Р Е Ш Е Н
И Е
Г.Т., 19.04.2011г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - Г.Т. в публично заседание, проведено
на двадесет и първи март две хиляди и
единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Николов
при секретаря Д.И. …………………………………………...
разгледа докладваното от районния съдия адм. дело № 00655 по описа за
2010г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ.
Подадена е жалба от Д.С.Д., ЕГН ********** *** срещу отказ изх.№ ВС-17-975 от
04.06.2010г. за оземляване чрез прехвърляне право на собственост на имот №
067061, представляващ нива с площ от 15 дка, ІІІ категория, находяща се в землището
на с.Г., общ.Г.Т., при граници и съседи имоти: № 067056, № 067022, № 067062, №
000033 и № 067053, който имот се ползва от жалбоподателя по силата на Решение №
30/03 от 27.12.2002г. за признаване правото на оземляване на безимотни и малоимотни
граждани, сключен договор № ДО – 05 - 218/07.02.2002г. на името на С. Д. С. и
двегодишен анекс към него за отдаване под наем на земи от държавния поземлен
фонд по реда на чл.4, ал.4 от НОМБГ.
В жалбата се твърди, че изводите за постановяване на
отказа са незаконосъобразни, тъй като е налице общо позоваване на нормативни
разпоредби и не може да се разбере кое от визираните условия са конкретно
нарушени. Твърдението за противоречие на чл.9, ал.1 НОБМГ не е аргументирано
във връзка с неизясняване на наличие на хипотези по чл.9, ал.2 или ал.3 НОБМГ,
а чл.26 от същата наредба предвижда задължения за вече оземлени лица, поради
което бил неотносим. Не било доказано нарушение и по чл.4 ППЗСПЗЗ.
Неуважаването на молбата било на формални основания, но комисията следвало да
изиска коригиране на констатирани в хода на преписката документални пропуски.
Иска се постановяване на решение по същество, с което да се уважи молбата за
оземляване като законосъобразна.
Ответникът по частната жалба ОС”З.” Г.Т.
взема становище по нея като счита, че е
неоснователна. В договора нямало клауза да се придобие собствеността върху
ползвания имот, а от контекста на НОБМГ, която имала социален характер, е да се
подпомагат социално слабите лица, които отговарят на изискванията на чл.7-9 от
същата. Подалият искането наследник на първоначалния ползвател живее в друга
община. В качеството си на упражняващ правото на собственика на земите от ДПФ
министърът на З.то и храните не бил задължен да ги продава, можело да поставя
допълнителни условия. Такива били включени в писма изх.№ 9166-156/15.09.2009г.
и изх.№ 9166-176/30.10.2009г., които били в съзвучие със задълженията на
РБългария, поети с договора за присъединяването й към ЕС и във връзка с чл.88,
§1 от Договора за създаване на ЕО. Възраженията на жалбоподателя относно
формата на отказа били неоснователни. Иска се оставяне на същия в сила.
Г.Т.Р.С, като обсъди допустимостта на
жалбата и направените в нея оплаквания, намира за установено следното:
Съдебното производство по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ е за
контрол върху индивидуален административен акт на ОС”З.” по повод на подадената
жалба, за разлика от исковите производства по чл.11, ал.2 - пропуснат срок за
подаване на заявление, чл.12, ал.4 - установяване на права върху имоти,
възстановени на други лица, чл.14, ал.4 спор за материално право.
Производството по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ е особено административно по своя
характер, а не гражданско производство. Това означава че за него се прилагат специалните правила на
ЗСПЗЗ, а в случай, че такива няма, субсидиарно се прилага общият закон - АПК. В
този смисъл е съдебната практика /решение № 2707 от
Жалбата е подадена в срок, с оглед представените по
делото доказателства, от които е видно, че обжалваният отказ е връчен на
10.08.2010г., а жалбата е подадена в ОС”З.” град Г.Т. на 16.08.2010г.
Отрицателните решения могат да се обжалват само от
страната, направила искането. В случая това е Д.С.Д. по молба вх.№
ВС-17-4386/30.10.2007г., поради което съдът намира, че подадената жалба е
процесуално допустима.
Производството пред Г.Т.Р.С. е образувано по жалба на Д.С.Д.
против отказа на ОС”З.” Г.Т. изх.№ ВС-17-975/04.06.2010г. С него комисията към
ОС”З.” Г.Т. не е одобрила молбата му за оземляване чрез прехвърляне право на
собственост на имот № 067061, представляващ нива с площ от 15 дка, ІІІ
категория, находяща се в землището на с.Г., общ.Г.Т., при граници и съседи
имоти: № 067056, № 067022, № 067062, № 000033 и № 067053. Изрично е посочено,
че отказът е постановен по молба за закупуване с вх.№ ВС-17-4386/30.10.2007г.
по реда на §23, ал.1 ПЗР на ППЗСПЗЗ /ДВ, бр.62 от 2009г./, като са посочени
следните възражения: лицето, подало молбата за придобиване правото на
собственост Д.С.Д.,***, а декларацията за семейно и имотно положение е подадена
от Д. С. М., който също е оземлен.
От писмените доказателства по приложената
административна преписка и допълнително изисканите и представени доказателства
се установява, че с договор № ДО – 05 - 218/07.02.2002г. с петгодишен срок С. Д. С. /баща на жалбоподателя/ е оземлен с
отдаване под наем на процесния имот. Договорът е сключен въз основа на решение
на ПК-Г.Т. № 30/ОЗ от 27.12.2002г., Видно от заявление за оземляване с вх.№
159/06.06.2001г. С. Д. С. е заявил начин на оземляване чрез придобиване право
на собственост, като в приложената преписка с писмо изх.№
ПО-07-1520/18.08.2010г. това решение е в два варианта – оземляване чрез
прехвърляне право на собственост и чрез отдаване под наем. Чл.25 от договора
повтаря уредената в чл.4, ал.4 от НОБМГ правна възможност за наемателя в
едномесечен срок от изтичането на договора да поиска от МЗГ придобиване право
на собственост върху ползваната земя. В този случай изплатеният наем за срока
на договора се приспада от стойността на земята за оземляване. Искането е
направено от сина на починалия наемател Д.С.Д., видно от молба вх.№
ВС-17-4385/30.10.2007г. Следствие на тази молба е сключен анекс към договор №
ДО – 05 - 218/07.02.2002г. между директора на ОД”З.” – Д. и Д.С.Д. с двегодишен
срок, считано от стопанската 2007/2008г., който анекс е своеобразно субуктивно
новиране по отношение на страната по договора.
Впоследствие новият наемател е превел сумата от 666,79 лева по сметката
на МЗХ, видно от преводно нареждане от 17.11.2008г.
След обнародване на ПМС № 188/2009г. с § 23, ал.1 в
ПЗР на ППЗСПЗЗ е дадена нова възможност на оземлените лица чрез отдаване под
наем на земеделски земи от държавния и от общинския
поземлен фонд да могат в тримесечен срок от влизането в сила на постановлението
– 04.08.2009г., да поискат от общинските служби по З. да придобият правото на
собственост преди изтичането срока на договора за наем. Изплатеният наем за
срока на договора се приспада от стойността на земята за оземляване. Оземлените
лица със земеделски земи от държавния поземлен фонд или от общинския поземлен
фонд чрез прехвърляне право на собственост или чрез отдаване под наем могат да
изплатят изцяло стойността на земята в срок до 31 декември 2009г. По делото
липсват доказателства за подаване на подобно искане, но е налице подадена
декларация от 09.12.2009г. от друг син на починалия С. Д. С. – Д.С.М., за
семейно и имотно състояние.
Липсват доказателства по делото в
съответствие с разпоредбата на чл.21, ал.5 НОМБГ Областната
дирекция "З." Д. да е изпратила до ОС”З.” Г.Т. списък на наемателите,
които са изпълнили задълженията си, и информация за платените суми по
договорите. Видно от Протокол от 30.12.2009г. и приложения към протокола списък
определената от ОС”З.” Г.Т. комисия е посочила кои от подалите заявление за
оземляване чрез изкупуване на имоти, с които преди това те са били оземлени
чрез отдаване под наем по НОМБГ, са одобрени, а под № 485 от приложения към
протокола списък фигурира Д.С.Д., който не е одобрен с основание - друго
населено място.
Предвид изричното посочване като фактическо основание
в отказа на ОС”З.” Г.Т. на молбата на жалбоподателя с вх.№ ВС-17-4386 от 30.10.2007г., следва да се направи извод, че актът
е във връзка с молба на жалбоподателя по чл.4, ал.4 от НОБМГ и във връзка с
чл.25 от договор № ДО – 05 - 218/07.02.2002г. предвид анекса към този договор,
където е заявено, че страните – д. на ОД”З.” Д. и Д.С.Д., син на починалия С. Д.
С., наемател по договора, са се споразумели за изменение в раздел І, чл.2 от
договора, а именно: Договорът се сключва за срок от 2 /две/ стопански години и
влиза в сила за стопанската 2007/2008г. Всички други клаузи на договора остават
непроменени.
При преценка законосъобразността на
оспорения административен акт, съдът не се ограничава с обсъждане на
основанията, посочени от оспорващия, а извършва проверка на всички основания,
визирани в чл.146 АПК. При
извършената служебна проверка за законосъобразност на оспорения отказ по реда
на чл.168 АПК, съдът приема следното:
Оспореният административен акт е издаден
от компетентен орган – ОС”З.” Г.Т., съгласно правомощията му, поради което е
валиден акт.
Настоящият състав намира, че обжалваният
отказ по правната си същност е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.3 АПК, какъвто би било и решението за оземляване
по смисъла на НОМБГ. С него се отказва да се издаде искания акт,
в случая на решение за оземляване чрез изкупуване на процесния имот, поради
което и подлежи на оспорване, от заинтересованото лице. В тази връзка съдът
счита, че с издаването на отказ за оземляване чрез изкупуване не е допуснато
нарушаване на формата на административния акт и съответно отрицателното
произнасяне по отношение на жалбоподателя не е незаконосъобразно на това
основание.
Настоящият състав на съда приема, че оспореният акт е
незаконосъобразен, като постановен при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните
норми и в несъответствие с целта на закона по следните съображения:
Страните не спорят, че бащата на жалбоподателя С. Д. С.
е оземлен с решение на ПК–Г.Т. № 30/ОЗ
от 27.12.2002г., със земя – държавен поземлен фонд, въз основа на което решение
е сключен договор за оземляване чрез отдаване под наем № ДО – 05 -
218/07.02.2002г., че впоследствие с анекс действието на този договор е било
продължено за още две стопански години до 01.10.2009г. със сина на С. Д. С., а
именно жалбоподателят по настоящото производство Д.С.Д., както и че
жалбоподателят е подал молба до ОС”З.Г.” Г.Т. с вх.№ ВС-17-4386/30.10.2007г. за
придобиване правото на собственост върху земите, с които е бил оземлен
първоначално неговият баща чрез отдаване под наем.
В случая става въпрос за административно производство
във връзка с искане за придобиване на собственост върху земята – държавен поземлен
фонд /ДПФ/, с която е било оземлено лицето, чрез отдаване под наем. Тази
нормативно определена възможност е предвидена в чл.4, ал.4 от Наредбата във
връзка с чл.37а от ППЗСПЗЗ, типовите договори за оземляване, включително и в №
ДО – 05 - 218/07.02.2002г. – чл.25 от същия, а в последствие с изменение и
допълнение на ППЗСПЗЗ, обн. ДВ, бр.62 от 04.08.2009г. и в § 23 на ППЗСПЗЗ.
Съгласно чл.20, ал.1 ЗСПЗЗ безимотни и
малоимотни граждани се оземляват от общинската служба по З. със земи от
държавния и общинския поземлен фонд чрез прехвърляне на правото на собственост
или отдаване под наем при условия и по ред, определени с наредба на
Министерския съвет. 3аконовата норма не прави разлика между първоначално
оземляване и промяна на начина на оземляване от отдаване под наем в право на
собственост. В тази връзка настоящият състав приема становището, че НОМБГ не
регламентира отделна процедура по промяна на начина на оземляване и затова в
случай като процесния следва да се прилага тази по първоначално оземляване,
като се вземат предвид и разпоредбите на чл.21, ал.5 и ал.6 от Наредбата,
регламентиращи технически дейности при упражняване на правото по чл.4, ал.4 от
същия нормативен акт /вж. Определение № 9653 от 12.07.2010г. по адм.дело №
8312/2010г., І отд. на ВАС/.
Съгласно чл.4, ал.4 от Наредбата след изтичане срока
на договора за отдаване под наем оземлените лица могат в едномесечен срок да
поискат от Министерство на З.то и храните, съответно от Общината, придобиване
правото на собственост върху ползваните от тях земи. Според разпоредбите на чл.21,
ал.5 и ал.6 от НОБМГ, които са нови
спрямо молбата от 30.10.2007г., тъй като са обнародвани в ДВ, бр.45 от
2008г., в случаите по чл.4, ал.4 лицата подават искане до областна дирекция “З.”
за земите от ДПФ и до Общината – за земите от ОПФ, за придобиване право на
собственост за ползваните от тях земи. Въведено е задължение на ОД”З.”,
съответно на Общината да изпратят до Общинска служба по З. списък на
наемателите, които са изпълнили задълженията си, и информация за платените суми
по договорите. Определено е също, че ОС”З.” издава на лицата по ал.5 решения по
ал.3, след приспадане на изплатения наем за срока на договора от стойността на
земята за оземляване и еднократно заплащане на останалата дължима сума, а именно решение, в което се посочва номера
на имота, категорията, начина на трайно ползване, границите и съседите, цените
и начина на плащане. Посочено е в ал.6, че процесното решение се вписва в
службата по вписванията в 14-дневен срок
от влизането му в сила.
С §23, ал.1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ е дадена също възможност
на оземлените лица чрез отдаване под наем на земеделски земи от държавния и
общински поземлен фонд в тримесечен срок от влизане в сила на постановлението
да поискат от общинските служби по З. да придобият правото на собственост преди
изтичането срока на договора. Съгласно ал.2 оземлените лица със земеделски земи
от държавния поземлен фонд или от общинския поземлен фонд чрез прехвърляне
право на собственост или чрез отдаване под наем могат да изплатят изцяло
стойността на земята в срок до 31 декември 2009г.
С оглед горното Г.Т.Р.С.
приема, че за да издаде ОС”З.” Г.Т. решение по заявление по § 23 от ППЗСПЗЗ,
респективно чл.4, ал.4 от Наредбата, на оземлено чрез отдаване под наем лице,
което е поискало да придобие правото на собственост върху ползваните от него
земи – ДПФ, следва да са налице следните предпоставки:
ОД”З.” Д. да е изпратила до ОС”З.” Г.Т. списък на
наемателите, които са изпълнили задълженията си, и информация за платените суми
по договорите – изискване на чл.21, ал.5 от Наредбата;
Определената
комисия от ОС”З.” Г.Т. да изиска от заявителя представяне на доказателства /ако
не е представил/ за обстоятелствата по чл.8 от Наредбата;
Определената комисия от ОС”З.” Г.Т. да изиска
доказателства във връзка с местоживеенето на заявителя или местонахождението на
възстановени земи, предвид възможностите, предвидени в чл.9 от Наредбата и
възпроизведени от разпоредбата на чл.20, ал.3 ЗСПЗЗ а именно: оземляване по
местоживеене, по местонахождение на възстановените му земи, респективно в
съседно землище на общината или съседно землище на граничещи общини. Нормата на
чл.13, ал.2, т.3 от Наредбата – удостоверение от кметството, че лицето
постоянно живее в населеното място и основно занимание в домакинството е
селскостопанска дейност, е свързана с установяване на документи, удостоверяващи
правото на предимство на заявителя по чл.21, ал.1 ЗСПЗЗ, но не е условие за
оземляване по смисъла на чл.8 във връзка с чл.7
от Наредбата. Това е така, тъй като в чл.8 от Наредбата условията за
оземляване са изчерпателно изброени:
1. заявителите и членовете
на домакинството им да не са прехвърляли земя, която им е възстановена по ЗСПЗЗ
- собствена или наследена, в 3-годишен срок до момента на подаване на
заявлението за оземляване по чл.13, ал.2, т.1; ограничението не се прилага при
прехвърляне на съсобствени имоти с размери под определените с § 1 от
допълнителните разпоредби на Правилника за прилагане на Закона за собствеността
и ползването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ),
приет с Постановление № 74 на Министерския съвет от
2. притежаваната или подлежащата на
възстановяване земя да не надвишава размера, определен в § 1 от допълнителните
разпоредби на ППЗСПЗЗ за малоимотни граждани;
3. да не са оземлени в друга община на страната над
размера, определен в § 1 от допълнителните
разпоредби на ППЗСПЗЗ. Тази разпоредба безспорно е в подкрепа
на извода, направен по-горе, че
местоживеенето на заявителя не зависи от местонахождението на имота и
местоживеенето на заявителя, т.е. не е предпоставка за оземляване по реда на
НОМБГ, след като се предполага и хипотеза, при която заявителят може да е
оземлен и в друга община, но предишното и последващото оземляване следва да е в
рамките, посочени в т.2;
определената комисия към ОС”З.” Г.Т. да направи извод
подадена ли е в срок молбата /съгласно
чл.4, ал.4 от Наредбата искането трябва да е подадено в 1-месечен срок след
изтичането на срока на договора за отдаване под наем, а по §23 от ПЗР на ППЗСПЗЗ
искането трябва да е подадено най-късно в 3-месечен срок от влизане в сила на
ПМС № 188 от 24.07.2009г., обн.ДВ, бр.62 от 04.08.2009г., в сила от
08.08.2009г./ и преди изтичането срока на договора за наем, а във връзка с
чл.14 от Наредбата евентуално да се укаже на заявителите да отстранят в 15-дневен
срок констатираните нередовности в подадените документи;
определената комисия към ОС”З.” Г.Т. разглежда
постъпилите заявления и документи, за което се изготвя протокол, в който се
определят гражданите, на които ще бъде прехвърлено правото на собственост,
както и кандидатите, на които се прави мотивиран отказ.
Въз основа
именно на този неин протокол ОС”З.” издава решения по чл.21, ал.3 след
приспадане на изплатения наем за срока на договора от стойността на земята за
оземляване и заплащан на останалата дължима сума, респективно постановява
откази.
Наличието или липсата на посочените по-горе условия
следва да се съобрази именно при разглеждане на исканията и констатациите да се
отразят в протокола. В процесния случай от приложените по делото доказателства
се установява по безспорен начин, че е налице допуснатото от ОС”З.” Г.Т. пълно
смешение между двете правни възможности за придобиване право на собственост от
страна на наемателите: първата по чл.4, ал.4
от Наредбата и втората по § 23, ал.1 от ПЗР на
ППЗСПЗЗ.
Разпоредбата на чл.4, ал.4 от Наредбата
има постоянен характер и дава такова право на всички оземлени лица чрез
отдаване под наем в едномесечен срок от изтичане срока на договора да поискат
от общината придобиване правото на собственост върху ползваните от тях земи.
Искането, въз основа на което е постановен отказът на ОС”З.” Г.Т., е направено
в този срок и с това правно основание, което при това изрично е цитирано в
молбата от 30.10.2007г.
Нормата на § 23
от ПЗР на ППЗСПЗЗ, приета с ПМС № 188/2009 година има времеви предели. Това
проличава от изрично предвидената възможност на наемателите с договори, чийто
срок към момента на обнародването на нормативния акт още не е изтекъл, да
поискат в тримесечен срок от влизането му в сила придобиване правото на
собственост. Нещо повече - в ал. 2 на разпоредбата изрично е постановено, че
стойността на имотите трябва задължително да се заплати и то изцяло в срок до
31.12.2009г. Приемането на такава разпоредба е последица от приемането на
страната, като членка на Европейския съюз - видно от писмо от 15.09.2009г. от
МЗХ до ОСЗ, имащо характер на методически указания. В случая по отношение на заявителя
Д.С.Д. не е било налице основното условие, въведено в параграфа - неизтекъл
договор за наем. Поради това той не би могъл успешно да реализира правата си по
това ПМС.
Объркването на двете хипотези е довело
до материалната незаконосъобразност на административния акт. Произнасянето от ОС”З.”
Г.Т. е по молба, подадена по реда на чл.4, ал.4 от Наредбата, а извършените
процедури и мотивите към акта касаят задължителните предпоставки на § 23, ал.1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ.
При издаването на обжалвания
административен акт са допуснати такива нарушения на
административнопроизводствените правила от административния орган, които следва
да се определят като съществени. По делото не са
представени доказателства за това дали е изпълнена процедурата по чл.21, ал.5
от Наредбата – Об.Д. "З.", съответно общината, изпраща до
общинската служба по З. списък на наемателите, които са изпълнили задълженията
си, и информация за платените суми по договорите. При наличие на подадена молба
за закупуване на процесния имот от Д.С.Д., син на починалия първоначален
наемател С. Д. С., и подадена декларация за декларация за семейно и имотно
състояние от Д.С.М., друг син на починалия С., комисията е следвало да върне
тази декларация по реда на чл.14 от Наредбата за отстраняване на нередовността.
От представения протокол от 30.12.2009г. не е става ясно неговия съставител –
налице е само името и подписът на одобрилия го директор на ОД”З.” Д., но не и
имената и подписите на съставилия го, който следва да е комисията към ОС”З.” Г.Т..
В обжалвания отказ е посочено, че следва административният орган да се съобрази
с изискванията на чл.7, чл.8 и чл.9 от Наредбата. Никъде в тези разпоредби не е
налице изискване към заявителя да е с местоживеене в населеното място, като
предпоставка да бъде оземлен със земеделска земя в землището на същото.
Напротив, както бе посочено и по-горе, местоживеенето на лицето е с оглед дали
то може да бъде оземлено в землището на това населено място или да се приложат другите
хипотези, посочени в чл.9 от Наредбата, респективно да се приложат разпоредбите
на чл.21, ал.1 ЗСПЗЗ във връзка с признаване право на предимство на заявителя
на оземляване. Още повече, че в настоящия случай първоначалният ползвател е бил
оземлен с процесния имот чрез отдаването му под наем именно с предимство,
бидейки признат като лице, чието основно занимание е селскостопанска дейност. В
тази връзка административният орган не е извършил необходимото да изследва тези
въпроси по чл.13 от Наредбата, което е довело до нарушение на
административнопроизводствените правила. От друга страна е налице и
несъобразяване на постановилия отказа административен орган с материалния закон
/чл.20 и 21 ЗСПЗЗ във връзка с чл.7, чл.8 и чл.9 от Наредбата/, както и с целта
на закона, посочена в чл.20, ал.1 ЗСПЗЗ във връзка с чл.7 от Наредбата/. В
теорията на административното право е прието, че административният акт /актът
на държавно управление/ трябва да преследва предвидената в закона цел, т.е. да
бъде целенасочен. Целенасочеността като изискване на закона е елемент от
правното съдържание на административния акт, а целесъобразността е израз на
правилното виждане и постигане на тази цел от страна на служебно ангажираното
лице, респективно колективният орган, издател на този акт. Целесъобразността се
вмества в целенасочеността и винаги се явява определена степен за нейното
постигане. В случая – действителното оземляване на малоимотните и безимотни
граждани, които отговарят на предпоставките, посочени в ЗСПЗЗ, ППЗСПЗЗ и НОМБГ.
Посочените нарушения опорочават административния акт и водят до неговата
незаконосъобразност.
С оглед горното отказът на ОС”З.” Г.Т.,
обективиран в писмо изх. № ВС-17-975/04.06.2010г. поради това, че „лицето, подало молбата за придобиване правото
на собственост Д.С.Д. ***, а декларацията за семейно и имотно положение е
подадена от Д.С.М., който също е оземлен, поради което комисията не одобрява
молбата за закупуване на имот № 067061, 15,000 дка, находящ се в землището на
с.Г., общ.Г.Т.”, следва да се отмени и на основание чл.173, ал.2 АПК, тъй като естеството на акта
не позволява решаването на въпроса по същество, преписката да се изпрати на ОС”З.” Г.Т. за ново произнасяне, съобразявайки се със задължителните указания
по тълкуването и прилагането на закона.
С оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.1 АПК в полза на жалбоподателя
следва да се присъдят направените разноски по водене на делото, но предвид липсата
на доказателства за извършването им,
съдът не присъжда такива.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ отказа на ОС”З.” Г.Т.,
обективиран в писмо изх. № ВС-17-975/04.06.2010г. поради това, че „лицето, подало молбата за придобиване правото
на собственост Д.С.Д. ***, а декларацията за семейно и имотно положение е
подадена от Д.С.М., който също е оземлен, поради което комисията не одобрява
молбата за закупуване на имот № 067061, 15,000 дка, находящ се в землището на
с.Г., общ.Г.Т.”, като незаконосъобразен и връща преписката на ОС”З.” Г.Т. за
ново произнасяне, съобразно дадените указания от съда в мотивите на решението.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-
дневен срок от съобщаването на страните пред Административен съд-Д. с
касационна жалба.
Районен
съдия: