№ 1619
гр. Варна, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско
дело № 20223100501897 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 259 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 265348/17.05.2022г., подадена от
„Свети Свети Константин и Елена Холдинг“, ЕИК *********, гр. Варна, чрез
адв. С. Н., срещу Решение № 260234/19.04.2022г., постановено по гр.д.
№1454/2021г. на ВРС, 10-ти състав, с което е отхвърлен предявеният от
жалбоподателя иск срещу Е. В. С. за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 473.68 лева, дължима по Договор за поддържане и
управление на жилищен комплекс от затворен тип „Есенсия“ и за
предоставяне ползването на общата инфраструктура на к.к. „Св. Св.
Константин и Елена“ и представляваща остатъка от незаплатеното дължимо
възнаграждение за 2018г. за управление на общите части на жилищна сграда,
находяща се в жилищен комплекс от затворен тип в гр. Варна, к.к. „Св. Св.
Константин и Елена“, изградена в ПИ №****, както и незаплатено
възнаграждение за предоставяне на обща инфраструктура на комплекса, за
която сума е издадена фактура №57670/02.02.2018г. на обща стойност 2578.94
лева с ДДС.
Въззивникът се противопоставя на изводите на първостепенния съд
досежно обстоятелството, че всички суми по договора, дължими от
ответника, са надлежно заплатени. Навежда доводи, че сумата се дължи
изключително от Е. В. С., която е заплащала изцяло и лично задълженията си
по договора за минали периоди, въпреки че имотът се притежава в
съсобственост с трети лица – семейство на ответницата. Твърди, че
последната е ползвала имота самостоятелно. Моли за отмяна на обжалваното
1
решение и присъждане на съдебно-деловодни разноски. В открито съдебно
заседание въззивната жалба се поддържа.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна Е. В. С.,
представлявана от особен представител, не е депозирала отговор на
въззивната жалба. В открито съдебно заседание особеният представител
заявява, че се придържа към възраженията си в отговора на исковата молба.
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е
в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269
ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси
– ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност,
поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването
на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя
неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по
съществото на спора.
Производството пред РС – Варна е образувано по искова молба от „Св.
Св. Константин и Елена Холдинг“ АД, ЕИК *********, срещу Е. В. С.,
гражданин на Руската федерация, с искане да бъде постановено решение, по
силата на което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
473,68 лв., за която е издадена фактура номер 57670 от 02.02.2018г. за сумата
от 2149,12 лв. без ДДС или 2578,94 лв. с ДДС, представляваща незаплатено
дължимо възнаграждение за управление на общите части на жилищна сграда,
попадаща в жилищен комплекс от „затворен тип“ по смисъла на чл. 2 ЗУЕС в
гр. Варна, к.к. „Св. Св. Константин и Елена“, изградена в ПИ с номер **** и
дължимо възнаграждение за предоставяне на общата инфраструктура на
комплекса, на основание сключен между страните Договор за поддържане и
управление на жилищен комплекс от затворен тип „Есенсия“ и за
предоставяне ползването на общата инфраструктура на к.к. „Св. Св.
Константин и Елена“.
Твърди се в исковата молба, че ответникът притежава недвижим имот в
жилищна сграда „Есенсия 3“, попадаща в жилищен комплекс от затворен тип
по смисъла на чл. 2 ЗУЕС в гр. Варна, к.к. „Св. Св. Константин и Елена“,
изградена в ПИ с номер ****, представляващ ап. 32, с номер ****.2.52.
Ищецът има качество на инвеститор за изграждане на жилищната сграда от
затворен тип. Към настоящия момент сградата е въведена в експлоатация.
Ответникът е подписал Договор за управление и поддръжка на общите части
на сградата. С подписване на договора ответникът се е задължил да заплаща
на ищеца сума в размер на 8,00 евро с ДДС на 1 кв.м. разгърната застроена
площ, както и 1,8 евро с ДДС на 1 кв.м. застроена площ. Въпреки настъпилия
падеж на 30.01.2018г. ответникът не е заплатил дължимите суми. В
изпълнение на задълженията си ищецът извършва дейност по поддръжка и
управление на общите части на сградата. Осигурен е пропускателен режим на
2
територията на комплекса, извършват се дейности по охрана на обществения
ред, налице е озеленяване в курортния комплекс, извършени са разходи по
асфалтиране на алеите, извършва се пест - контрол върху вредители,
дезинфекцира се, изградена е отводнителна система. Във връзка със
задълженията на ответника по сключения договор е издадена фактура от
02.02.2018г. за сумата от 2149,12 лв. без ДДС или 2578,94 лв. с ДДС.
Ответникът е заплатил сумата от 2105,26 лв. Незаплатената сума е в размер
на 473,68 лв.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба
от ответника, чрез назначения особен представител. Оспорва се искът като
неоснователен. Не се оспорва наличието на облигационно правоотношение
между страните, както и заплащането на сумата от 2105,26 лв. от ответника.
Сочи се, че ищецът не е изпълнил договорните си задължения, както и че не е
доказал размера на търсената сума. Излага се, че с плащането на сумата от
2105,26 лв. цялото задължение е било погасено, тъй като задължението на
ответника било за по – малка сума, с оглед собствеността на само ¼ ид.ч. от
имота.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Спорен във въззивното производство с оглед наведените във въззивната
жалба оплаквания, е въпросът дължи ли въззиваемата страна
възнаграждението по сключения договор за поддръжка и управление за 2018г.
в пълния претендиран от въззивника размер.
По така очертания предмет на спора, съставът на въззивния съд намира
следното:
От ангажираните по делото писмени доказателства се установява и не е
спорно по делото, че с нотариален акт №6, том IV, рег. №4721, дело
№467/28.06.2012г. Е. В. С., заедно с още три посочени в нотариалния акт
лица, са придобили всеки по ¼ ид.ч. от правото на собственост върху
недвижим имот в жилищна сграда „Есенсия 3“, попадаща в жилищен
комплекс от затворен тип по смисъла на чл. 2 ЗУЕС в гр. Варна, к.к. „Св. Св.
Константин и Елена“, изградена в ПИ с номер ****, представляващ ап. 32, с
идентификатор ****.2.52.
Не е спорно и че между четиримата приобретатели на апартамента и
въззивника е бил сключен договор за поддържане и управление на жилищен
комплекс от затворен тип „Есенция” и за предоставяне ползването на общата
инфраструктура на к.к. „Св. Св. Константин и Елена” от 28.06.2012г., с който
въззивникът се е задължил да извършва посочените в договора дейности по
поддръжка, а собствниците на недвижимия имот са се задължили да заплащат
сума в размер на 8,00 евро с ДДС на 1 кв.м. разгъната застроена площ за
предоставените услуги по управление и поддържане на общите части на
сградата, както и 1,8 евро с ДДС на 1 кв.м. застроена площ за предоставяне
ползването на общата инфраструктура на курортния комплекс.
Възнагражденито е дължимо с падеж до 30 януари на съответната година и се
отнася за текущата година.
Няма спор и че за 2018г. дължимата сума по сключения договор възлиза
в рамера по процесната фактура от 2578,94 лв. с ДДС, както и се признава от
въззивника още в исковата молба, че въззиваемата Е. С. е заплатила по
3
издадената фактура сумата от 2105.26лв.
При гореустановените безспорни факти, както и обстоятелството, че
липсва уговорена в договора, или предвидена в закон солидарност между
длъжниците по договора по смисъла на чл.121 ЗЗД, следва, че отговорността
на съсобствениците по сключения договор е разделна и всеки от тях дължи по
¼ от уговореното възнаграждение на изпълнителя по договора, или в случая
всеки от тях дължи по процесната фактура сумата от 644.74лв.
По този начин, със заплащане на сумата от 2105.26лв. въззиваемата Е.
С. е изпълнила в цялост задължението си за 2018г. към въззивното дружество
по сключения договор.
Ирелевантно за изхода на спора с оглед приложимите правни норми е,
че в предходни години въззиваемата е заплащала в цялост възнаграждението
по договора в размера му, дължим от четиримата съсобственици.
Облигационната връзка е възникнала с всеки един от четиримата
съсобственици, страна по договора, поради което без значение в отношенията
с кредитора е и кой от съсобствениците ползва реално имота.
Респективно, предявеният иск срещу Е. С. за заплащане на сумата от
още 473.68 лева по фактура от 02.02.2018г. подлежи на отхвърляне като
неоснователен.
Поради съвпадане правните изводи на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед изхода на спора пред настоящата инастанция, в полза на
въззивника не се дължат разноски. От въззиваемата страна не се претендират
разноски.
Водим от горното, съдебният състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260234/19.04.2022г., поправено с
решение №260369/02.08.2022г., постановено по гр.д. №1454/2021г. на
Районен съд - Варна, 10-ти съдебен състав.
Решението не подлежи на касационно обжалване (чл. 280, ал.3, т.1
ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4