№ 270
гр. гр. Добрич, 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесети
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Анна Великова
Станимир Т. А.ов
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело №
20233200500536 по описа за 2023 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по
жалби рег.№№14/03.01.2023 год. и 883/16.03.2023 год. на В. М. В., ЕГН
********** ,от гр.В., ул.“С.*** срещу решение № 123 /11.11.2022 год.
,поправено с решение № 46/03.05.2023 год. и срещу определение №
90/21.02.2023 год.,всичките постановени по гр.д.№ 203 /2022 год. на
Районен съд Каварна,с които е отхвърлен предявения от него като
неоснователен иск за установяване в отношенията между страните, че
ответникът А. Д. П., ЕГН **********, от с.Б., общ.К., ул.“В.* му дължи
сумата от 12 423.60 лв., представляваща договорна неустойка за периода
15.09.2020 год. до 07.09.2021 год. по договор за заем от 15.07.2020 год. до
размера на обжалваем интерес от 692.13 лв. и е бил осъден да заплати на А.
Д. П., ЕГН **********, от с.Б., общ.К., ул.“В.* сторени разноски в исковото и
заповедното производство в общ размер от 1070 лв.-заплатени адвокатски
възнаграждения в размер от по 535 лв.,като съдът е отхвърлил молбата му
за изменение на решението в частта за присъждане на ответника на
разноски,сторени в заповедното производство.
С доводи, че обжалваните решение и определение са необосновани и
1
постановени в противоречие с материалния закон и задължителната практика
на ВКС се претендира отмяната на решението в обжалваната част и
уважаване на предявения иск до размера на 692.13 лв. , представляваща
договорна неустойка за периода 15.09.2020 год. до 07.09.2021 год.
,равняваща се на размера на законната лихва за посочения период , както и
отмяна на определението и постановяване на ново такова, с което решението
бъде изменено в частта на присъждане на А. Д. П. на недължими разноски от
по 535 лв. в заповедното и исковото производство.
При данни,че постановените неизгодните за въззивника решение и
определение са му връчени на дати 13.12.2022 год. и 06.03.2023 год., жалби
рег.№№14/03.01.2023 год. и 883/16.03.2023 год. ,изпратени по пощата на дати
29.12.2022 год. и 14.03.2023 год. са подадени в срока по чл. 259 ал.1 от ГПК и
чл.248 ал.3 от ГПК,във връзка с чл.62 ал.2 от ГПК и са процесуално
допустими.
Въззиваемата страна А. Д. П. , от с. Б., общ. К. счита жалбите за
неоснователни и настоява да не бъдат уважавани.
Спорни между страните са въпросите , дали уговорената между тях
определяема неустойка в процент от стойността на заета сума за всеки ден
от просрочието и без фиксиран краен срок е нищожна като противоречаща на
добрите нрави,респ. прекомерна ли е и как следва да бъде приложено
правилото на чл. 92 ал.2 от ЗЗД,при съобразяване, че размера й от 0.5% върху
заета сума от 6 960 лв. на ден е 34.80 лв. и за периода на просрочие от 357
дни възлиза на сумата от 12 423.60 лв.,т.е. почти двукратния размер на
отпуснатия заем.Различни са вижданията на страните, съобразен ли е
обжалвания съдебен акт с посочените в тълкувателно решение № 1 от
15.06.2010 год. по тълкувателно дело № 1/2009 год. на ОСТК на ВКС
критерии като съотношение между размер на неустойката и очаквани вреди
от неизпълнението ,прилагани не като абсолютна аритметична съпоставка, а
на плоскостта на интереса на кредитора от изпълнението и обусловеността на
размера й единствено от поведението на длъжника, съответства ли
договореността им на принципите на справедливостта, добросъвестността и
предотвратяване на неоснователното обогатяване в гражданските и
търговските отношения , надхвърля ли обичайната охранителна и
обезпечителна функции на неустойката или изпълнява наказателна функция.
2
Във връзка с отговорността за разноски е налице спор между страните
относно сторените в заповедното производство при заявени възражения
,отправено ли е искане за присъждането им в срок ,удостоверена ли е
надлежно направата им ,респ. прекомерен ли е размера им,както и относно
сторените в исковото производство при заявени възражения,че в случай на
оказана безплатна правна помощ по смисъла на чл. 38 ал.1 от Закона за
адвокатурата й , размерът на адвокатското възнаграждение и начина му на
плащане не може да бъде договарян между адвоката и неговия клиент, а се
определя от съда по правилото на чл. 38 ал.3 от с.з.
Обжалваното решение е постановено по заявен с искова молба рег.№
1649/02.06.2022 год. иск на В. М. В., ЕГН ********** ,от гр.В., ул.“С.***
срещу А. Д. П., ЕГН **********, от с.Б., общ.К., ул.“В.* ,основан на
твърдения за сключен между страните на дата 15.07.2020 год. ( ищецът –като
заемодател , а ответникът –като заемополучател) нотариално заверен договор
за заем за парична сума в размер на 6 960 лв. , срок за доброволно плащане -
15.09.2020 год. и уговорена неустойка в размер на 0.5% от стойността на
заетата сума за всеки просрочен ден. Ищецът предоставил заемната сума ,а
ответникът не върнал същата в уговорения и продължително време след това
,въпреки отправени многократни покани и водени разговори.С оглед на
горното ищецът подал заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение , срещу която ответникът възразил частично за дължимостта на
сумата от 12 423 .60 лв. ,представляваща договорна неустойка за периода от
падежа на задължението 15.09.2020 год. до подаване на заявлението в съда
07.09.2021 год.
Отправено е искане до съда за установяване, че А. Д. П. дължи на В. М.
В. сумата от 12 423 .60 лв. ,представляваща договорна неустойка за периода
от 15.09.2020 год. до 07.09.2021 год. по договор за заем от 15.07.2020 год.
С подаден в срока и по реда на чл. 131 от ГПК отговор рег.№
2109/15.07.2022 год. ответникът А. Д. П., ЕГН **********, от с.Б., общ.К.,
ул.“В.* е оспорил основателността и доказаността на иска. Отправено е
възражение, че процесната клауза за неустойка противоречи на добрите
нрави и е недействителна по смисъла на чл. 26 ал.1 от ЗЗД, а в условията на
евентуалност ,че уговорения размер на неустойката е прекомерен и следва да
бъде намален до размера на законната лихва.Размер на неустойка в размер на
3
0.5% от стойността на заетата сума за всеки просрочен ден се равнявал на
сумата от 34.80 лв. за всеки просрочен ден.Този размер надхвърлял в пъти
размера на законната лихва и се равнявал всеки месец на 15% от заетата сума
или 182.5% от заетата сума на годишна база ,като при съобразяване ,че
периода за който се претендира включва 357 дни, претендираният й размер от
12 423.60 лв. надвишавал почти два пъти размера на заемната сума.Така
уговорената неустойка надхвърляла многократно вредите от неизпълнението
и при съобразяване,че е било предоставено и обезпечение в недвижим имот ,
излизала извън присъщите й функции .В условията на евентуалност се
претендира, размера на претендираната неустойка да бъде намален до
размера на законната лихва за забава от 696 лв.,представляващ 10% годишно
върху отпуснатата в заем сума.
Отправено е искане за отхвърляне на иска в пълния размер на
заявяването му ,а в условията на евентуалност отхвърляне на иска за
горницата над 696 лв. и до размера на 12 423.60 лв.
Решението на Районен съд Каварна не е било обжалваното в частта на
отхвърляне на исковата претенция за горницата над 692.13 лв. и до пълния
размер на заявяването й от 12 423.60 лв. и по правилото на чл.296 т.2 от ГПК
е влязло в сила.
Въззивна жалба рег. №14/03.01.2023 год. е неоснователна , а частна
жалба рег.№ 883/16.03.2023 год. е основателна ,въз основа на фактически
констатации и правни изводи както следва:
В. М. В., ЕГН ********** ,от гр.В., ул.“С.***,като заемодател и А. Д.
П., ЕГН **********, от с.Б., общ.К., ул.“В.* като заемополучател са
сключили на дата 15.07.2020 год. договор за паричен заем за сума в размер от
6 960 лв.Подписите на страните са били нотариално заверени на дата
15.07.2020 год. с рег. № **** на О.С.,нотариус с рег.№ *** на НК и район на
действие-Районен съд Варна.Съобразно посоченото в чл. 2 от
договора,заемната сума е била предадена в брой от заемодателя на заемателя
на датата на сключване на договора.Страните са се уговорили ,
заемополучателят да върне заетата сума заедно с уговорена лихва в срок от
два месеца-чл.4.Постигнато е споразумение за заплащане на възнаграждение
от заемополучателят на заемателя под формата на лихва в размер на 0.5 %
месечно от стойността на заемната сума-чл.5.Задължението за връщане на
4
заетата сума и плащането на лихвата е следвало да бъде обезпечено от
заемателя със земеделски имот от 14.639 дка, находящ се в землището на с.Б.
, условията за което е следвало да бъдат уговорени в отделно
споразумение,което да се приложи към настоящия договор-чл.6.Страните са
уговорили неустойка за неизпълнение на задълженията си в идентичен размер
от 0.5% от стойността на заемната сума за всеки просрочен ден :по чл.14 за
неизпълнение на задължението на заемодателят да предаде сумата в
посочения срок и по чл.15 за неизпълнение на задължението на заемателя да
върне на падежа дължимата сума,ведно с уговорената лихва.
Договор за обезпечаване на заема със земеделски имот не е представен
по делото.
В. М. В. e депозирал в Районен съд Варна заявление рег.№
29577/08.09.2021 год. год. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от
ГПК срещу длъжника А. Д. П.. Производството по образуваното ч.гр.д.№
20213110113036/2021 год. на ВРС е било прекратено и делото изпратено по
подсъдност на Районен съд Каварна. Производството по образуваното ч. гр. д.
№ 20213240100526/2021 год. на КРС е било оставено без движение с
разпореждания съответно от дата 15.10.2021 год. за посочване размера и
периода /начална и крайна дата / на претендираната договорна неустойка и от
дата 29.10.2021 год. , съответно за съобразяване ,че периодите на
претендираните лихва и неустойка са след датата 08.09. 2021 год. и същите
следва да бъдат уточнени по размери и период ,които са съобразени с датата
на депозиране на заявлението на съда. След извършените уточнения ,съдът е
преценил ,че са налице предпоставките на чл.418 ал.1 и 2 от ГПК за
положително произнасяне по искането, като е разпоредил издаването на
заповед за незабавно изпълнение за изпълнение от длъжника на парично
задължение въз основа на документ по чл.47 от ГПК и изпълнителен лист за
сумите ,посочени в заявлението. Съобразно заповед № 194 за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от дата 09.11.2021 год.
по ч. гр. д.№ 20213240100526/2021 год. на КРС ,длъжникът А. Д. П. е бил
осъден да заплати на В. М. В. сумата от 6 960 лв. ,представляваща главница
по договор за заем с нотариална заверка на подписите на страните ,ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението-08.09.2021 год. до окончателното изплащане на вземането;
сумата от 692.13 лв. ,представляваща законна лихва за периода 15.07.2020
5
год. до 07.09.2021 год. ;сумата от 12 423.60лв. , представляваща договорна
неустойка за периода от 15.09.2020 год. до 07.09.2021 год. ,както и сумата от
401.52 лв. ,представляващи направени по делото разноски за държавна такса.
Допуснато е незабавно изпълнение и е издаден изпълнителен лист.
Поканата за доброволно изпълнение до длъжника ,ведно с приложената
заповед са били връчени на длъжника от С.С. ЧСИ рег.№ *** на дата
25.02.2022 год. Длъжникът А. Д. П. е депозирал възражение вх.№
587/22.02.2022 год. ,с което е оспорил дължимостта на изпълнение на част от
вземанията: 12 423.60лв. , представляваща договорна неустойка за периода от
15.09.2020 год. до 07.09.2021 год. С разпореждане № 157/20.04.2022 год. ,
съдът е указал на заявителя възможността да предяви иск за установяване на
възразеното вземане в едномесечен срок ,връчено му на дата 03.05.2022 год.
Решението на КРС е било връчено на ответника на дата 21.11.2022 год.
и в срока за неговото обжалване А. Д. П. е депозирал молба рег.№
3676/05.12.2022 год. с искане, то да бъде изменено в частта за отговорността
за разноските.Посочил е ,че е представил списък на разноските , сторени от
него в заповедното и исковото производство в общ размер от 2 140лв. за
заплатени адвокатски възнаграждения за процесуално представителство
съответно в размерите от по 1 070 лв.По отправено от противната страна
възражение за прекомерност, съдът му присъдил като разноски намален на
половина размер на адвокатските възнаграждения от по 535 лв.Изложил е
оплакване ,че съдът не е съобразил разпоредбата на чл. 7 ал.2 т.4 от Наредба
№ 1 /2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
съобразно която при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв.,минималното
възнаграждение съставлява сбор от сумата от 830 лв. и 3% за горницата над
10 000.Цената на иска била в размер на 12 423.60 лв.,поради което по горното
правило минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 902.71
лв.При уважено възражение по чл. 78 ал.5 от ГПК, съдът бил ограничен да го
намали до минимално предвидения размер,поради което е отправено искане
за изменение на решението ,като му бъде пълния размер на разноските
съобразно приложения списък, а в условията на евентуалност да му се
присъди адвокатски хонорар в общ размер на двете производства от 1 805.42
лв. (902.71 лв.х 2 ).
Решението на КРС е било връчено на ищеца на дата 13.12. 2022 год. и в
6
срока за неговото обжалване В. М. В. е депозирал молба рег.
№3932/29.12.2022 год. с искане то да бъде изменено в частта за отговорността
за разноските.Направено е оплакване,че присъждането на длъжника на
разноски за заповедното производство противоречи на разяснението по т.12
от тълкувателно решение № 4 /18.06.2014 год. по тълкувателно дело № 4/2013
год. на ОСГТК на ВКС ,тъй като искане за присъждането не е обективирано
във възражението срещу заповедта,както и към него е представено
единствено пълномощно, не и договор за правна помощ и доказателства за
заплатен адвокатски хонорар.Следвало да бъде съобразено характера на
заповедното производство,в което не се разрешавало правен спор със сила на
пресъдено нещо ,поради което размера на иска нямал пряко отражение върху
дължимите разноски.Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения не предвиждала минимален хонорар ,платим от длъжника в
заповедното производство,поради което приложима по аналогия била
разпоредбата за предвиденото възнаграждение от 50 лв. за съставяне на други
молби-чл.6 т.5.Настоява да бъде съобразено отправеното от него възражение
за прекомерност по чл. 75 ал.5 от ГПК.
В съдебното заседание от 13.10.2022 год. бил представен договор за
правна помощ ,по естеството си нищожен като противоречащ на закона и
добрите нрави,респ.заобикалящ закона.В същия бил договорен размер на
адвокатското възнаграждение и начин на плащане –по реда на чл. 38 ал.1 т.2
от Закона за адвокатурата,т.е. страните по него не се били договорили
правната помощ да е безплатна,поради посочването на размер на
възнаграждение и начин на плащане.Вън от горното по делото не били
представени доказателства, ответникът да е материално затруднено лице по
смисъла на чл. 38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата ,в който случай не
страните по договора определяли размера му ,а съда съобразно чл. 38 ал.3 от
с.з.
Отправено е искане за изменение на решението ,като на ответника не
бъдат присъждани разноски,каквито не му се дължат в нито едно от
производствата.
Ответникът по молбата А. Д. П. счита същата за неоснователна и
настоява да не бъде уважавана,което свое становище е изразил в молба рег.№
448/08.02.2023 год.Възражението по чл. 414 от ГПК било основно средство за
7
защита на длъжника в заповедното производство и дейността на неговия
процесуален представител не се свеждала до попълване на бланка, а била
аналогична на тази на заявителя касателно всички правнорелевантни факти
относно дължимостта на претендираното вземане по основание и
размер.Възнаграждението за предоставяната защита на длъжника в
заповедното производство се определяло по правилото на чл. 7 ал.7 от
Наредбата.Вън от горното , налични били всички предпоставки ,труда на
неговия адвокат , защитавал го безплатно да бъде възмезден с оглед изхода
по спора и при съобразяване трайната и задължителна практика на ВКС,на
която се е позовал в изложението си.
С разпоредбата на чл.92, ал.1 ЗЗД, съгласно която неустойката
обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват, законодателят е
уредил две от функциите на неустойката- обезпечителна и обезщетителна. Не
съществува спор в съдебната практика и правна доктрина, че като форма на
договорна отговорност неустойката има и санкционна функция, която макар и
неуредена изрично от закона е допустима, предвид договорната свобода по
чл.9 ЗЗД и очертаните от законодателя нейни граници.
Тази наказателна функция несъмнено намира приложение тогава, когато
размерът на същата е по- голям от размера на претърпените вреди, но и в тази
хипотеза уговорената неустойка следва да е в съответствие с императивните
норми на закона и на добрите нрави – морална категория, съпътстваща
развитието на обществото на даден негов етап.Именно последните не
допускат и използването на договорната неустойка, като средство за
несправедливо обогатяване на кредитора и един от корективите на
последното е предвидената от законодателя в чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД
възможност за прогласяването и за нищожна.В този смисъл са и
задължителните постановки в т.3 на ТР № 1/ 15. 06. 2010 год. на ОСТК на
ВКС съгласно които нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е всяка
неустойка, уговорена от страните извън присъщите и обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се
извършва към момента на сключване на договора в зависимост от
специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при
съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на
обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение
8
с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена
неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между
размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението.
Начина на уговорената между страните неустойка за забава към
момента на сключване на процесния договор за заем от 15.07.2020 год. – 0.5
% от стойността на цялата заемна сума за всеки просрочен ден, без краен
предел на срока и размера до който може да нараства, сам по себе си не
обуславя нищожността й, тъй като е поставен в зависимост от волята и
отговорността на неизправния длъжник и е в съгласие с призната на
съконтрахентите договорна свобода по чл.9 ЗЗД, вкл. да придадат превес на
санкционната функция на неустоечната клауза.
С постановление № 426 на МС от 18.12.2014 год. за определяне
размера на законната лихва по просрочени парични задължения, годишния й
размер е определен в размер на основния лихвен процент на БНБ в сила от 1
януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта, а
дневния й размер е равен на 1/360 част от годишния размер. При
съобразяване, че към датата на сключване на договора- 15.07.2020 год.
,лихвения процент на БНБ е 0.00, то размера на законната лихва за забава
върху заетата сума от 6960 лв. за една година ,изчислен с програмния
продукт сalculator. bg възлиза на 707.60 лв. , а дневния й размер е равен на
1.96 лв. Годишния размер на уговорената между страните неустойка за
забава възлиза на сумата от 12 528 лв., а дневния й размер от 0.5% върху
заетата сума се равнява на сумата от 34.80 лв.Пред вид размера на паричното
задължение,което обезпечава -6960 лв., съотношението между размера на
неустойката и очакваните за кредитора евентуални вреди за заемодателя от
неизпълнението на паричното задължение,съизмерими със законната лихва –
значително превишение от 17.7 пъти,респ.надвишаваща и уговорената между
страните възнаградителна лихва в същия процент от 0.5 ,но месечно ,в този
си размер мораторна неустойка не отговаря на присъщите и цели – да
обезпечи изпълнението на поетото от заемателя задължение и да обезщети
кредитора за вредите от виновното неизпълнение на длъжника, нито на
придадената и от съконтрахентите санкционна функция, целяща да накаже
неизправната страна по договора, а води до създадена още при сключване на
процесния договор възможност за несправедливо обогатяване на кредитора.
Договорената неустойка не съответства на основния принцип за
9
добросъвестност и справедливост и като накърняваща добрите нрави е
нищожна, съгласно чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД.Нищожността на неустоечната
клауза изключва в полза на ищеца да е възникнало право на вземане от
неустойка за забава в размер на претендираната сума,респ. тъй като не е
действително задължение ,не може и да бъде намалявана.
Този извод решението на КРС съдържа в частта ,в която е влязло в сила
и в обжалваната част,поради което и съдът го потвърждава.
Относно отговорността за разноски:
В случая са представени договори за правна защита и съдействие,
видно от които адвокат П. Н. Й. и ответникът са се съгласили адвокатът да
окаже на ищците безплатно адвокатска помощ при условията на чл.38 ал.1 т.2
от ЗА.
Процесуалният закон урежда възмездяването на разноските по реда на
чл. 78 от ГПК единствено в случаите, в които те са реално заплатени от
страните в производството, като по правилата на ал.1 и ал.3 осъжда
съответната страна да ги заплати на страната, за която изхода по спора е
благоприятен. Съгласно чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата, адвокат
може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално
затруднени лица, а съгласно чл. 38 ал.2 от Закона за адвокатурата, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което съдът определя по
размер и осъжда другата страна да го заплати. В този случай , адвокатското
възнаграждение не се присъжда на представляваната при условията на чл.38
ал.1 от ЗА страна , а на адвоката , осъществил безплатно процесуалното й
представителство. С оглед на горното , незаконосъобразно Районен съд
Каварна е присъдил на А. Д. П. сумата от 1 070 лв. , направени разноски за
адвокатски хонорар в заповедното и исковото производство. Такова
оплакване ,частния жалбоподател В. М. В. не е направил в подадената от
него частна жалба рег.№ 883/16.03.2023 год. срещу определение №
90/21.02.2023 год., постановено по реда на чл. 248 от ГПК. Обхватът на
дейността на съда в производството по частна жалба е разяснен по
задължителен начин в тълкувателно решение № 6/15.01.2019 год. по
тълкувателно дело № 6/2017 год. на ВКС,ОСГТК и според него проверката на
определението не е ограничена от посоченото в жалбата, а се осъществява
10
при условията на пълен въззив., т.е. в правомощията на съда е да провери
правилността на обжалвания съдебен акт-определение и на невъведени в
частната жалба оплаквания. При направената по-горе констатация за
незаконосъобразност на обжалваното определение ,същото следва да бъде
отменено и подадената от ищеца В. М. В. молба рег.№3932/29.12.2022 год.
за изменение на решението в частта за отговорността за разноски –уважена,
като в негова тежест разноски в полза на другата страна не следва да бъдат
възлагани ,независимо от изхода по спора. Такива са били дължими в полза
на адвоката на ответника ,но искане по чл. 248 от ГПК ,същият не е подал
,нито пък е обжалвал определението на съда по чл. 248 от ГПК.
С оглед изхода по спора във въззивната инстанция-неоснователност на
подадената въззивна жалба и основателност на подадената частна жалба , на
основание чл.38 ал.2 от ГПК на процесуалния представител на въззиваемата
страна А. Д. П. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер
от 400 лв. ,определено съобразно обжалваемия интерес от 692.13 лв. и по
правилото на чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения .
По изложените съображения ,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 123 /11.11.2022 год. ,поправено с решение №
46/03.05.2023 год. по гр. д.№ 203 /2022 год. на Районен съд Каварна, с което
е отхвърлен предявения от В. М. В. , ЕГН ********** ,от гр. В., ул. “С.***
иск за установяване, че ответникът А. Д. П., ЕГН **********, от с. Б., общ.
К., ул. “В.* му дължи сумата от 692.13 лв. , представляваща договорна
неустойка за периода 15.09.2020 год. до 07.09.2021 год. по договор за заем от
15.07.2020 год.
ОТМЕНЯ определение № 90/21.02.2023 год., по гр. д.№ 203 /2022 год. на
Районен съд Каварна в частта, в която е отхвърлена подадената от В. М. В. ,
ЕГН ********** ,от гр. В., ул. “С.*** молба рег.№3932/29.12.2022 год. по
чл.248 от ГПК ,като вместо постановява:
ИЗМЕНЯ решение № 123 /11.11.2022 год. ,поправено с решение №
46/03.05.2023 год. по гр. д.№ 203 /2022 год. на Районен съд Каварна в частта
11
за отговорността за разноски ,като отменя осъждането на В. М. В. , ЕГН
********** ,от гр. В., ул. “С.*** да заплати на А. Д. П., ЕГН **********, от
с. Б., общ. К., ул.“В.* сумата от 1070 лв.
На основание чл. 38 от Закона за адвокатурата ОСЪЖДА В. М. В. , ЕГН
********** ,от гр. В., ул. “С.*** ДА ЗАПЛАТИ на П. Н. Й.,ЕГН **********
- адвокат от ВАК, с рег.№ **** и служебен адрес гр. В. , бул. “Ц.О.***
сумата от 400 лв., съставляваща адвокатско възнаграждение за оказаната
безплатно адвокатска помощ и съдействие на А. Д. П., ЕГН **********, от с.
Б., общ. К., ул. “В.* в производството по в. гр. д.№ 536 /2023 год.
Решението подлежи на обжалване при условията на чл.280 от ГПК пред ВКС
в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12