Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 145
гр. В.Търново, 24.06.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд В.Търново – пети
състав, в съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: Мария Данаилова
при участието на секретаря
С. М.и в присъствието на прокурор от Великотърновска окръжна прокуратура Светла
И.а, разгледа докладваното от съдия Данаилова Административно дело № 128 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) и чл.
1, ал. 1 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано
е по предявена искова молба от В.М.В. ***,
чрез *** И.Т.М. от ВТАК, срещу ОД на МВР Габрово с цена на иска 1000лв. и
правно основание чл. 203 и сл. от АПК, вр. с чл. 1, ал. 1 и чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ, представляващи обезщетение за неимуществени от незаконното му задържане
изразяващи се преживени безпокойство, повишена тревожност, стрес и неудобство.
Още при самото задържане, видно от медицинска документация, получил сърдечен
пристъп и чувствително повишаване на кръвното налягане, което е породило
необходимост от довеждане на спешен медицински екип. От около месец след
задържането му на 19.06.2018г. почти не излизал от дома си. Страхът и
притеснението от последващо произволно задържане възпрепятствало ищеца да
работи и да се чувства пълноценно, което е по своему силно негативно за
семейството му. Неблагоприятните последици имали проявление седмици наред и се
изразявали в несигурност, страх и безпокойство за бъдещето. Наред с това, с
оглед преживения стрес при поява на спомени, следствие на виждане на полицейски
служители или изпадане в сходни ситуации, във В. за дълъг период от време се
възбуждали отрицателни емоции и дискомфорт. Обстоятелството, че задържането не
е последвано от разпит или други процесуални действия, въпреки присъствието на
разследващ полицай, който е заявил на задържаните, че ще бъдат разпитани,
допълнително е внушило на задържания, че действията на полицейските органи имат
за цел неговото сплашване във връзка с бизнеса му. Два часа след връчване на
отменената заповед за задържане, В. е освободен, без да бъде проведен разпит с
него и каквито и да било обяснения от отговорните за това. Позовава се на
влязло в сила Решение № 175/23.10.2018г. по АХД № 199/2018г. по описа на
Административен съд Габрово, с което е отменена Заповед за задържане на лице с
рег. № 258зз-74 от 19.06.2018г. на мл. автоконтрольор при РУ гр. Дряново, при
ОД на МВР - Габрово. Претендира се и законната лихва върху сумата на евентуално
присъденото обезщетение от датата на влизане в сила на решението по адм. дело №
199/2018г. на Габровския административен съд до окончателното й изплащане.
В
съдебно заседание ищецът се представлява от *** М., който поддържа исковата
молба на сочените в нея основания. Счита, че са налице отменен по съответния
ред незаконосъобразен административен акт и неимуществени вреди, които са в
пряка причинна връзка. По съществото на спора, пледира за уважаването на иска и
присъждане на разноските по делото в размер на 310лв.
Ответникът
– ОД на МВР – Габрово, чрез ***И.С., в представен писмен отговор вх. № 1082/13.03.2020г.
на исковата молба, оспорва иска, като счита същия за неоснователен и недоказан
по размер. По същество пледира за отхвърлянето му, тъй като по отношение
наличието на неимуществени вреди не са ангажирани доказателства. Твърди се
неоснователност на иска и липса на причинно-следствената връзка между
отмененото като незаконосъобразно задържане и причинените вреди. Алтернативно
да се присъди обезщетение в справедлив размер, какъвто не е търсения.
Прокурорът
от Окръжна прокуратура В.Търново дава становище за частична основателност на
иска. Намира, че доколкото в случая е налице отменена
заповед за задържане са налице неблагоприятни последици върху личността на
ищеца, които обаче не са по-големи от обичайните в тези случаи, тъй като
никакви доказателства в тази насока не са ангажирани. Не са подкрепени с
доказателства твърденията за влошено здравословно състояние по време на
задържането нито са налице такива за влошено емоционалното състояние за
известен период след това, поради това намира исковата претенция за доказана по
основание и силно завишена по размер. Моли за решение в този смисъл.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на
страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:
Предявеният
иск е процесуално допустим, тъй като са налице обуславящите го положителни
процесуални предпоставки. Претенцията на ищеца е за присъждането на обезщетение
за неимуществени вреди, причинени му вследствие извършване незаконно задържане
от полицейски служител. Съгласно чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на
административна дейност. След като има твърдения за причинена вреда на ищеца за
която се твърди, че е в причинна връзка с незаконосъобразното полицейско
задържане, е налице спор по чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ за вреди от административна дейност, който е подсъден на
административните съдилища. Съгласно разпоредбата на чл.
203, ал.1 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за
обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на административни органи и длъжностни лица.
Съгласно
чл.
204, ал.1 от АПК иск може да се предяви след отмяната на административния
акт по съответния ред. Заповедта за полицейско задържане е отменена с Решение № 175/23.10.2018г. по АХД № 199/2018г. на
Административен съд Габрово, поради което е налице първата предпоставка
за завеждане на иск по чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ и в този смисъл исковата претенция е процесуално
допустима.
Разгледано
по същество исковата претенция е частично основателна, по следните съображения:
Установява
се от докладната записка на ОР в сектор „ПИП“ при ОД на МВР Габрово по
приложеното дело № 199/2018г. на Административен съд Габрово, че началото на
юни 2018г. е получен сигнал за престъпление по чл. 235, ал. 1 от НК - извършена
незаконна сеч в землището на с. Гостилица, общ. Дряново. Съпричастни към това
твърдяно престъпление са С.А.И., Д.Д.М., М.В.М. и С.С.С., работещи във фирма
„Нове лес“ ЕООД, с. Водолей, с управител В.В., живущ в селото. Получени били
допълнителни данни, че посочените лица са във вероятно зависимост от
работодателя си и съществува обосновано предположение, че същия може да
въздейства на И., М.и С.по отношение на дадените от тях свидетелски показания
по досъдебното производство, поради което на посочените лица съставени заповеди
по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.
На
ищеца В.М.В. *** е била издадена заповед №
258зз-74/19.06.2018 г. за задържане по реда на чл.
72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, във връзка с чл. 235, ал. 1 от НК от мл.
автоконтрольор при РУ Дряново, ОД на МВР гр. Габрово. Началният част в
заповедта за задържане е 12.00ч., а освобождаването – 13.50ч. на 19.06.2018г.,
т. е. лицето е било задържано за 01.50ч.
Заповедта
била обжалвана по съдебен ред и е образувано адм. дело № 199/2018 г. на
Административен съд Габрово, по което съдът постановил Решение № 157/23.10.2018
г. за отмяна на издадената заповед за полицейско задържане като
незаконосъобразна. Решаващият съд е приел, че заповедта е постановена при липса
на мотиви и не съдържа фактическо основание за издаването й. Това съдебно
решение не е било обжалвано пред касационната инстанция, поради което е влязло
в сила на 12.11.2018 г.
Не
е спорно по делото, че ищецът В.е собственик на фирмата „НОВЕЛЕС” ЕООД. На
09.06.2018г. е започнато ДП № ЗМ-95/2018г. за това, че в местността „Чата“,
находящо се в землището на с. Гостилица, община Дряново, без редовно
позволително са отсечени 101 броя дървета от дървесни видове „цер“ и „благун“.
С писма от 11.06.2018г. РП Дряново е била уведомена, че за срок от 24 часа са
били задържани лицата С.В.М., Д.Д.М., М.В.М., С.А. М., С.С.С. и И. Р.В..
Горните констатации по
същество не се оспорват от ответника, с изключение състоянието в което ищецът е
изпаднал след задържането си и влиянието му върху личността му. За тяхното
установяване съдът изхожда от представените по делото писмени доказателства. Свидетелски
показания не бяха изслушвани, тъй като процесуалният представител на ищеца
поиска заличаване на поисканите свидетели и заяви, че няма да сочи други
свидетели.
При тези фактически данни
следва да се приеме, че от 12,00 часа до 13,50 часа на 19.06.2018г., ищецът е
бил задържан, за което е била издадена № 258зз-74 от 19.06.2018г. на младши
автоконтрольор при РУ Дряново, ОД на МВР - Габрово по реда и на основание чл.
72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, която впоследствие била отменена от съда като
незаконосъобразна, което доказва по основание, но не и по размер претендираните
неимуществени вреди, претърпени за периода на задържането, като в тази връзка
съдът съобрази следното:
Самият факт на задържане и
фактическото лишаване на лицето от правото на свободно придвижване, предполага
настъпването на емоционален стрес, провокиран както от незнанието за причината
за задържане, така и от поставянето му в изолирана среда, поради което претендираните
неимуществени вреди подлежат на обезщетяване. Създадените за времето на
задържане дискомфорт и неудобства произтичат вследствие на изпълнението на
незаконосъобразна принудителна административна мярка, каквато по своята същност
е заповедта за задържане. Вредите се изразяват освен в ограничение на свободата
на движение на ищеца за близо два часа в неудобство, притеснение, както и
злепоставяне на доброто му име като гражданин.
Безспорно е налице
причинно-следствена връзка между изложените до тук неимуществени вреди и
отменената като незаконосъобразна заповед за задържане, тъй като именно в
резултат на нейното изпълнение задържаното лице претърпява тези вреди. По
делото не се събраха годни доказателства за репутацията и авторитета, с които В.В.
се е ползвал сред съселяните си, за да се прецени промяна на същия след
задържането му. Недоказано остана и твърдението, че след задържането В. е
продължил да преживява това емоционално състояние и същото не е отшумяло.
Отражението на незаконосъобразната ПАМ върху състоянието на ищеца следва да
отчита времето на задържането му. Недоказано остана и твърдението, че ищецът се
е чувствал безнадеждно и с безпокойство за бъдещето. Видно от попълнената от В.
декларация, неразделна част от заповедта за задържане, са му разяснени всички
негови права, посочени в чл. 74 от ЗМВР. Същият е декларирал, че желае
адвокатска защита за негова сметка и е уведомен *** Й.Ц.и И.М. от ВТАК.
Не бе доказано и твърдението за подронване на
авторитета му сред съселяните, като не бяха изслушани допуснатите свидетелски
показания, а по искане на ищеца същите бяха заличени. Няма данни влиянието на
задържането върху ищеца да е било до степен, която обективно да е довела до трайна
промяна на физическото и психическото му състояние, като той да се нуждае от
лечение.
Относно размера на обезщетението, предвид
обстоятелството, че ЗОДОВ не уточнява как се определя размерът на
неимуществените вреди и с оглед § 1 от ЗР на ЗОДОВ, следва да се приложи
принципът на справедливостта по аргумент от чл. 52 от ЗЗД и да се определи
адекватно парично обезщетение за преживяното, в какъвто смисъл е и константната
практика на ВАС. Понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценка на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства,
имащи значение за правилното определяне на размера на обезщетението. В
разглеждания случай при определяне размера на обезщетението съдът съобразява
относително малката продължителност на периода на самото задържане –
приблизително 2 часа, липсата на данни за ограничаване на гарантираните от
закона права при налагането на този вид ПАМ или на други действия, обуславящи
засилен интензитет на негативни изживявания у задържаното лице. От значение е
също и относително краткия период в които се е развило производството от
момента на издаването на заповедта до влизането в сила на отменителното съдебно
решение – по-малко от 5 месеца. Вземайки предвид изложеното и останалите
относими обстоятелства - обичайното безпокойство и притеснение, характерни за
такива случаи и конкретно установеното състояние на В. по повод
незаконосъобразно наложената мярка, настоящият състав счита, че за обезщетяване
на понесените неимуществени вреди вследствие на отменената заповед на младши
автоконтрольор при РУ на МВР - гр. Дряново, които пряко рефлектират върху
емоционалното състояние на ищеца, сума от 120,00 лв., е справедлива и адекватна
на характера, интензитета и продължителността на причинения дискомфорт. Преценката
включва и обстоятелството, че към момента на задържането е извикана бърза
помощ, поради завишено кръвно налягане констатирано от медиците. Съобразен е и размера
на присъденото обезщетение по водените от другите задържани лица производства
по ЗОДОВ, които за аналогичен времеви период на задържане варират от 100 до
180лв.
Претенцията за неимуществени вреди над
определената по-горе от съда сума до 1 000,00 лв., съдът счита за
недоказана.
При неизпълнение на парично задължение се
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Задължението
за лихви е акцесорно и е във функционална зависимост с главното задължение. С
оглед формирания извод за частична основателност на претенцията за обезщетение,
съдът приема, че е основателно и искането за присъждане на законна лихва.
Съгласно разпоредбата на чл.
84, ал. 3 от ЗЗД, при задължение, произтичащо от непозволено увреждане,
длъжникът се смята в забава и без покана. Според разясненията, дадени с т. 4 на
Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, вземането за обезщетение
на вреди от незаконни административни актове може да се иска след отмяната им с
решение на съда или е изискуемо от момента на влизане в сила на решението, с
което незаконният административен акт е отменен. В конкретния случай съдебното
решение, с което заповедта е отменена, е влязло в сила на 12.11.2018 г. От тази
дата се дължи и лихвата за забава и тя следва да бъде присъдена на ищеца върху
сумата от 120лв.
Съгласно разпоредбата на чл.
10, ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда
ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца
внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и
възнаграждението за един адвокат, съразмерно уважената част от иска. Съобразно
този изход на процеса, при материален интерес на иска в размер на 1000 лв.,
уважена част в размер на 120 лв., направени от ищеца разноски в процеса за
адвокатско възнаграждение възлизат на 300 лв., в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 36.00 лв., които с 10,00 лв. за платената
държавна такса обосновават краен размер от 46.00лв. на следващите му се
разноски.
Нормите на чл.
10, ал.2 и ал.3
от ЗОДОВ са специални и дерогират общото правило на чл.
78, ал. 3 от ГПК, съгласно което ответникът също има право да иска
заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от
иска. Ето защо, въпреки частичната основателност на исковата претенция, юрисконсултско
възнаграждение не се дължи.
Мотивиран от това
Административен съд В.Търново, пети състав, на основание чл. 203 от АПК
във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи – Габрово, гр. Габрово, ул. „Орловска“ №50 да заплати на В.М.В.,
ЕГН: ********** ***, сумата
от 120,00 лв. (сто и двадесет лева), представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени му вследствие извършено незаконно задържане със
заповед рег. № 258зз-74 от 19.06.2018г. на мл. автоконтрольор при РУ гр.
Дряново, при ОД на МВР - Габрово,
отменена с Решение № 175/23.10.2018г. по АХД № 199/2018г. по описа на
Административен съд Габрово,
ведно със законната лихва върху сумата считано от 12.11.2018 г. до
окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част, относно
присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер над 120
лв. до претендирания размер от 1000,00 лв., както и искането за присъждане на
лихва върху тази сума до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи – Габрово, гр. Габрово, ул. „Орловска“ №50 да заплати на В.М.В.,
ЕГН: ********** ***,
сумата от 46,00 лв. (четиридесет и шест), представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: