Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 25.05.2021 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на двадесет и седми април две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното
от съдията
гр.д. № 12572 по
описа на ВРС за 2020 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на Т.И.Т. – М., ЕГН ********** и К.И.К., ЕГН **********
срещу К.К.К., ЕГН ********** и С.Т.К., ЕГН **********, с която е предявен иск по чл.31, ал.2 от ЗС, за осъждане на
ответниците да заплатят солидарно на всеки от ищците сума в размер на 320 лева,
представляваща обезщетение за лишаване от ползване на собствените на ищците
31,5 кв.м. ид.ч. от съсобствения на
страните недвижим имот с идентификатор **** , представляващ дворно място находящ
се на административен адрес гр. Варна, м-ст П., целият с площ от 711кв.м.
явяващи се разлика между притежаваните от ответниците съобразно квотата им в
съсобствеността 355,5кв.м.ид.ч. и реално ползваните от тях 387кв.м. съобразно
влязло в сила решение № 4912/27.11.2017г. по гр.д. № **** г. по описа на ВРС, с
което е разпределено ползването на дворното място, дължимо за периода от
01.02.2020 г. до 30.09.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на подаване на исковата молба- 06.10.2020 г. до окончателното
плащане. Претендират се и направените по делото разноски.
В
исковата молба са изложени твърдения, че ищците са съсобственици с ответниците
на недвижим имот с идентификатор ***********по кадастрална карта и кадастралните
регистри на гр. Варна, одобрени със Заповед ***********., на ИД на АГКК,
последно изменени със Заповед № ***********. на Началника на СГКК Варна,
находящ се в гр. Варна, Община Варна, район "М.", местност „П.“, с
административен адрес - ул. „П.“ № **, целият с площ по скица от 711 кв.м., с
трайно предназначение на територията - Урбанизирана, начин на трайно ползване -
ниско застрояване /до 10м/, с номер по предходен план - 680, при граници на
имота - имоти с идентификатори ********************, при условията на запазено
ползване за И.Т.К., ЕГН **********, пожизнено и безвъзмездно, съгласно
нотариален ***********, на Нотариус Роза Кожухарова, с peг. № 212 в
Нотариалната камара и район на действие -района на ВРС, вписан в СВ Варна, с ***********По
силата на нот. акт № 121, т. XIX, дело № 8990/ 10.06.1994г. на Нотариус при ВРС
Орлин Стефанов били признати за собственици на имота по давностно владение и
наследство Г.Т.К., ЕГН ********** и И.Т.К., ЕГН **********.
С
нотариален акт за замяна на недвижим имот с движима вещ № ********************************., на Нотариус
Роза Кожухарова, с per. № 212 в Нотариалната камара и район на действие -
района на ВРС, вписан в СВ Варна, с вх. рег.***************,
И.Т.К. прехвърлил на сина си К.И.К., ЕГН **********, ½ идеална част от
гореописания имот, като си запазил безвъзмездно и пожизнено право на ползване
върху прехвърлената ½ ид.ч.
С
нотариален акт за дарение на недвижим имот № ******************
на Нотариус Роза Кожухарова, с per. № 212 в Нотариалната камара и район на
действие - района на ВРС, вписан в СВ Варна, с вх. рег.***********,
К.И.К. дарил на сестра си - Т.И.Т. - М., с ЕГН **********, само ¼
идеална част от гореописания недвижим имот.
С
нотариален акт за замяна на недвижим имот срещу движима вещ, с № **********., на Нотариус при ВРС, Г.Т.К., с ЕГН **********,
прехвърлил на ответниците К.К.К. и С.Т.К., 1/2
идеална част от имота.
