№ 12258
гр. София, 11.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Г. В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Г. В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20221110119172 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ във вр. чл. 45 ЗЗД
и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от ..., ЕИК ... срещу ... АД, ЕИК ..., с
която моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 7505,66 лв., представляващо
регресно вземане по платено обезщетение по имуществена застраховка „Каско +“ по
застрахователна полица № ..../31.03.2021 г., за л.а. марка „...“, модел „...“, с ДКН № ..., за
причинени вреди вследствие на ПТП от 01.07.2021 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба - 08.04.2022 г., до окончателното изплащане на сумата, както и
329, 44 лв., представляваща лихва за забава за периода от 31.10.2021 г. до 06.04.2022 г.
Претендира присъждане на разноски.
Ищецът ..., ЕИК ..., твърди, че на 01.07.2021 г. в гр. София, ..., водачът на л.а. марка
„...“, модел „...“, ДКН № ..., предприема маневра за престрояване в съседна пътна лента без
да изчака преминаването на движещия се по нея л.а. марка „...“, модел „...“, ДКН № ..., в
резултат на което удря последния автомобил и му нанася материални вреди, за който при
ищеца имало сключена имуществена застраховка „Каско +“, обективирана в
застрахователна полица № ..../31.03.2021 г., валидна за периода от 31.03.2021г. до 30.03.2022
г.
За процесното ПТП бил съставен Двустранен констативен протокол от 01.07.2021 г.
Към датата на ПТП отговорността на водача на лек автомобил, марка „...“, модел „...“, ДКН
№ ..., била покрита по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
1
автомобилистите при ответното дружество. Сочи, че за обезщетяване на причинените вреди
на л.а. марка „...“, модел „...“, ДКН № ..., при ищеца е била заведена Щета № ..., като срещу
издадена фактура № ... от 13.09.2021 г. от доверен сервиз, извършил ремонтно-
възстановителните дейности по отстраняване на вредите от процесния автомобил, било
изплатено застрахователно обезщетение в размер на 7490,66 лв.
Поддържа, че във връзка с извършените огледи и определяне размера на
обезщетението по застрахователната преписка са били направени обичайни ликвидационни
разноски в размер на 15 лв. С изплащане на застрахователното обезщетение ищецът
встъпил в правата на собственика на увреденото МПС срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ на причинителя на вредата и виновен за
процесното ПТП, водач. Ищецът е предявил регресната си претенция в общ размер на
7505,77 лв. с писмо с изх. № 0-91-12134/20.09.2021 г., съдържащо покана за доброволно
изпълнение, получено от ответника на 30.09.2021 г. Поддържа, че ответникът не е погасил
вземането, с оглед което, считано от 31.10.2021 г., изпаднал в забава и дължи и мораторно
обезщетение върху главницата от тази дата в посочен размер от 329,44 лв. Моли за
уважаване на исковете. Претендира присъждане на разноски. Ищецът е представил писмени
доказателства и заявил допълнителни доказателствени искания, в т.ч. за събиране на гласни
доказателствени средства, чрез разпит на свидетел, в лицето на водача на увредения
автомобил, както и за изслушване на съдебна автотехническа експертиза, която да отговори
на посочени в исковата молба въпроси във връзка с механизма на ПТП, вида и степента на
процесните вреди, причинно-следствена връзка на последните с твърдяното в исковата
молба ПТП, и определяне стойността по пазарни цени на имуществените вреди.
Ответникът ... АД, ЕИК ..., депозира отговор на исковата молба в срока по чл. 131
ГПК, с който оспорва исковете като неоснователни и необосновани. Оспорва механизма на
ПТП. Оспорва изключителната вина на водача на МПС марка „...“, модел „...“, ДКН № ...,
като твърди, че поведението на водача на увредения автомобил е причина за процесното
ПТП, поради несъобразяване с останалите участници на пътя. При условията на
евентуалност твърди съпричиняване. Оспорва наличието на пряка причинно-следствена
връзка между твърдени вреди и спорното ПТП, като твърди, че не всички отремонтирани
части и детайли са били увредени в резултат на процесното ПТП. Възразява срещу размера
на претенцията като завишен и неотговарящ на средните пазарни цени. Моли отхвърляне на
исковете като неоснователни. Претендира присъждане на разноски.
Съдът като взе предвид становищата на страните и след съвкупен анализ на
приетите по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По иска по чл. 411, ал. 1 КЗ:
С доклада по делото, обявен за окончателен без възражения от страните, съдът е
разпределил доказателствената тежест за релевантните по делото факти, като е указал на
ищеца, че следва да установи, валидно застрахователно правоотношение със застрахования,
в чиито права твърди, че е встъпил; плащането на застрахователното обезщетение към
2
застрахования или трето лице /автосервиз/; механизмът и причината за настъпване на
ПТП, размерът и видът на щетите; както и елементите на деликтната отговорност като
основание за ангажиране на регресната такава /противоправно деяние, вреди,
причинно-следствена връзка между деянието и вредите и вина, като вината се
предполага до доказване на противното/.
На ответника, съответно е възложил да докаже че е погасил дълга , както и въведените
с отговора на исковата молба правоизключващи обстоятелства /вкл. твърдяното
съпричиняване/, както и да обори презумпцията за вина на водача на л.а. марка „...“,
модел „...“, ДКН № ... при процесното ПТП.
С доклада, приет за окончателен без възражения от страните, съдът е обявил за
безспорно между страните и ненуждаещо се от допълнително доказване, че на 01.07.2021 г.
е настъпило ПТП в гр. София, на ..., при участието на л.а. „...“, модел „...“, с ДКН № ... с
водач А. А.. и л.а. марка „...“, модел „...“, ДКН № ... с водач .... Към датата на ПТП е имало
валидна имуществена застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица №
..../31.03.2021 г. , за л.а. марка „...“, модел „...“, с ДКН № ..., при ищцовото дружество, като
ищецът е заплатил застрахователно обезщетение по образуваната при него Щета ..., в размер
на 7490,66 лв. на сервиза, извършил ремонтно-възстановителните дейности по отстраняване
на вредите от л.а. марка „...“, модел „...“, с ДКН № .... Към датата на ПТП е налице валидна
задължителна застраховка по застрахователна полица „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ за л.а. марка „...“, модел „...“, ДКН № ..., при ответното дружество.
С оглед изявленията на страните и ограничаване на спора до възложените в тежест на
ищеца обстоятелства, посочени по-горе относно механизмът и причината за настъпване на
ПТП, размерът и видът на щетите, както и твърдяното от ответника съпричиняване на
вредоносния резултат от водача, на застрахования при ищеца автомобил, съдът приема, че
всички останали възложени в доказателствена тежест на ищеца факти, посочени в по-горе са
установени от приетите по делото писмени доказателства, поради което не се налага отново
тяхното обсъждане и анализ.
Във връзка с механизма на ПТП, размера на претендираните за възстановяване вреди
по увредения лек автомобил марка „...“, модел „...“, с ДКН № ... и причинна-следствената
връзка между процесното ПТП и причинените му вреди, по делото е изслушана САТЕ и е
разпитан като свидетел водачът на увредения автомобил – А. ...
Видно от заключението на вещото лице всички увреждания по процесния автомобил
„...“, модел „...“, с ДКН № ..., отразени в описа на застрахователя-ищец са в пряка причинно
—следствена връзка с установения механизъм на настъпване на ПТП от 01.07.2021 г., а
именно водачът на л.а. „...“, модел „...“, ДКН № ..., движейки се по ... предприема маневра за
смяна на лентите на движение – от ляво надясно и като не пропуска попътно движещия се
направо л.а. „...“, модел „...“, с ДКН № ... с водач св. .., реализира ПТП, като нанася на
последния имуществени повреди по предна броня, преден капак, преден ляв калник и предна
лява гума. Вещото лице е установило също, че от така представения механизъм на ПТП,
който и съдът възприема, след сравнението на щетите в описа на застрахователя- ищец и
3
отразените в протокола за ПТП видими увреждания, се налага извод, че всички описани
щети по л.а. ... ... CDI с рег. № ... се намират в пряка и причинно-следствената връзка с
настъпилото на 01.07.2021 г. произшествие в гр. София. Същият механизъм е бил отразен и
в съставения от участниците в ПТП двустранен констативен протокол /приложен на л.12/ и
схемата към него. Водачът на л.а. „... –...“ с рег. № ... – ... е признал, че е виновен за
произшествието, като е отразил това в графа „забележки“ под данните за превозно средство
„Б“ и го е удостоверил с подписа си. Съответно другия водач, разпитания като свидетел в
хода на настоящото производство А. .. е отбелязъл, че не е виновен за ПТП, като видно от
схемата, същия се е движил направо, а превозно средство „Б“ се престроява пред него, без да
го пропусне. Свидетелят .. в показанията си посочва, че се е движил с 60/70 км. в час, в
лентата за движение, която е била за направо и надясно, когато от лявата му страна другия
водач му пресякъл пътя. Тъй като било дъждовно, въпреки че опитал да спре, не успял да
реагира навреме и се ударили. Свидетелят твърди, че на мястото на ПТП, двамата участници
са нямали никакви спорове по въпроса, кой е виновен за произшествието, като са подписали
доброволно ДКП. От така възприетия механизъм на ПТП, съдът приема, че по делото
безспорно се установява противоправното поведение на водача на л.а. „... ...“ с рег. № ... – ...,
който е нарушил разп. на чл.25, ал.2у изр.1 от ЗДвП, предвиждаща „при извършване на
маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента,
водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея“.
Като не е спазил задължението си да пропусне попътно движещия се направо автомобил,
водачът ... виновно е причинил на управлявания от св. .. автомобил „... ..., CDI“
установените по делото повреди, основно в лявата част на МПС, подробно описани в описа
на щетата, изготвен от ищеца и от доверения сервиз, след разоборудването на автомобила,
при ремонта му.
Съобразявайки годините в експлоатация на увреденото МПС, вещото лице е
определило, че стойността необходима за възстановяването на увредения автомобил „... ...“ с
рег. № ..., на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 8589,72 лв., която стойност е
дори по-ниска от изплатената от ищеца такава, съгласно издадената от доверения сервиз
фактура.
Ответникът, въпреки въведените правоизключващи възражения, не ангажира никакви
доказателства за фактите, които са му възложени в тежест, поради което същите останаха
недоказани.
От правна страна:
Съобразно разпоредбата на чл. 411, ал. 1, изр. 2 и 3 КЗ в случаите, когато
причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност",
застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска
отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви
вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност". Обхватът на
4
регресното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което
застрахователят е платил на застрахования и от размера на обезщетението, което третото
лице дължи на застрахования. Съгласно утвърдената съдебна практика застрахователите
отговарят за обезщетение съизмеримо с действителната стойност на вредата, определена по
средни пазарни цени, като максималната граница на регресната претенция между
застрахователи възлиза на общата стойност на фактически платеното обезщетение по
имуществена застраховка и обичайните ликвидационни разноски за определянето му – чл.
411 от КЗ. Отговорният по чл. 45 ЗЗД дължи поправяне на действителните вреди –
необходимите средства по средни пазарни цени за възстановяване на увреденото имущество
в състоянието му отпреди деликта. Действителният размер на щетите съобразно
заключението по изслушаната САТЕ е сумата от 8 589,72 лева, а обичайните ликвидационни
разноски съответно 15 лв., която стойност надвишава фактически платената от ищеца по
фактурата, издадена от доверения сервиз. Следователно, фактурната стойност на ремонтно-
възстановителните работи на увредения автомобил, застрахован по застраховка “Каско“ при
ищеца се явява действителната стойност на вредата, до която ще следва да отговаря
застрахователя по ЗЗ „ГО“ на виновния водач.
Относно твърдяното съпричиняване на вредоносния резултат от водача на увредения
автомобил по делото не са посочени и съответно събрани никакви доказателства, при
възложена доказателствена тежест за ответника.
В настоящия случай, водачите на двата леки автомобила, между които е настъпило
ПТП са съставили двустранен констативен протокол за ПТП от 01.07.2021г, в който е
посочен механизма на ПТП /възприет и от в.л. по САТЕ и съда/. Въпреки, че същия е частен
писмен документ, представен от ищеца и удостоверяващ изгодни за него факти, доколкото е
неподписан от ответника, за последния няма обвързваща материална доказателствена сила
относно удостоверените в него факти и обстоятелства. От друга страна обаче, същия е
допустима от ЗДвП форма за установяване на ПТП и неговия механизъм в случаите, когато
няма причинени уреждания на физически лица и материални щети, извън такива по
участващите МПС, какъвто е настоящия случа – чл.123 ал.1, т.3 б.“б“ от ЗДвП и при липса
на спор между водачите на леките автомобили, между които е настъпило ПТП, като видно
от отбелязването в графа „забележки“ двамата водачи са отразили субективното си
отношение към ПТП, като водачът на л.а. „... ...“ е посочил, че е виновен за ПТП, а другия
водач, съответно, че е невинен.
