№ 6
гр. Силистра, 06.01.2020г.
Силистренският окръжен съд, гражданска
колегия, в открито заседание на четвърти декември две хиляди и деветнадесета
година, в състав :
Председател: Пламен
Неделчев
Членове:Кремена Краева
Огнян Маладжиков
с участието на секретаря Д.Георгиева
като разгледа, докладваното от съдия Краева в.гр.д.№ 289/ 2019г. по описа на
СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл ГПК.
ОБЩИНА ДУЛОВО обжалва Решение №
148/16.08.2019г., постановено по гр.д.№ 280/2018г. по описа на ДРС в частта, с
която е осъдена да заплати на ищеца ЗАД
АРМЕЕЦ ЕАД на основание чл.213, ал.1 от КЗ във вр. с чл.49 от ЗЗД сума в размер на 10 148.43лв. / десет хиляди сто
четиридесет и осем лева и четиридесет и три стотинки/, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по щета № 29013030100033 по описа на ЗАД АРМЕЕЦ АД,
както и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сума в размер на 3 081.92лв. /три
хиляди осемдесет и един лева и деветдесет и две стотинки/, представляваща лихва
за забава за периода 24.05.2015 г. – 24.05.2018 г., и законна лихва върху
сумата от 10 148.43 лв. от датата на предявяване на исковата молба – 20.05.2015
г. до окончателното изплащане.
Доводите са за неправилна преценка
на доказателства и неправилно установяване на спорните факти. Сочи, вземането на застрахователя е
погасено по давност, а извода на съда за получаване на регресна покана е необоснован,
тъй като не е посочено лицето, получило тази покана, нито е съобразено
пощенското клеймо.
Искането е да се отмени в
обжалваната част решението, като се отхвърлят изцяло предявените искове.
Ответникът по жалбата -
ЗАД „АРМЕЕЦ” АД депозира становище за нейната неоснователност.
Съдът – след като прецени събраните по делото доказателства, намира
жалбата за допустима, предвид на това, че е подадена от активно легитимирано
лице имащо правен интерес от въззивното производство, както и че е спазен
преклузивният срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК.
Първоинстанционният съд правилно е
установил фактическата обстановка по спора, направил е законосъобразни правни
изводи от нея, поради което и на осн. чл. 272 ГПК въззивната инстанция извършва
препращане към изложените от него мотиви,
като се има предвид и следното:
Претенцията си застрахователят е основал на възникнало регресно право,
след изпълнение на задължение за плащане на застрахователно обезщетение по
застрахователна полица № 135170306Во86471. Съобразно изразената от страните
процесуална позиция пред въззивният съд – по делото не са спорни фактите по
застрахователното правоотношение, поради което настоящият състав възприема
изцяло установеното от първата инстанция сключване на застраховка "Каско и
злополука" на МПС с период на покритие, обхващащ 30.06.2013г. (датата на настъпване процесното
ПТП)
за автомобил „Порше Кайен“ с рег. № СА ****, остойностяването на щети от
застрахователя до размер на 10 118, лв./ по експертно заключение 12 111,78лв. и
изплащане на остойностените от застрахователя щети.
Спорен е факта по самото настъпване на ПТП и съответно причиняването на повредите от съприкосновението на застрахования автомобил с увреден участък от конкретно индивидуализиран път на територията на Об. Дулово. Тезата на ответника е , че такъв инцидент не е настъпил на посочената от ищеца улица в гр.Дулово и към процесния период по тази улица не е съществувала такава неравност/повреда (трап), която да бъде причина за сочената драстична повреда на застрахования автомобил. Пред първата инстанция е представен констативен протокол за ПТП само с материални щети, съставен при посещение на местопроизшествие от орган по контрол от състава на РУП Дулово, който поначало има обвързващо действие относно отразените в него време, място и заварена от съставителя фактическа обстановка. В случая автоконтрольорът е удостоверил на дата 30.06.13г., наличието на неравности по посочената в него ул. Г. Бенковски, следствие на което се нанасят материални щети по автомобила. Протоколът е изготвен след посещение на място от автоконтрольора един час след инцидента. Това по безспорен начин се установява от бланковата форма на протокола, където в графа „посетено на място”, при възможни два отговора - „да” или „не”, е указано, че с „х” се зачертава ненужният отговор, като в конкретния случай е отбелязано, че това е отговор „не”. Водачът на автомобила е потвърдил тези обстоятелства (с подписването на протокола като участник 2 без възражение. Съответно при подаването на уведомление за щета водачът е изложил допълнително, че е навлязъл в дълбока дупка (трап) на пътя и основните повреди по автомобила. Въз основа материалите по делото вещото лице е посочило, че вредите, нанесени на автомобила, са причинени вследствие на преминаването му през неравност на пътното платно – дупка разположена изцяло по широчината на пътното платно. В своето заключение вещото лице е коментирало и предоставен от застрахователя материал ( очевидно снимков – л.105 от делото) от който е възприело за видно, че неравността по пътя, където е описано в протокола за ПТП, че е настъпило произшествието, обхваща цялата широчина на пътното платно и е с дължина от около 6 -7 м. Пътната настилка на улицата е с множество дупки по нея малко преди тази голяма неравност. В о.с.з. по време на изслушване на вещото лице страната не е повдигала въпроси относно възприетия и взет предвид от вещото лице снимков материал, представен от ищеца във връзка с изготвяне на експертизата пред първата инстанция – СД диск със снимков материал по щетата. Заключението на експерта е приобщено с оглед изявленията на проц. представител на страната за приемане на заключението. Предвид това поначало не следва да бъдат взети под внимание оспорванията на ответника от о.с.з. на 25.02.2019г. и доводите, че предоставения на по - късен етап от застрахователя снимков материал не може да бъде използван от вещото лице. Ищецът впрочем е представил в тази връзка още с исковата молба (и са приети като доказателства по делото) снимков материал, представляващ 9 бр. черно-бели ксерокопия на фотографски изображения - л.50, който не е оспорен изрично в отговора на ответника, нито са изтъкнати доводи, че второто изображение не касае мястото на ПТП. По същество се касае за веществени, а не за писмени доказателства, които са годни доказателства в процеса, тъй като ГПК не изисква те да се извършени по определен ред – различната теза на ответника не намира опора в закона. От изявленията на страната в о.с.з. от 11.02.2019г. и приложенията на заключението, съдът прави извод, че предоставения от ищеца на вещото лице снимков материал по щетата, се различава от приобщения в първото с.з. основно относно качеството на образите и детайлите. Следователно и в обсъжданата част – наличие на неравност по пътя по цялата широчина на пътното платно, посоченото от експерта се основава на факти, изводими от приобщен по делото снимков материал, който в процесния случай е преценен с участието и на вещо лице. Въз основа на съвкупната преценка на обсъдените доказателства, настоящият състав също приема, за установен посочения механизъм на ПТП, като описаните повредени части на МПС са пряка и непосредствена последица от ПТП вследствие неравностите на пътното платно – както следва от изводите на експерта.
Събитието датира от средата на 2013г., поради което не могат да имат решаващо значение за състоянието на пътното платно показанията на св. Друмев (разпитан 04.2019г.), който е бил отговорен за провежданите рехабилитационни ремонтни работи по улицата и представения протокол за извършени СМР по ул. Г.Бенковски, гр.Дулово – възложени от Об.Дулово на изпълнителя Пътперфект – Т ЕАД. Протоколът е с дата 06.11.2017г. ( във връзка с договор от 09.2017г.), като в него липсва отразяване, че описаните СМР са единствено извършените мероприятия за рехабилитация на улицата – след 07.2013г.
Несъстоятелни са доводите, че
вземането на застрахователя по регресния иск е погасено по давност. Приложима в
случая е общата пет годишна давност по чл.110 от ЗЗД, която започва да тече от
момента, в който застрахователят изплати обезщетенията на правоимащите лица. Плащането
на обезщетението е извършено на 10.09.2013 г., поради което и предявяването на
иска на 25.05.2018 г. е в рамките на петгодишния давностен срок.
На първа инстанция и в жалбата до
въззивния съд ответникът не е поддържал теза, че регресната покана е получена
от лице, различно от служител на Община Дулово. Предвид това факта, че липсва
посочване на имената на лицето, получило регресната покана не влияе върху
основателността на претенцията за главница и лихва.
Поради съвпадане на правните изводи
на двете инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната част Решение
№ 148/16.08.2019г., постановено по гр.д.№ 280/2018г. по описа на ДРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
месечен срок пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.