Р Е Ш Е Н И Е
№ 838 25.04.2019 година гр.Бургас,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Бургас –
трети състав, в публично съдебно заседание на трети април две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Чавдар Димитров
при
секретар И. Ламбова изслуша
докладваното от съдията Димитров
административно дело № 1256 по описа за 2018 г. на Административен съд -
Бургас.
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано в по жалбата от „ММ-АГРО 2000“ ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление: град
Бургас, ул.“Шейново“ № 3, ет.6, ап.офис 1, чрез пълномощник адв.Н.Г.Й. срещу
Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по
мярка 10 „Агроекология и климат“ по ПРСР 2014-2020 за кампания 2016 г., с изх.№
01-2600/1283/28.02.2018г. на изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“, с което е отказано финансово подпомагане по заявление с УИН:
02/040716/14726 и е определена оторизирана сума в размер на 0 лв.
В жалбата се твърди, че обжалваното уведомително писмо
е издадено в нарушение на процесуалния закон и при неправилно прилагане на
материалния закон. Иска се отмяна на оспореното Уведомително писмо.
В съдебно заседание
оспорващият „ММ-АГРО 2000“ ЕООД, редовно и своевременно призован, се
представлява от адв. Й. и законния си представител, като поддържа жалбата на
изложените в нея основания, ангажира допълнителни доказателствени средства.
За ответната страна, заместник изпълнителния директор
на ДФ „Земеделие” – Разплащателна агенция гр.София, редовно и своевременно
призован, се явява юрисконсулт М. Л.,
която оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира
за присъждане на направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение в полза на ответника. По делото са представени писмени бележки
от името на процесуалния представител на ответника, с които са изложени
допълнителни доводи относно законосъобразността на оспорения административен
акт и необосноваността на жалбата.
Съдът като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото не е спорно, че
жалбоподателят „ММ - АГРО 2000“ ЕООД е регистриран земеделски производител с Уникален
регистрационен номер /УРН/: 635728 в Интегрираната система за администриране и
контрол /ИСАК/. Дружеството е подало Общо заявление за подпомагане с вх.№
18198794/29.03.2016г. и с УИН 02/040716/14726 за кампания 2016 по програми,
сред които е и Мярка 10 „Агроекология и климат“ от програмата за развитие на
селските райони 2014-2020г. за кампания 2016. Жалбоподателят „ММ - АГРО 2000“
ЕООД кандидатства за подпомагане по направление „Контрол на почвена ерозия“ за
дейност с код АК6 (превръщане на обработваеми земи в пасища) за втора поредна
година с площ 245.91 ха.
В рамките на извършени административни
проверки на подаденото от жалбоподателя заявление за подпомагане по схемите и
мерките за директни плащания, са установени площи, заявени от повече от един земеделски
стопанин. С уведомително писмо за площи, декларирани от повече от един стопанин
изх.№ 02-020-2600/5259 от 13.09.2016г. кандидатът – „ММ-АГРО 2000“ ЕООД е
уведомен за констатираните двойно заявени площи (л.462-464). В писмото е
указано, че за доказване, че дружеството е ползвател на определена застъпена
площ, е необходимо да се представят документи, доказващи правното основание за
ползване, съгласно чл.2, ал.2 от Наредба № 5 от 27.02.2009г. за условията и
реда за подаване на заявени по схеми и мерки за директни плащания. Въз основа
на горното уведомително писмо от 13.09.2016г., от кандидата „ММ-АГРО 2000“ ЕООД
е подадена до ДФ „Земеделие“ Декларация за изясняване принадлежността на площи,
декларирани от повече от един земеделски стопани от 14.10.2016г., според която
декларация се потвърждава част от установените двойно декларирани площи,
заявени в заявлението за подпомагане и се предоставят документи, съгласно чл.2а
от Наредба №5 от 27.02.2009г. (л.449).
Във връзка с подаденото заявление на
кандидата на 04.11.2016г. е извършена проверка на място от експерти на
Технически инспекторат на ДФЗ – РА, резултатите от която са обективирани в
Констативен протокол № 0000734 от 04.11.2016г. и доклад за проверка (л.30-43). С
уведомително писмо изх.№ 01-282-2600/799 от 16.11.2016г. (л.44) началника на
отдел „Регионален технически инспекторат“, РТИ Ямбол е уведомил
дружеството-жалбоподател, че при извършената на място проверка са констатирани
несъответствия, подробно описани в доклада от проверката. Според констатациите
на органа, проверката е установила, че на парцел с № 27615-319-4-34 с площ
13,75 ха, деклариран с код 315000 като
ливада за косене е установена лавандула на площ от 0,15 ха. Според органа за
тази площ „ММ - АГРО 2000“ ЕООД - не е
предоставил документи, съгласно чл.31 от Наредба № 7 от 24 Февруари 2015 г. за
прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014- 2020 г. Няма и предоставен документ от
компетентен административен орган удостоверяващ нанесената вреда от трети лица.
Въз основа на установеното от изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“ е издадено процесното Уведомително
писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10
„Агроекология и климат“ по ПРСР 2014-2020 за кампания 2016 г., с изх.№
01-2600/1283/28.02.2018г., с което е отказано финансово
подпомагане по заявление с УИН: 02/040716/14726. Срещу уведомителното писмо „ММ
- АГРО 2000“ ЕООД е подало жалба до Министъра на земеделието, храните и горите
(л.499). Въз основа на подадената жалба, Министъра на земеделието, храните и
горите е издал заповед № РД-20-106 от 11.05.2018г. (л.500), с която намира, че
така подадената жалба е неоснователна и следва да бъде оставена в сила.
Горестоящият административен орган не се е произенъл в срока по чл.97, ал.1 от АПК, а е сторил това със Заповед № РД-20-106 на 11.05.2018г. В срока по чл.149,
чл.3 във вр. с ал.1 от АПК жалбоподателя - „ММ - АГРО 2000“ ЕООД е оспорил
Уведомително писмо с изх.№ 01-2600/1283/28.02.2018г., с което е отказано
финансово подпомагане по заявление с УИН: 02/040716/14726. (Определение № 2287
от 18.02.2019г. постановено по адм.дело № 1247/2019г. на ВАС).
В хода на съдебното производство е разпитан
свидетеля С.Д., който е участвал при извършването на проверката на „ММ - АГРО
2000“ ЕООД на 04.11.2016г. Според показанията на Д. проверката е по повод
дистанционна проверка на парцелите, които не са разчетени от сателитните
снимки. Свидетелят посочва, че проверявания парцел е трябвало да бъде затревена
площ. Обяснява, че в единия край е имало разораване, с трайно насаждение
лавандула. Площта е засята с лавандула т.е. обработваема площ, която е била
прясно разорана. Виждало се от снимките. Според неговите показания, вътре в
самия парцел е имало и други части засадени с лавандула, които обаче според
него са били изключени от заявената площ. Твърди, че обяснението което му е
дадено е, че при подаване на заявлението са пропуснали да изключат тази част от
парцела от заявената площ. При запознаването с проверката, Д. сочи, че съседния парцел е също заявен от
кандидата - жалбоподател за подпомагане. За да установи кой е извършил
разораването Д. е констатирал, че съседния парцел на този, който е установен с
лавандулата, и с който единствено тя граничи е заявен от същия кандидат т.е.
двата съседни парцела са на един и същ кандидат, поради което проверяващия е
приел, че няма как погрешка да е разорана от друго трето лице, което да
обработва площи в близост.
По делото в качеството на свидетел е
бил разпитан и водения от страна на жалбоподателя негов служител, Х.С.А., който
обяснява, че е присъствал на спорната проверка от края на 2016г. Обяснява, че
действително е било констатирана площ от малко повече от декар, на която е
установено многогодишно растение – лавандула, като според свидетеля площта е
била разорана с навесен култиватор. Обяснява, че „ММ Агро 2000“ ЕООД не
разполагало с площи, засети с Лавандула през 2016г. , като констатираните
растения на място били стари насаждения.
За установяване на обективната истина
по делото и проверка на спорните обстоятелства, Съдът е допуснал извършването
на съдебно техническа експертиза, според която № на парцела по ИСАК е различен
от номера по КВС, поставен автоматично от програмата, в който последните две
цифри маркират вида култура, като според кода – 34 е „ливади за косене“. Според
вещото лице липсва спор, че доколкото протоколите, отразяващи констатациите на
проверката на място не са били оспорени и оборени като официални свидетелстващи
документи, то действително нарушение на забраната за разораване е налично и
установено, но същото е минимално. Според експерта доказателствата не са били
налични за установяване съседите на жалбоподателя, за да бъде преценено дали
разораването е от трето лице, но същият е установил, че в района са налични две
дружества с общ съдружник, които се занимават с отглеждане на лавандула
„Геявин“ ЕООД, и „Био-Терра“ ООД. По тази причина излага предположение, че най-вероятно
разораването има връзка с дейността им. Посочва, че разораната площ е 1,5 дка.
и представлява 1,09% от площта на блока. Според вещото лице блокът съседства с
такъв, обработван от друго лице. Обяснява, че общата площ, за която е заявено
финансово подпомагане по мярка 10 “Агроекология и климат“ по ПРСР 2017-2020 за
кампания 2016г., за която е кандидатствал „ММ Агро 2000“ ЕООД е 245,91 хектара,
като констатираното нарушение заема 5,59% от общата площ заявена по направление
контрол на почвената ерозия. На последно място вещото лице обяснява и това, че
агротехническите мероприятия за възстановяване на съответните площи са
изкореняване на лавандулата, изораване, дисковане и затревяване, които при
посещението му на място са установени като изпълнени.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149,
ал. 3 във вр. с ал.1 от АПК от надлежна страна, в съответствие с изискванията
за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима (Определение
№ 2287 от 18.02.2019г. постановено по адм.дело № 1247/2019г. на ВАС)..
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1
от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания
административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден
от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуално правните
и материално правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта,
която преследва законът. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за
правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно
критериите, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, административният съд
приема жалбата за ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
При извършения контрол за валидност на оспореното
уведомително писмо съдът констатира, че същото е издадено от зам. изпълнителен
директор на ДФ „Земеделие“. Съгласно чл. 20а от ЗПЗП изпълнителният директор
организира, ръководи дейността и представлява Разплащателната агенция, която по
дефиницията на §1, т.13 от ДР на ЗПЗП е специализирана акредитирана структура
за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от
Европейските земеделски фондове... по правилата на законодателството на
Европейския съюз. В чл. 20а, ал. 4 от с. з. е предвидена възможността
Изпълнителният директор на фонда да делегира със заповед правомощията си,
произтичащи от правото на ЕС или от националното законодателство, включително
вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и / или сключване на
договори за финансово подпомагане на заместник-изпълнителните директори и на
директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им
компетентност. От приложените по делото доказателства е видно, че
изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ със своя заповед № 03-РД/715 от
27.06.2017 г. (л. 5) е делегирал на зам. изпълнителния директор да издава и
подписва уведомителни писма от вида на процесното. С оглед изложеното съдът
приема, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган в
кръга на предоставените му правомощия.
Обжалваното уведомително писмо е
обективирано в писмена форма, като при издаването му са спазени изискванията на
чл. 59, ал. 2 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл.59,
ал.2, т.4 от АПК, административният акт следва да
съдържа фактическите и правни основания за издаването му, т. е. следва да съдържа
мотиви. Трайната съдебна практика приема, че мотивите могат да се съдържат
както в самия акт, така и в друг документ, към
който акта препраща и който се намира в
административната преписка. Във всички случаи в административният акт обаче
следва ясно да са посочени фактическите основания и
правното основание, въз основа на които е постановен. Това е необходимо, не
само за да може адресатът на акта да се защити
срещу него, но и с оглед осъществяването на съдебен
контрол относно наличието на предпоставките за
отказ. В настоящата хипотеза се установи, че метода трайно използван от
Разплащателната агенция за мотивиране на
уведомителните писма е чрез таблично обобщаване на резултатите. В случая
мотивите към оспореното уведомително писмо следва да се извеждат от
разясненията, посочени от административния орган за
всяка колона от Таблицата на стр. 3 от същото, сочеща на изчисления размер на
финансовото подпомагане, както и от Таблица № 1 на стр. 6, в която е отразена
оторизираната сума.
В колона 1 от Таблицата на стр.4 от
уведомителното писмо е посочен кода на агроекологичнага дейност, декларирана в
заявлението за подпомагане, подадено от кандидата за Кампания 2016. Видно от
колона № 2 от същата таблица заявената площ за подпомагане от кандидата по мярката е 245,91 ха, а установената /определена/
такава е 245,61 ха (колона 3). В колона 4 е посочено, че недопустимата площ изчислена
в ха на основание чл. 19 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 г. е 0,3 ха. Тъй
като процентното съотношение /колона 5/ на недопустимата към установената за подпомагане
площ е 0,12%, то в колона 6 е посочен размера на санкционираната площ - 0 ха, съобразно
това, че при процентно отношение на недопустимата площ към установената площ в
рамките до 3% или до 2 ха - санкционираната площ е равна на нула (отказва се
подпомагане за размера на недопустимата площ) - чл. 19 от Делегиран регламент
(ЕС) № 640/2014 г. Предвид това оторизираната площ за
изчисление на субсидията е 245,61 ха /колона 7 – разликата между установената
площ и санкционната площ/. В колона 8 озаглавена „Санкция за неспазване на
изисквания за управление“ органът е
посочил 100 %. Според даденото към тази колона разяснение, е наложена санкция в
размер на 100 % за дейност "Превръщане
на обработваеми земеделски земи в постоянно затревени площи" по
направление "Контрол на почвената
ерозия" поради установено при проверка на място неспазване на
изискване за управление, посочено в т. 41 "Не трябва да се разорават създадените затревени площи при осъществяването
на дейността" на Таблицата в Раздел VI "Намаления при неспазване
на изискванията по управление за направленията от мярка 10 "Агроекология и
климат" от Методика за намаляване и отказване на агрокологичните плащания,
утвърдена със Заповед № РД - 143 от
23.02.2017г. на министъра на
земеделието, храните и горите, на основание чл. 16 от Наредба № 7 от 24.02.2015
г. (л.521). В раздела за извършени намаления и редукции на
субсидията от тази таблица, административният орган в колона 9 и от 11 до16 е
посочил 0 лева, а в колона 10 озаглавена "неспазени изисквания за
управление"- 151 314,67 лв. Видно от разяснението към колона 10 е, че
неспазените изисквания за управление на заявената от кандидата агроекологична
дейност са били установени чрез извършени проверки на място от Технически
инспекторат към Разплащателната агенция, назначена със заповед № 322840, за
които са съставени контролни листи (в
случая доклад за проверка), а намаленията са наложени съгласно раздел VI
"Намаления при неспазване на изискванията по управление на направленията
от мярка 10 "Агроекология и климат" от Методика за намаляване и
отказване на годишните агроекологични плащания по мярка 10 "Агроекология и
климат" от ПРСР за периода 2014 – 2020 г., на основание чл.16 от Наредба №7
от 24.02.2015г. Колона 17 съдържа сбора от сумите от колони 9-16, с които е
намалена или редуцирана субсидията - 151 314,67 лв., а оторизираната сума от 0
лв. е посочена в колона 18 от таблицата, като според разяснението на органа,
същата е получена като Оторизираната площ (Колона 7), умножена по ставката за
съответния агроекологичен код (АК6 ставка 616,077 лв./ха), намалена с общия
размер на наложените санкции и редукции (Колона 17).
Вписаните в уведомителното писмо и
таблиците към него основания, както и данните от административната преписка,
обективират ясно волята на административния орган и позволяват да бъде
упражнено правото на защита на оспорващата страна, както и да бъде осъществен
съдебен контрол за законосъобразност. Словесната и табличната част на
уведомителното писмо с обяснителните колони представляват едно цяло и при
внимателен прочит става ясно за колко е недопустимата площ, колко е намалението
и на какво основание е определено то, както и колко е оторизираната сума, с
оглед на което не е налице отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК.
Оспореното уведомително писмо е
издадено в нарушение на материалния закон и неговата цел.
Условията и реда за подпомагане на
земеделските производители по направление "Контрол на почвената ерозия"
са уредени в Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10
"Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони
за периода 2014 – 2020 г. – чл.1, ал.1 във вр. с чл.3, т.4 от Наредбата. В
настоящата хипотеза приложение намира и Методиката за намаляване и отказване на
годишните агроекологични плащания по мярка 10 "Агроекология и климат"
от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.,
утвърдена със Заповед № РД-09-143/23.02.2017г. (л.511-522).
От събраните по делото доказателства се
установява по безспорен начин твърдяното от органа разораване на 0,15 ха
затревената площ в земеделски парцел с № 27615-319-4-34, който е с обща
декларирана площ – 13,75 ха. Така констатираното от експертите към РА
разораване не се оспорва от жалбоподателя, като това обстоятелство се
потвърждава и от назначената в съдебното производство СТЕ. Това което излага
като съществен аргумент в своя защита жалбоподателят е обстоятелството, че
разораването е извършено от трето лице, който факт според него не представлява
нарушение на т.41 от цитираната по-горе методика за намаляване и отказване на
годишните агроекологични плащания по мярка 10 „Агроекология и климат“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г. (л.521), тъй
като същата т. вменява забрана единствено за самите земеделски стопани да
разорават създадените затревени площи и в случай, че това бъде сторено от тях
методиката предвижда санкция. Счита, че в негова тежест в този случай е било
задължението да изпълни рекреационните дейности, посочени в графа последна от
таблицата за Направление „Контрол на почвената ерозия“ при същата методика. В
случая се заявява, че всички мерки по възстановяване на разорания парцел са
изпълнени според действащата нормативна уредба – в срока преди приключване на
подаване на заявленията за подпомагане за кампания 2017г., а именно 23 юни
2017г. и се излагат аргументи, че не е следвало да се налага санкция в размер
на 100%, както и че не е следвало органа да налага санкцията върху цялата
одобрена площ, а само върху тази, която е разорана. Т.е спорно е
обстоятелството дали органа правилно е приел, че са налице основания за
намаляване на субсидията в размер на 100% (колона 8) от Таблица на стр.3 от
уведомителното писмо от цялата искана сума.
При изследване съдържанието на
таблиците и съответно приложените обяснения към тях, съдът установи необоснованост
на наложената санкция и недоказаност на соченото за допуснато нарушение. За
обосноваване стойностите на санкцията респ. на оторизираната сума – 0 лв.,
органът е посочил установеното неспазване на изискванията за управление. Съгласно
чл.16 от Наредба № 7 от 24.02.2015г., когато при проверка на място или
административни проверки се установи, че за съответните парцели или животни не
са спазени базовите изисквания, съгласно приложение № 6, минималните изисквания
за торене и използване на продукти за растителна защита съгласно приложение № 7
и изискванията по управление,
годишните агроекологични плащания се отказват или намаляват съгласно методика,
утвърдена от министъра на земеделието, храните и горите. Органът е обосновал в
административния си акт, установеното неспазване на изискванията за управление
респ. процента на санкцията с т.41 по направление "Контрол на почвената
ерозия" за дейност "Превръщане
на обработваеми земеделски земи в постоянно затревени площи" на Таблицата
в Раздел VI "Намаления при неспазване на изискванията по управление за
направленията от мярка 10 "Агроекология и климат" от Методика за
намаляване и отказване на агрокологичните плащания (Методиката), утвърдена със
Заповед № РД - 143 от 23.02.2017г. на
министъра на земеделието, храните и горите.
В Раздел I „Цел“ от Методиката е
посочено, че нейната цел е да определи правилата, по които ще бъдат намалявани
или отказвани годишните плащания за извършвани агроекологични дейности на
земеделските стопани (ЗС), кандидатстващи за финансова помощ по реда на Наредба
№ 7 от 24 февруари 2015 г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат"
от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. (ПРСР
2014-2020 г.) при констатирано неспазване на ангажименти, задължителните базови
изисквания и изисквания по управление, и спазване на минималните изисквания за
торене и използване на продукти за растителна защита.
В настоящата хипотеза съдът установи,
че на първо място ДФЗ – РА отказва финансово подпомагане за 0,3 ха от цялата
декларирана площ 13,75 ха на парцел с идентификатор 27615-319-4-34. От
изложените под таблицата на стр.2 от уведомителното писмо разяснения се
установява, че отказа на органа е обоснован от декларираната площ, която лицето
е заявило, но не стопанисва и установената при проверката на място лавандула на
площ от 0,15 ха. Посочено е, че тази площ е разорана и се счита за
наддекларирана, тъй като за нея не са представени документи съгласно чл.31 от
Наредба № 7 от 24.02.2015г. т.е тази площ не е следвало да бъде декларирана при
подаване на заявлението за мярка 10 „Агроекология и климат“ след като не
представлява ливада за косене и органът намалява
заявената площ за участие – 245,91 ха с определената за наддекларирана.
В
тази връзка основателно е посочено от дружеството, че органът е уведомен по
реда на чл.31 от Наредба №7/24.02.2015г. със самия констативен протокол, като
проверяващия лично и приел за установено и е вписал в него обстоятелството , че
разораването е извършено от трето лице (л.39 гръб, където е посочено като
установено „нанасяне на вреда от трети
лица, унищожаване на култура върху заявен за подпомагане парцел или част от
него). Установеното при проверката на място разораване и отбелязването на това в протокола следва да
се приеме, че е уведомяване на органа по реда на чл.31, тъй като процесното
разораване е установено именно при провеждане на самта проверка. В случая, след
като не се оспорва установеното разораване, а единствено авторството му в
лицето на дружеството жалбоподател, съдът подлага на преценка две противоречащи
си доказателствени средства – Представеният по делото Доклад за проверка,
представляващ официален документ, съставен от длъжностно лице в това му
качество и св. показания на същото дл. лице пред съдебния състав. Съдът дава
вяра и кредитира официалният писмен документ, като съставен в момента на
проверката, като в същото време намира за необяснимо това свидетелят Д. да
помни в детайли твърденията на представител на дружеството в обратна насока, а
именно, че самото дружество е разорало по невнимание и поради грешка
констатираното поле от лавандула.
Основателни в този случай са
възраженията, че при констатирано от органа нарушение, извършено от трето лице,
задължение на жалпоподателя е било единствено възстановяването на площта преди
изтичане на срока за подаване на заявления за 2017г., съобразно уточнението
дадено в методиката.
Следва да се посочи, че според
уточнението под ред 41 „Разораната площ
се изключва от подпомагане за съответната година, като не се счита за
наддекларирана“, т.е лицето има задължение да възстанови разораната площ до
определена дата, но въпреки това тази площ ще бъде изключена от подпомагането
за съответната година, в случая за 2016г.
Що се отнася до наложената санкция за
неспазване изискванията за управление в размер на 100%, съдът счита, че същата не
е съобразена с Методиката за намаляване и отказване на годишните агроекологични
плащания по мярка 10. Според Раздел IV „Изчисляване и налагане на намаленията“
от Методиката, исканата сума за финансиране от кандидата се формира на база на
размера на площта, съгласно заявените кодове на агроекологични дейности,
съгласно приложение № 5 към чл.9, ал.1 от Наредба № 7 от 24 февруари 2015 г. за
прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014 - 2020 г. и в съответствие със специфични
условия, утвърдени в настоящата методика. При установена разлика между
одобрените и допустимите площи и животни, исканата сума се намалява или отказва
в съответствие с изискванията на приложимото европейско и национално
законодателство. Когато получената сума след налагане на намаления за
установено наддеклариране е положителна, се изчислява сума за годните за
подпомагане площи и животни със съответните животински единици.
В Раздел VI "Намаления при
неспазване на изискванията по управление за направленията от мярка 10
"Агроекология и климат" от Методиката са посочени хипотезите на
неспазване на изискванията за управление, при който финансовата помощ се намалява. В изложението е посочено, че
размерът на финансовата помощ се намалява с предвидените проценти за
неизпълнение на изискванията по управление.
Според изискването за управление на
дейностите/управлението, което органа посочва за нарушено, а именно ред. 41
(т.41) „Не трябва да се разорават
затревени площи при осъществяване на дейността“. За всяко изискване, видно
от Методиката (л.521) в дясната колона е предвидена „степен на неспазване
/процент на намаление/“. Логично в тази хипотеза е когато посочената цифра
касае „процент на намаление“ същата да е придружена от всеприетия за това знак
„%“, докато в хипотезата сочеща „степен на неспазване“ да присъства съответния
вид степен. Липсва яснота, какво сочи в същата таблица наличието на абсолютно
число, непридружено от друг знак или термин, процент или степен?“ Това
обстоятелство е в състояние да създаде неясноти, които не могат да се тълкуват
в полза на изготвилият методиката орган.
В
случаите на разораване на площи от трето лице, което обстоятелство съдът приема
за доказано предвид изложените по-горе мотиви за отразеното в констативния
протокол, Съдът намира за вменено в тежест на земеделския производител, видно
от Методиката, едиствено следното задължение: „Ако е констатирано разораване на
постоянно затревените площи, земеделските стопани са длъжни да ги възстановят
най-късно до последния ден за подаване на заявлението за плащане на следващата
година съгласно чл. 12, ал. 2 от Наредба № 5 от 2009 г. за условията и реда за
подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания.“ Същото изискване
е регламентирано и в чл.36, ал.5 от Наредба № 7 от 24.02.2015г., която е съществувала,
към момента на подаване на заявлението. Съгласно чл.12, ал.2 от Наредба № 5 от
2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за
директни плащания „Заявление за подпомагане не може да бъде подадено по-късно
от 25 календарни дни след изтичане на срока по чл. 4, ал. 1.“. Според
последната „Заявленията се подават през периода от 1 март до 15 май на
годината, за която се кандидатства за подпомагане. Когато 15 май е неприсъствен
ден, срокът за подаване на заявления за подпомагане изтича в първия следващ
работен ден.“. По делото обаче, не е налична заповед на министъра на
земеделието, храните и горите, с която да е определено започването на приема на
заявления за подпомагане по мерките, финансирани от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014 – 2020 за 2017г., както указва чл.4, ал.5 от
Наредба № 5 от 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и
мерки за директни плащания. Видно обаче от ПР на Наредба № 5 от 2009г. в §1ж,
т.1 е посочено, че срокът за подаване на заявления по чл.4, ал.1 е до 29 май.
За спазването на това изискване от страна на жалбоподателя страните не спорят.
В случая при доказано и неоспорено от
жалбоподателя разораване на част от заявената площ от трето лице, а не от самия
земеделски стопанин, както забранява това т.41 от методиката, неправилно
административния орган е намалил размерът на исканата сума за финансиране –
151 314,67 лв., определена след оторизиране на площта за изчисление на
субсидията (245,61 ха) и ставката за агроекологична дейност по код АК6 (616,077
лв./ха) със 100%.
Както е посочил органа в разясненията
под Таблицата на стр. 3 от уведомителното писмо, санкцията се налага за цялата
дейност по направлението, т.е не се налага само върху разораната площ, но
единствено в случай, че самият земеделски стопанин е разорал създадента
затревена площ при осъществяване на дейността. Точно това се установява от
правилата за намаление или отказване на годишните агроекологични плащания по
мярка 10 уредени в Методиката, където е посочено, че самите земеделски стопани “не трябва да разорават създадените затревени
площи при осъществяване на дейността“ и само в този случай търпят санкция
върху цялата площ.
Що се отнася до отказа на органа за
подпомагане за размера на наддекларираната площ, доколкото установената такава
при жалбоподателя е под 3% и под 2 ха., то правилно е прието, че
санкционираната площ е равна на нула и е отказано подпомагане за наддекларираните
0,3ха. В тази част, административният акт макар и оспорен изцяло, не е оборен,
поради което жалбата следва да бъде отхвърлена.
По изложените съображения жалбата се
явява частично основателна и като такава следва да бъде частично уважена и
съответно частично отхвърлена.
При
този изход на делото и съобразно правилото на чл. 143, ал. 4 от АПК на
ответната страна следва да бъдат присъдени разноски, които след приспадане на
дължимото ю.к. възнаграждение за отхвърлената част от жалбата възлизат в общ
размер на 5273,00 лева от които 500,00 лева за вещо лице, 25 лева за държавна такса и
4748,00 лева адвокатски хонорар с ДДС
, представляващ минималния размер за уважената част от жалбата по чл.8, т.5 от
Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според която
при интерес от 100 000 до 1 000 000 лв. възнаграждението възлиза на 3530 лв.
плюс 1 % за горницата над 100 000 лв.;
Водем от гореизложеното и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Бургас, трети административен
състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалбата на ММ-АГРО 2000“ ЕООД
Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по
мярка 10 „Агроекология и климат“ по ПРСР 2014-2020 за кампания 2016 г., с изх.№
01-2600/1283/28.02.2018г. на изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“, в частта, с която е
отказано финансово подпомагане по заявление с УИН: 02/040716/14726 и е
определена оторизирана сума в размер на 0 лв.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ММ-АГРО 2000“ ЕООД
срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“ по ПРСР 2014-2020 за кампания
2016 г., с изх.№ 01-2600/1283/28.02.2018г. на изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“, в частта
с която е определена недопустима площ от 0,3 ха.
ОСЪЖДА Държавен фонд
"Земеделие" – Разплащателна агенция, гр. София да заплати на ММ-АГРО
2000“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление: град Бургас, ул.“Шейново“ № 3, ет.6, ап.офис 1, сумата от
5273 лева, представляваща съответна част от направени разноски по делото.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: