Р
Е Ш Е
Н И Е №260076
гр.Кюстендил, 08.12.2020г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданско отделение, първи
състав, в открито заседание на двaдесет и
трети юли, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ БОГОЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕВГЕНИЯ СТАМОВА
ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
при секретаря: Любка Николова,
след като разгледа докладваното от съдия Веселина
Джонева в.гр.д.№288/2020г. по описа на Окръжен съд-Кюстендил и, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс
/ГПК/.
Делото е образувано по въззивната жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на
правосъдието, подадена чрез пълномощника ст.юрисконсулт Е. Г. с адрес за
съобщения и призовки: гр.Бобов дол, ул.„***“ №***, Затвор в
гр.Бобов дол, срещу решение №165/11.03.2020г. на Районен съд – Дупница,
постановено по гр.д.№1958 по описа за 2019г. на същия съд.
С посоченото решение ДнРС е осъдил Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието, ЕИК ***, да заплати на Г.В.Г., с ЕГН **********, следните суми:
сумата от 1 220.22 лева, представляваща неизплатено възнаграждение
за положен от него извънреден труд за периода от 26.09.2016г. до
26.09.2019г., ведно със законната
лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане, като
е отхвърлил иска за разликата до претендираните 1 314.60 лева, т.е. за
сума в размер на 94.38 лева и за периода от 01.07.2019г. до 26.09.2016г., поради погасяване по давност; сума в размер на 192.70 лева, представляваща лихва за
забава върху горната сума за периода от падежа на всяко изискуемо вземане (края
на тримесечието) до датата на подаване на исковата молба, като е отхвърлил иск за разликата до претендираните 196.24 лева, т.е. за
сума от 3.54 лева, поради погасяване по давност. Със същото решение Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е осъдена да заплати разноски на насрещната
страна и в полза на бюджета на съда.
Постановеното от РС – Дупница решение се обжалва в
частта, в която жалбоподателят е бил осъден да заплати на Г. неизплатено
възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 1 220.22 лева за
периода от 26.09.2016г. до 26.09.2019г., както и лихва за забава в размер на
192.70 лева по предявения акцесорен иск по чл.86 от ЗЗД.
Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното съдебно
решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и е необосновано.
Твърди се, че първоинстанционният съд не е подвел установените въз основа на
доказателствата по делото фактически констатации към приложимите правни норми,
поради което е достигнал до неправилни правни изводи и е постановил подлежащ на
отмяна порочен съдебен акт. Според жалбоподателя, събраните по делото
доказателства не установявали в уважения размер исковата претенция, а доказвали
частично времетраенето на положения извънреден труд и размера на претендираното
възнаграждение за него, като не били доказани твърденията на ищеца в исковата
молба, че дейностите по явяване за наряд, инструктаж, смяна на постовете и
отвод, са с продължителност от 60 минути, което време според него би трябвало
да се отчита и заплаща като извънреден труд. От показанията на свидетеля
инсп.Св.Симеонов се установявало, че тези дейности в периода до 01.07.2019г. са
били с продължителност от около 30-40 минути. След посочената дата, със заповед
на главния директор на ГДИН е било разпоредено процесните дейности в затвора в
гр.Бобов дол да бъдат с продължителност до 30 минути, като същите да се
включват в отработеното време. Твърди се, че посочената в заповедта продължителност
е била определена след реално измерване и документиране на времето, което е
необходимо за подготовка и провеждане на инструктаж, сдаване и освобождаване от
наряд и дежурство при отчитане особеностите на всички постове. Във въззивната
жалба се сочи, че от приетото по делото заключение ставало ясно, че за исковия
период реално отработените наряди от ищеца са били 195, като 14 от тях били в
периода от 01.07.2016г. до 26.09.2016г., по отношение на които е изтекла
тригодишна погасителна давност. Счита се, че в процеса е било доказано
полагането от страна на ищеца на извънреден труд за време от 30 минути за всеки
от отработените наряди, или – общо за 97.5 часа, като се сочи, че за това време
не е било начислено възнаграждение за извънреден труд на ищеца, което би
следвало да възлиза на 657.30 лева и
именно за тази сума се възразява, че искът е следвало да бъде уважен. Счита се,
че като е присъдил сума над посочената, ДнРС е постановил неправилен и порочен
съдебен акт. С тези доводи се моли отмяна на решението, с което частично е
уважена исковата претенция на Г.Г. и постановяване на друго, с което да бъде
изменен размера на присъденото възнаграждение за извънреден труд за исковия
период. Претендират се разноски.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от
насрещната страна – Г. Вл.Г., чрез пълномощника адв.М.О., в който се излагат
съображения за неоснователност на въззивната жалба и се моли потвърждаване на
решението на районния съд в обжалваната му част. Според въззиваемия, от
заключението на вещото лице ставало ясно, че и според изготвяните от самия
ответник документи, макар и не за целия исков период, се е отчитало полагането
на труд в повече от порядъка на час за всяка смяна. Счита, че показанията на
свидетеля, доведен от ответника по исковете, са противоречиви, като същият се е
опитвал да цитира нова заповед, по силата на която работното време било от
08.00 часа до 08.45 часа на следващия ден, но това не било вярно, тъй като
въпросната заповед, в сила от 01.07.2019г., предвиждала време за инструктаж,
приемане и сдаване на дежурство да е 30 минути, а не 45 минути, както е твърдял
свидетелят. Обръща се внимание, че отдельонният командир не може да напуска
поделението и през цялото дежурство е на разположение. Въззиваемият твърди, че в показаията си свидетелят
Първанов е обяснил подробно начина, по който протича работната смяна, която е
започвала от 7.45 часа и след 8.30 часа на следващия ден отново е имало
инструктаж, като въпреки въпросната нова заповед от месец юли 2019г., времето
за дейностите по чл.305, чл.306, чл.307, чл.311 и чл.314 от ППЗИНЗС реално
надхвърля определените 30 минути, като същевременно въпросната заповед касае
период след исковия и издаването й се счита, че е резултат на множество осъдителни решения срещу ГДИН за заплащане
на извънреден труд. Поддържа се, че съдът е взел под внимание възражението на
ответника за изтекла давност за времето от 01.07.2016г. до 26.09.2016г. и е
отхвърлил частично иска, като се акцентира върху факта, че на 26.09.2019г. не е
бил настъпил падежа на вземането за възнаграждение за месец септември 2016г.
При доказано полагане на извънреден труд от порядъка на 1 час повече на всяко
дежурство се счита, че ДнРС е постановил правилно решение, което следва да се
потвърди. Претендират се разноски.
Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с
материалите по делото прие, че въззивната жалба е допустима, доколкото изхожда
от страна в първоинстанционното производство, подадена е в срок и е насочена
срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.
Съдебният състав, след като взе предвид оплакванията в
жалбата и възраженията в подадения отговор, както и след като прецени събраните
по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
Не е
спорно между страните, че в периода, който представлява интерес за въззивното
обжалване – 26.09.2016г. – 26.09.2019г., включително, помежду им е съществувало
служебно правоотношение, по силата на което Г.Г. е изпълнявал длъжността «младши екпсерт/командир на
отделение», с място на изпълнение на работата
– Затворническо общежитие (ЗО) Самораново към Затвора в гр.Бобов дол.
С т.8 от Заповед №138/27.02.2015г. на
Началника на Затвора - Бобов дол е регламентирано
работното време на дежурните главни надзиратели и командирите на
отделения в Затвора и ЗООТ „Самораново, а именно – при 24-часови дежурства, с
работно време от 08.00 часа, като в т.8 и т.9 са регламентирани почивките и
времето за отдих през нощта и начинът на заместване през този период.
Според
т.16 от Заповед №ЧР-05-11/30.01.2015г. на Министъра на правосъдието, в отработеното време се включва времето за инструктаж, приемане, сдаване и
освобождаване от наряд или дежурство.
В Заповед
№2788/14.06.2019г. на Гл.дирекор на
Главна дирекция «Изпълнение на наказанията», в сила от 01.07.2019г., е уточнена
продължителността на горните дейности, включени в отработеното време, които за
Затвора в гр.Бобов дол и за ЗО към него е наредено да са в рамките до 30
минути.
Установено
е по делото и страните не спорят по този факт, че през периода от 26.09.2016г.
до 30.06.2019г. (който е относим към настоящата преценка, с оглед
обстоятелството, че за времето от 01.07.2016г. до 26.09.2016г. искът е
отхвълен, поради погасяване на вземането по давност) Г.Г. реално е отработил
181 броя наряди (определени така, както поддържа и въззивникът, след като от
общия брой за първоначалния исков период – 195 броя са извадени 14 броя,
заплащането за които съдът е приел, че е било погасено, поради давност).
Спорен е
въпросът относно продължителността на времето, в рамките на което при
отработените наряди през исковия период, Г. е извършвал дейности, свързани с
инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство.
В тази
връзка пред първоинстанционния съд са разпитани двама свидетели.
Свидетелят
И. П. който също е служител на ГД «Изпълнение на наказанията», е заявил, че
смяната при 24-часовото дежурство започва в 07:45 часа, като се провежда
инструктаж до 08:00 часа, след което се пристъпва към сдаване на смяната и
постът се приема от новата смяна, като дежурството продължава и след 08:00 часа
на следващия ден, а служителите си тръгват от работа след 08:30 часа.
Свидетелят
С. С., заемащ длъжността „командир на отделение“ в същото ЗО в с.Самораново, е заявил, че не знае точно от кога, но в ЗО
има ново работно време от 08:00 часа до 08:45 часа на следващия ден, като сочи
времето на извършване на инструктаж, приемане на дежурството и приключването на
смяната на следващия ден в рамките на така въведеното ново работно време.
От
заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от вещото
лице Г. В., освен броя на отработените наряди от ищеца през исковия период, е
установено още, че ако на Г.Г. би подлежал на заплащане извънреден труд от
порядъка на 1 час за всяка отработена смяна в периода от 01.07.2016г. до
30.06.2019г., размерът на дължимото трудово възнаграждение за извънреден труд
би възлизал на 1 314.60 лева, а лихвата за забава на плащанията, считано
от първо число на следващото тримесечние, би била в размер на 196.24 лева.
При така
изложената фактическа обстановка районният съд е приел, че исковете, с които е
сезиран са частично основателни, като относно главния иск с правно основание
чл.19 ал.2 от ЗИНЗС във вр. чл.187 от ЗМВР - за заплащане на възнаграждение за
положен извънреден труд, е приел най-общо следното:
Между
страните през исковия период е съществувало служебно правоотношение, като
ищецът е заемал длъжност «младши
екпсерт/командир на отделение», с място на изпълнение на работата
– Затворническо общежитие (ЗО) Самораново към Затвора в гр.Бобов дол.
Съгласно чл.187 ал.3 от ЗМВР в редакцията на ДВ
бр.14/20.02.2015г., работното време на държавните служители работещи на 8 -, 12
- или 24 - часови смени се изчислява сумарно за едномесечен период. С ДВ
бр.81/14.10.2016г., чл.187 ал.3 от ЗМВР е изменен и в актуалната си редакция
предвижда, че работното време на държавните служители работещи на 8 -, 12 - или
24 - часови смени се изчислява сумарно за тримесечен период. Изрично е
посочено, че тази разпоредба на закона влиза в сила от датата на обнародване,
т.е от 14.10.2016г.
Съдът е
посочил, че съгласно разпоредбата на чл.19 ал.1 от ЗИНЗС, служители в Главна
Дирекция „Изпълнение на наказанията” и в териториалните й служби са държавните
служители и лицата, работещи по трудово правоотношение. Съгласно чл.19 ал.2 от ЗИНЗС, статутът на държавните служители се урежда със ЗМВР, доколкото в
специалния закон не е предвидено друго. В конкретния случай, с оглед
заеманата от ищеца длъжност, съдът е приел, че същият работи
като държавен служител, поради което за отношенията между страните относно
дължимото възнаграждение за извънреден труд се прилага правната уредба в ЗМВР. Според
разпоредбата на чл.202 ал.1 т.3 от ЗМВР, на държавните служители се
изплаща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд. Съгласно
разпоредбата на чл.187 ал.3 от ЗМВР, нормалната продължителност на работното
време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица, работното време на държавните служители се изчислява
в работни дни - подневно, за работещите на 8 -, 12 - или 24-часови смени - сумирано
за тримесечен период.
Съдът е
изложил подробни аргументи относно тезата, че определената в конкретния случай
4 - часова почивка, в рамките на 24 - часово дежурство, съставлява част
от работното време на ищеца, който правен въпрос не е включен в предмета на
въззивната проверка.
ДнРС е
аргументирал извод, че по делото е било доказано, че отработеното от ищеца
време за исковия период надхвърля отчитаното сумарно работно време, поради
което е обосновал тезата си, че същото съставлява извънреден труд и наличието
му е основание за присъждане на обезщетение.
Съдът е
намерил, че направеното в отговора на исковата молба от ответника възражение за
изтекла погасителна давност на взермането за периода от 01.07.2016г. до 26.09.2016г., е
основателно, предвид факта, че исковата молба е била предявена на 26.09.2019г.,
а съгласно разпоредбата на чл.358 ал.1 т.3 от КТ, искът за трудово
възнаграждение се погасява с изтичането на тригодишния давностен срок, който
тече, съгласно чл.358 ал.2 т.2 от КТ от деня, в който правото - предмет на
иска, е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено. При парични вземания
изискуемостта се смята настъпила в деня, в който по вземането е трябвало да се
извърши плащане по надлежния ред, поради което претенцията за този период, т. е
за 14 броя наряди или за сумата от 94.38 лева е прието, че следва да се
отхвърли, като неоснователна.
При така изложените доводи, ДнРС е намерил, че
главният иск е основателен и доказан за
размера от 1 220.22 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на
завеждане на исковата молба – 26.09.2019г., до окончателното й
изплащане.
Относно
иска по чл.86 ал.1 от ЗЗД за присъждане на мораторна лихва, съдът е приел
същият за частично основателен, поради следното: възнаграждението за извънреден
труд е част от задължението за заплащане на трудово възнаграждение, за което
е установен срок (месечно или тримесечно при сумарно отчитане на работното време). Ответникът е изпаднал в забава след
изтичането на срока, в който е следвало да
заплати дължимото се възнаграждение и дължи обезщетение в размер на законната
лихва, считано от датата на падежа за получаване на всяко възнаграждение до
датата на подаване на исковата молба. Предвид частичната основателност на иска
по чл.187 ЗМВР, съдът е приел, че на ищеца се следва присъждане на мораторна
лихва върху всяка една от сумите, считано от момента, когато вземането е
станало изискуемо, до датата на подаване на исковата молба в съда и
кредитирайки изводите на вещото лице, след приспадане на лихвата върху
погасената по давност главница, съдът е приел, че исковата претенция следва да
се уважи за сума в размер на 192.70 лева.
Преценявайки установените по делото факти, настоящият
състав на ОС-Кюстендил, намира от правна страна следното:
1. Относно валидността и допустимостта на първоинстанционното решение:
Въззивният съд, в съответствие с правомощията си по
чл.269 от ГПК, извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени
допустимостта му в обжалваната част, в резултат на която проверка намира, че
решението на РС-Дупница е валиден, но частично недопустим съдебен акт.
Последният извод произтича от факта, че със съдебното
решение, предмет на въззивната проверка, ДнРС е уважил претенцията по главния
иск, като е присъдил в полза на ищеца възнаграждение за положен извънреден труд
в рамките на претендираната сума, но извън пределите на исковия период, с което
е нарушил принципа на диспозитивното начало в процеса, произнесъл се е отчасти
по непредявен иск, което обуславя частичната недопустимост на съдебния му акт.
Така направената констатация произтича от следното:
С исковата молба Г. е претендирал осъждане на
ответника да му заплати сумата от 1 314.60 лева, търсена като дължимо
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.07.2016г. до
30.06.2019г.
С обжалваното решение, ДнРС, приемайки, че съдебно
претендираното вземане е погасено частично по давност за времето от
01.07.2016г. до 26.09.2016г. и за сума в размер на 94.38 лева, е отхвърлил
исковата претенция за този период и за тази сума, като е присъдил
възнаграждение в размер на 1 220.22 лева за времето от 26.09.2016г., но не
както е поискано в исковата молба – до 30.06.2019г., а до 26.09.2019г.
По този начин, относно времето от 01.07.2019г. до
26.09.2019г. съдът се е произнесъл по непредявен иск, което налага обезсилване
на решението в тази му част, като недопустимо.
2. Относно правилността на решението:
Според съда, решението в допустимата му и обжалвана
част е правилно и, като такова следва да бъде потвърдено.
Съгласно чл.269 изр.2 от ГПК, при проверката относно
правилността на решението, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай, оплакването във въззивната жалба
е за необоснованост на фактическата констатация на районния съд, че при
отработените от Г. през исковия период 195 броя наряди (при приспадане от тях
на 14 броя наряди, относно които вземането се е погасило по давност), при всеки
от тях ищецът е положил извънреден труд за инструктаж, приемане, сдаване и
освобождаване от наряд от порядъка на 1 час, при положение, че по делото било
доказано, че това време е било от порядъка на 30 минути, поради което и
размерът на подлежащото на заплащане възнаграждение би следвало да бъде в
по-нисък от присъдения размер, а именно – 657.30 лева. Оплакването е мотивирано
с два основни довода: 1/ в заповед на гл.директор на ГД „Изпълнение на
наказанията“, считано от 01.07.2019г., времето за извършване на горните
дейности е наредено да бъде с продължителност от 30 минути и 2/ от показанията
на свидетеля Св.Симеонов е било установено, че действителната продължителност
на тези дейности е била 30-40 минути.
Доказан по делото е фактът, че със Заповед №2788/14.06.2019г. на Гл.дирекор на Главна дирекция «Изпълнение на
наказанията», в сила от 01.07.2019г., е определена продължителност на
дейностите по инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или
дежурство в рамките на 30 минути, които да се включват в отработеното време.
Фактът на съществиване на тази заповед, касаеща период, следващ спорния по
делото, няма правната стойност, поддържана от въззивната страна. Това, че със
заповедта се лимитира (а не фиксира) времето за извършване на въпросните
мероприятия не изключва възможността за предходния период същите да са били с
продължителност, надхвърляща визираните в заповедта 30 минути, още повече, че
същата, макар да е базирана на замервания, в конкретната й част не касае
изрично Затвора в гр.Бобов дол, нито Затворническото общежитеие в Самораново, а
визира всички затвори и ЗО, с изключение на затвора в гр.София. Поради
посоченото, не може да се счете, че наредената максимална продължителност
непременно съответства на замерената в мясото на работа на ищеца.
Относно
свидетелските показания, депозирани по делото, може да се посочи следното:
Налице е
известно противоречие между показанията на двамата разпитани по делото
свидетели, касателно времето, което според тях са отнемали дейностите по
инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд. При все това, според
въззивния съд, оценката и анализа на свидетелските показания, извършени от
първата инстанция, са правилни.
Свидетелят
Ив.П., който също е служител в ЗО, е конкретен и категоричен, че при
24-часовата смяна е било потребно служителите да се явяват в 07:45 часа, когато
реално смяната е започнвала и се е извършвал инструктаж, като приемствеността
между двете смени и сдаването е продължавало поне до 08:30 на следващия ден.
Свидетелят
С., който заема идентична на тази на ищеца длъжност,
е посочил, че работното време продължава до 08:45 часа на следщия ден, като е
посочил с каква продължителност са въпросните съпътстващи дейности при така
определено от този свидетел «ново» работно време, за което не може да посочи от
кой начален момент е било въведено.
Предвид
изложеното, видно е, че от тези показания може да се обоснове извод, че времето
за инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд, обичайно е отнемало
около 1 час над 24-часовата смяна. Въззивният съд се солидаризира с оспорения
във въззивната жалба фактически извод относно продължителността на времето на
полагане на извънредния труд, като намира същия за аргументиран и обоснован от
доказателствата по делото.
Поддържаната
от жалбоподателя продължителност на времето за
инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд от порядъка на 30
минути не произтича от събраните доказателства.
Предвид
изложеното и с оглед предмета на въззивната проверка, решението в обжалваната
му част се явява правилно и следва да се потвърди.
3. Относно разноските:
Решението на РС-Дупница, с
оглед изхода от въззивното обжалване, се явява правилно и в частта относно
разпределението на отговорността за разноски.
С оглед неоснователността на
въззивната жалба, направените от жалбоподателя разноски остават за негова
сметка.
Въззиваемият е доказал, че е
сторил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева, поради което
същите следва да се възложат в тежест на въззивника.
Воден от горното, Окръжен
съд-Кюстендил
Р Е Ш И:
П О Т В Ъ Р Ж Д А В А решение
№165/11.03.2020г. на Районен съд – Дупница, постановено по гр.д.№1958 по описа
за 2019г. на същия съд, в частта, в
която Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ към Министерство на
правосъдието, ЕИК ***, е осъдена да заплати на Г.В.Г.,
с ЕГН **********, следните суми: сумата от 1 220.22 лева,
представляваща неизплатено възнаграждение за положен от него извънреден труд за
периода от 26.09.2016г. до
30.06.2019г., ведно със законната
лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане,
както и сума в размер на 192.70 лева,
представляваща лихва за забава върху горната сума за периода от падежа на всяко
изискуемо вземане (края на тримесечието) до датата на подаване на исковата
молба.
О Б Е З С И Л В А решение
№165/11.03.2020г. на Районен съд – Дупница, постановено по гр.д.№1958 по описа
за 2019г. на същия съд, в частта, в
която Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ към Министерство на
правосъдието, ЕИК *********, е осъдена да заплати на Г.В.Г. неизплатено възнаграждение за положен от него извънреден труд
за периода от 01.07.2019г. до
26.09.2019г.
В останалата част решението е влязло в сила като необжалвано.
О С Ъ Ж Д А Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието, ЕИК *********, да заплати на Г.В.Г., с ЕГН **********, сумата от 200.00 лева (двеста лева), представляваща сторени
по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.