да бъде дългосрочно настанено в Д.з.п.л.с п.р.с.Ч.в. ***. В становището си настойникът излага, че Г. е адаптирана към условията на дома, чувства се спокойна и сигурна. Заявява, че няма възможност за И. да се полагат грижи в домашни условия, тъй като близките й нямат желание да се грижат за нея.

От приложения индивидуален план за здравни грижи от 19.03.2020 год. се установява, че Г. е с диагноза шизофрения, за което приема поддържаща терапия, контактна, ориентирана е за време и място, понякога става неспокойна, напрегната, има зрителни и слухови халюцинации. С намалена двигателна активност, но не ползва помощни средства или инвалидна количка.

От  приобщения по делото Индивидуален план за подкрепа и  Индивидуална оценка на потребностите от подкрепа, изготвени от екип при Д.з.п.л.с п.р.с.Ч.в.  се установява, че И.К.Г. е пълнолетна, страда от заболяване с диагноза параноидна шизофрения, има близки, но същите не заявяват готовност и желание да се грижат за нея, контактна личност, не проявява агресия към околните. Понякога има зрителни и слухови халюцинации. Подвижна е, придвижва се самостоятелно, но понякога се нуждае от помощ, тъй като има намалено зрение. Посочено е, че Г. е добре ориентирана в институцията, но не и извън нея. Има съзнание за състоянието си, но не е в състояние да прави избор и да поема отговорност за действията си. Умее да чете, но поради проблемите със зрението си не чете вестници и списания. Поддържа много добра лична хигиена. Г. е вградена в условията на живот в дома, приспособена е към средата, но е дадено заключение, че не е подходяща за реинтегриране.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Процедурата по настаняване на пълнолетни лица, поставени под пълно запрещение в социална услуга за резидентни грижи е уредена в чл. 95 и сл. от Закона за социалните услуги (ЗСУ)

, като водещ при преценка за необходимостта от настаняване е интереса на лицата. Съгласно разпоредбата на чл. 98, ал. 2 от ЗСУ съдът уважава искането, само в случай, че в рамките на производството не се установи възможност за полагане на грижи и осигуряване на подкрепа за лицето в домашна среда и в общността.

В конкретния случай, И.К.Г. е пълнолетно лице, поставено под пълно запрещение, поради нейното заболяване, което й пречи да взема самостоятелни решения, да разбира свойството и значението на постъпките си. Същата е настанена в Дома за пълнолетни лица с психични разстройства с.Черни връх от 01.08.2017 год. и към момента се чувства добре. От доказателствата по делото се установи по безспорен начин, че близките на лицето не са в състояние да полагат грижи за нея в семейна среда, не изразяват желание за това и я посещават изключително рядко. Кореспондират с нея главно посредством телефонни разговори.

В Д.з.п.л.с п.р.с.Ч.в. на Йончева се предоставя жизнена среда близка до семейната, както и адекватна медицинска и друга помощ и индивидуална грижа от съответните специалисти.

С оглед на изложеното и въз основа на личните си впечатления, придобити в проведеното открито съдебно заседание, съдът намира, че молбата за настаняване на И.К.Г. в Дома за пълнолетни лица с психични разстройства с.Черни връх се явява основателна и следва да бъде уважена, доколкото искането кореспондира в най-голяма степен с интересите на лицето. Доколкото съгласно чл. 98, ал. 3 от ЗСУ настаняването на лица, поставени под запрещение, в специализирани институции не може да бъде за срок, по-дълъг от три години, съдът намира, че настаняването следва да бъде именно за посочения максимално разрешен срок.

Поради гореизложеното и на основание чл. 98 от ЗСУ, съдът:

РЕШИ:

 

На основание чл. 98, ал. 2 от Закона за социалните услуги НАСТАНЯВА И.К.Г., ЕГН: **********, с постоянен адрес:***, ДПЛПР в  специализирана институция – Д.з.п.л.с п.р.с.в. *** за срок от три години, считано от влизане в сила на решението или до настъпване на промяна в обстоятелствата, довели до настаняването.

Решението подлежи на незабавно изпълнение на основание чл. 98, ал. 1 от ЗСУ.

На основание чл. 99, ал. 1 от ЗСУ решението подлежи на обжалване с жалба или протест пред ШОС в седемдневен срок от обявяването му на страните.

Препис от решението да се изпрати на страните.

Препис на решението ДА СЕ ВРЪЧИ на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Велики Преслав за незабавно изпълнение.

За постановеното решение да се уведоми Териториално поделение - Велики Преслав към Шуменска районна прокуратура, с оглед разпоредбата на чл. 99, ал. 2 от ЗСУ.

На основание чл. 64, ал. 3 от ЗСВ, настоящото съдебно решение, засягащо гражданския и здравния статус на поставената под пълно запрещение, подлежи на публикуване на интернет страницата на РС – Велики Преслав без мотивите.

                                                               

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: