ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 396
гр. Велико Търново, 03.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на трети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Ирена Колева
Любка Милкова
като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно частно гражданско
дело № 20224100500178 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.278 ал.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх.№992/19.01.2022г. от Р. СТ. Н. с постоянен адрес
гр.В.Търново, чрез пълномощника й адв.Г.Г. от ВТАК, против Определение
№52/10.01.2022г., постановено по гр.д.№1900/2021г. по описа на РС – Велико Търново, в
частта, с която е оставен без разглеждане предявения от Р. СТ. Н. срещу АНГ. ИВ. Г. и Д. Г.
Г. иск с правно основание чл.26 ал.2 пр.5 ЗЗД за прогласяване нищожност на договора за
покупко – продажба на недвижим имот, оформен с нотариален акт №2420, т.13, рег.№17704,
дело №1844 от 01.11.2006г., като процесуално недопустим при липса на правен интерес от
предявяването му, и е прекратено производството по гр.д.№1900/2021г. по описа на ВТРС.
Развити са оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение.
Твърди се, че първостепенният съд не е изпълнил задължението си да квалифицира
предявеният иск, съответно, ако има нередовности в ИМ, да разпореди те да бъдат
отстранени, а директно е приел направената от ищеца правна квалификация в исковата
молба. Сочи се, че в конкретният случай ищецът от една страна неправилно е квалифицирал
иска си по чл.26 ал.2 ЗЗД, а от друга – съда директно е приел тази правна квалификация,
което е неправилно. Твърди се, че настоящият случай изпълва фактическият състав на чл.26
ал.1 пр.2 вр. чл.152 и чл.209 ЗЗД – взети пари в заем, като за неговото обезпечение се
прехвърля недвижим имот – доказателства за това са представени и приети по делото, и
неоспорени от ответниците. Сочи се, че вследствие на неправилно определена правна
квалификация, съдът погрешно е приел, че за ищцата липсва правен интерес от водене на
делото, както и че факта, че владението на имота не е предавано от ищцата на ответниците
още веднъж показва твърдяната нищожност, която се изразява в противоречие със закона и
неговото заобикаляне. Моли съда, да постанови определение, с което да отмени
обжалваното такова и върне делото на първоинстанционният съд за разглеждане от друг
състав.
В срока по чл.276 ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на частна жалба с вх.
№992/19.01.2022г. от ответниците в процеса АНГ. ИВ. Г. и Д. Г. Г..
Производството пред ВТОС е образувано и по частна жалба с вх.№2353/10.02.2022г.
от Р. СТ. Н., чрез пълномощника й адв.Г.Г. – ВТАК, против Определение №195/01.02.2022г.,
постановено по реда на чл.248 ал.3 ГПК по гр.д.№1900/2021г. по описа на РС – Велико
Търново, с което е допълнено Определение №52/10.01.2022г. по гр.д.№1900/2021г. по описа
на ВТРС в частта за разноските, като е осъдена ищцата по делото Р. СТ. Н. да заплати на
всеки един от ответниците в процеса АНГ. ИВ. Г. и Д. Г. Г., двамата съпрузи, сумата от по
1
970лв. за всеки един от тях, представляваща направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение. Развити са оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното определение. Твърди се, че молбата на ответниците за допълване на
определението в частта за разноските е неоснователна, че ответниците следва да представят
доказателства за реално сторени разноски. Сочи се, че неправилно първостепенният съд не е
отчел направеното от ищцата възражение за прекомерност. Твърди се, че по делото от
страна на ответниците е постъпил отговор на искова молба /един за двамата ответници/ и е
проведено едно СЗ, ответниците са двама, само защото са съпрузи и поради тази причина
вероятно и хонорара, който са платили, е един. Излага, че разноските следва да бъдат
намалени до размера по чл.9 ал.1 от НМРАВ, а именно 729,34лв., платим за двамата
ответници заедно, с оглед на представителството им с един общ отговор на искова молба.
Моли съда, да постанови определение, с което да отмени обжалваното такова по чл.248 ал.3
ГПК.