С
Решение № ******* постановено по гр.д. № *******., ВРС, XXXIV-ти състав, било
разпределено ползването на съсобствения недвижим имот, с идентификатор ************, находящ се в гр. Варна, м/ст „П.“, с
площ от 711 кв.м., при граници - имоти с идентификатори -********************,
по следния начин - в общ дял на К.И.К., ЕГН **********, Т.И.Т. - М., ЕГН **********
и И.Т.К., ЕГН **********, да ползват 324 кв.м. от имота, оцветен в охров цвят,
на приложената на л. 61 от делото скица, изготвена от вещото лице Шена
Хаджиева, а в общ дял на К.К.К., ЕГН ********** и С.Т.К., ЕГН **********, да
ползват 387 кв.м. от имота, оцветен в светлосин цвят, на приложената на л. 61
от делото скица, изготвена от вещото лице Шена Хаджиева, на основание чл. 32
ал. 2 от Закона за собствеността. Решението по гр.д. № *************,
е влязло в законна сила на 20.12.2017г. Ищците считат, че с решението за тях
възниква възможността, да претендират от ответниците заплащане на парично
обезщетение за неравенството в дела и по - големия обем площ, който се ползва
от тях. Ответниците били поканени с покана, изпратена по телепоща, получена на
02.02.2018г., да заплащат по 200 евро месечно за ползата от която са лишени
ищците, изразяваща се в това, че ползват с 31,5 кв.м. повече от припадащата им
се част. С покана, изпратена с куриер на Спиди, получена лично от К.К. на
30.05.2018г., била оттеглена предходната покана и отново били поканени
ответниците да заплащат на ищците 190 лева месечно, за ползата от която са лишени
ищците, изразяваща се в това, че ответниците ползват с 31,5 кв.м. повече от
припадащата им се част, считано от деня на получаване на поканата, докато трае
така разпределеното ползване, или се променят обстоятелствата, при които е
постановено решението.
В законоустановения срок ответниците са депозирали
писмен отговор на исковата молба, с който оспорват предявения иск като
неоснователен. Не оспорват твърдението, че страните са съсобственици на
описания в исковата молба недвижим имот. Сочат, че с решение №**** .,
постановено по гр.д. №**** г. на ВРС, 34 с-в, е разпределено правото на
ползване на съсобствения им недвижим имот с идентификатор **** , находящ се в
гр. Варна, местност „П.“, административен адрес: ул. "П."45, с площ
от 711кв.м. по следния начин: в общ дял на ищците да ползват 324кв.м., а в общ
дял на ответниците да ползват 387кв.м. от имота. С така описаното решение за
ищците била отворена възможност да претендират от ответниците заплащане на
парично обезщетение за неравенството в дяловете. С Решение №3172/2019г.
постановено по гр.д. №14007/2018г. по описа на ВРС, 7 с-в, ответниците били
осъдени да заплатят на ищците сумата от 640лв. за ползването на 31.5 кв.м. от
процесния имот, за периода от 01. 01. 2018г. до 31. 08.2018г. След влизане в
сила на решението, ответниците им изплатили всичко дължимо по силата на
описаното решение и за описания период, както и бил изплатен и дължимия наем за
ползването на процесните 31.5 кв.м. от съсобствения недвижим имот за периода от
01.09.2018г. до 31.01.2020г., което не се спори от ищците. Ответниците
продължавали да заплащат наем за ползването на процесните квадрати от
съсобствения имот и към настоящия момент. По изп.д. № *********г. по описа на ЧСИ Л. Станев, рег. номер 895, район на
действие ОС Варна била изплатена цялата сума постановена по гр. д. № 14
007/2018 г. по описа на ВРС, 7 св., за периода от 01.01.2018г. до 31.08.2018г.
Сумата е била преведена по сметка на ЧСИ Л. Станев, тъй като ответниците не са
предоставили банкова сметка, ***. Също така не е предоставен и друг удобен за
тях начин за плащане на дължимото им. Доброволно била заплатена и цялата
дължима сума за периода 01.09.2018г. до 31.01.2020 г., като плащането било
извършено по банковата сметка на процесуалния представител на ищците - адв. Р.Ж..
След проведен разговор между процесуалните представители на страните била
постигната уговорка да бъде платено задължението към ищците по служебната
банкова сметка ***, която уговорка била спазена и парите били преведени. За
периода от 01.02.2020г. до м.11.2020 г. ответниците твърдят, че е заплатен
дължимия наем в размер на 80 лв. месечно с пощенски запис на адреса на ищците,
като за първите два месеца - м.02 и м03. 2020г. сумите за наем за ползването са
били преведени по служебната сметка на процесуалния представител на ищците, тъй
като била постигната такава уговорка и поради това, че ищците не са
предоставили банкова сметка. ***а молба разбрали, че наема за м. 02. и м.
03.2020 г. е преведен по банковата сметка на адвоката на ищците, е върнат
обратно от него по тяхната банкова сметка, ***. Ответниците твърдят, че са
правили са опити да се снабдят с банкова сметка ***, по която да превеждат
дължимия наем, но безуспешно, като адвоката на ищците ги е помолил повече да не
превеждат сумите по банковата му сметка. След като получили исковата молба
разбрали, че парите, изпратени с пощенски запис, не са потърсени от ищците,
търсили представителя им за да го уведомят да си получат парите от пощата, но
след като преводите не били потърсени подали заявление за връщане и сумата им
била върната. След като им били върнати парите, ответниците отново ги изпратили
с пощенски запис, ведно със сумите за месеците април и март 2020 г. Считат, че
са коректни по вмененото им задължение за заплащане на наем за ползването на
процесиите 31.5кв.м., а ищците са тези, които не са се свързвали с тях, за да уредят отношенията си. Твърдят още, че
са изпратили на ищците писмена покана да си получат паричните преводи от
пощата, като ако този начин на плащане не е удобен за тях, да предоставят
банкова сметка ***.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца
поддържа исковата молба.
Процесуалният представител на ответника поддържа
отговора и оспорва иска.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
Не е
спорно, а и се установява от
представените писмени доказателства, че страните са съсобственици на процесния
недвижим имот с идентификатор **** , представляващ дворно място находящ се на
административен адрес гр. Варна, м-ст П., целият с площ от 711кв.м., като ищцата
Т.Т.-М. притежава 1/4 ид.ч. от имота, ищецът К.И.К. – ¼ ид.ч., а ответниците
притежават общо като съпружеска имуществена общност ½ ид.ч.
С решение по гр.д. №**** г. на ВРС по описа на ВРС е
разпределено ползването между съсобствениците на процесния имот, като за Т.Т.-М.
и К.И.К. е определено да ползват 324 кв.м. от дворното място, оцветени в охров
цвят на скицата на л.61 от делото, а К.К. и С.К. да ползват 387 кв.м. от
дворното място, оцветени в светло син цвят на същата скица.
Обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
между страните е обстоятелството, че ответниците ползват 31,5 кв.м. повече от
квотата в имота, която им се следва. Не е спорно между страните и че дължимото
обезщетение за ползването на тази по-голяма част е в общ размер от 80 лева
месечно, или за процесния период от 01.02.2020 г. до 30.09.2020 г. 640 лева (по
320 лева за всеки от ищците.
От ответниците са представени 2 броя преводни
нареждания от 19.02.20г. и от 16.03.20г. за по 80 лева, представляващи наем за
м.02 и м.03.2020г., преведени от С.К. в полза на Адвокатска кантора „П.и Ж.“.
Представени са и служебни бонове, издадени от
„Български пощи‘ ЕАД за предадени парични преводи, както следва: 3 броя с
подател В.К.К. и получател К.И.К. ( с дати 28.04.20г., 26.05.20г. и 29.06.20г.)
за суми от по 80 лева, представляващи наем за м. април, май и юни 2020г., един
бон от 28.07.2020г. с подател Р.И.К. и
получател К.И.К. за сумата от 80 лева – наем за м.юли 2020г., два бона
за преводи за по 80 лева (от 31.08.2020г. и 28.09.20г.) с подател и С.Т.К. и
получател К.И.К. за наем за. Месец август 2020г. и за м.септември 20г. и един бон
за предаден паричен превод от 28.10.2020г. с подател С.Т.К. и получател К.И.К.
за сумата от 320 лева, представляваща наем за м.02,03,09 и 10.2020г.
Представени са и преводни нареждания за суми за наем
за предходни периоди, които са изплащани от ответниците по банкова сметка *** „П.и
Ж.“.
Представена от ответниците е покана, която са
изпратили до ищците чрез „Български пощи“ ЕАД на 06.11.2020г., с която ги канят
в 3-дневен срок да посочат банкова сметка, ***то на 31,5 кв.м., както и да
потърсят от „Български пощи“ ЕАД изплатените им чрез пощенски запис суми за
наем за периода от 01.02.2020г. до н.11.2020г. В поканата е разяснено, че
поради липса на посочена банкова
дължимия наем за м.02 и 03.20г. е преведен по служебна сметка на
процесуалния представител на ответниците – адв. Р.Ж., по която са изплащани и
предходни задължения.
Видно от писмо от „Български
пощи“ ЕАД до С.К. от 17.03.2021г. е, че след извършена справка са
установени 5 броя парични преводи с подател С.Т.К. и получател К.И.К.
(съвпадащи с гореописаните), които са неизплатени до 11.03.2020г. и са на
разположение за изплащане на една от двете страни – подател или получател, а
един превод от 27.10.21г. за наем за м.09.21г. е изплатен на С.Т.К..
Представени са писма и за останалите гореописани преводи чрез „Български пощи“
ЕАД със съдържание, че сумите са неизплатени и са на разположение за изплащане
на една от двете страни.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС
и е процесуално допустим.
Съобразно разпределението на доказателствена тежест
ищецът следва да докаже, че страните са съсобственици в имота, като ответника е
ползвал лично целия недвижим имот за процесния период, размера на обезщетението
за лишаване от ползване, както и изпращането на покан, а ответниците следва да
докажат плащане на дължимите суми.
Безспорно се установи, че страните са съсобственици в
процесния имот, при квоти ¼ ид.ч. за ищцата Т.Т.-М., ¼ ид.ч. за
ищеца К.И.К. – ¼ ид.ч. и ½ ид.ч. общо за ответниците, като
последните ползват 31,5 кв.м. повече от полагаемата им се част от имота.
Ответниците не оспорват, че за дължат на ищците
обезщетение за лишаване от ползването в размер на 80 лева месечно или общо
процесния период сума в размер на 640 лева, но твърдят, че са платили същата.
Установи се от представените касови бонове, че всички
дължими суми за периода са предадени чрез пощенски запис в полза на ищците,
като и понастоящем са на разположение за получаване.
Установи се още, че ответниците на 06.11.2020г. са
изпратили покана до ищците чрез „Български пощи“ ЕАД, с която ги уведомяват да
получат преводните им чрез пощенски записи суми. Действително няма данни
поканата да е достигнала до адресатите, но отговорът на исковата молба, в който
са приложени всички бонове за предадени суми, както и поканата, е получен от
ответниците. Въпреки това, същите не са се явили да получат предоставените им
суми. В този смисъл съдът намира, че задължението на ответниците е изцяло
заплатено, а обстоятелството, че не е получено от ищците се дължи на
собствената им забава.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният
иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.
По въпроса за разноските, съдът намира, че такива не
следва да бъдат присъждани в полза на ищците, доколкото всички плащания са
направени преди завеждане на делото, макар и ищците да са узнали за тях след
този момент. В допълнение, следва да се посочи, че се установи, че ответниците
преди превеждане на сумите чрез пощенски запис са направили опит да заплатят
дължимото за м.февруари и март, 2020г. по сметка на процесуалния представител
на ищците, така както има данни и за направени предходни месечни плащания.
Самите ответници признават, че преводите са върнати обратно, поради което и са
пристъпили към плащане чрез пощенски запис. В съдебно заседание адвокат Р.Ж. е
разяснил, че действително преди суми са получавани по тяхна сметка, но
последните са върнати поради погрешно плащане по хонорарната сметка на
адвокатското дружество. Независимо от това, очевидно ищците са били наясно, че
ответниците имат желание да плащат доброволно, но не са им съдействали с
конкретизиране на банкова сметка, ***ми. Съдът намира, че в случая се касае за
забава на кредитора, която освобождава длъжника от собствената му забава.
Предвид всичко изложено съдът намира, че следва да се приложи правилото на чл.78,
ал.3 от ГПК и ищците да бъдат осъдени да заплатят на ответниците направените по
делото разноски в размер на 600 лева за платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т.И.Т.
– М., ЕГН ********** и К.И.К., ЕГН ********** срещу К.К.К.,
ЕГН ********** и С.Т.К., ЕГН ********** искове за осъждане на ответниците
да заплатят солидарно на всеки от ищците сума в размер на 320 лева,
представляваща обезщетение за лишаване от ползване на собствените на ищците
31,5 кв.м. ид.ч. от съсобствения на
страните недвижим имот с идентификатор **** , представляващ дворно място
находящ се на административен адрес гр. Варна, м-ст П., целият с площ от
711кв.м. явяващи се разлика между притежаваните от ответниците съобразно
квотата им в съсобствеността 355,5 кв.м. ид.ч. и реално ползваните от тях
387кв.м. съобразно влязло в сила решение № 4912/27.11.2017г. по гр.д. № **** г.
по описа на ВРС, с което е разпределено ползването на дворното място, дължимо
за периода от 01.02.2020 г. до 30.09.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на подаване на исковата молба – 06.10.2020 г. до
окончателното плащане., на основание чл.31, ал.2 от ЗС.
ОСЪЖДА
Т.И.Т. – М., ЕГН ********** и К.И.К., ЕГН ********** да заплатят на К.К.К., ЕГН
********** и С.Т.К., ЕГН ********** сумата от 600 лева, представляваща
направени по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: