№ 1454
гр. Варна, 10.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично при закрити врати
заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Теодора Шишкова
при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова
в присъствието на прокурора Ж. Т. К.
като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Частно наказателно дело
№ 20233110203497 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.24 и следващите от Закона за борба с
противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, във вр. с разпоредбите на
чл. 5, ал.4 Конституцията на Република България и на чл. 40, т.2, б. „Б“, v от Конвенцията на
ООН за правата на детето от 1989г., която предвижда, че държавите – страни по
Конвенцията, по-специално осигуряват ако се счита, че (детето) е нарушило наказателния
закон, това решение и всякакви мерки, наложени вследствие на това, да бъдат обжалвани
пред по-висша компетентна, независима и безпристрастна институция или съдебен орган.
Независимо от обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗБППМН законът
предвижда изрично обжалване пред районния съд на възпитателните мерки единствено по
чл. 13, ал.1, т.3-10 и т.12, доколкото законът не е предоставил друг ред за защита на правата
на детето, то в случая и въз основа на директното приложение на разпоредбите на
ратифициран от Република България международноправен акт (какъвто е Конвенцията на
ООН за правата на детето от 1989г.) и най-близкия предвиден в националната ни правна
система ред за обжалване на решение по възпитателно дело на МКБППМН, а именно този
на чл. 24 и сл. от Закона за борба с противообществените прояви на малолетните и
непълнолетните, настоящият съдебен състав намери за допустимо да разгледа подадената
жалба от И. Д. В. сам и чрез баща си Д. И. В. против решение по възпитателно дело №
31/29.11.2022г. на МКБППМН, район Приморски, гр. Варна, с което на непълнолетния И. В.
е била наложена възпитателна мярка по чл. 13, ал.1, т.1 ЗБППМН, а именно
предупреждение.
В жалбата непълнолетният и неговият баща и процесуален представител молят да
бъде отменено постановеното от местната комисия решение на формални основания – тъй
като същото е безмотивно относно възприетата фактическа обстановка, като излагат
подробни мотиви защо проявата за която е била ангажирана отговорността на
непълнолетния не представлява престъпление по смисъла на чл.144, ал.3 НК или че поне
извършването на такова не е било доказано по изискуемия начин. Твърдят се още допуснати
съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неизслушване на обясненията на
непълнолетния, недопускане до разпит на поискани свидетели (разпитването на които в
1
съдебната фаза на производството вече е невъзможно, тъй като не се намират в пределите на
РБ). Наред с това, при разглеждане на възпитателното дело на непълнолетния не били
разяснени правата, а в протокола при разглеждане на възпитателното дело били отразени
изявления на непълнолетни, които последният не бил правил. Независимо от изложеното се
твърди и че налагането на възпитателна мярка по закона от какъвто и да е характер е
материално незаконосъобразна и в грубо несъответствие с целта на закона. Поради
изложеното се иска отмяна на обжалваното решение.
В съдебно заседание жалбоподателят и неговият баща и процесуален представител се
явяват лично, като заявяват, че не желаят непълнолетния да се представлява от определения
му от ВАК служебен защитник, като поддържат жалбата изцяло по посочените в същата
съображения. По същество пледират решението да бъде отменено и производството
прекратено.
Представителят на МКБППМН - район "Приморски" Хр. П., моли решението да бъде
потвърдено, като изразява становище, че е в интерес на детето и неговите родители е
налагането на конкретната възпитателна мярка, която не цели настъпването на негативни
последици за детето, още по-малко неговото наказване, а единствено да го насочи към
правилното поведение за в бъдеще.
Непълнолетният И. Д. В. заявява, че не се чувства виновен и охотно разказва за
случилото се, описвайки процесната случка и други възникнали преди и след нея, като
акцентира, че винаги е защитавал св. К., а същият го обвинил несправедливо.
Представителят на прокуратурата в съдебно заседание заявява становище, че счита за
установено, че непълнолетният е извършил противообществена проява, като счита
наложената му възпитателна мярка за абсолютно адекватна и целесъобразна.
Съдът, като съобрази изложените в Решение от 29.12.2022 г. по Възпитателно
дело № 31/2022 г. по описната книга на МКБППМН - район "Приморски" – Община
Варна доводи, становищата на страните и показанията на свидетелите, изслушани в
открито съдебно заседание, както и приложените по делото писмени доказателства и
доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от
фактическа страна следното:
Непълнолетният И. Д. В. е роден на 05.04.2006г. и живее заедно с родителите си в
местност Евксиноград в гр. Варна. Там се събирал в обща компания с други деца живущи а
района, сред които били Боян Костов на 13 год., Д. К. на 13 години и други.
Първоначално отношенията между В. и К. били добри, като В. дори се застъпвал за
К. пред други деца. С времето обаче отношенията между И. В. и Д. Д. К. се влошили, тъй
като последният започнал по негови думи да се шегува с В., които „шеги“ той не приемал и
от които се засягал, тъй като според него съдържали обидни нюанси.
Доколкото К. се шегувал с него често и то в компанията на различни деца това
започнало да дразни много В. и той започнал по думите на К. да става по-агресивен, често
бил ядосан или се ядосвал на шегите (под формата на прякори), които си правели с него в
групата, което мотивирало Д. и останалите членове на групата да изключат И. от нея.
Последното обстоятелство разстроило И., който решил, че Д. К. е инициаторът за
изключването му и решил да се разбере с него.
На 10.06.2022г. двете деца (К. и В.) се срещнали в автобус № 409, като и двамата
слезли на спирка „Евксиноград“.
В подлеза до спирката И. В. настигнал Д. К. и го затиснал за стената на подлеза, след
което му показал жест с ръка, който имитирал прерязване на гърлото, като през цялото
време му говорел за групата, как в миналото той го бил спасявал и т.н., след което без да го
нарани по какъвто и да е начин го пуснал.
След случилото се, за което св. К. споделил на баща си било подадено сведение,
послужило за образуването на проверка, приключила с постановление за отказ от образуване
на ДП, с мотива, че действията на И. В. били съставомерни по чл. 144, ал.3 НК, но
2
доколкото се касаело за непълнолетно лице без предходни прояви, то явно било извършено
при условията на увлечение и лекомислие, поради което и спрямо него не следвало да се
образува досъдебно производство, а отношение следвало да вземе МКБППМН, което и се
случило с обжалваното решение по образуваното възпитателно дело.
В обжалваното решение съставът на местната комисия е възприел изцяло
фактическите и правните изводи, направени в постановлението на прокурор при ВРП за
отказ от образуване на ДП и въз основа на тях е наложил на В. възпитателната мярка по чл.
13, ал.1, т.1 ЗБППМН, а именно „предупреждение“.
Видно от наличната по делото характеристика на непълнолетния И. Д. В. изготвена
от инспектор ДПС при Пето РУ ОД МВР –Варна непълнолетният И. В. не се води на отчет в
Детска педагогическа стая и няма налагани възпитателни мерки по ЗБППМН. Няма
извършени други противообществени прояви по местоживеене. Приложена е справка за
съдимост, видно от която В. не е осъждан.
В хода на проверката е изискана и приложена педагогическа характеристика на И. Д.
В. от Професионална техническа гимназия - Варна.
Видно от нея е, че към момента на изготвянето й той е бил ученик в 9г клас,
специалност Компютърна графика.
По отношение на училищната дисциплина, В. много често нарушавал Правилника за
дейността на училището, като напускал часовете самоволно и закъснявал за учебните
занятия. Влизал в конфликт с учители и ученици, трудно се вписвал в класа. Във връзка с
физическа разправа с друг ученик е бил представен на Училищния координационен съвет за
справяне с тормоза. Той нямал приятели в класа.
Видно от представеното психологично изследване на И. В. от дата 15.03.2019г.,
изготвено от кл.психолог В.И.а, когато детето е било на 12 години, тревожността на детето
намлява при емпатично изслушване и фокус върху емоциите му, а не върху споделените
факти. Детето имало силно чувство за несправедливост спрямо себе си, подтиснат гняв,
който обръща срещу себе си и който води до трудност от емоционална саморегулация.
Емоционалният фон с преобладаващи емоции на гняв, обида, тъга разочарование, най-
травматични за детето са ситуации, в които се чувства отхвърлен или заплашен от възрастен,
като в профилът на личностното му развитие не се отчитат девиантни тенденции и други
поведенчески нарушения.
Понастоящем няма данни възникналия между децата конфликт да продължава, като
И. е изградил механизъм за преодоляване на неудоволствените емоции, в това число е
установил връзки с други свои връстници, като у него продължава да бъде асилено
усещането за несправедливост спрямо него, тъй като той е възприет от институциите като
„виновник“ за конфликта, а той не възприема себе си като такъв, още повече след като в
миналото сам е защитавал св. К. от деца, проявявали агресия спрямо него.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, установена с приобщения по
делото доказателствен материал и като взе предвид становищата на страните, съдът
намира от правна страна следното:
Жалбата срещу Решение от 29.11.2022 г. по Възпитателно дело № 31/2022 г., е
депозирана в срок, от процесуалнолегитимирано лице, поради което и подлежи на
разглеждане. Разгледана по същество, същата е основателна, макар и по аргументи
различаващи се от изложените в жалбата.
Съобразно събраните по делото писмени и гласни доказателства и по-специално
показанията на син и баща К.и, а и частично от обясненията на самия В., който не отрича
срещата в подлеза, на която е поискал обяснение и е притиснал Д., съдът намира за
безспорно установено, че на процесната дата непълнолетният И. е показал на св. Д. К. жест,
наподобяващ прерязване на гърлото, който в контекста на обтегнатите им отношения по
повод на изключването на В. от общата им група и ниската възраст на К. е способствал у К.
да се породят страхови емоции и изживявания.
3
Визираните в решението на МКБППМН и в постановлението за отказ от образуване
на ДП вербални заплахи не се потвърдиха от нито едно от двете деца при техния
непосредствен разпит от настоящия състав, поради което и съдът не прие за доказано да са
били изричани такива.
Описаното по-горе деяние според настоящия съдебен състав не съставлява
престъпление по чл. 144, ал.3 НК, тъй като макар определен тип действия (жестът с ръка) да
биха могли от обективна страна да бъдат възприети като заканителни, извършването им
само по себе си не представлява заканата, визирана в ал.3 на чл.144 НК, тъй като на първо
място същите не са годни от обективна страна да възбудят основателен страх от реалното
им осъществяване у пострадалия, тъй като не са били извършени с годно да причини
увреждане средство, направени са били в резултат на съществуващ предходен конфликт
между двете деца, който никога не е ескалирал физически и в крайна сметка целта им е била
получаването на обяснение за поведението на К., което В. е считал за несправедливо и
несъответно на онова, което е следвало да получи.
Наред с това, съдът на свой ред счита, че от субективна страна, непълнолетният не е
съзнавал, че действията му биха могли да бъдат възприети като действителна закана с
убийство от К., а още по-малко от страна на държавните органи, сезирани с възникналия
между двете деца конфликт.
Въпреки изложеното обаче съдът намира, че в случая постъпката на В. макар да не
представлява престъпление по смисъла на НК изпълва критериите за противообществена
проява, визирани в чл.49а, т.1 от допълнителните разпоредби на ЗБППМН, поради което
правилно е била разгледана в рамките на разглежданото възпитателно дело.
Това е така доколкото за да приеме една проява за противообществена законът
тълкува максимално широко всяко деяние, което е общественоопасно и противоправно или
противоречи на морала и добрите нрави.
В случая развилото се между двете деца е несъмнено морално укоримо и противоречи
на нормално установените порядки в обществото, в това число между децата, като не
представлява легитимно, правилно и нормално разрешаване на възникналия между тях
конфликт (още повече, че се касае за деца на различна възраст).
При все това обаче, съдът намира, че извършената от И. В. противообществена
проява е явно незначителна, в контекста на споделеното от св. К. в съдебно заседание, че
неговите чести „шеги“ с В. не са били приети добре от последния, впоследствие и с негово
участие именно В. е бил възприет от компанията като агресивен, което е довело и до
изключването му от групата, касае се за непълнолетно лице с много добри характеристични
данни, растящо в здраво и пълноценно семейство, без каквито и да е други прояви, с високи
интелект и чувствителност, със силно развито чувство за справедливост и потребност да
закриля, което за съжаление не е успяло да преработи по правилния начин възникналата за
него стресова и неудоволствена ситуация.
На следващо място, целите на налагането на възпитателните мерки в случая са били
постигнати от местната комисия още с първоначалното налагане на мярката, поради което и
с оглед обстоятелството, че и понастоящем няма данни за задълбочаващи се девиантни
прояви на непълнолетния, то корекцията в поведението му в крайна сметка не налага спрямо
него да бъдат налагани каквито и да било възпитателни мерки.
В случая според настоящия съдебен състав адекватна намеса в неутрализирането и
потушаването на последиците от конфликта щеше да има не толкова намесата на
държавните органи като прокуратура и МКБППМН (които засилват усещането за
противопоставяне между двете деца и неволно обострят чувството за причинена
несправедливост у всяко от тях), колкото навременната, адекватна и балансирана, а не
поляризирана намеса на родителите, тъй като именно те са тези които познават характерите
и чувствителността на децата си и в случая по най-правилния начин и при един коректен,
открит и справедлив подход биха били в състояние да им помогнат да разрешат
възникналите помежду им противоречия, без значение чия е крайната правота.
4
И двете деца се намират във възраст, в която у тях се създават и формират представи
за правилно и грешно, за справедливо и несправедливо, за допустимо и недопустимо (вкл. от
гледна точка на реакция и поведение при възникнали конфликтни и стресови ситуации),
като задача именно на подкрепящите ги зрели индивиди е не да търсят виновното за
конфликта дете, а да покажат и на двете, че общуването между хората е двустранен процес,
който преминава през различни фази, някои от които конфликтни и подлежащи на
нееднозначно тълкуване от двете участващи страни, но във всички случаи доброто
възпитание и зрялото поведение налага разрешаване на конфликтите не чрез методите на
силата, заканите и подчинението, а чрез тези на комуникацията, взаимните отстъпки и
емпатията.
При тези данни за личността и семейната среда на непълнолетния И. В., като взе
предвид и всички обстоятелства, свързани с извършване на деянието, съдът намира, че
наложената възпитателна мярка по реда на чл. 13, ал. 1, т. 1 от ЗБППМН –"предупреждение"
се явява неправилна и нецелесъобразна, предвид явната незначителност на извършената
проява, поради което същата следва да се отмени, а производството по делото да се
прекрати.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 24, ал. 5, т.4 от ЗБППМН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 31 от 29.11.2022 г. по Възпитателно дело № 31/2022 г. по
описната книга на МКБППМН - район "Приморски" – Община Варна, с което спрямо
непълнолетния И. Д. В. е била наложена възпитателна мярка по чл. 13, ал. 1, т. 1 от
ЗБППМН, а именно - "предупреждение".
ПРЕКРАТЯВА производството по чнд № 3497/2023г. по описа на ВРС, 36 състав
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протестиране.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5