№ 233
гр. Варна, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско
дело № 20223001000276 по описа за 2022 година
Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по
жалба на Д. ИВ. Д. от гр. Добрич, подадена чрез адв. Н.Д. от АК – гр. Шумен,
срещу решение № 260015/21.03.2022г., постановено по т. д. № 83/2020г. по
описа на Добрички окръжен съд, с което са отхвърлени изцяло предявените
искове от въззивника срещу „ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ" АД– гр.
София, с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ във вр. чл. 45 и чл. 86 ЗЗД, за
присъждане на сумата 150 000 лв., претендирана като обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от ищеца болки и
страдания поради смъртта на неговата дъщеря Б Д И, починала вследствие на
ПТП, настъпило на 03.11.2018г., виновно причинено от Д Р М, водач на лек
автомобил марка „Мазда" модел „Премаци" с per. № ХХ ХХХХХ ХХ,
застрахован по риска „Гражданска отговорност“ при „ЗАД ДаллБогг: Живот и
Здраве“ ЕАД, ведно със законната лихва за забава върху главното
задължение, считано от 06.12.2018г. до окончателното му изплащане.
Поддържайки доводи за неправилност на решението въззивникът моли
за неговата отмяна и постановяване на друго, с което исковете да бъдат
уважени изцяло, с присъждане на разноски за две инстанции. Оплакванията
1
са срещу правилност на извода на първоинстанционния съд, че поради
сключено между ищеца и застрахователното дружество извънсъдебно
споразумение, с което е постигнато съгласие за изплащане на обезщетение за
вредите от застрахователното събитие, и в което ищецът изрично заявявя, че
платената сума ги покрива изцяло, той няма основание да търси репариране
на същите вреди отново по съдебен ред. Оспорва се също и изводът, че по
делото не се установява претърпяването на твърдените от ищеца
неимуществени вреди, за които се претендира обезщетение.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано
лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес и е
процесуално допустима.
Въззиваемото дружество „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ ЕАД,
представлявано по пълномощие от юрк. Ц Б, представя отговор по реда и в
срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, в който е изразено становище за
неоснователност на жалбата, с подробно изложени доводи и съображения.
Страните не са направили доказателствени искания пред тази
инстанция.
В проведеното открито съдебно заседание процесуалният представител
на застрахователя поддържа изразеното с отговора становището.
Представител на въззивника не се явява, като изявление, че жалбата се
поддържа, е направено в подадена преди заседанието молба вх. №
4036/27.06.2022г.
За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:
Добричкият окръжен съд е бил сезиран с искова молба на Д. ИВ. Д. от
гр. Добрич, с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл.
432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, срещу „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“
ЕАД, за присъждане на обезщетение в размер на 150 000 лв. за претърпени от
ищеца неимуществени вреди от смъртта на Б Д И - негова дъщеря, починала
вследствие на ПТП на 03.11.2018г., виновно причинено от Д Р М, като водач
на л. а. „Мазда" модел „Премаци" с per. № ХХ ХХХХХ ХХ, застрахован по
риска "Гражданска отговорност" при „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ ЕАД,
ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 06.12.2018г.
до окончателното изплащане на задължението.
2
Решението на ОС – Добрич, с което осъдителните искове са отхвърлени
изцяло, е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на
предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо
реквизитите по чл. 236 ГПК. Същото е допустимо, тъй като са налице всички
предвидени от закона предпоставки и липсват процесуални пречки за
възникване и надлежно упражняване на правото на иск. Ищецът, в качеството
си на увредено лице по смисъла на чл. 487, ал. 1 и чл. 390, ал. 1 КЗ, е отправил
писмена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, получена
от „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ ЕАД на 15.11.2018г.
Истинността на твърдението в исковата молба, че до датата на
подаването й в съда няма определено и предложено от застрахователя
обезщетение за репариране на претърпените от ищеца вреди, се опровергава
по безспорен начин от събраните по делото доказателства, тъй като между
ищеца Д. ИВ. Д. и застрахователя „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ ЕАД е
постигнато извънсъдебно споразумение на 10.01.2019г., по силата на което
ответното дружество е приело да изплати на ищеца и е внесло по негова
банкова сметка на 14.01.2019г. сумата 50 000 лв. - обезщетяване на
неимуществени и имуществени вреди от смъртта на дъщеря му Б Д И,
починала в резултат на ПТП на 03.11.2018г. В чл. 8 от споразумението
ищецът изрично заявява, че е съгласен с размера на определеното му
застрахователно обезщетение, че счита същото за справедливо и достатъчно
да компенсира изцяло претърпените от него имуществени и неимуществени
вреди от смъртта на дъщеря му Б И от процесното ПТП и че приема да го
получи от застрахователя. Ищецът „декларира, че с получаването на
обезщетението по посочената от него банкова сметка счита отношенията си
със застрахователното дружество по повод настъпилите за него вреди от ПТП
от 03.11.2018г., при което е загинала дъщеря му Б И, за напълно и
окончателно уредени и няма каквито и да било други претенции за
обезщетения за вреди, искания за лихви разноски и други подобни“ – чл. 9 от
споразумението.
По аргумент от мотивите на ТР № 1/30.01.2017г. по тълк. дело №
1/2016г. на ОСГТК на ВКС, при удовлетворяване на увреденото лице с
изплащане от страна на застрахователя на уговореното в споразумението
обезщетение в пълен размер претенцията на пострадалия както против
3
делинквента по чл. 45 и сл. от ЗЗД, така и против застрахователя, се явява
неоснователна, но не и недопустима, тъй като основателността на иска не е
процесуална предпоставка за надлежното му упражняване. Следователно
исковете са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Правопораждащият фактическия състав за основателността на пряк иск
на увредено лице срещу застраховател, по чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. чл. 45
ЗЗД, за обезщетяване на причинените от застрахованото лице вреди от
деликт, предполага изводи за наличие на: валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „ГО на автомобилистите ”, сключено с
дружеството, привлечено като ответник, за увреждащото МПС; настъпване на
застрахователно събитие в срока на действие на договора, виновно причинено
от водача на застрахованото МПС; материално – правна легитимация на
ищеца, който следва да е от кръга на лицата, имащи право на деликтно
обезщетение по правилата на чл. 45 ЗЗД при смърт, съгласно приетите от
Пленума на ВС Постановления № 4/1961 г., № 5/1969г. и № 2/1984г., или, при
доказани изключителни случаи, от разширения кръг съгласно ТР №
1/2016г./21.06.2018г. на ОСГТК на ВКС; претърпени неимуществени вреди от
лицата, претендиращи обезщетение.
Ищецът Д. ИВ. Д. е от кръга на лицата, имащи право на деликтно
обезщетение по правилата на чл. 45 ЗЗД при смърт, съгласно приетите от
Пленума на ВС Постановления № 4/1961г., № 5/1969г. и № 2/1984г., преди
разширяването на кръга с ТР № 1/2016г./21.06.2018г. на ОСГТК на ВКС, тъй
като видно от представеното удостоверение за наследници, е баща на
починалото лице.
Не е спорно в процеса наличието на валидно застрахователно
правоотношение за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилсите, сключена за увреждащия л. а. „Мазда", модел „Премаци" с
per. № ХХ ХХХХХ ХХ.
В хода на производството пред първоинстанционния съд въпросите
относно извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на
водача на застрахования увреждащ автомобил, за причиняване на ПТП на
03.11.2018г., в резултат на което е настъпила смъртта на дъщерята на ищеца,
са разрешени със задължителна за гражданския съд сила, съгласно чл. 300
ГПК във вр. чл. 413, ал. 2 и ал. 3 НПК, по силата на Присъда
4
№14/20.12.2019г., постановена по НОХД № 381/2019г. по описа на Добрички
окръжен съд, влязла в сила на 21.08.2020г. в частта, с която подсъдимата Д Р
М е призната за виновна в това, че на 03.11.2018г. на път II-29 от
републиканската пътна мрежа, на 700м. преди с. Стефан Караджа, общ.
Добрич, при управление на МПС - л.а. „Мазда“ с ДК №ХХ ХХХХХ ХХ,
нарушила правилото за движение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП, и по
непредпазливост причинила смъртта на Б Д И.
Основният спорен въпрос, по който въззивният съд е сезиран, е за
правните последици на сключено между ищеца и застрахователното
дружество извънсъдебно споразумение, с което е постигнато съгласие за
изплащане на обезщетение за вредите от застрахователното събитие по
отношение основателността на исковата претенция. Според посоченото в
обстоятелствената част на въззивната жалба ищецът има право да получи
допълнително обезщетение от застрахователя на деликвента, по чл. 432, ал. 1
КЗ, а с оглед петитума, съгласно който след отмяна на първоинстанционното
решение се иска присъждане на исковата сума в пълен размер 150 000 лв., не
се признава дори основание за приспадане на платеното от застрахователя
обезщетение по силата на споразумението.
Съгласно мотивите на ТР № 1/30.01.2017г. по тълк. дело № 1/2016г. на
ОСГТК на ВКС, при сключено извънсъдебно споразумение между
пострадалия и застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, с което те са постигнали съгласие за
изплащане на обезщетение за вредите от застрахователното събитие, изрично
заявявайки, че платената сума ги покрива изцяло, увреденото лице няма
основание да търси репариране на същите вреди отново по съдебен ред както
от застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, респ. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), така
и от делинквента по чл. 45 и сл. от ЗЗД. Валидно сключеното споразумение е
израз на волята на страните за уреждане на възникналото правоотношение
относно обезщетението за претърпени вреди от непозволеното увреждане.
Функционалната връзка на деликта с основанието за плащане на
застрахователното обезщетение обуславя извода, че с изплащането от
застрахователя на обезщетението, предмет на сключеното споразумение, се
погасява както прякото право на увредения срещу застрахователя, така и
деликтното му право срещу причинителя на вредата. Увреденото лице може
да получи обезщетение само за вредите, които са останали неудовлетворени,
5
а това са вредите, които не са били предмет на споразумението – други по вид
и/или новонастъпили вреди.
При съпоставка между съдържанието на споразумението и
обстоятелствената част на исковата молба, се констатира пълна идентичност
между обезщетените вреди по споразумението и вредите, чието обезщетяване
се претендира по съдебен ред по настоящото дело. Ищецът не е релевирал
възражения за нищожност на частноправните си волеизявления в
извънсъдебното споразумение, на предвидени в закона основания.
Въззивният състав намира, че споразумението, което е от съществено
значение за разрешаване на правния спор, не е в противоречие с императивни
правила на поведение, което да се извежда пряко от естеството или от
съдържанието на направените частноправни волеизявления на страните, като
съображенията за този извод са следните:
Съгласно Постановление № 4 от 25.05.1961г. на Пленума на
Върховния съд, т. III, неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова
следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат право
на него, се определят на принципа на справедливостта. Обезщетението за
имуществени вреди, предвидено в чл. 52 ЗЗД, възмездява главно страданията
или загубата на морална опора и подкрепа, понесени от увредения вследствие
на увреждането. Правилното прилагане на закона изисква за имуществени
вреди да бъдат обезщетявани само най-близките на пострадалия в случай на
неговата смърт, а това са неговите низходящи, съпруг и възходящи, и то след
като се установи, че действително са претърпели такава вреда. Затова нямат
право на обезщетение за неимуществени вреди близките на починалия при
непозволено увреждане, които са били с него в лоши лични отношения -
родители, изоставили децата си, и обратно, съпрузи, живеещи в дълга
фактическа раздяла, и др., защото е явно, че те не понасят никакви
неимуществени вреди.
В исковата молба се посочва, че пострадалата Б Д И и баща й Д. ИВ. Д.
постоянно са били заедно, споделяли са ежедневието си и винаги са си
помагали; ищецът понасял изключително тежко загубата на дъщеря си,
осъзнава и страда от факта, че завинаги е лишен от любовта, грижата,
присъствието й, и че болките от страданията от загубата на толкова скъп
човек за него, ще търпи винаги.
6
В отговора на исковата молба застрахователят оспорва
основателността на исковата претенция поради пълното й удовлетворяване по
извънсъдебен ред въз основа на сключено извънсъдебно споразумение от
10.01.2019г., както и по съображения за липса на каквито и да било нормални
отношения между ищеца и пострадалото лице приживе. Твърди се, че ищецът
не е живял в едно домакинство със загиналата си дъщеря, той и майка й са
разделени, бащата не се е интересувал от дъщеря си, не я е търсил, не е
полагал грижи за нейното физическото, духовно и емоционално израстване.
След връчването на отговора на застрахователя, ведно с препис от
извънсъдебното споразумение, ищецът не е подал допълнителна искова
молба, а в хода на производството е бездействал относно доказването на
релевираните от него факти по отношение съдържанието на съществувалите
отношения между него и пострадалото лице, както и за характера,
интензитета и продължителността на претърпените от него болки и
страдания.
Същевременно, ответникът е провел насрещно доказване по
релевираните от него твърдения, като са ангажирани гласни доказателства,
чрез разпит на свидетелите К И и С И – баба и дядо на починалата Б Д.а, без
родствени връзки и връзки по сватовство с ищеца. Показанията са базирани
на лични впечатления, същите са убедителни и не се констатират вътрешни
противоречия или противоречие с останалите събрани доказателства,
следователно няма основание да не се кредитират от съда. От показанията се
установява, че родителите на Б са живеели без сключен граждански брак и с
разделили още при раждането й. Бащата не поддържали никакви отношения с
дъщеря си, не я е издържал и не полагал никакви грижи за нея. До
осемгодишната си възраст, когато се е срещнала еднократно с баща си, Б не го
е познавала. След това, едва последната година преди смъртта на Б, тя се
срещнали два пъти с баща си „на почерпка“.
Следователно, установяват се, чрез успешно насрещно доказване, липса
на духовна и емоционална връзка между ищеца и пострадалото лице,
присъща на връзка между родител и дете, липса на емоционална привързаност
и грижа. Същевременно, ищецът е бездействал относно доказването на
релевираните от него твърдения / опровергани от свидетелите на ответника/,
за характера на отношенията му с неговата дъщеря, за претърпени
неимуществени вреди - страдания и негативни преживявания от смъртта й,
които негативно и пряко да са се отразили на него и на начина му на живот, и
7
с оглед техния вид и интензитет, да е справедливо да бъдат обезщетени.
При съобразяване на установените по делото факти и обстоятелства
съдебният състав не намира основание да бъде направен извод за
противоречие с императивни правила на направените от ищеца частноправни
волеизявления в извънсъдебното споразумение между страните, че с
получаването на обезщетението в размер на 50 000 лв. счита отношенията си
със застрахователното дружество по повод настъпилите за него вреди от ПТП
от 03.11.2018г., при което е загинала дъщеря му Б И, за напълно и
окончателно уредени и няма каквито и да било други претенции за
обезщетения за вреди, искания за лихви разноски и други подобни.
Ищецът няма основание да търси репариране на вече обезщетените
вреди отново по съдебен ред, а не се твърдят и установяват вреди, които са
останали неудовлетворени, поради което предявените искове с правно
основание чл. 432, ал.1 от КЗ и чл.86 ЗЗД са изцяло неоснователни. Поради
съвпадение на правните изводи на двете съдебни инстанции
първоинстанционното решение следва да се потвърди.
С оглед резултата от въззивното обжалване, на основание чл. 78, ал. ал.
3 ГПК и предвид направеното искане за присъждане съдебно– деловодни
разноски от процесуалния представител на въззиваемото дружество, с
прилагане на списък по чл. 80 ГПК и доказателства за реално направени
разноски, въззивникът следва да бъдат осъден да заплати сумата 300 лв.,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция.
Воден от горното, ВнАпС, ТО, І- ви състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260015/21.03.2022г., постановено по т.д.
№ 83/2020г. по описа на Добрички окръжен съд.
ОСЪЖДА Д. ИВ. Д., ЕГН **********, адрес: гр. Добрич, ж.к.
„Дружба“ бл. 28, вх. В, ет. 2, ап. 5 да заплати на „Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 20299615, със седалище и
адрес на управление: гр.София, район Изгрев, ж. к. „Дианабад“, бул. „Г. М.
Д.“ № 1, сумата 300лв. / триста лева /, представляваща направените съдебно –
8
деловодни разноски за въззивна инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9