Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. Варна, 14.05.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII СЪСТАВ, в публично съдебно заседание проведено на шестнадесети април
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА С.
при участието на секретаря Антоанета Димитрова
сложи за разглеждане гр. дело № 7778 по описа за 2020 година, докладвано от
съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по исковете на К.С.Р., ЕГН: **********,***, З. - ****срещу
Г. - ****" с aдрес: гр. *************с правно основание чл. 74 ал. 1 от ЗЗДискриминацията
във вр. с чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД, да бъде осъден ответника да заплати
на ищеца сумата от сумата от 2500 лв., съставляваща
обезщетение за нанесени неимуществени вреди, изразяващи се в причинени
негативни емоции и страдания, изразяващи се в затрудняване на срещи с близки,
приятели, адвокати, чувство на незащитеност, малоценност, безнадеждност,
пренебрежение, накърнено човешко достойнство и породените следствие на това
безсъние и липса на доверие в институциите, причинени от проявеното от
длъжностни лица при ответника през периода 22.08.2017г. до 07.05.2019г. /дата
на превеждане в затвора-Бургас/ неравностойно третиране спрямо други лишени от
свобода - М.Ж., П. А. и Г.Ц., изразяващо се в предприемане на мерки по
преместване в друго пенитенциарно заведение и промяна на режима на изтърпяване
на наказанието във връзка с групово сбиване на 22.08.2017г., като
дискриминацията е осъществена с оглед лично положение, имуществено състояние и
етнически произход на ищеца, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
завеждане на исковата молба – 09.07.2020г. до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че
ищецът към процесния период изтърпявал наказание лишаване от свобода „доживотен
затвор " при строг режим в затвора-гр. Варна, което изтърпявал в зоната с повишена сигурност.
На
22.08.2017г. в 15.30ч. в спалното си помещение бил нападнат физически от друг
лишен от свобода - Г.Ц., който го нападнал без видима причина със самоделно
направен нож от ножица. По същото време пред вратата на спалното му помещение
видял легнал на земята друг лишен от свобода- М.Ж., а П. А. му нанасял побой.
За
участието в сбиването, на Г.Ц. и М.Ж. било наложено наказание лишаване от
провеждане на свиждане и хранителни пратки за срок от два месеца, а на П. А. и
на него наказание лишаване от провеждане на свиждане и хранителни пратки за
срок от три месеца.
Твърди,
че от всичките четирима участници в инцидента единствено спрямо него са
предприети мерки по преместване в друго пенитенциарно заведение и спрямо него
са приложени мерки по предварително изпълнение на това преместване.
Със
Заповед № Л-970/23.02.2018г. на ВПД Гл. Дииректор на ГД" ИН" по
предложение на Началника на затвора-гр. Варна било разпоредено изтърпяването на
наказанието му да продължи в затвора-Белене. В последствие заповедта на Главния
Директор на ГД „ИН" - София е изменена със Заповед № Л-3606/15.08.2018г.
на Главен Директор на Г. - ****", с която е разпоредено да бъде приведен
от затвора гр.Варна в затвора гр.Бургас за доизтърпяване на наложеното му
наказание.
Като
основание за преместването било посочено психологическа несъвместимост на ищеца
с други лишени от свобода, изтърпяващи наказанието си в същата група и по-конкретно
следствие на „групово сбиване", състояло се на 22.08.2017г.
Твърди,
че не отговаря на обективната действителност, че той е инициаторът на този
инцидент. Твърди, че е жертва на покушение.
Сочи, че
още на 22.08.2018г. бил преведен в затвора-гр. Бургас, въпреки обжалване на
заповедта. През целият му престой в пенитенциарното заведение в гр. Бургас, не
разполагал с всичките си вещи, което затруднявало бита му. Не можел да
осъществява полагаемите му се по график свиждания с близки и роднини, тъй като за
тях било невъзможно да осъществят пътуване през този период до гр. Бургас. Това
обстоятелство изключително много го притеснявало и потискало. Чувствал се
съвсем сам, безпомощен и онеправдан. Накърнено било достойнството му. Загубил
всякакво доверие в институцията, след като именно ГД" ИН"-София не
спазва законите и правовия ред. Изпаднал в отчаяние, обзело го чувство за
малоценност. През този период поради престоя му в затвора-гр. Бургас била
затруднена защитата му по оспорване законосъобразността и целесъобразността на
заповедта. Не можал да осъществи контакт с процесуалния си представител, да
ангажира свидетели в подкрепа на доводите му за незаконосъобразност. Част от
документацията му се намирала все още на територията на затвора-гр. Варна.
Твърди,
че издадените заповеди са продиктувани от субктивното отношение на
затворническата администрация спрямо неговата личност.
Сочи
следните признаци на осъществената дискриминация:
1.
лично положение – ищецът е известен с факта, че
търси защита на накърнените си права по законов ред чрез завеждане на искови
молби срещу ГД „И.Н." и Министерство на правосъдието във връзка с
нарушения на антидискриминационното законодателство, както и във връзка с
условията за изтърпяване на наказанието и забраната на изтезания. Сочи, че с
оглед на това си е навлякъл прозвището „жалбаджия". Затворническата
администрация счита също, че ищецът подстрекава и други лишени от свобода, в
това число и М.Л.Ж., да търси правата си по съдебен ред. Лишеният от свобода Ж.
също подава жалби и искови молби, действително с подкрепа на ищеца чрез
информация във връзка с правната уредба. Останалите две лица, не знае да
подават жалби срещу ГД „ИН" и МП.
2.
произход – твърди, че само той е от ромски
етнически произход, докато останалите участници в сбиването са с български
произход
3.
имуществено състояние – твърди, че само той през
процесния период не е разполагал със финансови средства, нито с доходи, от
които да се издържам. Не полагал възмезден труд и не разполагал с имущество,
което да му носи приходи. Родителите му са починали и не може да разчита на
кръг от близки и роднини, които да му помагат финансово. Поддържа връзка
единствено със сестра си, която е с хронични заболявания, има свое семейство и
към момента не работи. Инцидентно когато има възможност му изпраща символични
суми в размер не повече от 20лв. Разчита единствено на дарения от
неправителствени организации или пастора, който води религиозни беседи в
затвора. Сумите, които е получавал от него са на стойност 5лв. и са
неколкоратно в годината, обикновено покрай празниците Коледа и Великден.
Останалите лица, участници в сбиването са със значително по-добро финансово
положение и разполагат с близки, които да им осигуряват значителни финансови
средства, хранителни пратки, дрехи, обувки. Не зависят от подаянията на
останалите лишени от свобода, а разполагат със средства в размер на разрешения.
Г.Ц.Ц. е син на лица с високо обществено положение и завидни финансови
възможности. П. А.П. също има роднини, които му изпращат периодично средства в
размер на 200лв. месечно. М.Л.Ж. е лице, което има по-високи финансови
възможности от ищеца, тъй като разчита на подкрепата на майка си и сестра си,
които финансово ежемесечно му помагат с малки суми.
Твърди,
че горепосочените вреди са следствие на осъществената дискриминация по
посочените признаци, осъществена чрез издаване на горепосочените заповеди от
длъжностни лица при ответника.
Съгласно
разпоредбата на чл. 12 ал. 2 ЗИНЗС /обн. ДВ бр. 25/03.04.2009 г., в сила от
01.06.2009 г./ Г. - ****" е ЮЛ към Министъра на правосъдието като съгласно
ал. 1 тя осъществява прякото ръководство и контрол върху дейността на местата
за лишаване от свобода и пробационните служби.
В срока
по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор.
В него се сочи, че искът е
неоснователен и недоказан.
За да е налице
дискриминация, е нужно да се установи различно, при това по-неблагоприятно
третиране на дискриминирания субект, както и че това третиране е извършено
съзнателно по някой от признаците очертани в чл. 4 ЗЗДискр., като следва да е
налице и пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и
причината за него, която при всички случаи следва да се изразява в признак по цитирания
чл. 4 от закона.
Действията на служителите
на ответника не са дискриминационни, а напротив - обезпечават законово
регламентираните права на ищеца Р.. Преместването на К.Р. *** е мотивирано от
поведението на същия по време на целия му престой в Затвора - Варна: от
настаняването си в Затвора - Варна лишеният от свобода периодично е влизал в
пререкания и конфликти с други лишени от свобода. Предвид създалата се
ескалация на напрежение Р. е преведен в затвора Плевен през 2004 г. През 2005
г. режимът му е заменен от специален на усилено строг, но положително
насочените му прояви са нетрайни, наказван е многократно. През 2007 г. отново е
преведен в затвора Варна, като от 2009 г. е поставен на „строг" режим. Със
заповед от 20.04.2018 г. режимът е заменен със следващия по-тежък в рамките на
определения от съда първоначален режим от „строг" на „специален". За
периода от 2007 г. до 2018 г. К.Р. поддържа негативна тенденция в поведението
си и в отношенията му със служителите на затворническата администрация,
изразяващи се в опити за непрестанно дискредитиране на служителите. Позитивните
промени в поведенческия план са нетрайни и епизодични.
Тенденцията на конфликтни
взаимоотношения с част от лишените от свобода в зоната с повишена сигурност се
запазва. В резултат на възникналото групово сбиване на 22.08.2017 г., в което
инициатор и участник е Р., обстановката в групата е станала напрегната.
Оформени са две групи лишени от свобода с враждебни отношения. В конфликта се
въвличат и други лишени от свобода, като има вероятност от възникване на нов
физически сблъсък. Отчитайки спецификата на лицата с доживотни присъди,
криминалния профил на настанените в групата, характеровите им особености,
сериозните опасения, свързани с индикирането на реална опасност, застрашаваща
живота и здравето, както на лишените от свобода, така и на служителите в
затвора, К.Р. е преместен за доизтърпяване на наложеното му наказание в Затвора
- Бургас. Това преместване не е проява на дискриминация от страна на ответника,
а е защита на сигурността, опазване на здравето, както на самия Р., така и на
останалите лишени от свобода в ЗПС.
Относно възникналата
саморазправа между лишени от свобода в Зоната с повишена сигурност в Затвора –
Варна от 22.08.2017г.: Сочи се, че
фактическата обстановка по случая е изяснена, като подробно е описана по
минути, прокурорската проверка е приключила с влязло в сила постановление. Описаната от Р. фактическа обстановка не
съответства на установената такава.
Претенциите на Р. във връзка със същата
възникнала ситуация са станали причина за образуване на адм. дело № 1309/2018
г. по описа на Административен съд - Варна, XXXIII състав, приключило с влязло
в сила Решение № 44/15.01.2019 г. и потвърдено от Тричленен състав на
Административен съд - Варна с Решение № 1022/23.07.2020 г.
В съдебно заседание ищецът лично поддържа
предявения иск и моли за уважаването му.
Ответната страна чрез
процесуалния си представител оспорва предявения иск и моли за отхвърлянето му.
Въз основа на събраните доказателства преценени в
тяхната съвкупност и в съответствие с ГПК, съдът намира следното за установено
от фактическа страна и правна страна:
По
делото е предявен иск с правно основание чл. 74 ал. 1 от ЗЗДискр. във вр. с чл.
49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД.
Съгласно
чл. 74 ал. 1 от ЗЗДискр., в
случаите по раздел I, всяко лице, претърпяло вреди от нарушение на права по
този или по други закони, уреждащи равенство в третирането, може да предяви иск
за обезщетение по общия ред срещу лицата и/или органите, причинили вредите.
Отговорността за вреди, вкл.
и по ЗЗДискр., доколкото дискриминацията се явява частен случай на непозволено
увреждане, се реализира по правилата на чл. 45 и сл. от ЗЗД. Същата може да
бъде предявена по реда на чл. 45 от ЗЗД, когато се реализира отговорността на
физическото лице - пряк причинител на вредата, или по реда на чл. 49 от ЗЗД,
когато се реализира отговорността на юридическото лице, носещо обективната
отговорност за действията на своите служители/работници.
В конкретния случай
отговорност се търси от работодателя на лицето, издало Заповед № Л-970/23.02.2018г.
на ВПД Гл. Директор на ГД" ИН" и Заповед № Л-3606/15.08.2018г. на
Главен Директор на Г. - ****". С тези две заповеди, /доколкото втората
изменя първата по отношение на мястото на затвора, в който се премества ищеца /от
гр. Белене на гр.Бургас/, същият твърди, че е осъществена дискриминация по три
от признаците, посочени в чл. 4 ал. 1 от ЗЗДискр. - етническа принадлежност, имуществено състояние и лично
положение.
В тежест на ищеца по делото
е да докаже всички предпоставки за уважаване на иска, но на първо място следва
да докаже, че чрез посочените заповеди се осъществява неравноправно третиране
на ищеца.
В Решение № 263/29.11.2019г. по гр.д. № 1177 / 2019г., ВКС, IV ГО са
дадени указания, какво означава по смисъла на ЗЗДискр., едно лице да бъде неравноправно
третирано. Сочи се, „че страната е поставена в по-неблагоприятно положение, но не в сравнение с друго лице или лица
(арг. от чл.4, ал.2 и 3 ЗЗДискр.), а спрямо всички
останали. Дали едно лице е поставено в по-неблагоприятно положение от
другите, само по себе си, не може да се смята за дискриминация, тъй като
смисълът на защитата от дискриминация е различното третиране да е съпоставимо с
друго лице или група лица в сходно положение. В същия смисъл е практиката на
ЕСПЧ -напр. решение от 13.11.2007 г. по жалба № 57325/00 на D.H. срещу Чешката
република и решение от 09.06.2009 г по жалба № 33401/02 на Opuz срещу Турция.“ /Решение
№ 263/29.11.2019г. по гр.д. № 1177 / 2019г., ВКС, IV ГО/
По иска с правно основание чл.71,
ал.1, т.1 ЗЗДискр. пряка дискриминация е налице в случаите, в които едно лице е
третирано по-неблагоприятно, отколкото се
третира, било е третирано или би третирано друго лице при сравними сходни
обстоятелства, въз основа на признак /чл.4, ал.2 ЗЗДискр./, посочен в чл.4,
ал.1 от същия или друг закон, или международен договор, по който Република
България е страна /Решение № 3/22.07.2013г.
по гр.д. № 534/2012г., ВКС, IV ГО/.
Макар по делото да не са
представени Заповедите, за които се твърди, че представляват акт за
дискриминация, от непротиворечивите твърдения на страните се установява, че със
същите ищецът е преместен от Затвора в гр. Варна в Затвора в гр. Бургас. Няма
спор и че заповедите са потвърдени от
административен съд и са влезли в сила, както и че са изпълнени, т.е. че К.С.Р.
е преместен фактически в Затвора в гр. Бургас.
Липсата на приложени по делото
заповеди, поставя съда в невъзможност да изследва мотивите за преместването на К.С.Р..
Твърденията на ответника са, че мотивите за преместването са цялостното
поведение на осъдения и многобройните му провинения и свързаните с тях многобройни
наказания. Представено е по делото писмо от ГДИН до ОСИН Варна, в което се
сочи, че за цялостния период в местата за лишаване от свобода ищецът е наказван
41 /четиридесет и един пъти/, като в 17 /седемнадесет/ от тях наказанието е
било наложено поради междуличностно поведение – саморазправа, побой, пререкания
с други л.св., заплаха за физическа саморазправа и заплахи спрямо служители от
надзорно охранителния състав.
С оглед разпределението на
доказателствата тежест в процеса, в тежест на К.С.Р. е да установи, че той е третиран
по-неблагоприятно, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано
друго лице при сравними сходни обстоятелства /Решение № 3/22.07.2013г. по гр.д. № 534/2012г., ВКС, IV ГО/.
В конкретния случай това
означава, че следва да бъдат установени по делото въз основа на ангажираните от
ищеца доказателства, точните мотиви за преместването му в Затвора гр. Бургас,
както и да бъдат изследвани „други сходни случаи“ – когато е била наложена спрямо
други лица тази конкретна мярка: преместване в друго място за лишаване от
свобода. Следва да бъде извършено
сравнение между тези лица и ищеца на база осъждане, личностна оценка, провинения,
наказания и пр. Едва след тяхното сравнение може да се направи оценка дали случаите
са сходни и дали спрямо ищеца има неравноправно третиране. Едва след
установяване на евентуално неравноправно третиране, може да се пристъпи към
доказване на мотивите за неравноправното третиране – дали те са свързани с етническата
принадлежност, имущественото състояние или личното положение на ищеца или не са.
В конкретния случай липсва
проведено доказване на неравноправно третиране, поради което искът се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
За пълнота съдът следа да изложи
мотиви и по отношение на твърдения от ищеца повод за преместването, а именно
масовото сбиване от 22.08.2017г., в което същият е участвал.
Двете процесни заповеди са
издадени на 23.02.2018г. и 15.08.2018г., докато сбиването е станало на 22.08.2017г. или шест месеца преди
предприемането на мярката преместване на ищеца в друго пенитенциарно заведение.
Не са представени процесните заповеди, поради което не е налице доказване, че
същите са мотивирани от сбиването от 22.08.2017г. Отделно от това за посоченото
от ищеца сбиране на всички лица, участвали в него, са наложени наказания – 1. на
К.С.Р. със Заповед № 418/23.10.2017г. е наложено дисциплинарно наказание:
Забрана за участие в колективни мероприятия за срок от 3 /три/ месеца, 2. на Г.Ц. Цветанов със Заповед № 417/23.10.2017г. е наложено дисциплинарно
наказание: Забрана за участие в колективни мероприятия за срок от 2 /два/
месеца, 3. на П. А.А. със Заповед № 414/19.10.2017г. е
наложено дисциплинарно наказание: Забрана за участие в колективни мероприятия
за срок от 3 /три/ месеца, 4. на М.Л.Ж. със Заповед № 413/19.10.2017г.
е наложено дисциплинарно наказание: Забрана за участие в колективни мероприятия
за срок от 2 /два/ месеца.
Тези факти сочат, че за участието
на четиримата лишени от свобода в сбиването на 22.08.2017г., всеки е получил
дължимото му наказание още през месец октомври 2017г. Макар и да не е предмет
на изследване по това дело, следва да се отбележи и факта, че наказанията им са
еднакви по вид, а продължителността им е сходна /двама са наказани по два месец
и двама - по три месеца/. Въпреки субективното убеждение на ищеца, че
преместването му в Затвора в гр. Бургас е в резултат на сбиването от 22.08.2017г.,
от доказателствата по делото не се установява този факт. Следва да се приеме,
че преместването е продиктувано от цялостното поведение на ищеца, а данни за
сходни случаи не са събрани.
По делото не са поискани и не се
присъждат разноски.
Мотивиран от гореизложените съображения,
съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете
на К.С.Р., ЕГН: **********,***, З. - ****срещу Г. - ****" с aдрес: гр.
*************с правно основание чл. 74 ал. 1 от ЗЗДискриминацията във вр. с чл.
49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД, да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата
от сумата от 2500 лв., съставляваща
обезщетение за нанесени неимуществени вреди, изразяващи се в причинени
негативни емоции и страдания, изразяващи се в затрудняване на срещи с близки,
приятели, адвокати, чувство на незащитеност, малоценност, безнадеждност,
пренебрежение, накърнено човешко достойнство и породените следствие на това
безсъние и липса на доверие в институциите, причинени от проявеното от
длъжностни лица при ответника през периода 22.08.2017г. до 07.05.2019г. /дата
на превеждане в затвора-Бургас/ неравностойно третиране спрямо други лишени от
свобода - М.Ж., П. А. и Г.Ц., изразяващо се в предприемане на мерки по
преместване в друго пенитенциарно заведение и промяна на режима на изтърпяване
на наказанието във връзка с групово сбиване на 22.08.2017г., като
дискриминацията е осъществена с оглед лично положение, имуществено състояние и
етнически произход на ищеца, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
завеждане на исковата молба – 09.07.2020г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 74
ал. 1 от ЗЗДискр. във вр. с чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Варненски окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните
решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
На страните да се връчат преписи от
решението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: