Решение по дело №24/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба подадена от Е. Е. П. – Ч., с ЕГН[ЕИК], с адрес: [населено място], ул. „К.“ № , чрез процесуалния й представител адв. Н. Т. срещу разпореждане № 2621 от 11.09.2014г., постановено по ч.гр.д. № 941/2009г. по описа на РС – Гоце Делчев. С горепосоченото разпореждане е върната подадената от жалбоподателката частна жалба по чл. 419, ал. 1 ГПК против разпореждането за незабавно изпълнение, върнато е и подаденото възражение по чл. 423 ГПК /неправилно квалифицирано от първостепенния съд като възражение по чл.414 ГПК/, както и искането по чл. 420 ГПК на жалбоподателката за спиране на изпълнението по процесната заповед за изпълнение.

В частната жалба се твърди, че разпореждането на РС – Гоце Делчев било неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В тази връзка се сочи, че неправилно заповедният съд е приел, че сроковете по чл. 414, ал. 2, чл. 419, ал. 2 и чл. 420, ал. 2 ГПК са започнали да текат, считано от датата на извършена от жалбоподателката справка и ксерокопиране на документи в деловодството на РС – Гоце Делчев. Твърди, че след като издадената по молба на насрещната страна – [фирма], с ЕИК 83169400, със седалище и адрес на управление [населено място], район „С.“, бул. „Цариградско шосе“ № 99 заповед за изпълнение не й е била връчена следвало да се приема, че законоустановеният срок не бил започнал да тече. Навежда, че без да е й бил връчено редовно от съдебния изпълнител копие от заповедта за изпълнение с отбелязването за издаден изпълнителен лист, срокът по чл. 419, ал. 1 ГПК не бил започнал да тече, като никъде в закона не било посочено, че сроковете започвали да текат от момента на запознаване на длъжника с материалите по заповедното производство. Предвид гореизложените съображения иска да се отмени разпореждането на РС – Гоце Делчев, като делото се върне на същия за администриране на възражението, частната жалба по чл. 419, ал. 1 ГПК и произнасяне по искането по чл. 420 ГПК за спиране на изпълнението.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът по частната жалба [фирма], с ЕИК 83169400, със седалище и адрес на управление [населено място], район „С.“, бул. „Цариградско шосе“ № 9, чрез процесуалния си представител адв. В. П. е депозирал отговор на частната жалба. Смята частната жалба за процесуална недопустима и неоснователна, а разпореждането на първостепенния съд за правилно. В тази връзка сочи, че правилно районната инстанция приела, че срокът за предприемане на съответните действия от страна на жалбоподателката започнал да тече от 16.01.2014г., тъй като същата на тази дата получила копие от всички документи по заповедното производство. Твърди още, че запознаването с делото и получаване на копие от същото било предпоставка за обосновано становище, че длъжникът знаел за издадената заповед за изпълнение, като бездействието от негова страна било довело да влизане в сила на издадената заповед. Сочи, че било без значение от правна гледна точка как се бил уведомил длъжника за предприетите срещу него действия, тъй като законодателят бил акцентирал върху самото получаване на заповедта.

Настоящият съдебен състав, след като взе предвид доводите на жалбоподателя, съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е допустима. Подадена е в рамките на едноседмичния преклузивен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е срещу обжалваем първоинстационен съдебен акт, като отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2 вр. чл. 260 и чл. 261 ГПК. Следва изрично да се отбележи, с оглед възражението на ответника за недопустимост на частната жалба, че е налице правен интерес от подаването на частната жалба, тъй като разпореждането на районния съд прегражда по – нататъшното развитие на заповедното производство /арг. от чл.274 ал. 1, т. 1 ГПК във вр. с чл. 415 ГПК/.

Частната жалба е основателна, макар и не на посочените в нея съображения.

Производството по ч.гр.д. № 941/2009г. по описа на РС – Гоце Делчев е образувано въз основа на подадено от [фирма], с ЕИК 83169400, със седалище и адрес на управление [населено място], район „С.“, бул. „Цариградско шосе“ № 9 заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК срещу [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], общ. Г. и Е. Е. Ч., с ЕГН[ЕИК], с адрес: [населено място], ул. „К.“ № .

Заявлението е уважено от първостепенния съд. Издадена е заповед № 1325/26.10.2009г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 941/2009г. по описа на РС – Гоце Делчев, с която е разпоредено длъжникът [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], общ. Г. и поръчителят Е. Е. Ч., с ЕГН[ЕИК], с адрес: [населено място], ул. „К.“ № да заплатят солидарно на кредитора А. Б.“ АД, с ЕИК 83169400, със седалище и адрес на управление [населено място], район „С.“, бул. „Ц.“ № сумата от 44 236, 36 лв, от която 39 000 лв – главница, представляваща непогасено задължение по договор за банков кредит, 639, 81 лв. – договорна лихва за редовна главница за периода от 28.03.2009г. до 24.04.2009г., 4596, 55 лв. – лихва за просрочена главница за периода от 24.04.2009г. до 21.10.2009г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 23.10.2009г. до изплащане на вземането, както и сторените по делото разноски в размер на 884, 73 лв. държавна такса и 892, 36 лв. – юрисконсултско възнаграждение. РС – Гоце Делчев е разпоредил и издаването на изпълнителен лист в полза на кредитора.

На 14.01.2014г. жалбоподателката Е. П. – Ч. депозирала молба по ч.гр.д. № 941/2009г. по описа на РС – Гоце Делчев, с която поискала да й се издаде незаверено копие от цялото дело. Жалбоподателката заплатила държавна такса в размер на 5, 20 лв., като същата на 16.01.2014г. получила копие от цялото дело.

На 28.04.2014г. в Районен съд Гоце Делчев е постъпило възражение по чл. 423 ГПК от длъжника Е. Е. П. – Ч. /неправилно квалифицирано от първостепенния съд като възражение по чл.414 ГПК/, искане за спиране по чл. 420 ГПК на изпълнението по процесната заповед за незабавно изпълнение и частна жалба по чл. 419, ал. 1 ГПК вх. № 2973/28.04.2014г. против разпореждането за незабавно изпълнение. Във възражението си, жалбоподателката твърдяла, че въз основа на процесната заповед за изпълнение и изпълнителен лист било образувано изп. д. № 503 по описа на ЧСИ Г. Ц., рег. № 701, с район на действие ОС – Благоевград, което впоследствие било прехвърлено за продължаване на производството на и било образувано изп. д. № 1409 по описа нЧСИ – М. П., рег. № 851, с район на действие – СГС. С възражението било направено искане да се изиска от ЧСИ М. П. информация относно това дали е връчена на жалбоподателката процесната заповед за изпълнение.

С ръкописна резолюция от 28.04.2014г., обективирана върху подаденото от длъжника Е. П. възражение първостепенният изискал информация от ЧСИ М. П. кога е била за връчена на процесната заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 941/2009г. по описа на РС – Гоце Делчев.

На 30.05.2014г. ЧСИ М. П. с уведомление отговорил на поставения въпрос като посочил, че на 12.04.2010г. ЧСИ Г. Ц. изпратил покана за доброволно изпълнение на постоянния адрес на длъжника Е. П., а именно [населено място], ул. „Ш.“ № , вх., ет., ап., която била върната в цялост на 14.04.2010г. с отбелязване, че получателят не бил намерен на адреса. Посочил също, че на 09.05.2011г. била изпратена втора покана за доброволно изпълнение с изх. № 5178/29.04.2011г. до новия адрес на длъжника Е. П. – [населено място], ул. „К.“ № , получена от М. П. на 10.05.2011г, като към уведомлението си ЧСИ М. П. приложил копие от обратната разписка.

С ръкописна резолюция от 03.06.2014г., обективирана върху полученото уведомление, районният съд изискал допълнителни доказателства от ЧСИ М. П. относно какви документи са изпратени на длъжника Е. П. с пратката по приложената обратна разписка.

На 12.06.2014г. ЧСИ М. П. с уведомление отговорил, че на длъжника Е. П., с представената обратна разписка са били изпратени покана за доброволно изпълнение и заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК.

С разпореждане № 1974/27.06.2014г. районният съд изискал копие от изп.д. № 1409/2011г. по описа на ЧСИ М. П..

На 16.07.2014г. било изпратено копие от горепосоченото изпълнително дело.

На 25.07.2014г. длъжникът Е. П., чрез процесуалния си представител адв. Н. Такъв депозирал становище относно постъпилата от ЧСИ М. П. информация относно връчването на поканата за доброволно изпълнение и представената обратна разписка. В същото било изразено мнение, че куриерската пратка следвало да бъде предадена лично на длъжника Е. П. или упълномощена от нея лице, като липсвали данни от приложеното копие от изпълнителното дело данни получателят на пратката М. П. да е бил упълномощен да получава вместо жалбоподателката куриерски пратки. В становището било изразено мнение, че единствено при връчване чрез връчител на основание чл. 47, ал. 1 ГПК и на основание чл. 42, ал. 1 ГПК, за да се гарантирала правата на адресата на съобщението била предвидена процедура по максимално гарантиране на уведомяването й – залепване на уведомление, назначаване на особен представител. Жалбоподателката посочила също, че при връчване чрез друго лице на основание чл. 46, ал. 2 ГПК това друго лице следвало да се обективира съгласието, че желаел да приеме съобщението, като приложената по делото обратна разписка, издадена от куриерската служба съдържа нееднозначни удостоверения.

На 21.08.2014г. постъпила и информация от [община] относно това кои лица са живеели към 10.05.2011г. на длъжницата Е. П. – [населено място], ул. „Кмет Никола Атанасов“ № 24, от която било видно, че на посочения адрес са регистрирани освен жалбоподателката П., още И. М. П., И. М. П. и М. И. П..

На 21.08.2014г. било приложено удостоверение за семейно положение на лицето М. И. П., от което било видно, че същият има син И. М. П. и снаха – жалбоподателката Е. Е. П..

С оглед на горепосочените факти, с обжалваното разпореждане № 2621 от 11.09.2014г., първостепенният съд върнал подадените от жалбоподателката Е. П. – Ч. частна жалба по чл. 419, ал. 1 ГПК против разпореждането за незабавно изпълнение, възражение по чл. 423 ГПК /неправилно квалифицирано като възражение по чл. 414 ГПК/ и искането за спиране на изпълнението на заповедта за изпълнение по чл. 420 ГПК като просрочени.

Първостепенният съд приел частната жалба по чл. 419, ал. 1, възражението по чл. 423 ГПК /неправилно квалифицирано като възражение по чл. 414 ГПК/ и искането за спиране по чл. 420 ГПК за просрочени с аргумента, че двуседмичният срок за подаване на същите започнал да тече от 16.01.2014г., когато жалбоподателката П. получила копие от всички документи по делото, тъй като от този момент заповедта за изпълнение станала известна на същата.

Настоящият съдебен състав намира, че първоинстационното разпореждане е недопустимо, поради следните съображения:

В настоящия съд подаденото от жалбоподателката Е. П. възражение е такова по чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като се твърди ненадлежно връчване на процесната заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. За да стигне до този извод, настоящият съдебен състав анализира изявленията съдържащи се както в самото възражение от 28.04.2014г., така и от допълнителното становище от 25.07.2014г., депозирано от жалбоподателката, от което съдържание се стига до извода, че се твърди ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение в нарушение на чл. 47, ал. 1, чл. 42, ал. 1 и чл. 46, ал. 2 ГПК. Съгласно т. 6 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС когато длъжникът твърди, че изобщо не е могъл да подаде възражение поради ненадлежно връчване на заповедта /какъвто е и настоящият случай/, налице е хипотезата на и редът за защита е чрез подаване на възражение пред въззивния съд по реда на чл. 423 ГПК.

Следователно компетентен съд да разгледа възражението по чл.423 ГПК е въззивният съд – ОС - Благоевград. Така е посочено в текста на чл.423 ал.1 ГПК. По своята правна природа възражението пред въззивния съд се доближава до производството за отмяна на влязло в сила решение по чл. 303 и сл. ГПК .В производството по чл. 423 ГПК съдът не действа, като същинска въззивна инстанция. Производството представлява извънинстанционен способ за проверка на влязлата в сила заповед за изпълнение. Производството по чл. 423 ГПК има за предмет законосъобразността на връчването на заповедта за изпълнение, на основанията, строго определени в текста на чл. 423 ал.1 ГПК . Това е предмета на преценка на въззивния съд, като подобно на производството за отмяна на вляло в сила решение това производство има за предмет охрана на правата на длъжника в заповедното производство и по-конкретно при връчване на заповедта за изпълнение. В правомощията на въззивния съд е да провери срочността на възражението, при условията на чл. 423 ал. 1 ГПК и да се произнесе по неговата процесуална допустимост. Заповедният съд няма такова правомощие. Като се е произнесъл по допустимостта на възражението районния съд е постановил процесуално недопустим съдебен акт. Това налага, на основание чл. 278 ал. 4 ГПК във вр. с чл. 270 ал.3 ГПК да се обезсили разпореждането на районния съд.

Така мотивиран, Благоевградски окръжен съд:

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА разпореждане№ 2621 от 11.09.2014г на РС – Гоце Делчев, постановено по гр.д.№ 941/2009г. по описа на същия съд, като ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМО.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните пред ВКС.

След влизане в сила на определението, делото да се докладва на Председателя на ОС – Благоевград за определяне на нов докладчик на случаен принцип.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: