№ 13758
гр. София, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. В.А
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20211110163581 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Образувано е по искова молба от ... срещу В. Й. В. и Р. П. П., с която са предявени
осъдителни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят, в условията на разделна отговорност, сумата в
размер на 2899,73 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия
за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. до топлоснабдения имот, находящ се на адрес: ..., с
аб. № ..., ведно със законната лихва от 08.11.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва в размер на 443,80 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 27.09.2021 г., сумата в размер на
25,30 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
м.09.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 08.11.2021 г. до изплащане на
вземането, и мораторна лихва върху тази сума в размер на 5,32 лв. за периода от 31.10.2018
г. до 27.09.2021 г.
Ищецът твърди, че ответниците отговарят за задълженията за цената на доставената
топлинна енергия като наследници по закон на Д. В. С., който е бил потребител на такава за
битови нужди.
В срочно депозиран отговор на исковата молба ответникът Р. П. П. оспорва
предявените искове като неоснователни с възражението, че не е наследник на Д. В. С..
Не е постъпил отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК от ответника В. Й.
В..
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По предявените осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149-
150 ЗЕ в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че
ответниците и техният наследодател притежават качеството потребител на топлинна
енергия за посочените в исковата молба период и имот; че ответниците са наследници по
1
закон на починал потребител на топлинна енергия за битови нужди; обемът и стойността на
доставената до имота топлинна енергия през процесния период, както и стойността на
предоставената услуга за дялово разпределение.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
изпадането в забава на ответниците за главните задължения, както и размера на законната
лихва за забава за процесните периоди.
В случай че ищецът изпълни възложената му доказателствена тежест, ответниците
следва да проведат обратно доказване на обстоятелството, че са заплатили претендираните
вземания.
Ответникът Р. П. П. своевременно е навел възражение, че не се явява наследник на Д.
В. С., тъй като притежава качеството на наследник по съребрена възходяща линия от страна
на бащата на Д. С., който е починал преди сина си – на 08.01.2017 г. Предвид така
направеното оспорване от страна на ответника, ищецът следваше при условията на пълно и
главно доказване да установи обстоятелствата относно собствеността върху имота, както и
че в действителност ответниците са били потребители, респ. ползватели на топлинна
енергия в имота, или че са наследници на такъв.
От събрания по делото и анализиран доказателствен материал, съдът приема, че
ищцовото дружество не установи при условията на пълно и главно доказване
съществуването на твърдяното договорно правоотношение с ответниците. Качеството
потребител е определено в ЗЕ, чл. 153, ал.1, и съгласно разпоредбата, потребител на
топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на вещно право на ползване в сграда-
етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно
отклонение. Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват
по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на
потребител. Това качество е определено в цитираната по-горе разпоредба и е свързано с
притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот.
Съдът намира, че в настоящото производство никое от гореизброените обстоятелства
не беше установено. От представеното като писмено доказателство по делото УдостовеР.е за
наследници с изх. № ... г., издадено от Столична община, район „...“, се установява, че
лицето Д. В. С. е починало на 18.04.2019 г., като не е оставило наследници от първи ред –
деца, или преживяла съпруга, а е имало единствено жива майка - С. И. С., която се явява
възходящ наследник от втори ред. На основание чл. 6 ЗН когато само единият родител е
жив, респективно достоен да наследява, той получава сам цялото наследство. В настоящия
случай от представеното удостовеР.е за наследници е видно, че бащата на Д. В. С. е
починал преди него – на 08.01.2017 г., а майка му – след него /на 09.12.2019 г./ От това
следва, че по силата на наследствено правоприемство от детето си, С. И. С. е придобила
изцяло собствеността върху процесния недвижим имот, като след нейната смърт същият ще
бъде придобит съгласно разпоредбите на Закона за наследството от нейните наследници по
закон. Ищцовото дружество не установи правното основание, въз основа на което счита, че
процесният недвижим имот е придобит от наследниците на Д. В. С., по линия на бащата, а
именно ответниците – В. Й. В. и Р. П. П.. Не се установява също така ответниците да са
титуляри на вещно право на ползване върху имота или да са потребители на топлинна
енергия като наемател или на друго основание (вещно или облигационно).
Ето защо предявените искове за главници са неоснователни и следва да се отхвърлят
изцяло.
При така мотивиран извод за неоснователност на исковете за главници, съдът приема,
че като неоснователени следва да се отхвърлят и обусловените от изхода им обективно
съединени искове за вземанията за обезщетение за забава, поради недоказаност на
съществуването на главен дълг.
По разноските:
При този изход от спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците имат право на
разноски, като съгласно представените доказателства за стоР. такива, същите възлизат в
2
размер на 350 лева за заплатено аддвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ...,
срещу В. Й. В., с ЕГН **********, с адрес: ... и Р. П. П., с ЕГН **********, с адрес: ...,
осъдителни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД за осъждане на ответниците да му заплатят, в условията на разделна отговорност,
сумата в размер на 2899,73 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. до топлоснабдения имот, находящ се на
адрес: ..., с аб. № ..., ведно със законната лихва от 08.11.2021 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 443,80 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 27.09.2021 г., сумата в
размер на 25,30 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от м.09.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 08.11.2021 г. до
изплащане на вземането, и мораторна лихва върху тази сума в размер на 5,32 лв. за периода
от 31.10.2018 г. до 27.09.2021 г. като неоснователни.
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., да заплати на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК на Р. П. П., с ЕГН **********, с адрес: ..., сумата от 350 лв.,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ..., като трето лице-помагач, на
страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Банкова сметка на ..., по която могат да бъдат внесени дължимите суми: IBAN
BG48SOMB91301011253302.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3