Регистрационния номер ще бъде генериран след предаване заГрад гр.
подпис на актаДобрич
Окръжен съд – Добрич
На 18.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Галина Д. Жечева
Георги К. Пашалиев
като разгледа докладваното от Галатея П. Ханджиева Милева Въззивно
частно гражданско дело № 20203200500670 по описа за 2020 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.396 ал.1 във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба от Е. И. С. от гр.Добрич, чрез
упълномощения адвокат, срещу определение №573/20.02.2020г. по
гр.д.№2818/2019г. на Добричкия районен съд, с което е допуснато
обезпечение на предявените по делото от С. И. А. от гр.Добрич срещу
частната жалбоподателка искове за осъждането й да му заплати сумата
7 933 лева, представляваща задължение по договор за поръчка от
01.09.2014г., в условията на евентуалност – неоснователно обогатяване,
сформирана от стойностости за труд, средства, пособия, вътрешно
оформление, обзавеждане със закупени материали, приспособления,
техника и външна реклама за обособяване на обект Клуб „Елдес”, в
който ответницата е извършвала дейности във връзка с уроци по пиано
и пеене, музикотерапия и работа с логопед, чрез налагането на
обезпечителна мярка „запор“ върху банковите сметки на ответницата в
„Банка ДСК“ЕАД до размера на претендираната от ищеца сума и при
условията на внесена от ищеца гаранция в размер на 1 000 лева.
Изложени са съображения за необоснованост на обжалваното
определение, предвид приетата първоинстанционния съд липса на
убедителни писмени доказателства за вероятна основателност на
исковете и формирания въпреки това извод за наличие на
обезпечителна нужда за ищеца. Посочено е още, че наложената
1
обезпечителна мярка нарушава баланса на интересите на страните по
делото, като поставя частната жалбоподателка – ответник по
предявените искове в неизгодна икономическа позиция. При
положение, че жалбоподателката притежавала само една банкова
сметка, по която получавала единствено трудовото си възнаграждение,
наложеният върху тази сметка „запор“ лишавал жалбоподателката от
средства за съществуване. Вредите, които частната жалбоподателка
щяла да претърпи в резултат на така наложения „запор“, щели
многократно да надхвърлят размера на определената от районния съд
гаранция за допуснатото обезпечение, която поради това не
съответствала на изискванията по чл.391 ал.3 от ГПК. Иска се
обжалваното определение да бъде отменено и молбата за допускане
на обезпечението да се отхвърли.
Частната жалба е редовна и е подадена в срок.
В писмен отговор насрещната страна С. И. А. от гр.Добрич, чрез
адвоката си, възразява срещу жалбата и моли за потвърждаване на
определението на районния съд.
След като обсъди становищата на страните и провери делото,
въззивният съд намира частната жалба за неоснователна.
Предмет на обезпечение са предявените от С. И. А. срещу Е. И. С.
искове за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата7 933
лева, представляваща задължение по договор за поръчка от
01.09.2014г., в условията на евентуалност – неоснователно обогатяване,
сформирана от стойностости за труд, средства, пособия, вътрешно
оформление, обзавеждане със закупени материали, приспособления,
техника и външна реклама за обособяване на обект Клуб „Елдес”, в
който ответницата е извършвала дейности във връзка с уроци по пиано
и пеене, музикотерапия и работа с логопед.
По делото са представени многобройни писмени доказателства,
които не са достатъчно убедителни и не могат да наложат извод за
един в голяма степен вероятно изгоден за ищеца резултат по делото.
Това означава, че не са налице условията по чл.391 ал.1 т.1 от ГПК за
обезпечаване на исковете, но разпоредбата на чл.391 ал.1 т.2 от ГПК
предвижда липсата на писмени доказателства да бъде преодоляна от
ищеца с даване на гаранция. Следва да се подчертае, че тук не става
2
въпрос за искове, за които изначално и от самите твърдения на ищеца
да е ясно, че са неоснователни. Само в такъв случай би могло да се
приеме, че ищецът няма обезпечителна нужда, доколкото е ясно, че той
няма да получи изгодно за себе си решение, правата по които да има
нужда да обезпечи. В настоящия случай резултатът от исковете е
свързан с доказване и има вероятност ищецът да докаже претенциите
си, но да бъде затруднен да реализира права срещу ответницата. При
това положение и при липсата на убедителни писмени доказателства,
правилно първоинстанционният съд е допуснал исканото обезпечение,
но при условията на чл.391 ал.1 т.2 от ГПК.
Определената обезпечителна мярка „запор“ на вземанията на
ответницата от сметките й в „Банка ДСК“ЕАД е подходяща и
адекватна на обезпечителния интерес. Няма значение дали ответницата
има само една сметка в банката и дали по нея получава единствено
трудово възнаграждение. Вземанията по банкова сметка не могат да
бъдат предмет на запориране само в частта, формирана от плащания на
несеквестируеми вземания на ответника от трети лица. Трудовото
възнаграждение не е изобщо несеквестируемо и средствата по
банковата сметка, формирани от секместируемата част на трудовото
възнаграждение могат да бъдат предмет на запориране. Дали съдебният
изпълнител е съобразил и изпълнил правилно наложената
обезпечителна мярка е въпрос, който не касае допуснатото
обезпечение.
Що се отнася до определения от първоинстанционния съд размер
на гаранцията, възложена на ищеца за обезпечаване на предявените от
него искове, следва да се има предвид, че в настоящото производство
трудно може да се определи точният размер на вредите, които
ответницата евентуално би претърпяла, ако обезпечението е
неправилно. Трайно в съдебната практика е наложено приемането на
преките и непосредствени вреди за ответника от неправилно
обезпечение в размер на 10% от цената на обезпечения иск, при което
определената в настоящия случай гаранция от 1 000 лева е напълно
достатъчна и правилна.
С оглед изложеното, въззивният съд намира оплакванията в
частната жалба за неоснователни и атакуваното определение на
3
районния съд за правилно, поради което и то следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №573/20.02.2020г. по гр.д.
№2818/2019г. на Добричкия районен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4