В рамките на срока по чл.248 ал.2 ГПК не е постъпил писмен отговор на частна
жалба с вх.№2353/10.02.2022г. от ответниците в процеса. Такъв е постъпил, чрез
пълномощника им адв.Я.Т. – ВТАК, един ден след срока, с който оспорват частна жалба с
вх.№2353/10.02.2022г. като неоснователна и молят да бъде отхвърлена изцяло, по развити
съображения.
Въззивният съд, след като разгледа частните жалби, съобразно инвокираните в тях
оплаквания и данните по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Производството по гр.д.№1900/2021г. по описа на РС – Велико Търново е образувано
по предявени от ищцата Р. СТ. Н. против ответника АНГ. ИВ. Г. в условията на
първоначално обективно кумулативно съединяване отрицателен установителен иск по чл.26
ал.2 пр.5 вр. чл.17 ал.1 ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за покупко – продажба
на недвижим имот от 01.11.2006г., обективиран в НА, том , рег., н.д.№1844/2006г. по описа
на Нотариус Т. Братванова с район на действие ВТРС,като привиден договор, тъй като с
него реално не е прехвърлен имота, а е прикрито съглашение за заем, и положителен
установителен иск за собственост с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за приемане за
установено, че ищцата Р. СТ. Н. е собственик на недвижим имот, а именно: 1/6 ид.част от
УПИ II – в кв.46 с идентификатор , целия с площ 510кв.м., с уредени регулационни
отношения и приложена улична регулация, и от построената в този имот триетажна сграда
САМО целият първи приземен етаж, със самостоятелен вход със застроена площ на етажа 60
кв.м., находящ се в гр.В.Търново, ул.“Цветарска“ №35. Във връзка с дадени указания по
чл.129 ал.2 ГПК, с уточняваща ИМ молба от 06.07.2021г., с оглед, че ответника АНГ. ИВ. Г.
е бил в брак по време на покупко – продажбата, е направено искане за конституиране и на
съпругата му като задължителен другар в производството – Д. Г. Г.. С Определение
№1248/08.07.2021г. е конституирана Д. Г. Г. като ответник в първоинстанционното
производство, образувано по искова молба, подадена от Р. СТ. Н.. В срока по чл.131 ал.1
ГПК е подаден писмен отговор на ИМ от двамата ответници, чрез пълномощника им адв.Т.
– ВТАК, с който е предявено искане за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение.
С Определение №1954/02.11.2021г., постановено по реда на чл.140 ГПК, е оставен
без разглеждане като процесулно недопустим, поради липса на правен интерес предявения
от ищцата против ответниците положителен установителен иск за собственост по чл.124
ал.1 ГПК и е частично прекратено производството само в частта по установителния иск за
собственост, което не е обжалвано от страните и е влязло в сила. С Определение
№1954/02.11.2021г., с което приключва делото в съответната инстанция по установителния
иск за собственост по чл.124 ал.1 ГПК, съдът не се е произнесъл по ответното искане за
разноски, респ. в рамките на срока по чл.248 ал.1 ГПК от връчването му не е постъпило
искане от ответниците по чл.248 ал.1 ГПК за допълване на определението в частта за
разноските, досежно прекратената част от производството.
С Определение №1954/02.11.2021г. делото е насрочено за първо СЗ, което е
проведено и делото е отложено за събиране на гласни доказателства при довеждане от
ищцата.
С Определение №52/10.01.2022г., постановено в ЗЗ, е оставен без разглеждане
предявеният от ищцата против ответниците иск с правно основание чл.26 ал.2 пр.5 ЗЗД за
2
прогласяване нищожност на договора за покупко – продажба на недвижим имот, оформен с
нотариален акт №2420, т.13, рег.№17704, дело №1844 от 01.11.2006г., като процесуално
недопустим при липса на правен интерес от предявяването му, и е прекратено
производството по гр.д.№1900/2021г. по описа на ВТРС.
В срока по чл.248 ал.1 ГПК е постъпило искане от ответниците за допълване на
Определение №52/10.01.2022г. в частта за разноските, постъпил е писмен отговор от ищцата
в срока по чл.248 ал.2 ГПК и е постановено обжалваното Определение №195/01.02.2022г., с
което е допълнено Определение №52/10.01.2022г. по гр.д.№1900/2021г. по описа на ВТРС в
частта за разноските, като е осъдена ищцата по делото Р. СТ. Н. да заплати на всеки един от
ответниците в процеса АНГ. ИВ. Г. и Д. Г. Г., двамата съпрузи, сумата от по 970лв. за всеки
един от тях, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По частна жалба с вх.№992/19.01.2022г. против Определение №52/10.01.2022г.,
постановено по гр.д.№1900/2021г. по описа на РС – Велико Търново:
Частната жалба е подадена от активно процесуално легитимирана страна - ищец, в
рамките на преклузивният за това срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена,
като съображенията за това са следните:
Изхождайки от фактическите твърдения на ищцата в исковата молба и петитума на
същата, с който се твърди, че оспореният договор за покупко – продажба от 01.11.2006г.,
извършен с НА, реално не е прехвърлен процесния недвижим имот, а е прикрито
съглашение за заем, правилно първоинстанционният съд е приел, че предявеният от ищцата
отрицателен установителен иск за прогласяване нищожност на договор за покупко –
продажба от 01.11.2006г., обективиран в НА №, том , рег.№, н.д.№1844/2006г. по описа на
Нотариус Братванова с район на действие ВТРС, е с правна квалификация иск по чл.26 ал.2
пр.5 ЗЗД във връзка с чл.17 ал.1 ЗЗД. Действително, съгласно константната съдебна
практика, съдът не е обвързан от дадената от ищеца правна квалификация на спорното
право, както и от използваните от същия правни понятия, като квалифицира спорното право,
съобразно фактическите твърдения на ищеца в ИМ и петитума на същия, в съответствие с
която е процедирал и първоинстанционният съд, като е дал точна правна квалификация на
спорното право. С оглед петитума на ИМ, ясна е волята на ищеца за предявен отрицателен
установителен иск за прогласяване нищожност на договор за покупко – продажба от
01.11.2006г., обективиран в НА №, том , рег.№, н.д.№1844/2006г., като привиден, поради
относителна симулация, прикриващ съглашение за заем. С ИМ, противно на оплакванията в
частната жалба, не е претендирана нищожност на атакуваната сделка, като противоречаща
на закона /чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД/ и като такава, която го заобикаля /чл.26 ал.1 пр.2 ЗЗД/. При
правилно определена правна квалификация на спорното право, първоинстанционният съд е
извел и законосъобразен извод за процесуална недопустимост на предявеният отрицателен
установителен иск за прогласяване нищожност на договор за покупко – продажба от
01.11.2006г., обективиран в НА №2420, том 13, рег.№17704, н.д.№1844/2006г., поради липса
на правен интерес у ищцата, и е прекратил производството по делото по този иск.
Предявеният иск за прогласяване нищожност на атакувания договор за покупко – продажба
от 01.11.2006г., обективиран в НА №2420, том 13, рег.№17704, н.д.№1844/2006г., по своята
правна природа е отрицателен установителен и наличието на правен интерес е абсолютна
положителна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск у ищеца, за
която съдът следи служебно във всеки стадий от развитието на процеса, като липсата му
обуславя и процесуална недопустимост на предявеният иск и прекратяване на
производството, образувано по този иск. В процесният случай не е налице правен интерес у
ищцата от предявяване на иска по чл.26 ал.2 пр.5 вр. чл.17 ал.1 ЗЗД, доколкото правните
последици от атакувания договор за покупко – продажба от 01.11.2006г. са елиминирани,
заличени със сключения между страните по - късно – на 01.06.2007г. договор за покупко –
продажба на недвижим имот, обективиран в НА №1129, том VI, рег.№9953, н.д.
№829/2007г., по силата на който ответниците АНГ. ИВ. Г. и Д. Г. Г. продават на ищцата,
която купува за себе си – правото на ползване, а за внука си К М– правото на собственост
върху процесния недвижим имот, като ищцата като купувач си запазва правото на ползване
3
и обитаване в имота. Не е налице правен интерес у ищцата от предявения иск по чл.26 ал.2
пр.5 вр. чл.17 ал.1 ЗЗД, доколкото, дори и при позитивно съдебно решение по същия, което
го уважава, не би настъпил целения от ищцата правен резултат – нищожност и на всички
последващи сделки, които внукът като приобретател по привидното съглашение е
извършил, доколкото, съгласно чл.17 ал.2 ЗЗД, правата, които трети лица са придобили
добросъвестно от приобретателя по привидното съглашение, се запазват, освен ако се отнася
до права върху недвижими имоти, придобити след вписването на иска за установяване на
привидността, което изключение в случая не е налице, с оглед твърденията в ИМ, че
последващите извършени от внука на ищцата прехвърлителни сделки, вкл. ипотека в полза
на Банка ДСК ЕАД, са сключени преди предявяване на настоящия иск за установяване на
привидността.
С оглед изложеното, частната жалба се явява неоснователна и недоказана, а
обжалваното Определение №52/10.01.2022г. по гр.д.№1900/2021 на ВТРС, с което е оставен
без разглеждане предявеният иск по чл.26 ал.2 пр.5 ЗЗД като процесуално недопустим,
поради липса на правен интерес от предявяването му, и е прекратено производството по
делото по този иск, правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По частна жалба с вх.№2353/10.02.2022г. с правно основание чл.248 ал.3 ГПК против
Определение №195/01.02.2022г., постановено по гр.д.№1900/2021г. по описа на РС – Велико
Търново:
Частната жалба е подадена от активно процесуално легитимирана страна - ищец, в
рамките на преклузивният за това срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е частично основателна, като съображенията
за това са следните:
С Определение №52/10.01.2022г., постановено по гр.д.№1900/2021г. по описа на
ВТРС първоинстанционният съд е прекратил производството по делото по предявения иск
по чл.26 ал.2 пр.5 ЗЗД, поради процесуална недопустимост на същия, при липса на правен
интерес от предявяването му, с който акт приключва делото по този иск в съответната
инстанция и съдът, съобразно чл.81 ГПК, е дължал произнасяне и по искането за разноски,
което не е сторил, което поражда право на ответниците в процеса в срока по чл.248 ал.1
ГПК да претендират допълване на горепосоченото определение в частта на разноските,
направени във връзка със защитата им по този иск, което тяхно право в хипотеза на
допълване на определението в частта на разноските не е обусловено от представяне на
списък по чл.80 ГПК, и което ответниците са упражнили своевременно, досежно
претендираните разноски, направени във връзка със защитата им срещу иска по чл.26 ал.2
пр.5 вр. чл.17 ал.1 ЗЗД.
Преклудирано е обаче, поради неупражняване в срока по чл.248 ал.1 ГПК, правото на
ответниците в процеса да претендират по реда на чл.78 ал.4 ГПК съдебни разноски,
направени във връзка със защитата си срещу положителния установителен иск за
собственост по чл.124 ал.1 ГПК, доколкото производството по същия е частично прекратено
с Определение №1954/02.11.2021г. по гр.д.№1900/2021г. на ВТРС, имащо характер на акт по
смисъла на чл.81 ГПК, с който съдът е дължал произнасяне по искането за разноски ,
досежно оставения без разглеждане положителен установителен иск за собственост по
чл.124 ал.1 ГПК, но което не е сторил, респ. ответниците не са упражнили в срока за
обжалване на Определение №1954/02.11.2021г. правото си по чл.248 ал.1 ГПК да искат
допълването му в частта на разноските, направени във връзка със защитата им срещу
положителния установителен иск за собственост по чл.124 ал.1 ГПК, с изтичане на който
срок това им право е преклудирано, поради което и неправилно първоинстанционният съд с
обжалваното Определение по чл.248 ал.3 ГПК е допълнил Определение №52/10.01.2022г. в
частта на разноските, като е присъдил на ответниците направените разноски и във връзка с
положителния установителен иск за собственост по чл.124 ал.1 ГПК, производството по
който е прекратено с влязло в сила Определение №1954/02.11.2021г., което налага отмяна на
обжалваното определение №195/01.02.2022г. в тази му част. Само за пълнота съдът излага,
че ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл.269 изр.
второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба, т.е. обжалването с частна
жалба по естеството си е пълно въззивно и съдът служебно проверява всички правно
4
релевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези,
представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което
разрешава въпросите, включени в предмета на производството. /Тълкувателно решение
№6/15.01.2019г. по тълк. д.№6/2017г., ОСГТК на ВКС/.
На основание чл.78 ал.4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване
на делото, поради което на ответниците се следват направените от тях разноски /за
заплатено адв. възнаграждение за един адвокат/ във връзка със защитата им срещу иска по
чл.26 ал.2 пр.5 вр. чл.17 ал.1 ЗЗД, производството по който е прекратено с Определение
№52/10.01.2022г. по гр.д.№1900/2021г. на ВТРС. Съгласно чл.1 от Наредба №1/09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения /НМРАВ/, размерът на
възнаграждението за оказаната от адвоката правна помощ се определя по свободно
договаряне въз основа на писмен договор с клиента, т.е. на всеки един от ответниците в
процеса в приложимата в случая хипотеза по чл.78 ал.4 ГПК се следват направените
разноски за заплатено адв. възнаграждение за един адвокат във връзка с защитата му срещу
иска по чл.26 ал.2 пр.5 вр. чл.17 ал.1 ЗЗД. Съгласно чл.2 ал.5 НМРАВ, за процесуално
представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят
съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно. В случая с
ИМ пред ВТРС са били предявени два обективно кумулативно съединени иска – иск по
чл.26 ал.2 пр.5 вр. чл.17 ал.1 ЗЗД с цена от 14748,50лв., съгласно чл.69 ал.1 т.4 вр. т.2 ГПК, и
положителен установителен иск за собственост по чл.124 ал.1 ГПК с цена от 14748,50лв.,
съгласно чл.69 ал.1 т.2 ГПК, като за всеки един от тях минималното адвокатско
възнаграждение, съгласно чл.7 ал.2 т.4 НМРАВ, е в размер на от по 972,46лв. Всеки от
ответниците в процеса е направил разноски за заплатено адв. възнаграждение по
представени договори за правно съдействие и защита, двата от 13.08.2021г., от по 970лв., в
които е отбелязано, че е платено в брой, поради което и същите имат характер на разписка за
платена сума, което адвокатско възнаграждение от по 970лв. е уговорено за защита във
връзка с двата предявени иска срещу ответниците, предмет на делото и доколкото в
договорите за правна защита и съдействие не е предвидено друго, следва да се приеме, че е
уговорено по равно за всеки иск, т.е. по 485лв. по всеки иск, който е под минималния размер
адвокатско възнаграждение за всеки иск, визиран в чл.7 ал.2 т.4 НМРАВ, поради което и
възражението на ответника по частната жалба за прекомерност по смисъла на чл.78 ал.5
ГПК е неоснователно.
Следователно, на всеки един от ответниците в процеса на основание чл.78 ал.4 ГПК
се следват направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във връзка със
защитата му срещу оставения без разглеждане като недопустим иск по чл.26 ал.2 пр.5 вр.
чл.17 ал.1 ЗЗД, за които правото им по чл.248 ал.1 ГПК за допълване на определението в
частта за разноските е упражнено своевременно, в размер на от по 485лв. за всеки един от
тях /970лв.: ½ = 485лв./, в която част, с която е осъдена ищцата да заплати на всеки ответник
сумата от по 485лв. направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение,
обжалваното Определение №195/01.02.2022г. по гр.д.№1900/2021г. на ВТОС следва да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно, респ. отменено по изложените по - горе
съображения, за разликата над 485 лв. до присъдените разноски от по 970лв. за всеки един
от ответниците във връзка с прекратената част от първоинстанционното производство по
положителния установителен иск за собственост по чл.124 ал.1 ГПК, за които ответниците
не са упражнили в срок правото си по чл.248 ал.1 ГПК, а именно в срока за обжалване на
Определение №1954/02.11.2021г. по гр.д.№1900/2021г. на ВТРС. Твърдението на частния
жалбоподател, че т.к. ответниците са съпрузи вероятно и адвокатския хонорар, който са
платили е един, от една страна почива на предположение, а от друга се опровергава от
представените писмени доказателства за направени от ответниците разноски – самите
сключени от всеки един от ответниците договори за правно съдействие и защита от
13.08.2021г., в които е отбелязано, че договореното възнаграждение е заплатено в брой,
служещи като разписка за платена сума. /т.1 от ТР №6/2012 от 06.11.2013г. на ВКС, ОСГТК/.
И от двамата ответници в процеса, чрез пълномощника им, е постъпил в срок писмен
отговор на ИМ, материализиран на един хартиен носител, което не изключва факта, че е
упражнено правото на писмен отговор на ИМ и от двамата ответници и е осъществено
процесуално представителство по делото от процесуалния им представител, вкл. и в
проведено първо СЗ, поради което на всеки ответник поотделно се следва присъждане на
5
разноски по чл.78 ал.4 ГПК за заплатеното от него адв. възнаграждение за защита срещу
иска по чл.26 ал.2 пр.5 вр. чл.17 ал.1 ЗЗД. Неоснователно частният жалбоподател
претендира намаляване на разноските до размера по чл.9 ал.1 от НМРАВ, а именно
729,34лв. и то платим за двамата ответници заедно, т.к. същия урежда размер на адв.
възнаграждение за изготвяне на писмен отговор на ИМ, без процесуално представителство,
която хипотеза в случая не е налице, доколкото е осъществено такова от страна на
пълномощника на ответниците в първоинстанционното производство, в който случай
определянето на възнаграждението е по реда на чл.7 ал.2 т.4 НМРАВ.
Мотивиран от горното, Великотърновски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №52/10.01.2022г., постановено по Гр.д.№1900/2021г.
по описа на РС – Велико Търново, с което е оставен без разглеждане предявения от Р. СТ.
Н. срещу АНГ. ИВ. Г. и Д. Г. Г. иск с правно основание чл.26 ал.2 пр.5 ЗЗД за прогласяване
нищожност на договора за покупко – продажба на недвижим имот, оформен с нотариален
акт №2420, т.13, рег.№17704, дело №1844 от 01.11.2006г., като процесуално недопустим при
липса на правен интерес от предявяването му, и е прекратено производството по гр.д.
№1900/2021г. по описа на ВТРС.
ОТМЕНЯ Определение №195/01.02.2022г., постановено по Гр. д.№1900/2021г. по
описа на РС – Велико Търново, с което е допълнено Определение №52/10.01.2022г. по
гр.д.№1900/2021г. по описа на ВТРС в частта за разноските, В ЧАСТТА, с която Р. СТ. Н., с
ЕГН **********, е осъдена да заплати на всеки един от ответниците в процеса АНГ. ИВ.
Г., с ЕГН ********** и Д. Г. Г., с ЕГН **********, направени в първоинстанционното
производство разноски за адвокатско възнаграждение за разликата над 485 лв. до
присъдените от по 970лв. за всеки един от тях.
ПОТВЪРЖДАВА Определение №195/01.02.2022г. , постановено по Гр.д.
№1900/2021г. по описа на РС – Велико Търново , В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА
ЧАСТ.
Определението подлежи на обжалване от страните с частна жалба при наличие на
предпоставките на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК в едноседмичен срок от връчването му на
страните, пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6