РЕШЕНИЕ
Номер 260619 Година 2021 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд VІІІ
граждански състав
На 01.03
Година 2021
В публично заседание на 01.02.2021 г. в следния състав:
Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ
Секретар:
МАРИНА КЪНЕВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело номер 16560 по описа за
2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С Решение № 892/23.11.2020 г., постановено по въззивно
гр. дело № 20205300501853/2020 г. по описа на ПОС – Х състав, е било обезсилено
Решение № 2268/06.07.2020 г., постановено по гр. дело № 2658/2020 г. по описа
на ПРС – І гр. състав и делото е било върнато на РС – Пловдив за разглеждане от
друг съдебен състав.
Предявени са обективно съединени искове с правна
квалификация чл. 178 ЗМВР и чл. 181 ЗМВР, вр. с чл. 150 от КТ и акцесорни
такива по чл.86 от ЗЗД.
Ищецът А.М.Г.,
ЕГН ********** е предявил срещу ОД на МВР Пловдив, ЕИК ******, представлявано
от юрк. П., искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 943,
48 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд от 262 часа за периода 01.01.2017 г.- 01.01.2020 г., получен в
резултат на преизчисляване на положен нощен труд, както и мораторна лихва върху
дължимата помесечно сума за извънреден труд за периода от първо число на
месеца, следващ последния месец на тримесечието, през който е бил полаган
нощния труд, до датата на подаване на исковата молба в размер общо на 243, 46
лева, заедно със законната лихва върху главницата, по изложените в исковата
молба съображения. Претендира разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от ответника – Областна
дирекция на МВР – гр. П.в, чрез гл. юрк. И.П., с който исковете се оспорват
като неоснователни. Сочат, че приложим е само и единствено ЗМВР, а на осн. член
187, ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители
извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи. С Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г., в сила от
02.08.2016г. и Наредба № 8121з-908 от 02.08.2018г. е бил регламентирани редът
касаещ спорния въпрос и в които наредби липсват правила за норма за
превръщането на нощните часове положен труд
в дневен с коефициент 1,143, като за служителите на МВР е неприложим
реда предвиден в НСОРЗ. Прави се възражение за прекомерност на адв.
възнаграждение, заплатено от ищеца на пълномощника му. Претендира разноски,
включително и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните, като обсъди събраните по делото доказателства,
и предвид дадените указания с Решение № 892/23.11.2020 г., постановено по
въззивно гр. дело № 20205300501853/2020 г. по описа на ПОС – Х състав, намира за установено следното:
Не се спори между
страните относно обстоятелствата, че ищецът е служител в МВР, че е полагал труд
на 24 часови дежурства и че отчитането на работното време е установено при
сумирано изчисляване на работното време
- тримесечно.
Приложимите в настоящия правен спор нормативни актове са
ЗМВР и Наредба № 8121з-592 от
25.05.2015г., Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016г. и Наредба № 8121з-908 от 02.08.2018г., приети на осн. член 187,
ал. 9 от ЗМВР, издадена от министъра на вътрешните работи.
Спорът се свежда до правния въпрос, а именно: следва ли
положения от служителите на МВР часове нощен труд да се преобразува в часове
дневен труд, с коефициент 1,143, като ищецът излага, че с предишна и действала
преди Наредба № 8121з-407 от 2014г. е било изрично предвидено, че при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 и
6.00 часа за отчетния период се умножава по 1,143, което обаче правило в
последващата подзаконова уредба, при непроменен откъм правила работно време
ЗМВР, дава основание на ищеца да счита, че е налице празнота, която следва да
бъде запълнена чрез субсидиарното прилагане на КТ и Наредбата за работното
време, почивките и отпуските, приета с ПМС № 72 /1986г.
Съгласно член 187,
ал. 3 от ЗМВР (Изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г.,
изм. и доп., бр. 81 от 2016 г., относно изречение първо, в сила от 14.10.2016
г., относно изречение второ, в сила от 1.02.2017 г.) Работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период. При работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период.
Отчитането на работното време e уредено в член 142 от КТ, който предвижда това да това става по два начина – подневно, изчислявано в работни дни и сумирано изчисляване на работното време – изчислявано в часове
– седмично, месечно или за друг
календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца.
В конкретната хипотеза за ищеца отчитането е сумирано за
тримесечен период. Прилагането на сумираното изчисляване на работното време е с
цел създаване на по-гъвкава организация на работа, като същевременно с това,
обаче, не трябва да бъдат засягани правата на работниците и служителите досежно
максималната продължителност на работната седмица и работната смяна. Следва да
се отбележи, че е доказано нощният труд да води до физиологични, здравни и социални проблеми, като същият е признат
рисков фактор за здравето на работещите и безопасността на труда, като в член
188, ал. 2 от ЗМВР е предвидена специална закрила на служителите, които полагат
труд между 22.00 и 6.00 часа. В ЗМВР не се говори за нормална продължителност
на нощния труд, който съгласно Кодекса на труда член 140 от КТ е стриктно
регламентиран да е до 7 часа, като в ал. 3 на член 187 законодателят е посочил,
че е възможно при работа на смени да се полага труд и през нощта между
22.00 и 6.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа
за всеки 24-часов период, но така
регламентирана тази правна норма не посочва ясно и недвусмислено, че нормалната
продължителност на нощния труд в ЗМВР е 8 часа. Принципът е, че когато се
полага нощен труд, сборът от работните часове по графика на служителя се
изчислява след превръщането на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече
от 4 часа нощен труд. Превръщането се извършва с коефициент съгласно НСОРЗ,
определен като съотношение между нормалната продължителност на дневното работно
време към нормалната продължителност на нощното работно време. В графика следва
да се заложат толкова часове, които след превръщането на нощния труд в дневен
да дават работен ден от 8 часа, така че работодателят да не допуска работа над
определената за периода норма. Изключение е предвидено, когато за съответното
работно място е установено намалено работно време, както и когато трудовият
договор е сключен за работа само през нощта – само в тези хипотези не се
извършва превръщане на нощните часове в дневни.
Целта на превръщането има за цел месечната норма да бъде определена
така, че да не води до полагане на извънреден труд.
Следва да се отбележи, че съгласно т. 23 на ТР №
6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители, назначени по трудови
договори и такива по служебно правоотношение, като тези от втората група са
държавни служители по смисъла на ЗДСл и общият закон намира субсидиарно
приложение по отношение на тях. Обратното би поставило в неравностойно
положение държавните служители в МВР по отношение на останалите държавни
служители, както и на тези работещи по трудови правоотношения. Действащият ЗМВР
не препраща към общия ЗДСл, но доколкото няма изрично уредено нещо друго, ЗДСл
намира субсидиарно приложение. Съгласно член 67, ал. 3 от ЗДСл, минималните и
максималните размери на основните заплати по нива и степени за държавните
служител, размерите на доп. възнаграждение по ал. 7, т. 1-5, както и редът за
получаването им се определят с Наредба на МС и не могат да бъдат по-ниски от
определените в трудовото законодателство. В наредбите на министъра на
вътрешните работи липсва правило за превръщането на отработените нощни часове в
дневни, но понеже тези размери на доп. възнаграждения не могат да бъдат
по-ниски от определените в трудовото законодателство и при липса на изрична
уредба следва да бъдат прилагани правилата на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
От приетото по делото заключение от 22.06.2020 г. на
вещото лице по ССЕ З.М., което не е било оспорено от страните, изготвено е
компетентно и безпристрастно, се
установява, че през процесния период ищецът е положил 1 833 часа нощен
труд, като разликата от 262 часа се явява извънреден труд, който не е бил
заплатен от ответника и чиято стойност възлиза на 1 943, 48 лева, а размерът на
мораторната лихва за горепосочения период възлиза на 234, 46 лева.
В съдебно заседание на 01.02.2021 година по молба на
пълномощника на ищеца - адв. М. Г. размерите на исковете са изменени, като
такова изменение е било допуснато от настоящия състав.
С оглед на
изложените по-горе мотиви, исковете в изменените им размери следва да се уважат
като доказани и основателни, заедно със законната лихва върху главницата от
17.02.2020 г. – датата на подаване на исковата молба, въз основа на която
първоначално е било образувано делото пред ПРС – І гр. състав.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да се
присъдят направените разноски за производството по делото в размер на 500 лева
– платено адвокатско възнаграждение за един адвокат, като с оглед фактическата
и правна сложност на спора и общата цена на обективно съединените искове, съдът
намира, че направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното
от ищеца на пълномощника му адвокатско възнаграждение се явява неоснователно и
като такова следва да се остави без уважение.
На осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК във връзка с т. 23 от ТР №
6/2012г. ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на съда по сметка
на РС - Пловдив държавна такса за уважените искове в размер общо на 127, 73
лева и 100 лева депозит за ССЕ.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – гр. П., ЕИК: ****, със
седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „*****, представлявана от **** Й. Д.
Р., ДА ЗАПЛАТИ НА А.М.Г., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес:***, адв. М.К., СУМАТА 1 943, 48 лева,
представляваща дължимо възнаграждение за положен извънреден труд от 262 часа,
получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент
1,143, за периода 01.01.2017 г.- 01.01.2020 г., ЗАЕДНО С МОРАТОРНА ЛИХВА върху
тази сума за периода от първо число на месеца, следващ последния месец на
тримесечието, през който е бил полаган нощния труд, до 17.02.2020 г. В РАЗМЕР
ОБЩО НА 243, 46 лева, ВЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА върху главницата, начиная от
17.02.2020 г., до окончателното й изплащане, КАКТО И направените разноски за
производството по делото В РАЗМЕР НА 500 лева, А в полза на бюджета на
съдебната власт ПО СМЕТКА НА Пловдивския районен съд – 127, 73 лева – държавна
такса И 100 лева - депозит за ССЕ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответника възражение
за прекомерност на заплатеното от ищеца на пълномощника му адвокатско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба през ПОС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ Павел Павлов
Вярно с
оригинала.
Секретар: Н .Н.