Определение по дело №152/2017 на Апелативен съд - Варна

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 181

 

гр. Варна, 04.04..2017 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, ІІ състав, в закрито заседание в състав:

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

        ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

Като разгледа докладваното от съдия Аракелян в. ч. т. д. № 152/2017 година по описа на Апелативен съд – гр. Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на “Еко – Пелет 2012“ ЕООД – с. Вълнари, община Никола Козлево, област Шумен и А.Б.А. срещу Определение № 37 от 09.02.2017 г. по описа на Шуменския окръжен съд по в. ч. т. д. № 620/2016 г., с което е оставено без разглеждане възражението на настоящите жалбоподатели по чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК и е прекратено производството по делото.

В жалбата се навеждат твърдения за неправилност на обжалвания акт. Жалбоподателите считат за неправилен извода на съда, че възражението по чл. 423, ал. 1 от ГПК е подадено след изтичането на законово регламентирания, преклузивен срок. Сочат, че най-ранната възможна дата за узнаване за заповедта за изпълнение е 10.10.2016 г.. Считат за неправилна констатацията на съда за връчване на заповедта за изпълнение с поканите за доброволно изпълнение. Позовават се на отсъствие на надлежно връчване на заповедта, досежно съдържанието на поканата за доброволно изпълнение в частта, в която е обозначено, че се изпраща препис от подлежащия на изпълнение акт. Твърдят, че не може да се обоснова надлежно връчване на заповедта за изпълнение при положение, че не са спазени законовите изисквания за утвърдените образци за съобщаване и връчване на заповедта за изпълнение. Молят за отмяна на обжалваното определение.

В законоустановения срок е постъпил отговор от насрещната страна, в който са изложени съображения за правилност на обжалваното определение. Излагат се твърдения за неоснователност на възраженията на длъжниците за ненадлежно уведомяване, предвид изричното отбелязване в поканите за доброволно изпълнение, че със същите се изпраща и заповед за незабавно изпълнение, издадена по ч. гр. д. № 202/2015 г. по описа на Районен съд – гр. Нови пазар. Сочи, че при получаването отсъства отбелязване, че упоменатите документи в съдържанието на поканите за доброволно изпълнение не са връчени. Моли за потвърждаване на опрелението. Претендира заплащането на съдебно-деловодни разноски.

Жалбата е подадена от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока за обжалване, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

Въз основа на заявление за изпълнение по реда на чл. 417, т. 9 от ГПК е издадена заповед за незабавно изпълнение № 93 от 27.02.2015 г. по ч. гр. д. № 202/2015 г. по описа на Районен съд – гр. Нови пазар, с която е разпоредено длъжниците А.Б.А. и „Еко – Пелет 2012“ ЕООД да заплатят солидарно на „ГРЕЙНБГ“ ЕООД сумата в размер на 30 240 лева, дължима по издаден запис на заповед, ведно със законна лихва за забава считано от 04.02.2015 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 635.79 лв., представляваща заплатена държавна такса, както и 1 180 лв. – адвокатско възнаграждение. По заповедта за изпълнение е издаден изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнително производство № 20157180400119 по описа на ЧСИ – Станимира Данова, рег. № 718, с район на действие Окръжен съд – гр. Варна и изпълнително производство № 20158760400682 по описа на ЧСИ – Даниела Златева, рег. № 876, с район на действие Окръжен съд – гр. Шумен.  Съответно, поканите за доброволно изпълнение са връчени лично на длъжниците на 11.06.2015 г., като в съдържанието им е посочено, че към същите са приложени и подлежащите на изпълнение актове и по-конкретно заверено копие на заповедта за изпълнение по ч. гр. д. № 202/2015 г. по описа на Районен съд – гр. Нови пазар. Между длъжника – „Еко – Пелет 2012“ ЕООД и кредитора е подписано споразумение от 02.06.2015 г., касаещо реда на изплащане на задължението по записа на заповед, предмет на ч. гр. д. № 202/2015 г. по описа на Районен съд – гр. Нови пазар. Възражението на длъжниците по реда на чл. 423, ал. 1 от ГПК е депозирано на 11.11.2016 г. /дата на п.к. – 10.11.2016 г./.

С определение № 37 от 09.02.2017 г. по в. ч. т. д. № 620/2016 г. по описа на Шуменския окръжен съд е оставено без разглеждане възражението на длъжниците А.Б.А. и „Еко – Пелет 2012“ ЕООД срещу заповед № 93 от 27.02.2015 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417, т. 9 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 202/2015 г. по описа на Районен съд – гр. Нови пазар в полза на кредитора „ГРЕЙНБГ“ ЕООД.

По същество на спора:

Преди всичко следва да се посочи, че основният въпрос, пренесен и пред настоящата инстанция касае момента на узнаване на заповедта за незабавно изпълнение, досежно преценката за спазване на едномесечния срок по чл. 423, ал. 1 от ГПК.

Производството по реда на чл. 423 от ГПК „Възражение пред въззивния съд“ се определя като извънредно, извънинстанционно производство, чрез което при определени хипотези длъжникът, който не е имал възможност да възрази срещу заповедта за изпълнение може да реализира защитата си.

Определеният срок в разпоредбата на чл. 423, ал. 1 от ГПК е преклузивен. За спазването му съдът следи служебно, тъй като с пропускането му се погасява правото на възражение пред въззивния съд срещу издадената заповед за изпълнение. Горепосоченият срок тече от момента на узнаване на заповедта за изпълнение, който е фактически въпрос, подлежащ на доказване от страната, която го твърди в свой интерес /Определение № 320 от 24.06.2015 г. по ч. гр. д. № 2178/2015 г., ГК на ВКС, Определение № 321 от 01.06.2015 г. по ч. гр. д. № 2369/2015 г., III г. о., ГК на ВКС и много други/.

От друга страна, за да е налице узнаване на заповедта е необходимо длъжникът да е получил информация за нейното издаване и съществуване, като при преценката дали срокът е спазен съдът следва да изходи от твърденията на страната, представените и събрани доказателства по делото, от които може да се направи извод за момента на узнаването.

Предвид изложеното, съдът намира, че по делото безспорно е установено обстоятелството, че длъжниците А.Б.А. и „Еко-Пелет 2012“ ЕООД, представлявано от управителя – А.Б.А. са узнали, за процесната заповед за незабавно изпълнение на по-ранна дата от посочената във възражението – 13.10.2016 г., а именно на 11.06.2015 г., с получаване на поканите за доброволно изпълнение и приложените към тях заверени копия от заповедта за изпълнение по ч. гр. д. № 202/2015 г. по описа на Районен съд – гр. Нови пазар. Възражението е подадено повече от година и три месеца, след изтичането на едномесечния, преклузивен срок по чл. 423 от ГПК.

 С оглед на горното съдът счита, че искането за приемане на възражението по реда на чл. 423, ал. 1 от ГПК, изпратеното по пощата на 10.11.2016 г., е депозирано извън едномесечния, преклузивен срок, изтекъл на 11.07.2015 г..

Отделно от това за пълнота на изложението, следва да се отбележи също, че насрещната страна по частната въззивна жалба, макар и да е направила искане за заплащане на съдебно-деловодни разноски не представя списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за направата им, поради което разноски не следва да й се присъждат.  

С оглед гореизложеното, обжалваното определение е правилно и като такова следва да се потвърди.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 37 от 09.02.2017 г., постановено по в. ч. т. д. № 620/2016 г. по описа на Шуменския окръжен съд.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                  2.