Р Е
Ш Е Н И Е
Номер: 11 30
януари 2020 година Град
Разград
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен
съд, в публичното заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и деветнадесетата
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАНЯ ДАМЯНОВА
При секретаря Пламена Михайлова
В присъствието на прокурора Веселин Якимов
Като разгледа докладваното от
съдията административно дело № 286 по описа за 2019 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Ищецът М. А. К. от село Л. твърди,
че е претърпял имуществени вреди в размер на 300 лева, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение за адвокатска защита по АНД № 180/2019 г. по описа на
Районен съд- Разград, с решението по което е отменено като незаконосъобразно наказателно
постановление № 17-000586/22.02.2019г.,
издадено от директора на Дирекция
„Инспекция по труда“- град Разград, и 200 лева заплатено адвокатско
възнаграждение за защита по КАНД № 108/2019г. по описа на Разградския
административен съд. Поради това ищецът моли съда да осъди ответника да му
заплати 500 лева обезщетение за претърпените имуществени вреди, ведно със
законната лихва върху сумата от 23.10.2019г., както и направените по настоящото
дело разноски.
Ответникът Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“- град София не заявява становище по иска.
Прокурорът дава заключение относно основателността на
иска.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и
взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено от
фактическа страна следното:
С наказателно постановление №
17-000586/22.02.2019г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“-
град Разград, М. К. от село Л. е
наказан с глоба от 1500 лева за
нарушение на чл.62, ал.1 във връзка с
чл.61, ал.1 от КТ.
Издаденото наказателно постановление е обжалвано пред Разградския
районен съд, който го е отменил с Решение № 258/27.06.2019 г. по АНД № 180/2019
г. Решението оставено в сила с Решение № 83/23.10.2019г. по КАНД № 108/2019г.
на Разградския административен съд и е влязло в сила на 23.10.2019г.
Съгласно документите в съдебното досие по АНД № 180/2019
г. по описа на РС- Разград, в развилото се съдебно производство по оспорване
законосъобразността на наказателното постановление жалбоподателят К. е бил представляван от адв. Р. М. от АК-Сливен –
приложено пълномощно и договор за правна
защита и съдействие на л.27 от посоченото дело. Съобразно сключения договор за правна защита и съдействие, ищецът и процесуалният му
представител са договорили възнаграждение от 300 лева. В договора изрично е
отбелязано, че сумата е платена в брой.
В рамките на касационното производство ответникът по касационната жалба М. К. е представляван отново
от адв. М., като договореното и изплатено в брой
адвокатско възнаграждение възлиза на 200 лева- пълномощно и договор за правна
защита и съдействие на л.28 от делото.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Предявен е иск за обезщетение, който намира правното
си основание в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Съобразно правилото на чл.205, ал.1 от АПК
искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от
органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени
вредите. В случая отмененото наказателно постановление е издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“-
град Разград в Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.
Изпълнителна агенция
"Главна инспекция по труда" е създадена въз основа на чл.399 от КТ. Дейността, структурата, организацията
на работата и числеността на персонала на Агенцията са определени с Устройствен правилник на Изпълнителна
агенция "Главна инспекция по труда", приет с ПМС №2 от 13.01.2014г.
Съобразно чл.2, ал.1 и чл.7, ал.1 от този правилник, агенцията е юридическо
лице на бюджетна издръжка към министъра на труда и социалната политика със
седалище София, в която са създадени 28 териториални дирекции, между които е и
Дирекция „Инспекция по труда“- град Разград. Ето защо юридическото лице, в
чийто състав е органът, издал незаконосъобразния акт, е Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“.
Искът е предявен от процесуално легитимирана страна
срещу надлежен ответник съгласно чл. 205 от АПК.
Съгласно чл. 1, ал.1 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, държавата и общините отговарят за
вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод
изпълнението на административна дейност. Независимо, че наказателното постановление, с което се налага
глоба по КТ, не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.
21 АПК, то представлява властнически акт,
който се издава от административен орган. Въпреки че поражда наказателноправни
последици, то е правен резултат от
административна дейност. Такова е разрешението на въпроса, дадено в т. 1
от Тълкувателно постановление № 2/2015 г. на ВКС и ВАС.
В конкретния случай се установява по категоричен
начин, че издаденото наказателно
постановление е отменено с влязло в сила съдебно решение, поради което претенцията на ищеца се явява допустима.
Разгледана по същество, тя е и основателна.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ се дължи обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. За възникване на отговорността по ЗОДОВ следва да е налице отменен
по надлежния ред акт и реално причинени вреди, пряко произтичащи от него.
В случая ищецът се е възползвал от субективното си
право да обжалва издаденото срещу него наказателно постановление. В развилото
се съдебно производство по оспорването му ищецът е използвал правна защита, за
която е платил адвокатски възнаграждения в общ размер на 500 лева. Това безспорно
представлява вреда, тъй като с плащането им имуществото на ищеца намалява.
Съдът намира, че този разход е пряка и непосредствена
последица от издаването на наказателното постановление. Адвокатското
възнаграждение е заплатено единствено и само поради необходимостта от адекватна
правна защита срещу него. Ето защо разходът е направен именно в резултат на
издаването на незаконосъобразното
наказателно постановление и е обусловен от него.
Съдебното производство по делото е приключило преди
изменението на чл.63 от ЗАНН с §9 от ПЗР на ЗИДЗОДОВ (ДВ, бр. 94 от
29.11.2019), с която се въведе възможността за присъждане на съдебни разноски
при разглеждане на дела от административнонаказателен характер. Ето защо липсва
процесуална възможност да се упражни претенция за разноски в
администативнонаказателния процес от лицето, подложено на неоправдана
наказателна репресия (ищец в настоящото производство). Ето защо и съобразно ТР
2/2009 на ВАС направените разходи в хода на производството, приключило с отмяна
на акта, с който се налага глоба, представляват имуществена вреда, за която
държавата му дължи обезщетение по чл. 4 ЗОДОВ. Справедливостта изисква
компенсиране на всички настъпили вреди, които са в причинна връзка с
незаконосъобразния акт. След като липсва друг способ за обезщетяването им, общият ред по ЗОДОВ се явява единствен за
възстановяването на вредите, претърпени от отмененото постановление.
С оглед изложеното, съдът намира предявения иск за
основателен и доказан. Същият следва да
бъде уважен в пълния размер от 500 лева,
колкото са и заплатените адвокатски възнаграждения.
Следва да се присъди и обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главницата, така, както е поискано- считано от датата
на предявяване на иска- 23.10.2019г. до окончателното й изплащане, съобразно
разрешението, дадено в т.4 на ТР от
22.04.2005г. на ВКС.
Съгласно чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ на ищеца следва да се
присъдят и направените в това производство разноски- внесената държавна такса- 10
лева и възнаграждение за един адвокат-300 лева.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“-
град София да заплати на М. А. К. от село Л., общ. Л., ул.“*******“ № ** обезщетение за
претърпени от имуществени вреди в размер на 500 (петстотин) лева,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за защита по АНД № 180/2019
г. по описа на Разградския районен съд и по КАНД № 108/2019г. по описа на
Разградския административен съд, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 23.10.2019г. до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“- град София да заплати на М. А. К. от село Л., общ. Л., ул.“*******“ № **, 310 (триста и десет)
лева разноски по производството.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/