Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Сливница, 30.11.2020 г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД – гр. Сливница, пети състав, в публично заседание, проведено на двадесет и девети юли през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                         

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИАНА МАРКОВА

 

при секретаря Галина Владимирова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 828 по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.49, ал.1 от СК от М.П.К. срещу П.И.К., с който се иска бракът им да бъде прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен, без съдът да се произнася по въпроса за вината, упражняването на родителските права по отношение на роденото по време на брака малолетно дете Д.П.К. да бъде предоставено на бащата и местоживеенето на детето да бъде при него, да бъде определена ежемесечната издръжка в размер на 150 лева, която майката да заплаща на детето чрез неговия баща и законен представител, както и съдът да определи режим на лични отношения на нея и детето, както и да бъде постановено след прекратяване на брака ищцата да продължи да носи предбрачното си фамилно име – М..

Изложено е в исковата молба, че страните са  сключили граждански брак на 25.07.1998 г., по време на който са родени от двете им деца И.П.К., който е пълнолетен и малолетния Д.П.К.. Отразено е, че с течение на времето страните се отчуждили един от друг, разбиранията за живота и ценностите им станали различни, което довело до настъпване на фактическа раздяла помежду им, като ищцата напуснала семейното жилище. Ищцата, твърди че между нея и съпруга й липсват взаимна обич, уважение и доверие, и поради това тя счита, че е налице брак лишен от съдържание, и същия е непоправимо и дълбоко разстроен. Страните не живеят заедно от около една година. Твърди се, че малолетния Д.К. е останал да живее при баща си, тъй като там детето има своя среда и социални контакти. Поради това ищцата счита, че е в интерес на детето то да остане да живее при баща си и на нея да й бъде определен режим на лични контакти с него. Предлага следните параметри на режима на личните отношения: да взима и вижда детето всяка първа и трета седмица от месеца от 18.00 ч. в петък до 17.00 в неделя, както и за един месец през летния си отпуск, несъвпадащ с отпуска на бащата, както и три дни от Коледните празници на всяка четна година, два дни от Великденските празници и на рождените им дни на всяка нечетна година. Изразява готовност предвид размера на доходите си да заплаща издръжка на детето в размер на 150 лв., платима  на първо число от месеца. Ищцата, твърди че няма претенции за ползването на семейното жилище, тъй като към настоящия момент живее при родителите си. Няма претенции за издръжка от страна на съпруга си. След брака желае да носи предбрачното си фамилно име и изразява готовност за споразумение, относно въпросите, обект на спора.

В едномесечния срок по чл. 131 ГПК от получаване на исковата молба ответникът не е депозирал писмен отговор.

В съдебно заседание ищцата чрез процесуалния си представител адв. В. поддържа предявения иск, като моли брака й с ответника да бъде прекратен без съдът да се произнася по въпроса за вината, на него да бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Д.К., като местоживеенето му бъде определено на адреса на ответника, тя да бъде осъдена да заплаща издръжка на детето в минималния предвиден в закона размер и да й бъде определен режим на лични контакти с детето. Ищцата заявява, че не претендира издръжка от ответника и желае след прекратяването на брака да продължи да носи предбрачното си фамилно име.

В съдебно заседание ответникът не се явява и не изразява становище по  предявените искове.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Видно от удостоверение за сключен граждански брак серия „УС – 0“, № 135275 от 25.07.1998 г., издадено от Столична община, район Възраждане, въз основа на акт за граждански брак № 26 от 25.07.1998 г. е, че страните са сключили граждански брак на 25.07.1998 г.

От удостоверения за раждане, серия „УС – 0“, № * от 19.09.1999 г. издадено въз основа на акт за раждане № 974 от 10.09.1999 г. от Столична община, район Младост и серия „КРПР“, № 101047 от 13.08.2010 г., издадено въз основа на акт за раждане № 1047 от 13.08.2010 г. от Столична община, район Красна поляна, се установява, че по време на брака си страните имат родени две деца – И.П.К., роден на *** г. и Д.П.К., роден на *** г.

От показанията на св. Р.П. М. (която е сестра на ищцата) се установява, че след сключването на брака страните са живяли нормално, но от около 5 години ответникът започнал да упражнява спрямо ищцата физически и психически тормоз. Често се случвало да й нанася побой. Непрекъснато й искал пари, като е имало случай, при който взел кредитната й карта и изтеглил значителна сума от нея. При друг случай ответникът продал всички златни бижута на ищцата и не е ясно къде е похарчил парите. Св. М. заявява, че по време на съвместния живот на страните, грижи за децата основно е полагала ищцата, която винаги е работела и е издържала семейството, докато ответникът бил трайно безработен. Семейството живеело в дома на родителите на ответника, които изключително много ги подпомагали в грижите за децата. Тази свидетелка обяснява, че се стигнало до положение, в което ищцата е давала трудовото си възнаграждение на своята свекърва, защото ответникът непрекъснато й ровел чантата, за да търси пари. Св. М. споделя, че преди около година и половина ищцата се изнесла от семейното жилище в с. И. и се нанесла в дома на тяхната майка. Но тормозът от страна на ответинка не спрял. Той непрекъснато се обаждал по телефона със заплахи, отправял обидни думи спрямо ищцата, сестра й и майка им. Настройвал децата срещу тях. От момента на раздялата ищцата контактува с непълнолетния си син Д., който я посещава в дома на майка й, но ответникът непрекъснато го контролира по телефона. Св. М. заявява, че ищцата продължава и финансово да се грижи за детето, пълнолетният й син учи и работи. За Д.полагат адекватни грижи и родителите на ответника. Св. М. посочва, че детето е свикнало в с. И., където е израснало, посещава уличище и е изградило свой приятелски кръг. Съдът кредитира показанията на св. М., тъй като същите са непротиворечиви и въпреки родствената й връзка с ищцата, настоящият съдебен състав приема, че техните показания са обективно депозирани, още повече, че тя като лице от най-близък семеен кръг, има непосредствени впечатления от съвместния живот на страните, както и отношението на ответника спрямо ищцата.

По време на брака си страните не са придобивали недвижимо имущество и движимо имущество на значителна стойност в резултат на съвместен принос, нямат открити банкови сметки, нямат участие в търговски дружества или регистрирани еднолични търговци.

След прекратяване на брака ищцата следва да носи брачното си фамилно име М..

Други относими към спорния предмет доказателства не са ангажирани. 

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Искът за прекратяването на брака, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство е основателен.

От събраните по делото доказателства се установява, че от около година и половина съпрузите не живеят заедно. Бракът им е лишен от съдържание. Съдът намира предявения от ищцата иск за основателен и доказан. От събраните по делото доказателства се установява, че от около половин година съпрузите не живеят заедно и не се интересуват един от друг. Бракът им е формален и лишен от съдържание. Съдът намира предявения от ищцата иск за основателен и доказан. Между страните липсват нормалните съпружески отношения особено през времето, през което са разделени и не живеят заедно. Липсва чувство за семейна общност, което прави брака между съпрузите дълбоко и непоправимо разстроен. Той съществува само формално без да е изпълнен с предписаното от закона съдържание. Липсват усилия и желание за запазване на брачната връзка. Състоянието на брачните им отношения се характеризира с разкъсване на семейната общност, липса на взаимност, уважение и доверие. Налице е пълно и непреодолимо изпразване на брачната връзка от съдържанието, съответстващо на закона (чл. чл. 15, 16, 18 СК) и добрите нрави. Съдът преценява разстройството на брачните взаимоотношения като непоправимо предвид факта на настъпилата фактическа раздяла и продължителността й. Горното налага бракът на страните да бъде прекратен с развод на основание чл. 49, ал. 1 СК.

Съдът намира, че не следва да се произнася по въпроса за вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, тъй като ищецът е направил изрично искане в този смисъл.

Разпоредбите на Семейния кодекс установяват задължение за родителите да се грижат за децата си, като полагат ежедневни грижи както за физическото, така и за духовното им развитие. Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1 от СК родителските права и задължения се упражняват от двамата родители, заедно и поотделно. В случаите, когато родителите не живеят заедно, същите нямат възможност ежедневно да вземат решения, свързани с упражняването на родителските права. Това неудобство, засягащо пряко интереса на децата, се разрешава с иск по чл. 127, ал. 2 от СК, какъвто иск е предмет на разглеждане и в настоящото производство.

Безспорно е, че страните по делото са сключили граждански брак по реда на чл. 4 и сл. от СК, който е дълбоко и непоправимо разстроен, понастоящем не живеят заедно и доколкото не е налице спор по въпроса за местоживеенето на непълнолетното им дете Д.и упражняването на родителските права, съдът намира, водейки се най-вече от интереса на детето, че упражняването на родителските права върху Д.следва да бъде предоставено на ответника, като местоживеенето на детето да бъде определено на неговия адрес с. И., Столична община, ул.”С.” № 8. Според задължителната съдебна практика при решаване на въпроса за упражняването на родителските права следва да се извърши цялостна преценка на интереса на децата, въз основа на съвкупността от обстоятелства на разглеждания случай. По съществени от тези обстоятелства са: възпитателските качества и морала на родителите; грижи и отношение към децата, изявената готовност да ги отглеждат; привързаност на децата към родителите; полът и възрастта на децата; помощта на трети лица; материалните условия на живот и др. По делото липсва спор, че от раждането децата са отглеждани в семейна среда, а от раздялата между страните – детето Д.живее с ответника и осъществява редовни контакти с ищцата. От приетите по делото писмени и гласни доказателства се установява че по време на съвместния живот между страните основно ищцата е полагала грижи за възпитанието, развитието и издръжката на децата. Битовите условия и материалното благосъстояние на единия родител не са от първостепенно значение при определяне на кого трябва да се предоставят за упражняване родителските права, още повече, че в настоящия случай ответникът също разполага с такива, както и с подкрепата на своите родители. Настоящият съдебен състав приема, че в интерес на непълнолетния Д.е той да не променя средата, в която расте и която е свързана, както с местоживеенето му, така и с посещаваното то него училище и създадения приятелски кръг, още повече, че е на възраст, която не изисква непосредствени грижи от страна на неговата майка.

Произнасяйки се по въпроса при кого от двамата разделени родители да живеят децата, съдът следва да постанови и кой ще упражнява родителските права и задължения, респ. да определи режим на лични отношения между децата и другия родител и задължение за заплащане на ежемесечна издръжка.

Предоставянето на упражняването на родителските права на единия родител и определяне на местоживеенето на децата при него, не може да става за сметка на ограничаване или възпрепятстване на взаимоотношенията и срещите с децата на другия родител, на когото трябва да се определи съответен режим на лични контакти с оглед запазването на съществуващата привързаност и нейното развитие, укрепване и разширяване на изградената помежду им лична и емоционална връзка. Съдът като съобрази събраните по делото доказателства и спецификата на случая, намира за подходящ режим на лични контакти на майката с детето Д.: да взима и вижда детето всяка първа и трета седмица от месеца от 18.00 ч. в петък до 17.00 в неделя, както и за един месец през летния си отпуск, несъвпадащ с отпуска на бащата, както и три дни от Коледните празници на всяка четна година, два дни от Великденските празници и на рождените му дни на всяка нечетна година. Съдът намира, че така определения режим на лични контакти е в състояние да способства за съхранение и развитие на отношенията с другия родител, като занапред, в случай на необходимост, същият винаги подлежи на промяна, когато това се налага в интерес на децата или е продиктувано от изменение на обстоятелствата.

По предявения иск с правно основание чл.143, ал.1 СК съдът намира следното:

Законът установява и критериите за определяне минималния размер на издръжката, дължима от родителите за всяко дете, който съгласно чл.142, ал.2 СК е една четвърт от размера на минималната работна заплата, определен на 610 лева, съгласно ПМС № 350/19.12.2019 г., а именно: нуждите на детето и възможностите на родителя.

И двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглеждат децата. Усилията, които полага родителят във връзка с оглеждането на децата се вземат предвид при определяне размера на издръжката, която този родител дължи - т. 7 на ППВС № 5/1970 г. При решаването на въпроса за дължимата се на децата издръжка съдът съобрази от една страна нуждите им от такава с оглед възрастта им и обикновените условия на живот за тях, а от друга страна и възможностите на родителите им да им осигурят такава издръжка с оглед на техните доходи, имущество и квалификация (чл. 142 и 143, във вр. с чл. 127, ал. 2 от СК). Никоя от страните не е представила доказателства да има и друго ненавършило пълнолетие дете, на което също да е задължена да осигурява издръжка (чл. 141, т. 1 от СК). По делото е установено, че ищцата работи.. По отношение на ответника по делото има данни, че същият е трайно безработен. Следва да се има предвид в тази насока и обстоятелството, че същият ще упражнява в бъдеще родителските права върху непълнолетното дете (т. 7 от ППВС № 5/1970 г.) Не се събраха доказателства ищцата да е в обективна невъзможност да дава издръжка, поради заболяване или други причини. И двете страни по делото са в работоспособна възраст.

При тези установени по делото обстоятелства съдът намери, че за задоволяване на нуждите от издръжка на непълнолетното дете, с оглед възрастта му, правилното му развитие, отглеждане и възпитание е необходима и достатъчна общо сумата от 200 лева месечно. От последната с оглед възможностите си и обстоятелството, че е работоспособна, ищцата може и следва да поеме заплащането на ежемесечна издръжка на детето в размер на 160.00 лева, а останалата част от сумата до необходимите за същата 200 лева месечно, следва да се поемат от ответника, като негов баща, ведно с непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието му. При разпределяне този общ размер на текущата парична издръжка между двамата родители съдът счита за напълно справедливо ищцата да поеме заплащането на сумата от по 160.00 лева месечно, а останалите необходими средства да продължат да се осигуряват от ответника, наред с непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на непълнолетния Д., които грижи и усилия съгласно т. 7 от ППВС № 5/1970 г. следва да се вземат предвид при определяне размера на издръжката, дължима от отглеждащия родител, съответно на него да се възложи по-малък дял от паричната издръжка. Дължимата от бащата майката следва да бъде заплащана, считано от датата на предявяване на иска - 25.11.2019 г., така както е поискано от ищцата с предявяване на иска.

В частта на решението относно присъдената издръжка следва да бъде допуснато предварително изпълнение на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.

Ще следва да бъде постановено след прекратяването на брака предвид изразеното желание в тази насока ищцата да носи предбрачното си фамилно име М..

Доколкото ищцата е напуснала семейното жилище, трайно се е установила да живее в жилището на своята майка, и няма претенции към ползването на семйното жилище, което е собственост на родителите на ответника, ползването на последното следва да бъде предоставено на него.

Доколкото не е заявена претенция за разноски, съдът не дължи произнасяне в тази насока.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд – гр. Сливница окончателна държавна такса по делото в размер на 15 лева, ищцата следва да заплати държавна такса съответна на присъдената издръжка в размер на 230,40 лева по иска с правно основание чл.143, ал.1 СК, считано от датата на влизане на решението в сила до окончателното и изплащане, както и 5.00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай че не я плати доброволно.

Воден от горното, съдът

Р   Е    Ш    И:

ПРЕКРАТЯВА брака между П.И.К., с ЕГН **********, с адрес *** и М.П.К., с ЕГН **********, с адрес ***, като дълбоко и непоправимо разстроен, на основание чл. 49, ал.1 от Семейния кодекс.

ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА  върху Д.П.К., с ЕГН ********** на неговия баща и  законен представител П.И.К., с ЕГН ********** ***, като ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на непълнолетното дете на адреса на неговия баща – с. И., Столична община, ул. „С.“ № 8.

ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични контакти на майката М.П. М., с ЕГН ********** с детето: да го взима и вижда всяка първа и трета седмица от месеца от 18.00 ч. в петък до 17.00 в неделя, както и за един месец през летния си отпуск, несъвпадащ с отпуска на бащата, както и три дни от Коледните празници на всяка четна година, два дни от Великденските празници и на рождените му дни на всяка нечетна година.

ОСЪЖДА М.П. М., с ЕГН **********, да заплаща месечна издръжка на сина си Д.П.К., с ЕГН ********** в размер на 160 лева чрез неговия баща и законен представител П.И.К., с ЕГН **********, считано от 25.11.2019 г., платима до първо число на месеца, за който се отнася, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане или до настъпване на причини за нейното изменяне или прекратяване.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка.

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, представляващо етаж от жилищна сграда с адрес с. И., Столична община, ул. „С.“ № 8, на П.И.К., с ЕГН **********.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака ищцата да носи брачното си фамилно име М..

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал. 6 ГПК П.И.К., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на държавата, по сметка на  РС – гр. Сливница, окончателна държавна такса за водене на делото в размер на 15 лева.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал. 6 ГПК М.П. М., с ЕГН ********** и адрес ***, да заплати на държамата по сметка на РС – гр. Сливница, държавна такса съответна на присъдената издръжка в размер на 230,40 лева и 5.00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай че не я плати доброволно.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: