№ 3
гр. Свиленград, 17.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20225620200744 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №22-0351-000317 от
11.07.2022година на Началник на група към ОД на МВР Хасково, РУ-
Свиленград, с което на А. Х. Ш. с ЕГН ********** от гр.**********, ул.****
***** I №82, за нарушение на чл.102,т.1 от ЗДвП на основание
чл.177,ал.1,т.3,б.А от ЗДвП е наложено административно наказание
„ГЛОБА” в размер на 300лева .
Жалбоподателят А. Х. Ш. моли за пълна отмяна на обжалвания акт, като
се твърди,че обжалваният е неправилен и незаконосъобразен. В жалбата се
твърди,че не би извършил нарушение описано в санкционния акт,а отделно
от това счита ,че както АУАН ,така и НП не съдържали задължителните
реквизити ,съгласно изискванията на ЗАНН. Твърди се още,че липсвало ясно
и точно описание на обстоятелствата при които било извършено
административното нарушение.С оглед на изложеното моли съда за пълна
отмяна на обжалвания акт.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява и не
изпраща представител .
Административнонаказващият орган/АНО/- Началник на група към ОД
на МВР Хасково, РУ- Свиленград , не изпраща представител и не взема
становище.
В придружителното писмо до съда ,отправя възражение за прекомерност
на претендираното адвокатско възнаграждение.
Страна Районна прокуратура – Хасково, ТО Свиленград, не изпраща
представител и не взема становище по така постъпилата жалба.
1
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:
На 30.05.2022 година св. Д. Н. Д.,изпълнявал служебните си задължения
съвместно с негов колега –И. Т. Н.,когато около 02,15часа, били изпратени да
посетят местопроизшествие във връзка с настъпило ПТП по път ПП I-8 при
км. 355+000 на лек автомобил марка Ауди с рег.№ СТ 4497 ВА
На място св. Д. Н. Д. установил,че лек автомобил бил управляван от
Р.А.Ш. ,който се бил блъснал в отводнителната канавка вляво, посока
гр.Свиленград и в следствие на настъпилото ПТ водача бил пострадал,като на
мястото имало и екип на бърза помощ.
Пострадалия водач бил тестван с техническо средство за употреба на
алкохол,като същото отчело 1,2промила на алкохол в кръвта.
След проверка в системата на ОД на МВР Хасково се установило,че
лекият автомобил е собственост на А. Х. Ш. от гр.Свиленград,а водача
управлява МПС ,след като е лишен от това право по съдебен ред ,като
собственика на МПС -А. Х. Ш./която била майка на водача/ била
предоставила лекият автомобил на неправоспособния водач.
Предвид констатираното, в кръга на службата си, на дата 02.06.2022
година, свидетелят Д. Н. Д. – Младши автоконтрольор в РУ - Свиленград към
ОДМВР – Хасково (длъжностно лице от службите за контрол по Закона за
движението по пътищата (ЗДвП)), съставил против жалбоподателя и в негово
присъствие Акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
серия GA с № 623008.
Това процесуално действие извършил и с участието на колегата си- И. Т.
Н..
В изготвения АУАН актосъставителят изложил подробно описание на
фактическото нарушение, свързано с допускане на управление на собствения
й лек автомобил от неправоспособен водач,като в самият АУАН има
изложена противоречива фактическа обстановка досежно датата и мястото на
извършеното нарушение,доколкото в частта,в която е отразено,че е
констатирано на „ на 04.06.2022г. в 02,20часа в община Свиленград на път
граница Югославия-Калотина-София-Пловдив-Хасково-Свиленград-
Капитан Андреево-граница Турция“ , а при описания на обстоятелствата е
посочена,че на „30.05.2021г. около 02,15ч по път ПП I-8 при км.
355+000……“
Досежно квалификацията, нарушението е правно квалифицирано с
разпоредбата на чл. 102,т.1 от ЗДвП, които вписал за нарушена.
АУАН е редовно предявен на жалбоподателя, който не е вписал
възражения против констатациите ,като екземпляр от същият му е бил връчен
срещу подпис,като му е указано правото да подаде възражение в 7дневен срок
.
Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не е постъпило
Възражение.
За така констатираното нарушение ,след получаване на АНПр
,Началникът на Група при РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково е издал
процесното Наказателно постановление /НП/ №22-0351-000317 от
2
11.07.2022година , с което на А. Х. Ш. с ЕГН ********** от гр.**********,
ул.**** ***** I №82, за нарушение на чл.102,т.1 от ЗДвП на основание
чл.177,ал.1,т.3,б.А от ЗДвП е наложено административно наказание
„ГЛОБА” в размер на 300лева.
Същата нередовност относно датата и мястото на твърдяното нарушение
е била пренесена и в издаденото НП,като АНО е посочил две различни дати и
място на извършеното нарушение,а именно -04.06.2022г. и 30.05.2022г.,а за
място- в община Свиленград на път първи клас №8, и респективно – „път
ПП I-8 при км. 355+000…“.
НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 02.11.2022 година ,
видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена
– датирана и подписана.
Налична по преписката е и Справката за нарушител/водач.
Видно то справка за собственост на МПС и за неговата
регистрация,същото е собственост на А. Х. Ш. от гр.Свиленград.
Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на
Група при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково да издават съответно
АУАН и НП за нарушения по ЗДвП, се доказва от приетата по делото Заповед
№8121з-1632 от 02.12.2021година на Министъра на вътрешните работи .
Изложената фактическа обстановка, съвпадаща с тази съдържаща се и в
АУАН, се установява по категоричен начин от свидетелските показания на Д.
Н. Д., така също и от приетите писмени доказателства –,справка за нарушител
/водач; Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021година на Министъра на
вътрешните работи и справка за собственост на МПС и за неговата
регистрация ,последните приобщени по надлежния процесуален ред на чл.283
НПК, вр. чл.84 ЗАНН.
Свидетелят Д. Н. Д., възпроизвеждат пред съда своите непосредствени
възприятия за случилото и показанията му са безпротиворечиви, логично
систематизирани, като изцяло колерират и с писмените източници, поради
което и съдебният състав ги кредитира изцяло с доверие. По своя
доказателствен ефект, те са пряко относими към фактите, релевантни за
състава на конкретното нарушение, чието фактическо осъществяване
потвърждава, като установява категорично обстоятелството че Р.А.Ш. е
управлявал МПС, но от извършената справка в системата АИС-КАТ,приели
че водачът-жалбоподател е бил с отнето СУ на МПС по административен
ред,а МПС било собственост на неговата майка-А. Х. Ш. от гр.Свиленград,
която била предоставила лекият автомобил на неправоспособния водач.
Цениха се от съда и писмените доказателства, приети по делото като
част от АНПр, приобщени по реда на чл.283 НПК, които не се оспориха от
страните, по своето съдържание и авторството - истинността си, поради което
се ползваха за установяване на данните възпроизведени в тях. С такива
надлежни и годни писмени доказателствени средства – справка за нарушител
/водач; Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021година на Министъра на
вътрешните работи и справка за собственост на МПС и за неговата
регистрация, се потвърждават фактическите констатации изложени по горе
от съда.
При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия
3
си състав достига до следните правни изводи:
Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от
надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от
ЗАНН.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.
Извършвайки проверка за процесуалноправната законосъобразност на
атакуваното наказателно постановление, съобразно правомощията си в
настоящото производство и релевираните от защитата възражения, съдът
констатира допуснати съществени процесуални нарушения, представляващи
формални предпоставки за отмяната му.
Настоящата съдебна инстанция приема, че както при съставянето на
АУАН , така и при издаването на атакуваното НП -има допуснато съществено
процесуално нарушение,водещо до отмяна на ревизираното НП и прави
безпредметно разглеждането на въпросите по съществото на делото .
В съдебното производство по обжалване на наказателни постановления,
административно наказващият орган се явява орган, поддържащ
административно-наказателното обвинение. Нарушителят следва да се счита
за невиновен до доказване на противното по безспорен начин. Отразените в
акта фактически констатации не се считат за установени до доказване на
противното. Актът за установяване на административно нарушение няма
обвързваща доказателствена сила. Административно наказващият орган
следва в административно-наказателното производство пред съда да докаже
по безспорен начин, с допустими от закона доказателства, че претендираното
нарушение е извършено от посочения като нарушител и че същият го е
извършил виновно/когато става въпрос за физическо лице/.
За да бъде едно деяние административно нарушение, са необходими три
предпоставки: това деяние да нарушава установения ред на държавно
управление; да е извършено виновно/при посочените по горе условия важащи
се физическото лице,но не и за ЮЛ/; да е обявено за наказуемо с
административно наказание. Липсата на която и да било от тези предпоставки
означава липса на административно нарушение, което би довело до отмяна на
издаденото НП, като неправилно. Следва да бъдат спазени и всички
изисквания относно процедурата по издаване на акта и на наказателното
постановление. Неспазването на съответните процесуални правила би довело
до отмяна на НП, като незаконосъобразно.
Съставеният акт служи като предпоставка за издаване на друг акт -
наказателно постановление. Той няма презумтивна доказателствена сила, т. е.
тежестта на доказване не стои върху обвиненото лице, а обратно - тази тежест
носи наказващата администрация.
Съгласно разпоредбите на чл. 52, ал. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН се
изисква изложените в съставения акт обстоятелства, твърдения и обвинения
да бъдат доказани на общо основание. Предпоставките, които установени по
безспорен начин, обуславят реализирането на административнонаказателната
отговорност на дееца са следните: първо - нарушителят да е извършил
деянието, т. е. установен е фактът на нарушението, второ - идентифициране
на дееца и трето: деянието да е извършено виновно т.е. установена е вината.
При наличието на тези кумулативни предпоставки се съставя наказателно
4
постановление.
Неспазването от страна на административнонаказващия орган на
изискването в издаденото наказателно постановление да бъде посочено -
освен датата и обстоятелствата, при които същото е извършено нарушението
,но и мястото, където е извършено нарушението, води до ограничаване
правото на защита на жалбоподателя, а също така, прави невъзможно
упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното
наказателно постановление, доколкото районният съд в производството по
обжалване на наказателните постановления по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН,
следва да установява съществуването или несъществуването на описаното в
наказателното постановление административно нарушение и съответно
съпоставянето на фактически установеното действие или бездействие на
жалбоподателя със съответната законова норма, регламентираща същото като
административно нарушение.
Докато законът в чл. 53, ал. 2 от ЗАНН дава възможност на
административнонаказващия орган да издаде наказателно постановление,
макар в акта за установяване на административно нарушение да е допусната
нередовност, стига да е установено по безспорен начин извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, то това
положение не се отнася до издаването на наказателно постановление, при
което административнонаказващият орган следва да спази всички изисквания
на нормите на ЗАНН , включително и чл. 57, ал. 1, т. 5 , като неспазването на
това изискване води до незаконосъобразност на наказателното постановление
и същото следва да бъде отменено само на това процесуално основание, без
да се разглежда спорът по същество.
Налице е вътрешно противоречие в текста на горепосочените
актове/АУАН и НП/ , а именно в обстоятелствената част на същите е вписано,
че „ на 04.06.2022г. в 02,20часа в община Свиленград на път граница
Югославия-Калотина-София-Пловдив-Хасково-Свиленград-Капитан
Андреево-граница Турция“ , а при описания на обстоятелствата е
посочена,че на „30.05.2021г. около 02,15ч по път ПП I-8 при км.
355+000……“,което противоречие в текста на АУАН и НП по отношение на
датата на извършване на нарушението и мястото на извършването му,
представлява съществено процесуално нарушение, т.к. същото обективно
възпрепятства нарушителят да разбере на коя дата и къде точно е извършено
деянието, което му е вменено във вина и да организира адекватно защитата
си.
Посоченото процесуално нарушение е съществено, засяга правото на
защита на жалбоподателя и само по себе си е основание за отмяна на
атакуваното НП, без съдът да разглежда фактите по същество.
Ето защо, при неяснота относно този необходим и изискуем съгласно чл.
57, ал. 1, т. 5 предл. II- ро от ЗАНН реквизит на НП, то описаното в
последното нарушение не може да бъде еднозначно индивидуализирано, респ.
и доказано, предвид което постановлението се явява незаконосъобразно и
като такова подлежи на пълна отмяна,без да се разгледа спора по същество
/така и Решение № 368 от 7.01.2015 г. на АдмС - Хасково по к. н. а. х. д. №
336/2014 г. /.
5
Относно разноските в настоящото производство :
По делото не се претендират присъждане на разноски от двете
страни,поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.3,т.2 вр с ал.2,т.1 от
ЗАНН, Съдът в настоящия си състав.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление /НП/
№22-0351-000317 от 11.07.2022година на Началник на група към ОД на МВР
Хасково, РУ- Свиленград, с което на А. Х. Ш. с ЕГН ********** от
гр.**********, ул.**** ***** I №82, за нарушение на чл.102,т.1 от ЗДвП на
основание чл.177,ал.1,т.3,б.А от ЗДвП е наложено административно
наказание „ГЛОБА” в размер на 300лева .
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето
му.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
6