РЕШЕНИЕ
№ 2933
гр. София, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20221110151458 по описа за 2022 година
Предявени са за разглеждане обективно и субективно съединени искове с
правно основание 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.59, ал. 1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК,
вр.чл.86, ал.1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от
[**************] срещу Б. М. М. и Л. М. М. за установяване съществуването на
вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК по ч.гр.д.№ 32986/2022 г. по описа на СРС.
В исковата молба ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение срещу двамата длъжници – настоящи ответници,
по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
за разделно заплащане /по ½ част/ на следните суми: сумата от общо 455,24 лева,
представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна
енергия през периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва,
считано от 20.06.2022г. до изплащане на вземането; сумата от общо 87,65 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия,
начислено за периода от 31.12.2019 г. до 08.06.2022 г.; сумата от общо 18,84 лева,
представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.05.2019 г. до 31.10.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 20.06.2022г. до
изплащане на вземането, сумата от общо 4,16 лева, обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение, начислено за периода от 01.07.2019г. до
1
08.06.2022 г., както и суми за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Твърди, че срещу заповедта за изпълнение са постъпили възражения по реда на чл.414
ГПК, поради което са предявени настоящите установителни искове.
В исковата молба са изложени още твърдения, че между ответниците и
дружеството не е подписан договор за продажба на топлинна енергия, въпреки
отправената покана за това, по отношение на процесния недвижим имот, находящ се
на адрес: [**************], представляващ магазин №3. С оглед предходното се
излагат доводи, че ответниците са се обогатили неоснователно за сметка на
дружеството и дължат да му върнат онова, с което са се обогатили до размера на
обедняването. Поддържа се още, че за процесния период са били в сила ОУ за
продажба на ТЕ за стопански нужди от [**************] на потребители в гр.София,
одобрени с Решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на ДЕКВР. Сочи се, че съгласно чл.139
ЗЕ, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна
собственост, се извършва по системата за дялово разпределение, при наличието на
договор с лице вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ. В конкретния случай,
сградата-етажна собственост, в която се намира и процесния топлоснабден имот, е
сключила договор за извършване на услуга дялово разпределение с [**************].
Сумите за процесния имот са начислявани от ищеца съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ – по
прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния сезон са изготвяни
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение в сградата.
Поддържа, че съгласно чл.40, ал.1 от глава IV от ОУ купувачите /в т.ч. и ответника/ са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в срок до 20-то число на месеца,
следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна
фактура. С изтичането на последния ден от този срок ответниците са изпаднали в
забава за сумата по издадената фактура. ТЕ. По изложените в исковата молба доводи и
съображения, ищецът моли съда да
постанови решение, с което да бъде признато за установено, че ответника му дължи
процесните суми – главници и лихви, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в съда до
окончателното й изплащане. Претендират се разноски, включително за
юрисконсултско възнаграждение.
В подадените в срока по чл.131 ГПК идентични отговори от ответниците се
изразява становище за недопустимост, а по същество - за неоснователност на
предявените искове. Доводите за недопустимост на исковите претенции са, че
описания в исковата молба процесен недвижим имот – магазин № 3, не е
топлоснабден. Оспорват се изложените в исковата молба твърдения относно отправена
показана за сключване на договор за доставка на топлинна енергия за стопански
нужди. Сочи се още, че в имота няма изградена отоплителна инсталация по одобрен
инвестиционен проект и не е свързан с мрежата на ищеца. Поддържа се становище, че
2
липсата на доказателства, от които да се установява наличието на свързаност на имота
към топлопреносната мрежа, прави невъзможно сключването на договор за продажба
на ТЕ за стопански нужди. Прави се възражения за настъпила погасителна давност,
оспорва се получаването на фактури, съответно възникване на задължение за тяхното
плащане. Оспорват се приложените към исковата молба документи. Претендират се
разноски.
Конституираното по делото трето лице – помагач на страната на ищеца –
[**************] е депозирало молба, в която твърди, че не е извършвало услугата
дялово разпределение за процесния период по отношение на топлоснабдения имот на
ответника с аб.№ 340785. Моли определението да бъде изменено.
Въпреки предходното, в процесуалния закон не е предвидена възможност за
отмяна на определението, с което е конституирано третото лице-помагач. По аргумент
на чл.220, изр.2-ро ГПК само определението, с което не се допуска привличането на
третото лице подлежи на обжалване с частна жалба. Теорията и съдебната практика
приемат, че дори при неправилно конституиране на трето лице като подпомагаща
страна, съдът не може да отмени определението си, а и това не е необходимо, тъй като
в този случай по отношение на това трето лице няма да е налице обвързващата сила на
мотивите, съгласно чл.223, ал.2 ГПК.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 32986/2022 г. по
описа на СРС е, че по заявление на [**************] е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено двамата длъжници –
настоящи ответници, да заплатят разделно /по ½ част/ на заявителя от сумите, както
следва: сумата от общо 455,24 лева, представляваща главница за доставена от
дружеството, но незаплатена топлинна енергия през периода от 01.10.2018 г. до
30.04.2021 г. до тоблоснабден имот – магазин № 3, аб.№ 340785, находящ се в
ж.к.Хаджи Димитър, бл.55, вх.Б, ведно със законната лихва, считано от 20.06.2022г. до
изплащане на вземането; сумата от общо 87,65 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за топлинна енергия, начислено за периода от 31.12.2019 г. до
08.06.2022 г.; сумата от общо 18,84 лева, представляваща главница за извършена
услуга за дялово разпределение, ведно със законната лихва, считано от 20.06.2022г. до
изплащане на вземането, обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение, начислено за периода от 01.07.2019г. до 08.06.2022 г., както и разноски.
С разпореждане от 13.09.2022 г. по ч.гр.д.№ 32986/2022 г. по описа на СРС,
съдът е констатирал, че срещу издадената заповед са постъпили възражения от
длъжниците, поради което е указал на заявителя - настоящ ищец, че може да предяви
иск за установяване на вземането си. В предоставения му едномесечен срок ищецът е
3
подал исковата молба.
По делото е приложена Заповед № РД-57-176/01.06.2004 г. на Кмета на
Столична община, с която е наредено отписване от актовите книги за общинска
собственост на 62,254 % идеални части от [**************], със застроена площ от
69,44 кв.м. и с 4,278 % идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото.
Видно от приложеното по делото писмо от Столична община, район П. от
18.04.2019 г. до ищцовото дружество е, че със Заповед № РД-23-01/13.02.2004 г. на
Зам.областен управител на област София, е определена идеална съсобственост между
г-жа П.И. М.а, с квоти 62,254 % ид.ч. и Столична община, район „П.“, с квоти 37,746 %
ид.ч. по отношение на процесния недвижим имот – магазин № 3, както и за други
имоти, които не са предмет на настоящия спор. Цитираната в писмото заповед е
приложена по делото.
Видно от приложения по делото Акт № 3240 от 20.07.2019 г. е, че посочените в
горецитираното писмо 37,746 % ид.ч., са актувани като частна общинска собственост.
Като съсобственик в акта е посочено лицето П. М.а.
По делото са приложени Общи условия за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди от „[**************] на потребителите в гр.София, одобрени с
решение на ДКЕВР с решение от 08.10.2007 г.
По делото е приложен и договор от 22.06.2017 г., сключен между ищеца и
третото лице-помагач, който съдът намира за неотносим към предмета на спора, тъй
като касае период преди процесния.
По делото е приложен договор от 15.01.2003 г., от който се установява, че ЕС,
където се намира и процесния недвижим имот, има сключен договор за извършване на
услуга „топлинно счетоводство“ с [**************].
От приложеното по делото удостоверение за наследници, издадено на 26.06.2021
г. от Столична община, район Средец, неоспорено от страните, се установява, че П.И.
М.а е починала на 03.09.2019 г., като е оставила двама наследници по закон – нейни
синове и настоящи ответници Б. М. М. и Л. М. М..
По делото е приложен приемо-предавателен протокол от 19.06.2019 г. между
П.И. М.а и Столична община, район П., от който се установява, че в качеството им на
съсобственици на недвижими имоти, включително процесния магазин № 3, същите са
постигнали съгласие процесния недвижим имот да се ползва от съсобственика
Столична община. Видно още от протокола е, че в деня на неговото подписване е
предадено и владението.
По делото е изслушано и прието заключението на съдебно-техническа
експертиза, в което вещото лице, след запознаване с материалите по делото и
извършване на необходимите проверки е посочило, че в имота няма радиатори, а само
щранг лира, поради което е начислявана топлинна енергия за сградна инсталация при
4
отопляем обем на имота до м.11.2019 г. 201 куб.м., а след м.12.2019 г. – за 125 куб.м.
Вещото лице е констатирало, че ТЕ за БГВ не е начислявана. Съгласно заключението
топломерът, монтиран в АС на жилищната сграда, в която се намира процесния
апартамент, е преминавал метрологични проверки през две години, като от
ежемесечните му отчети са приспадани технологичните разходи на АС. Според
заключението на вещото лице разпределянето на ТЕ през исковия период за процесния
недвижим имот, е в съответствие с нормативната уредба.
Изслушано в съдебно заседание вещото лице уточнява само по документи и не е
правило оглед на имота, поради липса на дадени указания в тази насока. Уточнява, че е
работило единствено по представи от ищеца документи, от които се установява, че до
м.10.2017 г. процесния абонатен номер се е водел за ап.22.
По делото е изслушано и прието и заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, от което се установява, че след извършена проверка в счетоводството на
ищцовото дружество, вещото лице е констатирало, че общият размер на неплатените
суми за главница за процесния период възлиза на сумата от 474,08 лева, в т.ч. 18,84
лева за дялово разпределение, а обезщетението за забава върху главницата – в размер
на 91,81 лева, в т.ч. 4,16 лева върху главницата за дялово разпределение.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно чл.59, ал.1 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на
другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
За да бъде уважен искът по чл.59, ал.1 ЗЗД трябва да се установи увеличение на
имуществото на едно лице /имотно обогатяване/ за сметка на имуществото на друго
лице /чието имущество е намалено/, да е установено и че обедняването на ищеца и
обогатяването на ответника произтича от един и същ факт или от общи факти/действия
и да липсва валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между
субектите, както и за ищеца да липсва друг ред за защита на твърдените права /чл.59,
ал.2 ЗЗД/.
Съгласно разпоредбите на § 1, т.43 от ДР на ЗЕ (приложима редакция до
17.07.2012 г.) и § 1, т.33а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) потребител на енергия
или природен газ за стопански нужди, респ. небитов клиент, е физическо или
юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и
технологични нужди или природен газ за небитови нужди.
Разпоредбата на чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна
енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени
между топлопреносното предприятие и потребителя на топлинна енергия за небитови
нужди. Това е предвидено и в чл.1, ал.2 от Общите условия за продажба на топлинна
5
енергия за стопански нужди, действащи към исковия период. Липсва спор между
страните, че договор между тях не е сключен, поради което ищецът не може да
претендира суми за топлинна енергия въз основа на договорни отношения. В този
случай той разполага с иск по чл.59 ЗЗД (в този смисъл са решение № 2914 от
28.04.2017 г. по в. гр. д. № 12505/2016 г. по описа на СГС, както и решение № 3687 от
26.05.2017 г. по в. гр. д. № 15934/2016 г. по описа на СГС).
Ответниците не спорят и от приложените по делото писмени доказателства –
Заповед на Кмета на Столична община и Акт за частна общинска собственост се
установява, че наследодателят П.И. М.а е била собственик на процесния недвижим
имот, при права 62,254 % идеални части. Видно от гореописаните документи е, че
имотът е в съсобственост със Столична община, която притежава останалите 37,746 %.
В конкретния случай началната дата, от която се претендира главница за
доставена топлинна енергия е 01.10.2018 г., т.е. преди смъртта на съсобственика и
наследодател на ответниците П.И. М.а на 03.09.2019 г. Видно от приложения по делото
приемо-предавателен протокол е, че считано от 19.06.2019 г. имотът е във владение на
съсобственика Столична община чрез район П..
Следва да се има предвид, че качеството на наследодателя на собственик на
имота, е от значение при определяне на лицето, задължено да заплаща стойността на
доставената топлоенергия за битови нужди, съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, каквато не е
настоящата хипотеза.
За да бъдат уважени предявените искове, в тежест на ищеца бе да докаже, че
през процесния период ответниците са били собственици на процесния имот, че са
потребявали топлинна енергия в имота за стопански нужди, че са ползвали услугата
дялово разпределение, като не е имало годно правно основание за това, стойността и
количеството на потребената топлинна енергия и на
възнаграждението за дялово разпределение на същата, както и че е поканил
ответниците да платят процесните суми.
Релевантно в настоящия случай, с оглед правния характера на предявените
искове, е дали ответниците са ползвали имота през исковия период, тъй като само
ползвайки го последните биха могли да се обогатят със стойността на ТЕ, доставена и
потребена в имота, т.е. в тежест на ищеца е да докаже, че ответниците са спестили
разходи за доставената и ползвана от тях топлинна енергия /в този смисъл е решение №
2467/16.09.2022 г. по в.гр.д.№ 20211100506953 по описа за 2021 г. на СГС/. В
конкретния случай такова доказване не е проведено. По делото липсват доказателства,
от които да се установява, че именно двамата ответници са ползвали процесния
магазин нито приживе, нито след смъртта на съсобственика П. М.а. В исковата молба
не са изложени обстоятелства процесните суми да се претендират от тях в качеството
им на наследници. Както бе посочено и по-горе, считано от 19.06.2019 г. имотът се
ползва от другия собственик – Столична община. След като по делото няма данни
6
ответниците да са ползвали процесния магазин, то неплащането на стойността на
реално доставената до имота топлинна енергия не е довело да спестяване на разходи от
тяхна страна.
Отделно от предходното, както бе посочено и по-горе, в тежест на ищцовото
дружество бе да установи при условията на пълно и главно доказване и доставената
топлинна енергия в твърдяните количества и на посочената стойност, с която
ответниците да са се обогатили неоснователно. В конкретния случай не бе проведено
доказване и в тази насока. За да достигне до този извод, съдът взе предвид
заключението на изслушаната и приета съдебно-техническа експертиза. Видно от
констатациите на вещото лице е, че до м.10.2017 г. абонатния номер се е водел за ап.22
в сградата. По делото няма данни на какво основание същият е определен за
магазинното помещение. Няма данни как е определена отопляемата площ на
процесния магазин и на какво основание същата е променена /така, както е
констатирало вещото лице в заключението/. По делото няма данни дали магазина се
намира в сграда с централно отопление и дали през него преминава отоплителна
инсталация.
Предявеният иск за неоснователно обогатяване в размер на стойността на
дяловото разпределение на топлинна енергия е обусловен от изхода на делото по иска
за стойността на потребената топлинна енергия, поради което и доколкото последния
съда приема за неоснователен, то неоснователен е и иска за неоснователно обогатяване
в размер на стойността на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.
Отделно от предходното, по отношение на претенцията за главница за извършена в
имота услуга дялово разпределение на топлинна енергия по делото липсват
доказателства, от които да се установява договорно правоотношение между ищеца и
ФДР, по силата на което ищецът да е заплатил тази услуга, съответно за него да е
възникнало право да я претендира от ответника.
С оглед изводите за неоснователност на главните искови претенции,
неоснователни се явяват и обусловените от тях акцесорни искове, поради което те също
следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски имат
ответниците. По делото не е представен списък на разноските по чл.80 ГПК и по
делото няма данни за направени такива, поради което съдът не дължи произнасяне в
тази насока.
С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи произнасяне и по
разноските по заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т.12 от
ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. В заповедното производство също
няма данни за направени разноски от длъжниците – настоящи ответници, поради което
7
съдът не присъжда такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от[**************], със седалище и адрес на
управление: [**************] против Б. М. М., ЕГН ********** искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД
за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 227,62 лева,
представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна
енергия през периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2021 г. до недвижим имот, находящ се в
[**************], ведно със законната лихва, считано от 20.06.2022г. до изплащане на
вземането; сумата от 43,83 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия, начислено за периода от 31.12.2019 г. до 08.06.2022 г.;
сумата от 9,42 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово
разпределение през периода от 01.05.2019 г. до 31.10.2020 г., ведно със законната
лихва, считано от 20.06.2022г. до изплащане на вземането, както и сумата от 2,08 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение,
начислено за периода от 01.07.2019г. до 08.06.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от [**************], със седалище и адрес на
управление: [**************] против Л. М. М., ЕГН ********** искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД
за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 227,62 лева,
представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна
енергия през периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2021 г. до недвижим имот, находящ се в
[**************], ведно със законната лихва, считано от 20.06.2022г. до изплащане на
вземането; сумата от 43,83 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия, начислено за периода от 31.12.2019 г. до 08.06.2022 г.;
сумата от 9,42 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово
разпределение през периода от 01.05.2019 г. до 31.10.2020 г., ведно със законната
лихва, считано от 20.06.2022г. до изплащане на вземането, както и сумата от 2,08 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение,
начислено за периода от 01.07.2019г. до 08.06.2022 г.
Решението е постановено при участието на трето лице [**************], със
седалище и адрес на управление: [**************], помагач на страната на ищеца
[**************], ЕИК [**************].
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9