Решение по дело №337/2023 на Административен съд - Варна

Производството по делото е образувано по жалба на „БГ Фрут“ ООД гр.Варна, чрез адв.Е.Х. против АУПДВ № 01-2600/6081#3/19.12.2022г. на зам.Изпълнителен директор на ДФ“Земеделие“. Жалбоподателят счита акта за неправилен и незаконосъобразен, по съображения подробно изложени в жалбата; твърди, че при издаването му не са спазени изискванията на чл.59 ал.2 т.4 от АПК, тъй като не е мотивиран; административният орган на е посочил с кои парцели, съответно площи прехвърлителят е поел ангажимент по направление „Биологично растениевъдство“ т.е. лписва всякаква идентификация и информация; в обжалвания акт не е посочено по отношение на кои парцели, площи и местонахождение се е състояло неизпълнението на чл.17 ал.2 от Наредба № 4/24.02.2015г.; в акта не е посочено кои точно площи са били обект на прехвърляне като заявени от „БГ Фрут“ ООД по марка 11 „Биологично земеделие“ към „Орех лиси Връх“ ООД към 07.12.2021г. Поради изложените съображения моли съда да отмени обжалвания акт. В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез пълномощника си поддържа жалбата. Претендира присъждане на разноски по делото.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение.

Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:

Не е спорно между страните, че жалбоподателят е регистриран като земеделски стопанин, по смисъла на чл.4 параграф 1 буква "а" от Регламент (ЕС) № 1307/2013, в интегрираната система за административен контрол (ИСАК) с уникален регистрационен номер (УРН) 714757. Одобрен е за участие по мярка 11 „ Биологично земеделие“ от ПРСР 2014г.- 2020г. с направление „Биологично растениевъдство“ през кампания 2021г.

На 07.12.2021г. „БГ Фрут“ ООД е подало декларация по образец за прехвърляне на стопанството на „Орех Лиси връх“ ООД, регистриран с УРН 677458. С подписването на задължителните декларации дружеството се е запознало и приело условията по реда на чл.29 и чл.30 от Наредба № 4/24.02.2015г. за условията е реда за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014г.-2020г. През първата година от ангажимента по Заявление с УИН 03/26052/ 90832 за кампания 2021г. са изплатени 23 233.03лв.

С обжалвания АУПДВ № 01-2600/6081/19.12.2022г., издаден от Заместник изпълнителния директор на ДФЗ – София, било установено публично държавно вземане в размер на 23 233.03лв., представляващо 100% от изплатена субсидия по мярка 11 "Биологично земеделие", направление „Биологично растениевъдство“ за кампания 2021г.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена от активно легитимирано лице с правен интерес, в предвидения от закона срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, вр. чл. 166, ал. 2 от ДОПК и отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК. Оспореният акт съдържа волеизявление на административен орган, с което пряко се засягат права и законни интереси на жалбоподателя като адресат на този акт. Следователно жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация и интерес от оспорване, в законовия срок, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Съгласно изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК и съобразно критериите по чл. 146 от АПК, оспореният АУПДВ е валиден административен акт, издаден в писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила

Съгласно разпоредбите на чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП, Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми, мерки и интервенции за подпомагане, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз. Вземанията на Разплащателната агенция, които възникват въз основа на административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. Съгласно чл. 162 ал. 2 т. 8 от ДОПК, публични са вземанията за недължимо платени или надплатените суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на ЕС. С оглед нормата на чл. 166, ал.1 от ДОПК, ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК. Ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. В случая, предвид цитираната норма на чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП, компетентен орган е определен в съответния закон – Разплащателната агенция, чийто функции на основание чл. 11, ал. 2 т. 4 от ЗПЗП се изпълняват от Държавен фонд „Земеделие”.

Валидността изхожда от факта, че актът е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия. Специалният ЗПЗП не определя правила за установяване на публичните държавни вземания, нито орган, който да е компетентен да издава актове с такова съдържание, поради което съгласно чл. 166, ал. 2, предл. 2 от ДОПК, изпълнителният директор на ДФ"Земеделие" е определил органа, който да издава актове за установяване на публични държавни вземания. Видно от приложената по делото Заповед № 03-РД/3088/22.08.2022г., визираното правомощие е делегирано на заместник изпълнителният директор на ДФ"Земеделие" Владислава Казакова, която е издател на процесния акт.

Съдът приема, че АУПДВ № 01-2600/6081/19.12.2022г. на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” е обективиран в изискуемата от закона писмена форма. Досежно минимално предвидените реквизити на акта по чл. 59, ал. 2 от АПК, вр. чл. 166, ал. 3 от ДОПК, вр. чл. 27, ал. 4 от ЗПЗП, настоящия състав намира следното:

Като правни основания за издаване на процесния акт, са посочени чл. 27, ал. 3, ал.5 и ал. 7 от ЗПЗП, чл.162, ал.2, т.8 и т. 9 от ДОПК и чл. 7 пар.1 и 2 от Регламент (ЕС) № 809/2014г. на Комисията от 17.07.2014г. за определяне на правила за прилагане на Регламент /ЕС/ № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета. Видно от констативната част на акта, установените за възстановяване недължимо изплатени суми касаят парцели или парцел, но същите не се идентифицирани. Не става ясно кои точно парцели са били обект на прехвърляне като заявени от „БГ Фрут“ ООД по мярка 11 „Биологично земеделие“ към „Орех Лиси Връх“ ООД към 07.12.2021г. От тук не става ясно и по отношение на кои парцели „Орех лиси Връх“ ООД не е спазил изискванията по реда на чл.17 ал.1 и ал.4 от наредба № 4/24.02.2015г. за условията и реда за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие от ПРСР за 2014г.- 2020г. Тук в тази връзка следва да се отбележи, че в обжалвания АУПДВ в тази му част, а именно за неспазването на чл.17 ал.1 и ал.4 от Наредба № 4/24.02.2015г. е посочена мярка 10, вместо мярка 11. Административният орган не е изложил фактически мотиви обосноваващи неспазването на цитираната норма. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му, като наличието им в акта дава възможност на адресата да разбере волята на органа и да защити правата и интересите си пред съда, ако счита, че същите са нарушени. Мотивите имат съществено значение и за съда, за да вземе правилно решение по заявения спор, затова те са по правило неотменим реквизит на административния акт, съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Липсата им поставя в невъзможност съда да провери правилността на атакувания акт, което е и самостоятелно основание за отмяна на процесния АУПДВ.

В подкрепа на гореизложените разсъждения е решение № 9406/9.10.2007г. на ВАС по адм. д. № 6720/2007г., V о.: "Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК административният акт следва да съдържа фактическите и правните основания за издаването си. Фактическите основания са юридическият факт (респ. фактическият състав), от който органът черпи упражненото от него субективно административно право. Това са конкретните факти въз основа на които същият е счел, че следва да упражни предоставената му компетентност и въз основа на които се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразността на акта. Фактическите обстоятелства в акта очертават и изчерпват предмета на главното доказване, свързан с материалната му законосъобразност, тежестта за което носи административният орган – чл. 170, ал. 1 от АПК. Не е допустимо преценяването на законосъобразността на акта от гледище на други фактически и правни основания извън тези, които е посочил издаващият го орган, както и излагане на мотиви от съда по един немотивиран от административния орган акт. Следователно мотивите на издателя на административния акт, с оглед на които се извършва упражнявания от съда контрол, не могат да бъдат замествани от твърдения на страните или предположения на съда. (в подобен смисъл са също решение № 14330/20.12.2008г. на ВАС по адм. д. № 11079/2008г., VII о.; решение № 14172/18.12.2008г. на ВАС по адм. д. № 11453/2008г., VII о.).

Гореизложените съображения налагат извода, че оспореният административен акт не съответства на изискванията на процесуалния закон, тъй като е налице порок по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК. Поради тази причина актът подлежи на отмяна.

С оглед изхода на спора искането на жалбоподателя за присъждане на разноски е основатено и следва да бъде уважено. Възражението на ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира за неоснователно, предвид сложността на правния спор, както и с оглед на това, че по делото са проведени 2 открити съдебни заседания, допусната е от съда и изготвена съдебно техническа експертиза. Към момента на приключване на устните състезания е в сила изменението на Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, публикувани в ДВ, бр. 88 от 4.11.2022г. Съгласно това изменение, минималният размер на адвокатското възнаграждение за дела с материален интерес като настоящото - от 10 000лв. до 25 000лв., определен на основание чл.7, ал.2, т.3 вр. с чл.8, ал.1 от Наредбата е 2491лв. Оспорващото дружество е поискало разноски съобразно представен списък в общ размер от 4 900лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба от „БГ Фрут“ ООД гр.Варна ЕИК ********* АУПДВ № 01-2600/6081#3/19.12.2022г. на зам.Изпълнителен директор на ДФ“Земеделие“.

ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" да заплати на БГ Фрут“ ООД, ЕИК *********, гр.Варна, ул.“Я. П.“ № **, представлявано от З. М. З. сумата от 4 900лв. /четири хиляди и деветстотин/, представляваща разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд на Република България в 14- дневен срок от съобщението.

	Съдия: