РЕШЕНИЕ
№ 415
гр. Велико Търново, 01.11.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание
на първи октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
Административен
съдия:
Евтим Банев
при
участието на секретаря М.Н., изслуша докладвано от съдия Банев Адм. д. № 406 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/,
във вр. с чл. 25, ал. 5 от Закона за хората с увреждания /ЗХУ/.
Образувано е по жалба, подадена от подадена от К.В.В. с ЕГН **********, адрес ***, срещу Заповед № ЗХУ-ИО/Д-ВТ-ГО/374/ФП от 03.06.2019 г. на директора на ДСП – гр. Горна Оряховица, потвърдена с Решение № 04-РД06-0053/ 28.06.2019 г. на директора на РДСП – гр. Велико Търново. С оспорената заповед, на К.В. е отпусната месечна финансова подкрепа по чл. 70, ал. 2 от ЗХУ в размер на 52,20 лв., за период от 01.05.2019 г. до 31.05.2024 година. В жалбата не се правят конкретни оплаквания за незаконосъобразност на административния акт. Сочи се, че В. е получила писмо от НОИ – гр. В. Търново, че от 01.01.2019 г. ще има промяна в социалната пенсия за инвалидност, като сумата няма да бъде намалена. Същевременно при получавана преди това сума от 64,83 лв., последната получена от нея е била 52,20 лева. Жалбоподателката моли за отговор защо получената сума е с 12,63 лв. по-малко. Цитираните оплаквания съдът квалифицира като такива за противоречие на оспорения административен акт с материалноправните разпоредби на закона – отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. В съдебно заседание жалбоподателката се явява лично, поддържа оплакванията си и моли жалбата да бъде уважена.
Ответникът – директорът на Дирекция
„Социално подпомагане” – Горна Оряховица, чрез пълномощника си ***Д., оспорва
жалбата като неоснователна по съображения, изложени в хода на устните
състезания. Счита, че оспорваната заповед е процесуално законосъбразна и не
разкрива противоречие с материалноправните разпоредби на закона. Моли съда да
отхвърли жалбата.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, вкл. тези съдържащи се в административната преписка и
представените от директора на ТП на НОИ – гр. Велико Търново, съдът намира за
установено следното:
Видно от представеното след изискване от
съда Разпореждане № 04190041339/ 01.01.2019 г. на ръководителя на пенсионното
осигуряване при ТП на НОИ – гр. В. Търново, до 31.12.2018 г. К.В. е получавала
лична социална пенсия за инвалидност с начална дата 10.09.2013 г. и пожизнен
срок, изплащана на основание § 22т от ПЗР на КСО, във връзка със заличеното
изречение второ от чл. 101, ал. 3а от КСО. С посоченото разпореждане на
ръководителя на ПО при ТП на НОИ – В. Търново, на основание чл. 96, ал. 1, т. 4
от КСО, вр. с § 7, ал. 1 от ПЗР на ЗХУ, личната социална пенсия за инвалидност
на К.В., е прекратена от 01.01.2019 година. В разпореждането като информация е
посочено, че лицата със социални пенсии за инвалидност, прекратени от
01.01.2019 г. имат право на месечна финансова подкрепа, отпусната по реда на
ЗХУ и изплащана от Агенцията за социално подпомагане, като размерът на
финансовата подкрепа не трябва да бъде по-нисък от този на прекратената пенсия.
Съгласно отразеното в потвърдителното
решение на директора на РДСП – В. Търново и в становището на ответника във
връзка с административното обжалване /л. 28 - л. 31/, до 31.12.2018 г., същата
е получавала месечни добавки за социална интеграция по чл. 25, чл. 29 и чл. 30
от Правлника за прилагане на Закона за интеглация на хората с увреждания /отм./
- за транспортни услуги, за диетично хранене и лекарствени продукти и за
достъпна информация, в размер общо на 33,75 лева. Също според отразеното в
посочените решение и становище, от 01.01.2019 г., на основание с § 7, ал. 1 от
ПЗР на ЗХУ на В. е отпусната финансова подкрепа по чл. 70, т. 2 от ЗХУ,
изчислена в размер на 52,20 лева. В изпълнение на посочената преходна
разпоредба на ЗХУ, за периода от 01.01.2019 г. до 30.04.2019 г. лицето е
получавало сума, равна на сбора от месечните добавки по ППЗИХУ /отм./ - 33,75
лв. и част от социалната си пенсия за инвалидност /чл. 101, ал. 3а, изр. второ
от КСО в редакцията преди изменението обнародвано в ДВ, бр. 107 от 2014 г., вр.
с § 22т от ПЗР на КСО/, в размер на 31,08 лв. или общо 64,83 лева. Описаните
обстоятелства не се спорят между страните. Също така не е спорно и от
представената административна преписка се установява, че К.В. е подала
Заявление-декларация вх. № ЗХУ-ИО/Д-ВТ-ГО/374 от 23.05.2019 г. на ДСП - Горна
Оряховица, с което е поискала изготвяне на индивидуална оценка на
потребностите. Към заявлението същата е приложила формуляр за самооценка, в
който е посочила, че индивидуалната оценка на потребностите е необходима във
връзка с отпускане на месечна финансова подкрепа и Експертно решение на ТЕЛК №
0827 от заседание № 038 от 24.02.2014 година. Съгласно експертното решение, К.В.
е с увреждане, обуславящо 76,5% трайно намалена работоспособност с пожизнен
срок и дата на инвалидизиране 18.03.2013 г. /л. 23 от делото/. В
административната преписка се също
декларация от заявителката за съгласие за обработка на лични данни, лист за
извършен предварителен контрол за законосъобразност от служител в ДСП – Г.
Оряховица и индивидуална оценка на потребностите на В. от дата 29.05.2019 г.,
със заключение за необходимост от предоставяне на финансова подкрепа по чл. 70,
т. 2 от ЗХУ. Административното производство по заявлението е приключило с
издаването на Заповед № ЗХУ-ИО/Д-ВТ-ГО/374/ФП от 03.06.2019 г. на директора на
ДСП – гр. Г. Оряховица, на К.В. е отпусната финансова подкрепа по чл. 70, т. 2
от ЗХУ, в размер на 52,20 лв., считано от 01.05.2019 година. Заповедта е
връчена на адресата й на дата 11.06.2019 г., обжалвана е по административен ред
и е потвърдена от директора на РДСП – гр. В. Търново с Решение № 04-РД06-0053/
28.06.2019 година. В представената
административна преписка не се съдържат доказателства за датата, на която решението
на директора на РДСП – гр. Велико Търново е доведено до знанието на В.. Жалбата
пред Административен съд – Велико Търново е подадена по пощата, на 08.07.2019
г., съгласно клеймото на съдържащия се в делото плик. В съдебната фаза на производството не са представени доказателства, вън
от документите, съдържащи се в административната преписка по издаването и
административното оспорване на процесната заповед.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация, чийто интереси са засегнати от оспорения акт. Посочи се, че липсват данни за датата, на която Решение № 04-РД06-0053/ 28.06.2019 г. на директора на РДСП – гр. Велико Търново е съобщено на К.В., но предвид датата на издаване на решението и тази на подаване на жалбата, оспорването при всяко положение е извършено преди изтичането на срока по чл. 149, ал. 3, вр. с ал. 1 от АПК. След отстраняване на нередовностите й, жалбата отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, приложими по силата на чл. 65, ал. 5 от ППЗХУ и с оглед посочените обстоятелства, е процесуално допустима за разглеждане й по същество.
При извършена служебна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт съгласно чл. 168 от АПК,
вр. с чл. 65, ал. 5 от ППЗХУ съдът намира, че същият е издаден от компетентен
административен орган, а именно директорът на дирекция „Социално подпомагане” и
в рамките на вменените му правомощия по чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗХУ и чл. 65,
ал. 1 и чл. 66, ал. 1 от ППЗХУ, вр. с чл. 81 от ЗХУ.
Процесната заповед е изготвена в установената от закона
писмена форма и съдържа, макар и лаконично, изложение на правните и
фактическите основания за издаването й. Като правно основание за издаване на
заповедта са посочени разпоредбите от ЗХУ и ППЗХУ, които определят правомощията
на административния орган да издаде заповед за отпускане или отказ на финансова
подкрепа, въз основа на заключенията в индивидуалната оценка на потребностите.
Като фактическо обстоятелство, дало основание за издаването на акта е посочена
изготвената индивидуална оценка на потребностите от 29.05.2019 г., във връзка
със заявеното искане за отпускане та финансова подкрепа. Самата индивидуална
оценка на която е извършено позоваване, също съдържа мотиви относно
основателността на заявлението, възприети от административния орган. Не се установява в процедурата по издаването на
процесната заповед да е допуснато съществено нарушение на административно
производствените правила. Доколкото административната процедура е инициирана от
К.В., по отношение на нея е неприложимо изискването на чл. 26, ал. 1 от АПК,
административният акт е издаден след изясняване на относимите факти и
обстоятелства, в съответствие с изискването на чл. 35 от АПКи в срока,
определен в чл. 65, ал. 1 от ППЗХУ.
Настоящият състав намира, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалноправните разпоредби на закона. Съгласно чл. 69 от ЗХУ финансовата подкрепа за хората с увреждания се състои от два компонента - месечна финансова подкрепа съобразно степента на увреждането и целеви помощи съобразно вида на увреждането. С разпоредбите на чл. 70 от ЗХУ е определен кръгът от лица с трайни увреждания над 18-годишна възраст, които имат право на месечна финансова подкрепа по чл. 69, т. 1 от ЗХУ. С Експертно решение № 0827/ 24.02.2014 г. на ТЕЛК, на жалбоподателката са определени 76,5% ТНР и с оглед така определената степен на увреждане, тя попада сред кръга от лица по чл. 70, т. 2 от ЗХУ, имащи право на месечна финансова подкрепа в размер на 15% от линията на бедност. За 2019 г. линията на бедност за страната е определена с ПМС № 170/ 17.08.2018 г., /обн. ДВ, бр. 70 от 24.08.2018 г., в сила от 01.01.2019 г./, в размер на 348,00 лева. С обжалваната заповед на К.В. е отпусната месечна финансова подкрепа в размер на 52,20 лв., съответстващ на посочения в чл. 70, т. 2 от ЗХУ, като съобразно изложеното по-горе, същият се явява правилно определен от административния орган. Правилно е определен и началният момент на отпускане на финансовата подкрепа, доколкото с чл. 66, ал. 3 от Правилника за прилагане на ЗХУ е предвидено, че същата се отпуска от първо число на месеца, в който е изготвена индивидуалната оценка на потребностите, в случая месец май 2019 година.
Неоснователни са и
оплакванията относно прекратяване изплащането на сумата 64,83 лв. - сбора от
месечните добавки по ППЗИХУ, отм. и 25% от личната социална пенсия за
инвалидност до 31.12.2019 година. Съгласно изричните разпоредби на § 7, ал. 1 и
ал. 2 от ПЗР на ЗХУ, считано от 01.01.2019 г., първият вид от посочените
плащания се преобразуват служебно от Агенцията за социално подпомагане в
месечна финансова подкрепа, а вторият се прекратява от Националния осигурителен
институт, също служебно, като вместо него се изплаща сума в размера на
месечната финансова подкрепа по чл. 70 от ЗХУ, като и в двата случая не се
изготвя индивидуална оценка на потребностите. Безспорно е и че с § 7, ал. 3 от
ПЗР на ЗХУ е предвидена засилена социална защита на лицата, които са получавали
този вид плащания по стария ред, като е въведено правилото, че ако определената
месечна финансова подкрепа по ал. 1 и 2 е в по-малък размер от изплащаната до
влизането в сила на закона, се отпуска по-благоприятната за лицето. Макар по
делото да не са представени доказателства за отпускането и изплащането й, между
страните не съществува спор, че в периода 01.01.2019 г. – 30.04.2019 г.,
жалбоподателката е получавала финансова подкрепа в по-благоприятния за нея
размер. Впоследствие обаче, В. е заявила желание за извършване на нова
индивидуална оценка на потребностите й по реда на чл. 26, ал. 5, т. 2 от ЗХУ,
вероятно поради изтичането на срока по чл. 26, ал. 4 от ЗХУ по отношение на ЕР
на ТЕЛК № 0827/ 24.02.2014 година. Съгласно изричната разпоредба на чл. 66, ал.
5, т. 1 от Правилника за прилагане на ЗХУ, извършването на нова индивидуална
оценка на потребностите, представлява самостоятелно основание за прекратяване
на получаваната до този момент месечна финансова подкрепа. Последно посочената
норма от Правилника за прилагане на Закона за хората с увреждания /приет с ПМС
№ 65 от 29.03.2019 г., обн. ДВ, бр. 27 от 02.04.2019 г., в сила от 01.04.2019
г./ е приета по силата на законовата делегация извършена с чл. 81 от ЗХУ и е
действащо право към момента на подаване заявлението на В. /23.05.2019 г./, към
момента на извършването на новата индивидуална оценка на потребностите и към
датата на оспорената заповед. Упражнявайки правото си по чл. 20, ал. 1, вр. с
чл. 21, ал. 2, т. 1 от ЗХУ, жалбоподателката е инициирала производство, което
представлява нормативно установено основание за прекратяване на получаваните до
30.04.2019 г., плащания по § 7, ал. 3 от ПЗР на ЗХУ. Поради това съдът намира,
че оспорваното от жалбоподателката прекратяване на изплащаната до посочената
дата сума в месечен размер 64,83 лв., е извършено при правилно приложение на
материалния закон.
Независимо от изхода на спора, съдът не дължи произнасяне по присъждане на сторените от страните разноски, доколкото такива не са претендирани.
Водим от горното
и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля жалбата на К.В.В.
с ЕГН **********, адрес ***, срещу Заповед № ЗХУ-ИО/Д-ВТ-ГО/374/ФП от
03.06.2019 г. на директора на ДСП – гр. Горна Оряховица, потвърдена с Решение №
04-РД06-0053/ 28.06.2019 г. на директора на РДСП – гр. Велико Търново.
Решението подлежи
на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Решението да се
съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Административен съдия: