№ 874
гр. Бургас, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII СЪСТАВ, в публично заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря Д.Б.
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20212120204661 по описа за 2021 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по
повод жалбата на „*“ ООД, ЕИК *, седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „*“
№ 1, вх. Б, ет. 3, ап. 7, против Наказателно постановление №
575166-F606180/10.09.2021г., издадено от Началника на Отдел „Оперативни
дейности“- Бургас в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл.59а, ал.1 от Наредба Н-
18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства вр. с чл. 118, ал.10 ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2,
вр. чл. 185, ал.1 ЗДДС, на търговеца е наложена „имуществена санкция” в размер на
500 лева.
С жалбата се посочва бланкетно, че са допуснати процесуални нарушения, а
алтернативно се посочва, че следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28
ЗАНН.
В открито съдебно заседание не се явява представител на дружеството
жалбоподател.
Наказващият орган, се представлява от пълномощник – юрисконсулт Чолакова,
която намира жалбата за неоснователна и моли постановлението да бъде потвърдено,
както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, тъй като НП е било връчено на 29.09.2021 г., а
жалбата е подадена на 06.10.2021 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва
лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата
се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна,
като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста
на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 11.03.2021г. в 14:48 часа била извършена проверка в обект - бензиностанция Ф
1
504, находящ се в гр. Бургас, изход за София, стопанисван от „*" ООД с ЕИК по
БУЛСТАТ: *. В обекта било въведено в експлоатация и се използвало ЕСФП „KONTO
BENZ-KL" със свидетелство от БИМ № 176 FS и свързано към нея фискално
устройство /главна каса тип 31/, модел "DATECS FP 2000", с индивидуалнен номер
DT791667 и ФП №02791667, регистрирано в НАП с №4314297/27.07.2019г. След
генерирана справка в информационните масивите на НАП за периода от 01.01.2021г.
до 25.02.2021г. - програмен продукт „Фискални-устройства с дистанционна, връзка" за
получени количества горива в ТО, се установило, че дружеството в качеството си на
данъчно задължено лице - получател по доставки на течни горива съгласно чл.118, ал.
10 от ЗДДС, е получило гориво в ТО по Нивомерна Измервателна Система/НИС/ на
13.02.2021г. в 10:34 ч. - 10331,42 л. бензин в резервоар №2. Данните за документалната
доставка за същото количество течно гориво по акцизен данъчен документ: АДД с
УКН 0000000005858024/12.02.2021г. - 10145,00 л. дизел в резервоар №2 са изпратени
към НАП на 15.02.2021г. в 12:37ч. Дружеството не подало данни в НАП за
гореописаната доставка та гориво, чрез наличната в обекта ЕСФП на датата на
данъчното събитие. Данни по гореописаната доставка не били подадени и чрез
електронен документ за получаване в НАП.
За извършената проверка и констатациите от него Д.Г.- служител в ЦУ на НАП,
съставила Протокол за извършена проверка бланков № 0052712 от 11.03.2021 г. На
17.03.2021 г. и бил съставен АУАН с № F606180. Актосъставителят описал в акта
констатираното при проверката нарушение, като го квалифицирал като нарушение на
чл. 59а ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл. 118, ал.10 ЗДДС, като
предявил и връчила екземпляр от акта на представителя при съставянето му срещу
подпис. Били депозирани обяснения, в които се посочвало, че имало технически
проблем, поради прегризването на кабел от гризач.
Впоследствие, на 10.09.2021 г. въз основа на акта за установяване на нарушението
било издадено атакуваното наказателно постановление, в което АНО възприел
фактическата обстановка, описана в акта, както дружеството било санкционирано с
имуществена санкция в размер на 500 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства събрани в хода на
съдебното производство, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.
Липсват каквито и да е било основания съдът да не кредитира показанията на
актосъставителя, като неговите показания са логични и непротиворечиви и
съответстват на останалата част от доказателствената съвкупност.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и
обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно
наказание/санкция и предвид така установената фактическа обстановка, направи
следните правни изводи:
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган съобразно
представената по делото Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор
на НАП. НП е издадено в срока по чл. 34 от ЗАНН. АУАН също е издаден от
компетентен орган. НП е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в
какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените
материалноправни норми. Ясно е записано, че е извършена проверка и какви са
2
констатациите от нея.
В обобщение, липсват формални основания за отмяна на обжалваното
постановление.
Съгласно чл.59а, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане
чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин (Наредба Н-18/2006г.), лицата по чл. 118, ал. 9 и 10 ЗДДС
подават в НАП данни чрез електронен документ за доставка - приложение № 22, или
електронен документ за получаване - приложение № 23, за доставката и движението на
доставените/ получените количества течни горива, както и за промяната в тях,
отнасяща се до цялото количество гориво или до част от него, в случаите, когато
данните не са декларирани с електронен акцизен данъчен документ (еАДД)/единен
административен документ (ЕАД) и са задължителни за подаване съгласно наредбата.
Всеки ЕДД, ЕДП, както и подадените данни за доставени количества горива по
документ, въведени чрез ЕСФП, съдържат задължително уникален контролен номер
(УКН) на еАДД или митнически референтен номер (МРН) на ЕАД. Въвеждането на
УКН на еАДД за доставени количества горива по документ, постъпили в обект с
ЕСФП, се извършва чрез баркод четец при постъпването им, а в случаите на
освободени доставки от лицензиран складодържател, регистриран по Закона за
акцизите и данъчните складове, на втечнен нефтен газ (LPG) в бутилки за отопление,
продадени на физически лица, които не са еднолични търговци, въвеждането на УКН
се извършва в деня на издаване на обобщения акцизен данъчен документ. Съгласно
чл.59а, ал.3 лице по ал.1 - получател по доставка на течни горива подава ЕДП съгласно
приложение № 23 за потвърждаване на полученото гориво с изключение на случаите,
когато горивото се доставя в обект с ЕСФП. Анализът на разпоредбите сочи, че редът и
начините за подаване на информация в НАП за получени доставки на течни горива е
различен в зависимост от това дали в търговският обект, където е извършена
доставката, респ. получаването се използва ЕСФП или не.
В хода на извършената проверка е установено, че в процесния търговски обект
има въведена в експлоатация и одобрена електронна система с фискална памет, т.е
продажбите в обекта се регистрират чрез ЕСФП.
В конкретният случай, по делото е безспорно и категорично установено и че
процесните данни са били подадени със закъснение от 2 дни, т.е. вместо в деня на
доставката на горивото /данъчното събитие/ - 13.02.2021г., са били подадени по
електронен път на 15.02.2021г.
Задължението не е изпълнено от санкционираното дружество, като неговата
отговорност е безвиновна и за да бъде ангажирана е достатъчно само обективно да
бъде констатирано неизпълнение на определеното задължение, както е в настоящия
случай. Всички признаци на вмененото нарушение са посочени както в АУАН, така и в
НП, поради което и правилно е била ангажирана отговорността на дружеството-
жалбоподател.
За така констатираното административно нарушение,
административнонаказващия орган е определил имуществена санкция по реда на чл.
чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС в размер на 500 лева, т.е. в минималния
размер, поради което и същият не може да бъде намаляван.
Наказващият орган очевидно е преценил, че не са налице предпоставките на чл. 28
ЗАНН. Съдът също споделя този извод, тъй като липсват обстоятелства, които да
3
сочат, че нарушението се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност от
обичайното при този вид нарушения. Липсват каквито и да е доказателства, че
неподаването на информация се дължи на технически проблем. Дори и това да е било
така обаче, съставът намира, че отново няма да е налице маловажен случай. Ако е
имало технически проблем при използването на ЕСФП, то той е щяло да бъде
незабавно забелязан, тъй като нямаше да има потвърждение от страна на НАП за
подаването на данните. От друга страна, при наличието на технически проблем е
следвало да бъдат използвани другите законови способи за отразяване на доставката на
горивото.
В заключение, наказателното постановление следва да бъде потвърдено изцяло
като законосъобразно.
С оглед решението за потвърждаване на НП и направеното искане от страна на
представителя на АНО, в негова полза следва да се присъдят претендираните разноски
за възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за
юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 5
ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ.
Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за
защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80
до 120 лв. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод,
че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО
следва да се определи и присъди възнаграждение в размер на 80 лв.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.3 ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № */10.09.2021г., издадено от
Началника на Отдел „Оперативни дейности“- Бургас в ЦУ на НАП, с което за
нарушение на чл.59а, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства вр. с чл. 118,
ал.10 ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. чл. 185, ал.1 ЗДДС, на „*“ ООД,
ЕИК *, седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „*“ № 1, вх. Б, ет. 3, ап. 7, е
наложена „имуществена санкция” в размер на 500 лева.
ОСЪЖДА „*“ ООД, ЕИК *, седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „*“
№ 1, вх. Б, ет. 3, ап. 7, да заплати на Национална агенция за приходите- София сумата
от 80 (осемдесет) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото
адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4