РЕШЕНИЕ
№ .......
гр.София, 31.08.2021
г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I – 7 състав, в закрито съдебно заседание на
тридесет и първи август 2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕРГАНА ХРИСТОВА- КОЮМДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 15253 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 250 ГПК.
Производството
пред настоящата съдебна инстанция е приключило с постановяване на решение № 734 от 27.01.2020 г. постановено по гр.д. № 15253/ 2018 г. по описа на СГС, I -7 състав, с което С.О. е осъдена на основание
чл.49 вр. чл.45 ЗЗД да заплати на С.Й.Н. ЕГН **********,
сумата от 20 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 08.07.2016г.
до окончателното заплащане, представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди – болки и страдания от реализиран на 08.07.2016г. в гр.
София, инцидент – попадане в несигнализирана и необезопасена шахта, като е
отхвърлен иска за разликата до пълния претендиран
размер от 30 000 лв., като неоснователен. Разпределени са и разноски между
страните.
С протоколно определение от о.с.з.
на 21.04.2021г., постановено по гр.д. № 2778/2020г. по описа на САС, ГК, 2
състав въззивното производството е прекратено и делото е върнато на СГС с указания по реда на
чл.250 ГПК за допълване на решението, с оглед обстоятелството, че във въззивната жалба на С.О. се прави оплакване, че първоинстанционният
съд не е разгледал предявения обратен иск срещу „Б.Т.К.“ ЕАД, както и че С.О. желае допълване на първоинстанционното решение с произнасяне по обратния иск. Въззивният съд е върнал делото с указание за произнасяне по
искането на С.О. за допълване на първоинстанционното
решение.
Ответникът по обратния иск „Б.Т.К.“
ЕАД, в указания срок депозира становище, в което оспорва искането за допълване.
Постъпило е и становище от ищцата по
главния иск – С.Й.Н., в което се излага становище за неоснователност на
искането.
Съдът като съобрази доводите и възраженията на страните
намира следното:
По отношение на искането по чл. 250 ГПК.
Съгласно константната практика на
ВКС, допълване на решението се налага, когато съдът не се е произнесъл по
цялото спорно право, по един от съединените искове или други искания свързани с
главния предмет.
В конкретния случай с отговора на
исковата молба ответникът С.О. е направила искане да бъде привлечено като трето
лице-помагач „Б.Т.К.“ ЕАД/VIVACOM на страната на С.О., на основание чл. 219,
ал. 1 ГПК, като е предявен и обратен иск на С.О. срещу третото лице на
основание чл. 219, ал.3 ГПК.
С определението по чл. 140 ГПК съдът
е конституирал на основание чл. 219, ал.1 ГПК „Б.Т.К.“ ЕАД/VIVACOM като трето
лице помагач на страната на ответника.
С решение № 734 от
27.01.2020 г. постановено по
гр.д. № 15253/ 2018 г. по описа на СГС, ГО, I -7 състав, съдът не се е произнесъл по предявения от ответника обратен
иск, с оглед на което са налице предпоставките по чл.250 от ГПК за допълване на
решението относно иска на С.О. срещу Б.Т.К.“ ЕАД/VIVACOM с правно основание
чл.219, ал.3 ГПК.
По обратния иск:
Предвид основателността на главната
искова претенция, съдът намира да е налице процесуалното условие за разглеждане
на предявения от ответника при условията на евентуалност обратен иск, против
третото лице - помагач „БТК“ ЕАД.
По допустимостта:
Предвид поддържаните от С.О. твърдения предявения обратен иск се явява допустим
и предявен в срока по чл.219, ал.3 ГПК – с отговора на исковата молба.
По същество:
Съдът намира
за неоснователни доводите на С.О., че не
следва да носи отговорност за причинените пострадала от падане С.Н. вреди,
поради това, че общината не е собственик на процесната
шахта, а същата е собственост на „БТК“ ЕАД/VIVACOM, както и че тази шахта е
част от съобщителната система на гр. София и като такава се намира под надзора
на съответното експлоатационно дружество.
Решаващият състав намира, че за С.О.
съществува задължение да стопанисва уличната мрежа в регулационните граници на
града, съгласно разпоредбите на чл. 30, ал. 4 от Закона за пътищата/ЗП/ и
параграф 7, т. 7 от ПЗР на ЗМСМА, а третото лице "БТК" ЕАД, чиито
съоръжения са разположени в шахтата, има задължение да осигури безопасността на
самите съоръжения.
Съгласно чл.
31 Закона за пътищата /ЗП/ изграждането, ремонтът и поддържането на общински
пътища се извършва от общината. В случая става въпрос за тротоар, а съгласно пар.1, т.2 от ДР на ЗП той е част от земното платно и от
пътя. Той е публична общинска собственост, поради което С.О. носи отговорност
за поддържането му във вид, който да позволява да се ползва безопасно.
Уличната
мрежа в населените места е публична общинска собственост на основание пар. 7, т. 7 от ПЗР на ЗМСМА и чл. 8, ал. 3 и ал. 5 от
Закона за пътищата, а собствеността на пътя се разпростира върху всички основни
негови елементи по условията на посочената по-горе разпоредба на чл. 8, ал. 5 от
ЗП. Съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗП пътната инфраструктура включва елементите
обхват на пътя, пътни съоръжения и пътни принадлежности, а последните - енергозахранващите и осветителните съоръжения, заедно с
прилежащите им терени /пар. 1, т. 4 от ДР на ЗП/. По
силата на чл. 31 от ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на общинските
пътища е задължение на общината, в чл. 30, ал. 4 от ЗП е указано, че
поддържането на тротоарите като част от уличната пътна мрежа на съответното
място се организира от съответната община. С разпоредбата на чл. 167, ал. 1 от ЗДвП е вменено задължение на лицата, стопанисващи пътя, вкл. пътните
принадлежности към него по смисъла на пар. 1, т. 4 от
ДР на ЗП, да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират за
препятствията и да вземат мерки за отстраняването им. Неизпълнението на тези
дейности от С.О., чиято собственост е пътя и прилежащия му тротоар, е
бездействие, което обуславя ангажиране на отговорността на ответника по главния
иск по реда на чл. 49 ЗЗД при доказано увреждане на ищцата и причинната връзка
между настъпилите вреди и бездействието на ответника.
Предвид изложеното съдът предявения
обратен иск е неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.
По разноските: При
предявяване на обратния иск С.О. не е внесла дължимата държавна такса, поради
което сумата от 1200лв. представляваща дължима държавна такса следва да се
възложи с решението.
Мотивиран от горното, Софийски
градски съд, ГО, I – 7 състав
Р Е Ш И :
ДОПЪЛВА, на основание чл. 250 ГПК решение №734
от 27.01.2020г. постановено по гр.д.№
15253/
2018 г. по описа на СГС, ГО, I – 7 състав, като
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.О. с адрес: гр. София,
ул. „******, срещу „Б.Т.К.“ ЕАД, обратен иск с пр. основание чл.219, ал.3 ГПК
, във вр. чл.50 от ЗЗД за осъждане на третото лице помагач да
заплати на С.О. сумата 30 000лв., при
условие, че С.О. з а п л а т и
на С.Й.Н. ЕГН **********, сумата
от 30 000,00 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА С.О. да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата 1200лв. представляваща дължима държавна
такса по обратния иск с пр. основание чл.219, ал.3 ГПК.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: