№ 2416
гр. Варна, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Антония Светлинова
при участието на секретаря Дияна Д.а
като разгледа докладваното от Антония Светлинова Гражданско дело №
20213110112738 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от Д. В. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, ул. ***, срещу „ЗАД А“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н „***, осъдителен иск с правно основание чл.
405, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 20 лв.
– частичен иск от сума в общ размер на 335,21 лв., представляваща
неизплатена част от застрахователно обезщетение по договор за застраховка
“Каско на МПС”, обективиран в застрахователна полица № *** от 16.12.2019
г., за нанесени щети на застрахования лек автомобил „БМВ 530 Д“ с рег. №
*** от констатирано на 28.10.2020 г. в гр. Варна застрахователно събитие, за
което е образувана щета под № 13020030106330, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 31.08.2021
г., до окончателното изплащане на обезщетението.
По твърдения в исковата молба, между страните бил сключен договор
за застраховка „Каско на МПС“ за собствения на ищеца лек автомобил „БМВ
530 Д“ с рег. № *** със срок на действие от 17.12.2019 г. до 16.12.2020 г.,
застрахователната премия по който била заплатена изцяло към датата на
исковата молба. На 28.10.2020 г. ищецът установил, че автомобилът, който
бил паркиран на ул. „Жолио Кюри“ № 16 в гр. Варна, имал увреждания по
врата задна дясна. На 29.10.2020 г. ищецът уведомил застрахователя за
настъпилото застрахователно събитие, при когото била образувана
застрахователна претенция (щета) под № 13020030106330. Извършен бил
оглед на автомобила, изготвен снимков материал и съставен опис на щетите,
в който като увреден детайл бил посочен врата задна дясна. По преписката
ищецът получил застрахователно обезщетение в размер на 82,11 лв., което
счита за недостатъчно да покрие разходите за ремонт, последните възлизащи
1
по предварително проучване на 417,32 лв. Затова и намира, че ответникът е
останал задължен за разликата от 335,21 лв.
По изложените съображения по същество моли за уважаване на
предявения частичен иск и претендира разноски, вкл. адвокатско
възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата
молба, в който излага становище за неоснователност на предявения иск. Не
оспорва сключването на процесния застрахователен договор, настъпването на
застрахователно събитие в периода на покрит риск и уведомяването му за
това, както и изплащането на застрахователно обезщетение по образуваната
преписка в размер на 82,11 лв. Поддържа, че установеното увреждане било
на боята на заден десен панел на МПС и задължението му по договора било
изцяло погасено с доброволно заплатената сума. Последната била определена
в съответствие с уговорения между страните начин на обезщетяване по
експертна оценка и съобразно приложимите клаузи на т. 73 и 74 от ОУ при
частична щета на МПС над 12 г. (в случая на 14 г.), според които експертната
оценка на щетите се извършва по цени за части, материали, труд и
начисления за отстраняване на щетите съгласно Методика на застрахователя.
Освен това в случая било налице подзастраховане по смисъла на т. 22 от ОУ,
тъй като в срока на действие на застрахователния договор ищецът завел още
осем щети с № 13020030106323, № 13020030106324, № 13020030106325, №
13020030106326, № 13020030106328, № 13020030106329, № 13020030106331,
№ 13020030106332, всички за настъпили застрахователни събития в един и
същ ден – 28.10.2020 г., и по тях били изплатени обезщетения от общо
1511,06 лв., като МПС не било дозастраховано. Затова обезщетението при
следваща щета, каквато се явявала процесната, следвало да се определи по
реда на т. 22.2 вр. т. 21 ОУ, като се намали в пропорция, равна на
съотношението между договорената застрахователна сума (12500 лв.) и сбора
от изплатените обезщетения (1511,06 лв.). Така процентът на подзастраховане
възлизал на 12,09 % и след намаляване на обезщетението с него се
получавала платената сума от 82,11 лв., която била преведена на ищеца с
платежно нареждане от 16.11.2020 г.
В условията на евентуалност оспорва размера на иска като завишен,
несъответстващ на средните пазарни цени към датата на събитието.
По същество моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски по
делото, вкл. юрисконсултско възнаграждение. Релевира и възражение по чл.
78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му
представител адв. Й.А., поддържа иска и прави възражение за нищожност на
клаузите по т. 73, т. 74 и т. 22.2 от Общите условия към застрахователния
договор, на които се позовава ответникът, поради противоречие с нормите на
КЗ и ЗЗП. Отделно счита, че в случая не било налице подзастраховане на
автомобила по смисъла на чл. 389 КЗ и т. 21 от ОУ, тъй като към релевантния
момент на сключване на застрахователния договор застрахователната сума не
е била по-ниска от действителната стойност на МПС. Възразява още, че
нямало плащане по други щети преди процесната, което да налага
дозастраховане, респ. редуциране на обезщетението при наличие на
подзастраховане. В хода на устните състезания моли за уважаване на
2
частичната претенция и присъждане на разноски, съобразно представен
списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът не изпраща представител в открито съдебно заседание.
Предварително депозира писмена молба, с която поддържа отговора и
обективираното в него искане.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е частичен осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал.
1 КЗ за заплащане на част от дължим остатък от застрахователно
обезщетение за имуществени вреди от застрахователно събитие, настъпило в
периода на действие на сключен между страните застрахователен договор за
имуществено застраховане на собствен на ищцата лек автомобил.
Същият е допустим, доколкото са налице нормативно установените
положителни процесуални предпоставки за възникване и надлежно
упражняване на правото на иск и липсват процесуални пречки за това.
Основателността на иска е обусловена от наличието на следните
кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: 1.) валидно
възникнало между страните застрахователно правоотношение по договор за
застраховка „Каско на МПС“; 2.) настъпване на застрахователно събитие в
периода на покрит риск; 3.) причиняване на щети по застрахования
автомобил, както и 4.) причинно-следствена връзка между щетите и
застрахователното събитие. Съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154,
ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на тези
факти. В негова тежест е да установи също и размера на претендираното
застрахователно обезщетение. С оглед предприетата от ответника защита
срещу предявения иск, той носи тежестта да установи фактите, с които
обосновава релевираните възражения, вкл. наличието на подзастраховане на
автомобила.
С изготвения и обявен за окончателен доклад по делото като безспорни
и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че между
страните е сключен договор за застраховка „Каско на МПС“ , обективиран
в застрахователна полица № *** от 16.12.2019 г., с предмет собствения на
ищеца лек автомобил „БМВ 530 Д“ с рег. № *** и срок на действие от
17.12.2019 г. до 16.12.2020 г., както и че застрахователната премия по
договора е заплатена изцяло. Тези обстоятелства се потвърждават и от
представените писмени доказателствени средства – комбинирана
застрахователна полица (л. 6), квитанции за извършени плащания по полицата
(л. 7) и свидетелство за регистрация част I на МПС (л. 5). Следователно
между Д. В. Д. и „ЗАД А“ АД е налице валидно възникнало
застрахователно правоотношение, по което ответното застрахователно
дружество се е задължило да заплати на ищеца застрахователно обезщетение
при настъпване на застрахователно събитие.
Не е спорно, че в периода на покрит риск – на 28.10.2020 г. е
констатирано такова застрахователно събитие, настъпило докато
автомобилът е бил в паркирано състояние на ул. „Жолио Кюри“ № 16 в гр.
Варна, при което е увредена задна дясна врата на МПС.
3
Видно от приложеното заявление за изплащане на обезщетение за вреди
на МПС от дата 29.10.2020 г. (л. 51) и опис на щетите по претенция №
13020030106330 (л. 52), на 29.10.2020 г. застрахователят е уведомен за така
констатираното събитие, за което е образувана застрахователна претенция
(щета) под № 13020030106330 и на 30.10.2020 г. е извършен оглед на
превозното средство от експерт на застрахователя, при който са потвърдени
като налични декларираните увреждания по задна дясна врата на автомобила.
В описа е посочен този увреден детайл, като е отразен и начинът на
възстановяването му, а именно: чрез боядисване.
Не е спорно, че посочените имуществени вреди са настъпили в резултат
от декларираното събитие, поради което съдът намира за доказана и пряката
причинно-следствена връзка между събитието и вредоносните последици.
Безспорно е още, а се потвърждава и от приложеното платежно
нареждане от 16.11.2020 г. (л. 59) и доклад по преписка по щета от 17.03.2021
г. (л. 85), че на 16.11.2020 г. в полза на ищеца е изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 82,11 лв. по процесната щета № 13020030106330 за
увредената задна дясна врата на застрахования автомобил.
Спорно е дали с това плащане е погасено изцяло задължението на
ответника, респ. дали е дължим претендираният с иска остатък. За да
даде отговор на тези въпроси, съдът съобрази следното:
При настъпване на застрахователно събитие за застрахователя възниква
задължение да заплати на застрахования застрахователно обезщетение, равно
на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, но
не по-голямо от застрахователната сума (лимита на отговорност) – арг. от чл.
386, ал. 1 и ал. 2 КЗ. В хипотеза на частично увреждане на застрахованото
имущество, каквато е настоящата, релевантна за определяне размера на
действително претърпените вреди е възстановителната застрахователна
стойност, която според разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ се равнява на
стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка. Посоченият стойностен
еквивалент на претърпяната вреда се определя като пазарната цена на
увреденото имущество към датата на застрахователното събитие. В този
смисъл е трайно установената съдебна практика, обективирана в решение №
167/11.05.2016 г. по т.д. № 1869/2014 на ВКС, ТК, II т.о., решение № 235 от
27.12.2013 г. по т.д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 37 от
23.04.2009 г. по т.д. № 667/2008 г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 209 от
30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 115 от
09.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г. на ВКС, ТК, II т.о. и др. (същата е
постановена по приложението на КЗ (отм.), но актуална при действащия КЗ,
предвид липсата на принципна разлика в уредбата в тази й част).
Според приетото заключение на допуснатата съдебно-автотехническата
експертиза (л. 89 и сл.) увреждането по врата задна дясна на процесния
автомобил се изразява в наранено лаково покритие в задната част на детайла,
непосредствено до калник заден десен, като за възстановяването му е
необходимо боядисване. Вещото лице определя общата средна пазарна
стойност на възстановителния ремонт към датата на събитието в размер на
сумата от 392,16 лв., от която: 271,20 лв. за труд, при средна цена на труда
от 30 лв. с вкл. ДДС/1 нормочас (изчислена като средна аритметична стойност
4
между цените, предлагани в 6 бр. сервизи, вкл. официални и неофициални;
сертифицирани с европейски сертификат за качество ISO 9001:2008 и
несертифицирани сервизи) и необходими общо 9,04 часа за извършване на
дейностите по разоборудване и оборудване на задна врата дясна (1,5ч.),
боядисване (5,04ч.), получаване на цвят (1ч.) и ускорено сушене в бояджийска
камера (1,5ч.); 67,20 лв. за материали (автобоя) и 53,76 лв. за
допълнителни материали.
Според втория вариант на експертното заключение общата стойност на
боядисване на задна дясна врата, определена по реда на т. 74 от Общите
условия към застрахователния договор – по цени за части, материали, труд и
начисления за отстраняване на щетите съгласно Методика на застрахователя
за ликвидация на частични щети, е в размер на 219,19 лв., определена при
фиксирана цена за сервизен час от 20,40 лв. с вкл. ДДС, количество на
необходимия труд (обем на ремонтните работи) съгласно описа на щетите и
заключение на оторизиран от застрахователя експерт по Аудатекс и
количество на боя и помощни материали съгласно норматива за единица
увредена площ по Аудатекс при индекс 80% по AZT.
Съдът кредитира първия вариант на експертното заключение,
доколкото изчислената според него сума в размер на 392,16 лв. съответства на
средните пазарни цени към момента на настъпване на застрахователното
събитие и кореспондира с изискването за покриване на стойността,
необходима за възстановяване на вещта във вида, който е имала към момента
на увреждането. Затова и съобразяването с посочения първи вариант на
заключението и определянето на дължимата сума според него гарантира
обезщетяване на действително претърпените вреди в рамките на
застрахователното покритие, съобразно цитираните по-горе норми на КЗ.
Съдът намира за основателно възражението на ищеца за нищожност на
клаузата на т. 74 от ОУ като неравноправна, респ. не кредитира втория
вариант на експертното заключение, определящо стойността на щетите при
условията на тази клауза, а именно по Методика на застрахователя.
Предвид качествата на страните по процесния застрахователен договор
на потребител и търговец по смисъла на § 13, т. 1 и т. 2 от ДР на ЗЗП, към
правоотношението помежду им са приложими правилата на посочения
специален закон, уреждащи потребителска защита срещу неравноправни
клаузи в договора. Според легалната дефиниция, обективирана в чл. 143, ал. 1
ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във
вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца
или доставчика и потребителя. Според чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните
клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Ал. 2 от същата
разпоредба предвижда, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са
били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор
при общи условия. Когато търговецът твърди, че определено условие от
договора е индивидуално уговорено, тежестта за доказването пада върху него
– чл. 146, ал. 4 ЗЗП.
В случая клаузата на т. 74 от ОУ позволява на застрахователя да
определи едностранно размера на своята парична престация по
застрахователния договор, като избере сам методиката, по която да бъде
5
остойностена възстановителната стойност на застрахованото имущество при
частична негова повреда. От заключението на авто-техническата експертиза
се изяснява, че според тази Методика на застрахователя, към която ОУ
препращат, количеството на вложения труд и материали се определят по
система „Аудатекс“, с която няма данни потребителят да е бил предварително
запознат, и отделно се ограничават пазарните аналози при определяне цената
за труд, която е в предварително фиксиран размер (20,40 лв. с ДДС),
значително по-нисък от средната му пазарна цена (30 лв. с вкл. ДДС). При
това положение обсъжданата клауза е неравноправна по смисъла на чл. 143,
ал. 2, т. 3 от ЗЗП и при липса на данни за индивидуалното нейно договаряне
същата е нищожна, на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Затова и Методиката на
застрахователя не следва да бъде съобразявана при определяне на дължимото
застрахователно обезщетение, а възраженията на ответника в обратна насока
са неоснователни.
Неоснователни са и възраженията му за приложимост на клаузите на т.
21 и т. 22 от ОУ при подзастраховане на процесния лек автомобил.
Според т. 21 от ОУ ако е уговорена застрахователна сума, по-ниска от
действителната стойност на застрахованото МПС, и същото погине или бъде
увредено, се прилагат правилата на подзастраховането – обезщетението се
намалява в пропорция, равна на съотношението между договорената
застрахователна сума и определената от застрахователя действителна
стойност. Клаузата на чл. 22 от ОУ предвижда, че при частични щети на МПС
то се счита застраховано в размер, равен на разликата между записаната в
полицата застрахователна сума и размера на обезщетението. В тези случаи
застрахованият има право да дозастрахова МПС до първоначално
определената застрахователна сума, като заплати допълнителна премия (чл.
22.1), а ако не стори това след изплащане на застрахователно обезщетение,
при настъпване на следващо застрахователно събитие обезщетението се
определя по реда на чл. 21, в съответствие с правилата на подзастраховане
(чл. 22.2.).
Възражението на ищеца за нищожност на тези клаузи е неоснователно.
Цитираните уговорки в ОУ съответстват на нормите на Кодекса на
застраховането, предвиждащи изключение от общото правило за
обезщетяване на действително претърпените вреди към датата на събитието в
случаите на подзастраховане (чл. 386, ал. 2 in fine КЗ) и възможността в тези
случаи да бъде уговорено в застрахователния договор пропорционално
обезщетяване, при което обезщетението се определя според съотношението
между застрахователната сума и действителната, съответно
възстановителната стойност (чл. 389, ал. 2 КЗ).
Въпреки валидността на клаузите обаче, в разглежданата хипотеза те са
неприложими, понеже процесното застрахователно събитие не представлява
следващо такова по смисъла на т.22.2 от ОУ, което да е настъпило след
извършено вече плащане на застрахователно обезщетение за друга частична
щета.
От приобщените 8 бр. заявления за изплащане на обезщетение за вреди
на МПС, всички от дата 29.10.2020 г. (л. 41-55), се установява, че на
29.10.2020 г. ищецът е завел пред ответното застрахователно дружество още
осем застрахователни претенции, наред с процесната, всички във връзка с
идентично събитие, констатирано на 28.10.2020 г., около 9:00 ч., при отиване
6
до паркирания автомобил на ул. „Жолио Кюри“ № 16 в гр. Варна. Видно от
съдържанието на заявленията и съставените описи във връзка с всяко от тях,
при ответното застрахователно дружество са образувани отделни
застрахователни преписки по всяка от декларираните при тези условия щети
по автомобила, последните потвърдени при извършен на 30.10.2020 г. оглед
от експерт при застрахователя, както следва:
- щета № 13020030106323 за увредена предна броня;
- щета № 13020030106324 за увреден преден капак;
- щета № 13020030106325 за увреден преден ляв калник;
- щета № 13020030106326 за увредена лява врата;
- щета № 13020030106328 за увреден заден ляв панел;
- щета № 13020030106329 за увреден заден десен панел;
- щета № 13020030106331 за увредена предна дясна врата и
- щета № 13020030106332 за увредена задна броня.
От приложеното платежно нареждане от дата 16.11.2020 г. (л. 59) е
видно, че застрахователят е изплатил на ищеца застрахователно обезщетение
по всички горепосочени осем щети, както и по процесната щета №
13020030106330, с един банков превод в общ размер на 1159,31 лв., извършен
на 16.11.2020 г.
Това обстоятелство се потвърждава и от приетото и неоспорено от
страните заключение на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза (л. 124 и
сл.), което съдът кредитира като компетентно изготвено, правилно и
обосновано в посочената негова част. Извършените следващи плащания по
щетите са неотносими към възражението за подзастраховане, като е без
значение за съдебно предявения спор и конкретният процент, с който следва
да се намали обезщетението при условията на т. 21 и т. 22 от ОУ.
По изложените мотиви в заключение съдът намира, че дължимото
застрахователно обезщетение по процесната щета за увредената врата задна
дясна на застрахования лек автомобил възлиза на сумата от 392,16 лв. След
приспадане от същата на доброволното плащане в размер на 82,11 лв.
неизплатеният остатък се равнява на 310,05 лв., като надвишава размера
на предявеното вземане от 20 лв.
Следователно заведеният частичен иск е доказан по основание и размер
и следва да бъде изцяло уважен, като се присъди в полза на ищеца търсената
сума в размер на 20 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 31.08.2021 г., до окончателното й
изплащане.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото, направеното
искане и представения списък по чл. 80 ГПК, в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени и сторените по делото разноски в общ размер на 510 лв.,
от които: 50 лв. за държавна такса (л. 50), 100 лв. за депозит за вещо лице (л.
72) и 360 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение, доказателства за
заплащането на което са представени по делото – договор за правна защита и
съдействие от 12.04.2022 г., съдържащ разписка за получено плащане в брой
(л. 132).
Съдът намира направеното от ответника възражение за прекомерност
на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение за неоснователно,
7
доколкото нормативно установеният минимален размер на възнаграждението
по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., до който би могло да бъде
редуцирано то по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, възлиза на 300 лв. без ДДС, респ.
се равнява на претендираното такова от 360 лв. с ДДС, като са представени и
доказателства за регистрацията по ЗДДС на процесуалния представител на
ищеца адв. Й.А. (л. 131).
Съобразно изхода на делото, разноски на ответника не се следват.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД А“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. София, р-н „***, да заплати на Д. В. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, ул. ***, сумата от 20 лв. (двадесет лева) по предявения частичен
иск от сума в общ размер на 335,21 лв., представляваща неизплатена част от
застрахователно обезщетение по договор за застраховка “Каско на МПС”,
обективиран в застрахователна полица № *** от 16.12.2019 г., за нанесени
увреждания по врата задна дясна на застрахования лек автомобил „БМВ
530 Д“ с рег. № ***, докато автомобилът е бил паркиран в гр. Варна, на ул.
„Жолио Кюри“ № 16, които увреждания са резултат от застрахователно
събитие, констатирано на 28.10.2020 г., за което е образувана щета под №
13020030106330, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда – 31.08.2021 г., до окончателното изплащане на
обезщетението, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА „ЗАД А“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. София, р-н „***, да заплати на Д. В. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, ул. ***, сумата от 510 лв. (петстотин и десет лева) за сторените по
делото разноски и адвокатско възнаграждение , на основание чл. 78, ал. 1
ГПК.
Присъдените суми в полза на ищеца Д. В. Д. може да бъдат
заплатени по посочена в исковата молба банкова сметка с IBAN: ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, чрез процесуалните
им представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8