Номер 153323.11.2020 г.Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд - София13-ти търговски
На 23.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Христо Лазаров
Николай Метанов
като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело №
20201001002201 по описа за 2020 година
Производството е по реда на глава двадесета ГПК – Въззивно
обжалване.
Образувано е по въззивна жалба от ответника – „Интерстрой България“
ООД, ЕИК ***, чрез адв. К. срещу решение № 528 от 13.03.2020г., по т.д. №
577/2019г., по описа на Софийски градски съд, т.о., VI – 1, с което е осъден да
заплати на „Енте Сървисес“ ЕООД, ЕИК *** сумата от 44 175,60
лева, представляваща неизплатено възнаграждение по договор за изработка от
09.10.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
04.12.2018г. до окончателното изплащане, сумата от 1 325,26
лева, представляваща дължима неустойка по чл. 14 от договора и сумата от
4 525,93 лева, представляваща разноски по делото.
Въззивникът/ответникът - „Интерстрой България“ ООД счита, че
обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон. Tвърди, че
първоинстанционният съд неправилно е приложил разпоредбите на чл. 258 и
сл. от ЗЗД, защото ищецът не бил доказал, че реално е изпълнил своите
задължения по договора за СМР. Счита, че представените от ищеца
протоколи не съответстват по форма и съдържание, с одобрената от страните
бланка, както и не съответстват на разпоредбите на Наредба 3 от 31.06.2003г.,
1
досежно съставянето на актове и протоколи по време на строителството. На
следващо място твърди, че своевременно е оспорил приетата от СГС
техническа експертиза, която била противоречива, защото вещото лице
твърдяло, че част от работата предтавлявала изолация, която била покрита от
мазилка и съответно нямало как да бъде видяна и установена, чрез външен
преглед. Счита, че от представените от изпълнителя протоколи не се
установявало предаването на договорените СМР на възложителя. Признава
факта, че протоколите са подписани от лицето Е., който е служител на
ответника, но оспорва неговата представителна власт. На следващо място
твърди, че ищецът не е издал в законоустановения срок фактура за стойността
на извършената работа, което означавало, че такива СМР не са били
извършени и предадени. Освен това, фактура № 106 от 01.10.2018г. била
издадена от ищеца малко преди подаване на исковата молба и не била
съобщена на възложителя по реда на § 3 от договора. На следващо място
твърди, че изпълнителят не е поканил възложителя да му заплати процесните
СМР. На последно място твърди, че в хода на производството пред първата
инстанция били допуснати нарушения на просесуалните норми,
представляващо недопускане на доказателства за изясняване на спора. Моли
въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което
да отхвърли предявените искове, като недоказани и неоснователни.
Претендира направените разноски за двете инстанции, съобразно
представения списък по чл. 80 ГПК.
Въззиваемият/ищецът –„Енте Сървисес“ ЕООД е подал в срок
писмен отговор на въззивната жалба, чрез адв. Д.. Счита въззивната жалба за
допустима, но неоснователна. Излага подробни правни доводи по всяко едно
от твърденията на въззивника, които ще бъдат съответно разгледани при
обсъждане доводите на противната страна. Моли въззивния съд да остави
жалбата без уважение и да потвърди обжалваното решение, като правилно,
законосъобразно и мотивирано. Претендира направените разноски за
въззивното производство.
Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащо
на въззивно обжалване решение на СГС, в законоустановения срок и е
процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане по същество.
2
При служебно извършената от въззивния съд проверка, на основание
чл. 269 ГПК, се установява, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата
обстановка по делото и страните не спорят, че на 09.10.2017г. са сключили
договор за извършване на строително-монтажни работи/СМР/, с който
ответникът е възложил на ищеца – монтаж на топлоизолационна система и
обръщане на прозорци до шпакловка без полагане на декоративна мазилка
/само труд/, описани в количествено-стойностна сметка – Приложение № 1, за
обект Жилищен комплекс „З. к.“, а именно Резиденция 3 и Резиденция
5, находящ се в м. „***“, кв. 139, гр. ***. В чл. 3, ал. 1 страните са уговорили,
че общата ориентировъчна стойност на договорените СМР, възлиза на 60 000
лева, без ДДС, като окончателната цена се определя въз основа на
действително извършените количества СМР, съгласно Приложение № 1 към
договора – монтаж на топлоизолационна система до шпакловка; обръщане до
шпакловка; монтаж на ръбохранители и водооткапи; удебелявания по криви
участъци и монтаж на подпрозоречен камък по борд /тераси/. Посочена е
единична цена в лева без ДДС за ед.м., със забележка, че е само за труд. В чл.
6 е уговорено, че плащането ще бъде извършено в срок от 5 работни дни след
представянето на двустранно подписан протокол акт обр. 19 на два етапа – 1.
след приключване с монтаж и дюбелиране на EPS по фасада и 2. – след
приключване на шпакловката по фасада. Съгласно чл. 8, ал. 1 предаването на
изпълнените на обекта СМР се извършва с протокол за изпълнение СМР –
акт обр. 19. В чл. 8, ал. 2 е уговорено, че възложителят се задължава
незабавно, но не повече от два календарни дни след покана /писмена или
устна/ от изпълнителя, да се яви на обекта за приемане на изпълнените СМР,
както и да подпише съответния протокол за изпълнени СМР – акт обр. 19.
Съгласно чл. 12, ал. 1, т. 6 и т. 7, възложителят се е задължил своевременно да
заплати изпълнените СМР, както и да осигури представител за подписването
на всички книжа по изпълнението, включително и протоколи акт обр. 19. В
чл. 14 е уговорено, че при забава на плащането, на която и да е дължима сума
от страна на възложителя, последният дължи на изпълнителя неустойка в
размер на 0,2 % на календарен ден от дължимата сума, но не повече от 3 %.
Видно от протокол 10 от 15.11.2017г. за изпълнени СМР на обект „З. к.“
към секция 3, с бригадир Д. Ш., се установява, че са извършени и приети
3
следните СМР: 1. лепене топлоизолация и дюбел и шпакловка – 1 108 кв.м.; 2.
монтаж ръбохранители и водокапи /140+73/ 213 кв.м. и 3. обръщане бордове
с XPS – 183 кв.м. Протоколът е подписан за съставил - Е. и от Д. Ш. –
служител на ищеца.
Видно от протокол от 06.02.2018 г. за изпълнени СМР на обект „З. к.“, с
бригадир Д. Ш., се установява, че са извършени и приети монтаж на камък по
борд тераси – 160м., със забележка, че се задържат 7 м. за нефугиран камък.
Протоколът е подписан за съставил - Е.. Страните по делото не спорят, че Е. е
служител на ответника, който факт изрично се признава от процесуалния
представител на ответника, в допълнителния отговор на исковата молба, във
въззивната жалба и в представената писмена защита.
Видно от приложената и приета по делото електронна кореспонденция
се установява, че на 22.03.2018г. ищецът е изпратил на ответника двата
протокола от З. к. – Резиденция 3 с посочване на единични цени, както
следва: 1. Протокол за монтаж на камък по бордове -15лв./м1/160лм/, като 7
лм са удържани и приспаднати от обема и 2. Протокол за топлоизолация –
лепене, дюбелиране и шпакловане – 25лв/м2 и обръщане – 15 лв/м1. Същите
протоколи са изпратени по електронен път и на 20.06.2018г.
Видно от заключението на вещото лице В. П., изготвила съдебно-
счетоводната експертиза, се установява, че на 01.10.2018г. ищецът е
осчетоводил фактура № **********/01.10.2018г. с начислен ДДС за
продажби, която е била сторнирана на 30.10.2018г.
Видно от заключението на вещото лице Д. М., изготвила съдебно
техническа експертиза, се установява, че към деня на огледа на „Жилищен
комплекс „З. к.“, с подземни гаражи“, за Резиденции № 3 и № 5, сградата е
напълно завършена. Като е ползвало данните от приложения към делото
архитектурен проект и като е съобразило фактическото изпълнение на място
на процесната сграда, и след извършване на необходимите изчисления,
вещото лице е обобщило, че актуваните количества на видовете СМР,
описани в двата протокола, съответстват на изпълнените на място количества
за тези СМР, в Резиденция 3 от жилищния комплекс. В Приложение 1 към
договора, сключен между страните по делото, са посочени единичните цени
на договорените видове СМР. Според вещото лице, общата стойност на
4
извършените видове СМР по договора е в размер на 36 813 лева без ДДС и
44 175,60 лева с ДДС. В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че
процесните протоколи представляват акт образец 19 и установяват, че
описаните в тях СМР са реално извършени. Вещото лице счита, че спорните
СМР са видими и представляват изпълнена топлоизолация по фасадите, както
и изпълнена облицовка от каменни плочи по первазите на терасите. Посочва,
че топлоизолацията се покрива с мазилка, но въпреки това не е проблем да се
установи дали е положена или не.
За да уважи предявения иск за главница, първоинстанционният съд е
изложил мотиви, че ищецът е доказал в количествено и качествено
отношение, изпълнение на своите задължения по договора за СМР. При така
установените факти, е възникнало задължението на ответника да заплати
уговорената цена за изпълнените и приети СМР в претендирания от ищеца
размер на 44 175,60 лева.
За да уважи предявения иск за неустойка по чл. 92, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 14
от договора между страните, първоинстанционният съд приел, че е налице
валидно задължение на ответника по договора, чието виновно неизпълнение
се обезпечава от уговорената неустойка. Ответникът не е заплатил цената по
договора в общ размер на 44 175,60 лева. Поради обстоятелството, че
забавата е в размер на 0,2 % на ден и за периода от 29.03.2018г. до
04.12.2018г., който превишава уговорения максимален размер - не повече от 3
%, предявеният иск за неустойка е основателен в претенидрания размер от
1 325,26 лева/3% от 44 175,60/.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема
от правна страна следното:
По твърдението на процесуалния представител на въззивника/ответника
за допуснати от първоинстанционния съд съществено нарушение на
процесуалните правила:
Първоинстанционният съд не е допуснал съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, като не е допуснал доказателства за
изясняване на спора. Видно от протокола на проведеното открито съдебно
заседание на 17.02.2020г. се установява, че СГС приел за преклудирано
5
искането на ответника за приемане на протокол от 16.07.2018г., поради което
го е оставил без уважение. Съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 , пр.
последно, срокът за представяне на нови доказателства е срока за
допълнителен отговор на исковата молба, който е изтекъл на 04.07.2019г., а
не на 19.02.2019г., както неправилно е приел СГС. Освен това, въззивникът не
е направил доказателствено искане за приемане на това писмено
доказателство и не го е представил с въззивната жалба. Това означава, че дори
и да е било допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените
правила, същото не може да бъде отстранено от въззивния съд, поради
настъпилата преклузия с изтичането на срока за въззивно обжалване и
неупражняването на процесуални права, на основание чл. 266, ал. 3 вр. с чл.
261, т. 6 и чл. 261, т. 3 ГПК.
По същество на правния спор:
Предмет на делото са осъдителени искове за заплащане на главница в
размер на 44 175,60 лева, представляваща неплатено възнаграждение по
договор за изработка, на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 288 ТЗ, ведно
със законната лихва считано от предявяване на иска до окончателното
плащане на главницата, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД и мораторна неустойка
в размер на 1 325,26 лева, с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 14 от
договора.
Между „Интерстрой България“ ООД/възложител и „Енте Сървисес“
ЕООД/изпълнител е възникнало валидно правоотношение по сключен на
09.10.2017г. договор за извършване на СМР с обща ориентировъчна стойност
60 000 лева без ДДС.
Неоснователно е твърдението на въззивника, че ищецът не е доказал
реално изпълнение на задълженията си по договора. Видно от протоколи от
15.11.2017г. и от 06.02.2018г., подписани от Е./служител на възложителя/, се
установяват, обемът и количеството на всички извършени видове СМР от
изпълнителя. Ответникът не е провел успешно оспорване на автентичността и
съдържанието на тези частни свидетелстващи документи. Ответникът не е
оспорил факта, че на 22.03.2018г. е узнал за тези протоколи вследствие
проведена електронна коренспонденция с ищеца. Следователно
представителната власт на Е. не е своевременно оспорена от
6
възложителя/отвеника, поради което тези действия следва да се считат за
потвърдени, на основание чл. 301 ТЗ. Ето защо е невярно твърдението на
ответника, че е узнал за съставените протоколи едва с връчване на препис от
исковата молба. Още повече, че по делото е доказано, че възложителят е във
фактическа власт на изработеното от изпълнителя, което е още едно
доказателство в подкрепа на извода, че ищецът е приел изработеното по
договора за СМР с конклудентни действия. В подкрепа на този извод е и
установеният факт от вещото лице Митушева, че са изпълнени процесните
работи.
Невярно е твърдението на въззивника, че своевременно е оспорил
приетата от СГС техническа експертиза като противоречива, защото вещото
лице твърдяло, че част от работата представлявала изолация, която била
покрита от мазилка и съответно нямала как да бъде видяна и установена, чрез
извършения външен преглед. Видно от протокола на проведеното открито
съдебно заседание на 17.02.2020г./л. 184/, се установява, че адв. К. е заявила
единствено, че поради неприемането на представеното доказателство, нямала
искане за допълнителна задача на съдебно-техническата експертиза.
Следователно липсва надлежно оспорване на това заключение, по смисъла на
чл. 201 ГПК.
Неоснователни са възраженията на ответника, че ищецът претендирал
заплащане на суми за СМР, който не бил извършил. Възложителят не е
направил никакви възражения при приемането на работата и същите са
преклудирани, на основание чл. 264, ал. 3 ЗЗД. Единственото средство на
защита е оборването на формалната доказателствената сила на протоколите за
приемането на процесните СМР, което не е сторено от ответника.
Неоснователни са твърденията на въззивника, че изпълнителят не е
поканил възложителя да му заплати процесните СМР, защото такава покана
не е необходима. Волята изразена от страните в чл. 6 от договора е ясна и не
се нуждае от тълкуване, досежно уговорения срок за плащане – пет
календарни дни след представянето на двустранно подписан акт обр. 19. Тези
протоколи са представени с имейл на 22.03.2018г. и вземането за цената на
процесните СМР е станало изискуемо на 29.03.2018г., на основание чл. 84, ал.
1 ЗЗД. Освен това, липсва уговорка в договора, с която изискуемостта на
7
вземането да настъпва след издаването на фактура от изпълнителя.
Предвид гореизложеното са ирелевантни твърденията на въззивника, че
представените от ищеца протоколи не съответствали по форма и съдържание,
с одобрената от страните бланка, както и не съответствали на разпоредбите на
Наредба 3 от 31.06.2003г., досежно съставянето на актове и протоколи по
време на строителството.
Ирелевантни за това производство са твърденията на въззивника, че
ищецът не е издал в законоустановения срок фактура за стойността на
извършената работа, както и че издадената от ищеца фактура № 106 от
01.10.2018г. не била съобщена по реда на § 3 от договора и била издадена
малко преди подаване на исковата молба. Ищецът не е представил по делото
фактура за извършените СМР. Обстоятелствата, дали реално е издадена
фактура, която впоследствие била сторнирана, както и нейното своевременно
издаване и начисляване на дължимия ДДС, е относимо към производството за
установяване на административно нарушение, което се развива по ДОПК и
евентуално ангажиране на административнонаказателната отговорност на
ищеца, при условие, че не е изпълнил задължението за начисляване, внасяне
и отчитане на дължимия ДДС. Следователно ищецът е доказал при условията
на пълно и главно доказване, че е изпълнил и предал на ответника всички
договорени СМР, както и тяхното приемане без възражения.
Досежно своята акцесорност е основателен искът за законна лихва
върху главницата от 44 175,60 лева, считано от предявяване на исковата
молба -04.12.2018г. до окончателното й заплащане.
Във въззивната жалба липсват твърдения за неправилност на обжалваното
решение, в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца
мораторна неустойка по чл. 14 от договора в размер на 1 325,26 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. последно ГПК, въззивният съд е
ограничен от посоченото в жалбата и поради липса на доводи за
неправилност следва да потвърди обжалваното решение и в тази част.
Въззиваемият/ищецът е направил разноски за въззивното производство
за адв. възнаграждение в размер на 5 000 лева, което видно от договора за
правна защита и съдействие е реално платено в брой. Следователно
8
ответникът дължи на ищеца разноски за тази инстанция в размер на 5 000
лева, които следва да му се пресъдят в претендиния размер, поради липса на
възражение за прекомерност от ответника, по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Предвид изхода на правния спор е неоснователно искането на ответника
за пресъждане на разноски за двете инстанции.
Мотивиран от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 528 от 13.03.2020г., по т.д. № 577/2019г.,
по описа на Софийски градски съд, т.о., VI – 1.
ОСЪЖДА „Интерстрой България“ ООД, ЕИК *** да заплати на „Енте
Сървисес“ ЕООД, ЕИК *** сумата от 5 000/пет хиляди/ лева, представляваща
разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9