Р Е Ш Е Н И Е
Номер
261815 21.12.2020
година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, IV граждански
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕЯН
ВЪТОВ
при участието на секретаря Диана Димитрова.,
като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 9329 по описа на съда
за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е във фазата по
извършване на делбата.
С постановеното по делото решение
№ 4632 от 04.12.2019 г. до делба са допуснати два недвижими имота, находящи
се в гр. П…, а имено - жилищен етаж от къща, ведно с прилежащите му три
избени помещения и съответните ½ идеална част от таванското помещение и
½ идеална част от общите части на сградата и гараж, надлежно
индивидуализирани в решението по допускане на делбата, която делба да се
извърши между Т.З.И. и А.З.А., при
квоти 5/6 (пет шести) идеални части за Т.З.И. и 1/6 (една шеста) за А.З.А..
Съделителката Т.З.И.,
представлявана от .. И. и Г…, предявява претенции за възлагане по чл. 349, ал.
2 ГПК, като иска допуснатите до делба два имота – жилище и гараж, да ѝ
бъдат възложени в индивидуален дял, алтернативно да ѝ бъде поставен в дял
само жилищният имот.
Другият съделител А.З.А., чрез.. П.,
възразява по основателността на претенциите по чл. 349, ал. 2 ГПК, като взема
становище, че делбата следва да бъде извършена по реда на чл. 353 ГПК. Иска да
получи в свой дял гаража и едно от избените помещения, за което поддържа, че
може да бъде преустроено в офис.
Искове по сметки между
съделителите не са предявени.
Съдът, като съобрази наведените
от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по
делото, приема, че делбата следва да се извърши по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК,
като на Т.З.И. се постави в дял жилищният имот, ведно с прилежащите му избени
помещения и идеални чати от сградата, а за уравнение на дела си, другият
съделител - А.З.А. следва да получи в индивидуална собственост гаража и парично
уравнение за разликата до пълното покритие на дела.
Съображенията за това са
следните:
Установено е по делото, че
процедите два имота – жилищен и гараж, са били собственост на родителите
на страните по делото в режим на съпружеска имуществено общност. Съделителките
са с.., наследници от първи ред, като след смъртта на б… – З. И., са придобили по
1/6 (една шеста) идеална част от правото на собственост, наследявайки заедно
със своята м… -Ц. И., която е станала собственик на 4/6 (четири шести) идеални
части по наследство от своя с… и вследствие на прекратената, през .. при
действието на СК от .., съпружеска имуществена общност. М.. на страните по
делото е прехвърлила притежаваните от нея права върху двата имота в полза на Т.З.И., запазвайки
си правото на ползване върху 4/6 идеални части, по силата на договор за
покупко-продажба от …., обективиран в приложения по делото нотариален акт. Така
Т.И. е станала собственик на 5/6 идеални части, а А.А. на 1/6 идеална част, при
които квоти е допусната делбата.
Спорен между съделителите е
способът по който следва да бъде извършена делбата.
Според чл. 349, ал. 2 ГПК, ако
неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на
наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да
бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят
с друг имот или с пари. Претенция за възлагане по този ред може да
бъде предявена само от лице, което има качеството наследник и то само ако
съсобствеността върху имота, предмет на делбата, произтича от наследяване.
Претенцията е противопоставима само на сънаследници, но не и на лица, които
притежават дял от имота на основание, различно от наследяването.
За да бъде поставен в дял по реда
на чл.349,ал.2 ГПК/чл.288,ал.3 ГПК(отм.)/, имотът трябва да е жилищен по
предназначение, т.е. да служи за задоволяване на жилищни нужди; да е реално
неподеляем; съсобствеността да е възникнала от наследяване. Според разясненията
на т.8 от ТР №1/2004г. на ОСГК на ВКС , при съсобственост,
възникнала в резултат на повече от един юридически факт, възлагането по чл.349,
ал.2 ГПК е недопустимо и делбата следва да бъде извършена чрез изнасяне на
неподеляемия жилищен имот на публична продан. Съображенията за подобно
тълкуване са, че тази претенция е противопоставима само на сънаследник, но не и
на лице, което е придобило правото на собственост върху своя дял на основание,
различно от наследяване. Дадените с посоченото тълкувателно решение разяснения са
доразвити с редица решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, като с решение №223 от 12.10.2012г. по
гр.д.№235/2012г. на ІІ г.о. на ВКС е прието, че хипотезата на смесена
съсобственост обхваща случаите, при които собствеността е разнородна и е
възникнала на основание различни юридически факти, но не и когато
съсобствеността е възникнала на основание придобиване в режим на съпружеска
имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг, след което
един от наследниците прехвърля на друг от тях идеалните си части от наследството.
Налице е концентрация на правото на собственост в лицето на един от наследниците,
с което характерът на имота като наследствен не се променя. В подобен смисъл е
практиката, обективирана и в други решения на Върховната съдебна инстанция –
вж. решение №239 от 06.08.2012г. по гр.д.№81/2011г. на І, г.о. на ВКС, решение №143 от 08.02.2017г. по
гр.д.№1693/2016г. II, г.о. на ВКС и др.
В разглежданата хипотеза
преживялата с… се е разпоредила с притежаваните от нея права в съсобствеността
в полза на една от своите д…, наследник по закон на починалия общ наследодател
на страните по делото. Именно този сънаследник е предявил претенцията за
възлагане, като потестативното право е упражнено спрямо другия сънаследник. При
това положение възраженията, че съсобствеността не произтича от наследяване, а
е налице смесена съсобственост, следва да бъдат преценени като неоснователни.
Правото по чл. 349, ал. 2 ГПК
може да бъде упражнено от наследник спрямо преживял съпруг, който е съсобственик
по наследство и по силата на прекратената съпружеска имуществена общност. В
тази хипотеза също не е налице смесена съсобственост, тъй като с… може да
предяви претенция за възлагане по чл.349, ал.1 ГПК /чл.288,ал.2 ГПК(отм.)/, а
останалите съделители по реда на чл.349, ал.2 ГПК /чл.288,ал.3 ГПК(отм.)/. Това
следва от разясненията на т.7 и т. 8 от ТР №1/2004г. на ОСГК на ВКС, доразвити
с посочената по-горе съдебна практика, с които е прието, че предпоставките за
възлагане на имота по чл.349, ал.1 ГПК, ако са налице, изключват разглеждането
на евентуалните претенции по чл.349, ал.2 ГПК. Двете разпоредби се намират в
съотношение на специална към обща правна норма.
Ето защо обстоятелствата, че
процесният жилищен имот е имал статут на прекратена със смъртта съпружеска имуществена
общност, както и че преживелият с..е прехвърлил своите права на един от
наследниците, не дават основание да се приеме, че съсобствеността е смесена,
съобразно вложения в съдебната практика смисъл на това понятие, както и че е
налице пречка претенцията по чл. 349, ал. 2 ГПК да бъде уважена. Смисълът на
закона е наследственият имот да остане в патримониума на един от наследниците.
Наследникът спрямо когото е
уважена възлагателна претенция, при уравнение на дяловете с друг имот и с пари,
получава по-добра защита в сравнение с извършване на делбата по чл. 353 ГПК,
тъй като се ползва от последиците на чл. 349, ал. 6 ГПК при неизпълнение
задължението на другия съделител. В този аспект искането на А.А. за делба по
чл. 353 ГПК, следва да бъде преценено като противно на собствените ѝ
интереси, тъй като би довело до идентичен правен резултат, но без възможност за
приложението на чл. 349, ал. 6 ГПК при евентуално неизпълнение на задължението
за уравнение на дела.
Установява се от приетите по
делото доказателства – разпита на с.. В.., и.. п.. на съделителката И., както и
обявените за безспорни и ненуждаещи се от доказване факти, с протоколно
определение от ..., че съделителката Т.И.,
няма друго жилище, както и че живее и е живяла в имота при откриване на
наследството на своя б... Това е станало след развода ѝ през .., когато И.
е заживяла заедно със своите родители. Понастоящем живее със своята м.., която
е вещен ползвател 4/6 идеални части от делбените имоти.
Според заключението на приетата
съдебно-техническа експертиза на вещото лице А., която съдът кредитира в тази
ѝ част, процесният жилищен имот не е поделяем. Този извод се подкрепя най-вече
от констатациите на експерта за състоянието на имота и изградените в него
санитарни помещения. Изводът за неподеляемостта на имота се подкрепя и от
преценка, че дори при потенциална техническа възможност, фактическата му подялба
би била неудобна от гледище
охраняване правата на вещния ползвател, които следва да бъдат взети предвид от
делбения съд, в този смисъл - решение № 187 от 10.07.2014 г. по гр.д. №
1300/2014г. на ВКС, I г.о. В случая м…на съделителите е
запазила в своя патримониум вещното право на ползване върху 4/6 идеални части
от жилищния имот и гаража. При извършване на делбата правото на ползване на
идеалните части ще се концентрира върху дела на приобретателя на тези части –
нейната дъщеря Т.И., съобразно възприетото в решение № 187 от 10.07.2014 г.
по гр.д. № 1300/2014г. на ВКС, I г.о.
Ето защо, доколкото правото на вещния ползвател следва да бъде отчетено,
по мнение на настоящия съдебен състав, жилищния имот, следва да остане в
сегашното си състояние, без опити бъде поделян фактически, дори и да би била
налице възможност за това. Ако жилищният имот бъде възложен на И., правото на
ползване ще концентрира върху него, респективно ще се погаси правото на
ползване на идеалните части от гаража, който ще послужи за частично уравнение
дела на нейната с…, която е с по-малката квота. Така всеки от съделителите ще
получи реален дял в натура, което е водещ критерий при извършване на делбата.
Предявената възлагателна
претенция за гаража следва да бъде отхвърлена, тъй като гаражът не е жилище по
смисъла на § 5, т. 30 от ДР на ЗУТ и не може да бъде възложен по реда на чл.
349, ал. 2 ГПК. В този смисъл – решение № 28 от 26.05.2016 г. по гр.д.
№3863/2015 г. I г.о. на ВКС, с което е
разгледан идентичен казус, при който гаражът е послужил за уравнение на дела, а
жилищния имот е възложен по чл. 349, ал. 1 ГПК.
Възраженията, че би могло едното
от избените помещения да бъде поставено в дял на съделителя с по-малката квота,
тъй като е възможно, избеното помещение да бъде преустроено в офис, са неоснователни.
Допуснатият до делба жилищен имот е етаж от къща, която е в режим на етажна
собственост. Статутът на избените помещения не може да бъде променян в
търговски обекти – м.., о…и др., по аргумент от чл. 38, ал. 3 ЗУТ, без
съгласието на всички етажни съсобственици, които в случая не участват, а и не
следва да участват в делбата между съсобствениците на отделен обект. Избените
помещения следват собствеността на основния обект, те не са самостоятелни
обекти на правото на собственост, а принадлежности. Не е допустимо в жилищна
сграда едно лице да е собственик на изба, без да е собственик на жилищен имот,
който да бъде обслужван от нея, следователно дела на съделителката А. не може
да бъде уравнен чрез поставяне в дял на едно от прилежащите към имота избени
помещения и отделно с гаража.
Съдът кредитира експертното
заключение на вещото лице ..., с което стойността на двата обекта е оценена при
отчитане на вещното право на ползване. Оценката на жилищния имот, ведно с всичките му
принадлежности, е в размер на 109 300 лева. Този имот следва да бъде
възложен по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК на И., която следва да уравни дела
другия съделител, който ще получи гараж на стойност 14 700 лева. Общата
делбена маса възлиза на 124 000 лева, от които делът на И. е 103 333
лева, а на А. 20 667 лева, следователно освен с гаража делът на А. трябва
да бъде уравнен и със сумата от 5 967 лева. Без правно значение е по
преценката за уравнението на дяловете, че след извършването на делбата, гаражът
няма вече да е обременен с правото на ползване на съответните идеални части.
Това е така, тъй като поначало собствените на А. идеални части от жилищния имот
и гаража не са обременени с вещното право на ползване, принадлежащо на трето за
съсобствеността лице, а и оценката на имотите трябва да бъде съобразена към
приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция според тяхното правно и
фактическо положение.
Съделителите дължат държавна
такса в размер на 4% от паричната оценка дела им в съсобствеността. Оценката на
получения реален дял не е меродавна при определяне отговорността за държавните
такси по делото. За Т.И. държавната такса възлиза на 4 133,32 лева, а за А.А.
на 826,68 лева, които суми следва да бъдат платени по сметка на РС-Пловдив. Т.И.
следва да бъде осъдена да заплати на А.А. сумата от 125 лева – разноски по
допусната допълнителна техническа експертиза, изготвена от вещото лице ..., тъй
като разноските по тази експертиза са платени само от единия съделител. Това са
разноски по ликвидиране на съсобствеността и се разпределят съобразно квотите
между съсобствениците. Други разноски за настоящата инстанция съделителите не
си дължат един на друг.
По претенцията за възлагане на
гаража на Т.И., съдът дължи произнасяне с изричен отхвърлителен диспозитив,
както е прието с диспозитивите на решение № 130 от 17.10.2019 г. по гр. д. №
3697/2018 г. на ВКС, I г.о. и решение №
4 от 18.02.2019 г. по гр. д. № 4976 / 2017 г. на ВКС, I г.o., тъй като решението
на първата инстанция може да бъде обжалвано именно в тази му част.
Така мотивиран, РС-Пловдив
Р Е Ш И:
ВЪЗЛАГА по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК на Т.З.И., ЕГН **********
следния недвижим имот самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
56784.511.446.1.1 по КККР на гр. П.. одобрени със Заповед ….. на ИД на
АГКК, с адрес на имота: гр. П…, р. З.., ул. „И.. Г…“ № .., ет…, който се намира
намира в сграда 1, разположена в поземлен имот с идентификатор №
56784.511.446., с площ 107,86 кв.м., с предназначение: жилище, апартамент,
ведно с прилежащи към обекта югоизточно избено помещение, с площ от 14.10
кв.м., североизточно избено помещение, с площ от 14.06 кв.м., избено помещение
в северната част, с площ от 1.70 кв.м., ½ (една
втора) идеална част от тавана на сградата и ½ (една втора) идеална
част от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата:
на същия етаж: няма, под обекта: няма, над обекта 56784.511.446.1.2., на стойност
109 300 (сто и девет хиляди и триста) лева.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна претенцията на Т.З.И., ЕГН **********
за възлагане по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № 56784.511.446.4.2 по КККР на гр. П.., одобрени със
Заповед …. на ИД на АГКК, с адрес на имота: гр. П…, р-н З…, ул. „И.. Г..“ № ..,
ет.., който обект се намира в сграда .., разположена в поземлен имот с
идентификатор № 56784.511.446, с предназначение на обекта: гараж в сграда,
брой нива на обекта 1, с площ 30 кв.м., ведно със съответните идеални части от
общите части на сградата, при съседни съседни самостоятелни обекти в сградата:
на същия етаж № 56784.511.446.4.1, под
обекта: няма, над обекта: няма
ВЪЗЛАГА на А.З.А., ЕГН ********** за УРАВНЕНИЕ НА
ДЯЛОВЕТЕ, следния недвижим имот: самостоятелен
обект в сграда с идентификатор № 56784.511.446.4.2. по КККР на гр. П.. одобрени
със Заповед … на ИД на АГКК, с адрес на имота: гр. П.. р-н З…., ул. „И.. Г..“ №..,
ет.. който обект се намира в сграда .., разположена в поземлен имот с
идентификатор № 56784.511.446, с предназначение на обекта: гараж в сграда,
брой нива на обекта 1, с площ 30 кв.м., ведно със съответните идеални части от
общите части на сградата, при съседни съседни самостоятелни обекти в сградата:
на същия етаж № 56784.511.446.4.1, под
обекта: няма, над обекта: няма, на стойност 14 700 (четиринадесет хиляди и
седемстотин) лева, както и
ОСЪЖДА Т.З.И., ЕГН ********** да заплати на А.З.А., ЕГН ********** допълнително
сумата от 5 967 (пет хиляди деветстотин шестдесет и седем) лева – за уравнение
дела ѝ, ведно, на основание чл. 349, ал. 5 ГПК, със законната лихва върху сумата, считано от
влизане в сила на решението до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА Т.З.И., ЕГН ********** да заплати държавна такса по сметка на РС-Пловдив
в размер на 4 133,32 (четири хиляди сто тридесет и три лева и 32 ст.) лева.
ОСЪЖДА А.З.А., ЕГН ********** да заплати държавна такса по сметка на РС-Пловдив в
размер на 826,68 (осемстотин двадесет и шест лева и 68 ст.) лева.
ОСЪЖДА Т.З.И., ЕГН ********** да заплати на А.З.А., ЕГН ********** сумата от 125
(сто двадесет и пет) лева – разноски по допусната допълнителна
съдебно-техническа експертиза.
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОС-Пловдив.
СЪДИЯ:/п/ Деян Вътов.
Вярно с оригинала.
М.Х.