Като не е изпълнил нормативно вмененото му задължение „ При извършване на
маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, да
пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея“ водачът ... е причинил
виновно процесното ПТП, поради което и неговия застраховател по ЗЗ “ГО“ следва да
възстанови изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение за възстановяването на
увредения автомобил в съответствие с фактурната стойност на ремонта, до размер от
7490,66 лв.
До приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция, ответника не
5
представи доказателства да е заплатил претендираното от него регресно обезщетение,
поради което и предявения като главен иск по чл.411, ал.1 от КЗ следва да се уважи до
установения размер от 7490,66 лв., което е в съответствие с дължимото съгл. чл.499, ал.2 от
КЗ обезщетение, към която сума следва да се добавят обичайните ликвидационни разноски
от 15 лв. Следователно иска на ищеца се явява основателен и доказан в предявения размер
от 7505,66 лв., до който ще следва да се уважи.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
изпадането в забава на ответника за главното задължение, както и размера на законната
лихва за забава за процесния период.
Съгласно чл. 412, ал. 3 вр. ал. 1 ЗК застрахователят по „Гражданска отговорност“
изпада в забава в 30 дни от представянето на всички доказателства по регресната претенция
на застрахователя по имуществена застраховка.
В процесния случай ищецът е поканил ответника с писмо с изх. № О-92-12134 от
29.09.2021 г. по описа на ... (л.30), получено на 30.09.2021 г. Видно от приложената по
делото Регресна покана ищецът е приложил към същата всички изискуеми за претенцията
документи, като няма данни, а и не се твърди обратното - ответника да е изплатил
обезщетението в 30 дневния срок след получаването на поканата, нито пък да е постановил
мотивиран отказ. Предвид това и с оглед основателността на главната искова претенция,
ответникът е изпаднал в забава считано от 31.10.2021 г. Следователно на ищеца следва да се
присъди обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 31.10.2021 г. до
07.04.2022 г. вкл. (датата, предхождаща предявяването на исковата молба), която съдът
определи на осн. чл. 162 ГПК, че възлиза на сума в размер на 331,50 лв. Доколкото обаче
същата е по-голяма от претендираното от ищеца обезщетение от 329,44 лв., с оглед
диспозитивното начало в ГПК, искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД ще следва да се уважи в
предявения размер от 329,44 лв.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има само ищецът.
Ищецът претендира съдебни разноски, като е представил доказателства за реално
извършени такива в общ размер на 1616,34 лв., които съобразно с уважената част от
исковете, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, му се следват изцяло.
Така мотивиран, Софийски районен съд, на осн. чл.235, ал.1-3 от ГПК,
РЕШИ:
ОСЪЖДА .., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление ..., да заплати на ..., ЕИК ...,
със седалище и адрес на управление ..., следните суми:
- на осн. чл. 411 от КЗ – 7 490,66 лв., представляваща застрахователно обезщетение по
щета, образувана при ищеца под № ..., за причинени вреди на л.а. „...“, модел „...“, с ДКН №
6
... при ПТП от 01.07.2021 г., в гр. София, по ..., настъпило в резултат на виновно
противоправно поведение на водач на л.а. „...“, модел „...“, ДКН № ..., със застрахована
гражданска отговорност при ЗАД „..., ведно със законната лихва върху тази сума от
08.04.2022 г. до окончателното ѝ изплащане, както и 15,00 лв. ликвидационни разноски;
- на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД – 329,44 лв., представляваща обезщетение за забава при
плащането на главницата, в размер на законната лихва, дължимо за периода от 31.10.2021 г.
до 07.04.2022 г. вкл.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ЗАД „..., ЕИК ..., да заплати на ..., ЕИК ..., сумата
от 1616,34 лв., представляваща дължими съдебни разноски в производството.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7