О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №2154
Бургас, 07.12.2017г.
Бургаският
окръжен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Окръжен съдия : Иво Добрев
като разгледа
докладваното от съдията Добрев гражданско дело № 1216 по описа за 2017 година, на основание чл.140 във връзка с чл. 146, ал. 1 от ГПК, взе
предвид следното:
Производството е образувано по повод исковата молба на Г.Я.И.,
ЕГН **********, представляван от адв. Т.И.- БАК, със съдебен адрес: ***, против
С.В.К., ЕГН **********, с адрес:г***,,Проф.Н.Михайлов“ №3, ет.3, с искане да
бъде осъдена ответницата да заплати сумата от 89 018.05лв., представляваща
законна лихва върху увеличената стойност на имота, присъдена с решение
№V-121/19.12.2014г., постановено по гр.д.
№780/2014г. по описа на БОС за периода от 18.10.2010г. до окончателното й плащане.
Съдът е изпратил
препис от исковата молба и приложенията към нея на ответницата по делото, на
която е указано да подаде писмен отговор в законния едномесечен срок,
задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването му и
неупражняването на права.
На 19.10.2017г., ответницата е депозирала отговор, с който изразява
становище по предявената искова молба. На същата дата е предявен и насрещен иск
на исковата молба.
В предвидения от закона срок, е подаден
отговор на насрещния иск.
При това положение съдът намира, че книжата
по делото са разменени редовно.
Съдът намира, че в настоящото определение
следва да включи и проекта си за доклад по делото на осн. чл.140, вр. чл.146 , ал.1 от ГПК.
Проект за доклад:
Твърди се в исковата молба, че с
решение №V-121/19.12.2014г., постановено по гр.д. №780/2014г. по описа на БОС,
влязло в законна сила на 07.04.2016г., Бургаският окръжен съд е осъдил
ответницата да заплати на ищеца сумата от 138 104.81лв., представляващи
увеличената стойност на имота, равна на пазарната оценка на построената в УПИ
ХХV-524 в кв.27, а по кадастралната карта- имот с идентификатор 67800.505.81,
двуетажна жилищна сграда с партерен етаж.
Посочва се, че в
цитираното решение, съдът се произнесъл по отношение на съделителя С.К. само
досежно претенцията за увеличената стойност на имота, като липсвало произнасяне
за претендираната законна лихва върху главницата от 18.10.2010г.- датата на
предявяване претенцията по сметки до окончателното заплащане на
присъдената главница.
Излага се, че с
нарочна молба, вх.№10008/23.06.2016г., ищецът поискал от съда поправка на явна
фактическа грешка на цитирания по –горе съдебен акт. С решение на БОС №V-852/24.08.2016г.,
молбата по чл.247 ГПК била оставена без уважение. ВКС не допуснал до касационно
обжалване горепосоченото решение (Определение №362/20.06.2017г., постановено по
гр.д.№3/2017г. І .о. ).
Навеждат се доводи,
че тъй като с влезлия в сила съдебен акт, съдът се произнесъл относно
главницата, но липсвало произнасяне във връзка с претенцията за лихви, не
съществувала процесуална пречка за предявяване на настоящия иск.
По- нататък се
твърди, че на 12.01.2017г., ищецът, чрез процесуалния си представител получил
изявление за прихващане от ответницата, с което на основание чл.103 и чл.104 от ЗЗД, последната прихващала своето вземане в размер на 98740лв., представляващо
дължимата сума по гр.д. №1154/20006г. по описа на БРС от сумата в размер на
138104.81лв., дължима от ответницата по гр.д. №780/2014г. по описа на БОС. В
резултат на прихващането, ответницата дължала разликата след погасяване на насрещните,
изискуеми задължения- 39364.81лв. За събирането и било образувано изпълнително
дело №2/2017г. по описа на ЧСИ Тотко Колев, рег.№708, район на действие – БОС,
по което остатъкът от главницата в размер на 39364.81лева, бил платен от
ответницата на девет вноски в периода от 02.02.2017г. до 02.06.2017г. (удостоверение,
изх.№ 1840/25.07.2017г.).
Предвид горното,
за ищеца възниквал правен интерес от предявяване на настоящата искова претенция
за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 89018.05лв.,
съставляваща дължимата лихва, както следва:
-88098.17лв.-
дължима лихва върху сумата от 138104.81лв. за периода
18.10.2010г.-12.01.2017г.;
-230.09лв.,
дължима лихва върху сумата от 39364.81лв. за периода 13.01.2017г.-02.02.2017г;
-207.07лв., дължима
лихва върху сумата от 27554.81лв. за периода 03.02.2017г.-01.03.2017г.;
-200.17лв. дължима
лихва върху сумата от 24798.81лв. за периода 02.03.2017г.-30.03.2017г.;
-40.81лв., дължима
лихва върху сумата от 24434.25лв. за периода 31.03.2017г.-05.04.2017г.;
-45.58лв., дължима
лихва върху сумата от 21794.24лв. за периода 06.04.2017г.-13.04.2017г.;
-67.27лв., дължима
лихва върху сумата от 16259.32лв. за периода 28.04.2017г.-03.05.2017г.;
-27.15лв.,дължима
лихва върху сумата от 16259.32лв. за периода 28.04.2017г.-03.05.2017г.;
-77.20лв., дължима
лихва върху сумата от 12059.32лв. за периода 04.05.2017г.-26.05.2017г.;
-21.54 лв.,
дължима върху сумата от 11055.19лв. за
периода 27.05.2017г.-02.06.2017г.
Ангажира доказателства.
Претендира разноски.
Правна квалификация:
Предявеният иск е с правно основание чл. 86 от ЗЗД.
Ответницата, представлявана от адв.Цановска-
САК, с депозирания отговор на исковата молба, излага становище
във връзка с изложените от ищеца доводи. Счита иска за недопустим и
неоснователен.
Оспорва твърдението, че ищецът е претендирал
вземане за лихви върху претенциите по сметки, предявени на 18.10.2010г. по
гр.д.№1154/2006г. на РС- Бургас.
Навежда доводи, че тъй като в делбеното
производство, съделителите били обикновени другари, осъдителното решение за
лихви върху претенциите по сметки спрямо съделителя Христо И., не се разпростирало
върху останалите съделители.
Посочва, че макар и акцесорно,
вземането за лихви имало самостоятелен характер и доколкото не било въведено в
делбеното производство, то в настоящия случай тази претенция следвало да се
разглежда като самостоятелна, като не се зачита силата на пресъдено нещо на
влязлото в сила Решение №V-121/19.12.2014г., постановено по гр.д.№780/2014г. по
описа на БОС. Цитира съдебна практика (Решение №50 от 08.05.2014г. по гр.д. №6235/2013г.,
ІІ г.о. на ВКС; Решение №242 от 22.10.2012г. по гр.д.№ 149/2012г., І г.о. на
ВКС; Решение №133/26.10.2011г. по т.д. №133/2011г., І г.о.ВКС; Решение
№89/11.07.2011г. по т.д. №716/2010г., І
т.о. на ВКС).
Излага, че
тъй като претенцията по сметки за подобрения имала облигационен характер,
същата следвало да бъде конкретизирана
по основание и размер (Решение№307/25.05.2010г., постановено по
гр.д.№4129/2008г.,ІV г.о.ВКС).
Счита така
предявеният иск за погасен по давност. Твърди, че вземането за подобрения
възникнало и станало изискуемо, считано от датата на извършване на
подобрението, а именно- завършване на построената в УПИ ХХV-524 в кв.27 по
плана на гр.Созопол, двуетажна жилищна сграда със смесено предназначение (м.май
2001 г.). Посочва, че вземането за лихви
било погасено с изтичане на тригодишен давностен срок. Развива подробни
съображения в тази насока. Позовава се на ТР№85 от 02.12.1968г. по гр.д.
№149/68г., ОСГК на ВС; Решение №81/07.07.2009г., постановено по
т.д.№761/2008г.,І т.о.на ВКС.
Оспорва предявената искова
претенция и по размер, излагайки аргументи.
В срока по чл.131 от ГПК, на
основание чл.211 от ГПК е предявен и насрещен иск от ответницата по
първоначалния иск, против ищеца Г.И., за
сумата от 29 049.22лева.
Заявява, че в производството по
гр.д.№1154/2006г. пред БРС, не било направено изрично искане до съда за
присъждане законната лихва върху дължимата от Г.И., сума за уравнение на
дяловете. Твърди, че законна лихва върху сумите за уравнение на дяловете на
съделителите се дължала и се присъждала от съда служебно и без да е отправено
искане за това от страните. Горното произтичало от характера на задължението и
представлявало отклонение от общото правило, според което лихви се присъждали само, ако са изрично
претендирани.
Твърди, че на 22.01.2017г., между
страните по делото било направено извънсъдебно прихващане на насрещни изискуеми
задължения, а именно- задължението на С.К., съгласно влязло в сила решение по в.гр.д. №780/2014г. на БОС към Г.И., за
сумата от 138 104.81лв., прихванато до размера на насрещното му задължение към
ищцата по насрещния иск, в резултат на увеличената стойност на имота, равна на
пазарната оценка на построената в съсобствения имот жилищна сграда, прихванато
до размера на насрещното му задължение за сумата от 98740лв. за уравняване дела
в делбеното производство на построената
в УПИ ХХV-524 в кв.27 по плана на гр.Созопол, двуетажна жилищна сграда със
смесено предназначение.
Излага аргументи за наличие на правен интерес
от предявяване на настоящия насрещен иск. Иска се да бъде осъден ответника да заплати сумата от 29042.22лв.,
представляваща дължима, но неприсъдена законна лихва върху сумата за уравнение
на дяловете в делбеното производство.
Предявеният насрещен иск е с прано
основание чл.86 от ЗЗД.
В предвидения законов срок е депозиран
отговор, с който се оспорва предявеният насрещен иск. Твърди се, че Г.И. не
дължал претендираната сума от 29049.22лева, представляваща дължима, но
неприсъдена лихва върху сумата от 98740лв. за уравняване дела на С.К. в
делбеното производство за периода от 21.02.2014г. до 12.01.2017г.
Направено е възражение за
погасяване на лихвите по давност.
Претендират се разноски.
Относно въведените искания по доказателствата:
Представените от страните писмени доказателства,
съдът намира за относими към предмета на делото, тъй като посредством тях се заявява, че ще се установява наличието
на посочените по-горе факти. Доказателствените искания са допустими и
необходими, тъй като законът не поставя ограничения за събиране на тези
доказателства за установяване на тези обстоятелства, а без събирането им и
преценката им, решението ще бъде постановено при неизяснена фактическа
обстановка.
Ищецът е поискал да бъде назначена съдебно- счетоводна експертиза,
вещото лице по която да отговори на поставените от него въпроси в исковата
молба. Горното искане следва да бъде уважено, тъй като поставените към вещото
лице въпроси са относими към предмета на
спора.
Ищцата по насрещния иск е поискала
назначаване и извършване на съдебно- счетоводна експертиза. Искането следва да
бъде уважено, тъй като поставените в насрещната искова молба въпроси са
относими към предмета на спора.
По доказателствената тежест
По делото
липсват въведени неподлежащи на
доказване факти по смисъла на чл. 154. ал. 2 и чл. 155 от ГПК. На основание чл.
146, ал. 1, т. 5 и чл. 146, ал. 2 съдът следва да укаже на страните, че
съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите
искания или възражения, както и връзките между тях.
При предявен иск по чл.86 от ЗЗД
ЗЗД, тежестта за доказване е върху ищцовата страна. Ищецът следва да докаже освен наличието на главното
задължение, така и релевнатните за спора факти, имащи отношение към заявената
акцесорна претенция за лихви.
В тежест на
ответника е да докаже своите възражения.
Мотивиран
от горното, на основание чл.374, вр. чл.146, ал.1 ГПК Бургаският окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л И :
НАСРОЧВА
делото в открито съдебно заседание на 17.01.2017 часа, за която дата и час да
се призоват страните.
ДОПУСКА всички представени от страните при предварителната
размяна на книжа писмени доказателства.
ДОПУСКА извършването на съдебно- счетоводна експертиза, която да отговори на
поставените от ищеца по първоначалния и ищеца по насрещния иск, въпроси, като определя депозит за възнаграждение на вещото
лице в размер на 150
лева, вносим по равно от страните/ищецът
следва да внесе сумата от 75 лева и ответникът сумата от 75 лева/ по депозитната сметка на Бургаски окръжен
съд в двуседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Генко Генов, който да се уведоми след внасяне на депозит.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от
настоящото определение, а на ищеца по насрещния иск и препис от отговора на
ответника.
СЪОБЩАВА на страните проекта си доклад по
делото съобразно мотивната част на настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е необжалваемо.
СЪДИЯ :