ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№439
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
гражданско отделение, в закрито заседание на 20.07.2018г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА
ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
ПЕНКА ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от съдия
ДОНЧЕВА в.ч.гр.д. № 365/2018 по описа на Апелативен съд гр. Варна, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Подадена е частна жалба от КПКОНПИ
гр.София, чрез процесуалните представители А.Б.В. – държавен инспектор в
ТД-Варна и Д. Д. Г- – старши инспектор в ТД Варна срещу определение №
723/21.03.2018 год по гр.д. № 2279/2017 год на Окръжен съд Варна, г.о., с което
производството по делото е прекратено на осн. чл. 130 от ГПК. По съображения за
незаконосъобразност на определението, частният жалбоподател моли за неговата
отмяна и връщане на делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените
действия. В частната жалба се акцентира върху анализ на разпоредбите в ЗОПДНПИ
(отм), касаещи срока за приключване на проверката и характера на този срок,
който според частния жалбоподател е
инструктивен, а не преклузивен.
Отговор на частната жалба не е
постъпил.
Съставът на Апелативен съд Варна
намира, че частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е
НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:
Към настоящия казус приложими са
разпоредбите на ЗОПДНПИ (отм), на основание § 5, ал.1 от ЗПКПНПИ.
Съгласно чл. 21 от ЗОПДНПИ
производство по този закон се образува, когато след проверка може да се направи
обосновано предположение, че дадено имущество е незаконно придобито. Самата
проверка като етап от производството по отнемане започва с акт на директора на
съответната териториална дирекция на комисията въз основа на уведомление от
органите по чл. 24 и 25 от закона и при наличие на визираните в чл. 22 и чл. 23
хипотези. Разпоредбата на чл. 27 ал.1 от ЗОПДНПИ (отм) предвижда, че проверката
по чл. 21 продължава до една година и може да бъде продължена еднократно с още
6 месеца по решение на комисията. Поставяйки краен момент на срока, тази
разпоредба не съдържа указание за началния момент, от който той започва да
тече. Съпоставителното тълкуване с нормата на чл. 22 ал.1 от закона посочва, че
проверката започва с акта на директора на съответната териториална дирекция на
комисията. Уведомленията от съответните органи по чл. 24 и чл. 25 служат като
повод за издаване на акта, слагащ начало на проверката, но тези органи не са
участници в самото производство. Тяхната функция не е сезираща (ако се търси
аналогия с чл. 125 от ГПК), а уведомителна и затова подаването на уведомленията
не може да се приеме като начален момент на производството и в частност – на
проверката. В този смисъл настоящият състав изразява несъгласие с частта от
мотивите на решение 323/18.01.2018 год
по гр.д. № 5291/2016 год на ВКС на РБ, касаещи началния момент, от който
започва да се брои срокът на проверката.
Правният въпрос, който се поставя и е
обуславящ изхода на спора е относно характера на срока по чл. 27 от ЗОПДНПИ
(отм).
Въпреки, че неспазването му не е
скрепено със санкция (както това е
направено в разпоредбата на чл. 74 ал.4 от ЗОПДНПИ), категорично определения
краен срок – до една година и забраната за продължаването му с повече от шест
месеца, дават основание да се приеме, че така дефиниран, срокът е от
категорията на т.нар. решителни, преклузивни срокове. В този смисъл е решение
323/18.01.2018 год по гр.д. № 5291/2016 год на ВКС на РБ, четвърто г.о., което
е относимо към насткоящия казус, въпреки, че е постановено във връзка с
приложението на ЗОПДИППД (отм). По отношение характера и значението на
проверката в рамките на производството по отнемане на незаконно придобито
имущество и характера на срока за нейното приключване, между двата закона не
съществуват принципни различия.
От доказателствата по делото е
установено, че от момента на издаване на постановлението за образуване на
проверката – 18.02.2014 год год до
приключването й на 26.07.2017 год е изтекъл срока по чл. 27 ал.1 от ЗОПДНПИ
(отм), а няма данни за продължаването му по реда на ал.2.
Поради това обжалваното определение е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №
723/21.03.2018 год по гр.д. № 2279/2017 год на Окръжен съд Варна, г.о., с което
производството по делото е прекратено на осн. чл. 130 от ГПК.
Определението подлежи на касационно обжалване в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при наличие на
предпоставките по чл. 280 ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.