№ 785
гр.
Велико Търново,9.11.2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново,осми
състав закрито заседание на девети ноември две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ- ДОКЛАДЧИК:Диана Костова
разгледа докл***аното от съдия Костова адм.д. 339/2023 г., и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс ГПК/
вр. с чл. 144 от Административно-процесуалния кодекс АПК/
. Образувано е по молба от. Алфа
Истейт ЕООД чрез ***. ... Е. за изменение на Решение 225/9.10.2023г. в частта
за разноските, тъй като макар да е уважено направеното от ответник жалба
възражение за прекомерност на заплатеното ***окатско възнаграждение, съдът е
слязъл под минимума , определен предвиденото в чл. 7, ал.2 т. 4 във вр. с чл.
8, ал.1 от Наредбата за минималните размери на
***окатски възнаграждения на ВАС , което при материалния интерес от
94 426, 54 лева е 8 204,12 лева или с ДДС -9845 лева. Моли съда да
постанови Определение в горния смисъл.
,
Ответната страна по молбата, Ръководител на Управляващи я орган на
Оперативна програма Развитие на човешките ресурси 2014-2020г. в Министерство на
труда и социалната политика заема становище за неоснователност на претенцията.
Посочва изрично практика на СЕС по С-94/2004г и С-202/2004г-, че ако държава
делегира на частноправен субект като ВАС правомощие да определя икономически
условия в случая минимални ***окатски възнаграждения тя осъществява нарушение
на правилата на свободната конкуренция по чл. 101 и чл. 102 от ДФЕС. Сочи освен
това сочи решение по С-57/2015г. което гарантира разумния характер на
подлежащите на възстановяване разноски, като се вземе предвид предмета на
спора, цена или труд , който се полага за защита на съответното право. От това
следва задължение на националния съд да гарантира действие на нормите на
правото на ЕС, като при необходимост и по своя инициатива да оставя неприложена
всяка разпоредба на националното право . Съгласно Решение по съединени дела
С-427/16 и С-428/16 на СЕС, че при направено възражение за прекомерност по чл.
78, ал. 5 от ГПК съдът не е ограничен от определения в Наредбата минимален
размер, тъй като единствения критерий за определяне на възнаграждението е
материалния интерес, но обема , сложността на свършената работа, което не
винаги е справедливо и обосновано.
Съдът от фактическа страна установява следното : С Решение №
225/9.10.2023г. постановено по адм.д. 339/23г. съдът е отменил по
жалба на АЛФА ЕСТЕЙТ
ЕООД гр. С., Решение без рег.№ от 3.5.2023г. на
Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси
2014-2020г. в Министерство на труда и социалната политика гр. София,
ул.“Триадица“ № 2, с което на основание чл.64, ал.1, пр.второ, вр. чл.62
ЗУСЕФСУ и §70 от ПЗР на с.з., е отказано верифициране на 94 426,54 лева ,
представляваща отчетени разходи по искане за окончателно плащане №3,
представено чрез ИСУН 2020 с отчетен период 1.5.2019г-14.1.2020г. по проект
Създаване на ново социално предприятие за пране и химическо чистене „Есен“ с
вх. № BG05M90P001-010-0778-C01 общ бюджет от 216 984, 73 лева, за което е сключен административен
договор за БЕФ с горепосочения номер. Договор поради наличие на производство по
установяване на нередност и е осъдил Министерство на труда и социалната
политика да заплати на АЛФА ЕСТЕЙТ ЕООД гр. С. разноски в производството в
размер на 5 753,17 – пет хиляди седемстотин петдесет и три лева и
седемнадесет стотинки .
Съдът в мотивите си е намерил за основателно направеното възражение
за прекомерност на заплатеното ***окатско възнаграждение, като съгласно чл.
8,ал.1 във вр. с чл. 7, ал.2 т. 4 от Наредба № 1/9.7.2004г. на ВАС за
минималните ***окатски възнаграждения е
в размер на 4164,80 лева, като с ДДС, тъй като дружеството е регистрирано по
ЗДДС 4 997,76 лева или общо 5 753,17 лева.
С
молба вх. № 5100/1.11.2023г. от
дружеството е поискано изменение на горното Решение в частта за разноските.
Препис от същата е връчена на ответната
страна, която в указания срок е депозирала отговор на същата.
При
така установеното , съдът прави следните правни изводи.
Съгласно чл. 248, ал. 1 и сл. от ГПК във вр. с чл.144
от АПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен
срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да
измени решението в частта на разноските.
С
оглед на горното, като подадена в срока на обжалване молба от надлежна
страна, след като е представен списък с
разноски по чл. 80 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК се явява процесуално допустима. В този
смисъл касационната инстанция съобразява задължителното тълкуване на закона,
дадено с т. 8 от ТР № 6 от 6 ноември 2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК ВКС),
което посочва, че липсата на представен списък по чл. 80 ГПК в хипотезата,при
която съдът не се е произнесъл по искането за разноски не е основание да се
откаже допълване на решението в частта му за разноските и т.11 от същото ТР, че претенцията за
разноски по чл. 80 ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното
заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната
инстанция.
Разгледана по същество е неоснователна. В случая е налице втората хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК, при която,
след като съдът се е произнесъл по
разноските, но неправилно е определил размера им, е налице искане от страната те да й бъдат предоставени
в съответствие с нейното твърдение за
осъществяването им. Това искане е за изменение
на решението, като се определи размера на
разноските (виж т. 8 от ТР № 6 от 6 ноември 2013 г. по т. д. № 6/2012 г.
на ОСГТК ВКС) и следва да бъде уважено.
Съдът неправилно е определил минималния размер на ***окатското
възнаграждение съобразно правилата на чл. 7, ал.2,т. 4 от Наредба№ 1/9.7.2004г.
на ВАС, и вместо правилното такова от 8204,12 без ДДС е определил 4997,76 лева
или вместо 9 845 лева с ДДС , неправилно е присъдил 5753,17 лева с ДДС,
доколкото се касае за явна фактическа грешка при смятането. Съдът правилно се е съобразил с т. 3 от ТР № 6 от 6 ноември 2013 г. по т. д.
№ 6/2012 г. на ОСГТК ВКС), която предвижда, че при намаляване на подлежащо на
присъждане ***окатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78, ал.
5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/ 09.07.2004г.
ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата
наредба минимален размер.
Въпреки горното обаче, съдът споделя изцяло становището на ответник
жалба, че в случая не следва да се прилага горната национална разпоредба именно
поради наличието на няколко решения на СЕС досежно определянето на разноски в
хода на съдебно производство.
Правилно е позоваването на ответника на Решение от 5.12.2006г. по
обединени дела С-94/2004 и С-202 /2004 г на СЕС, в което изрично съдът е
посочил, че когато държава член на ЕС делегира на частноправен субект, какъвто
в случая се явява ВАС, правомощия във връзка с определяне на икономически
условия, то е налице нарушение на правилата на свободната конкуренция визирани
в чл. 101 и чл. 102 ДФЕС. Доколкото по този начин се насърчава частен стопански
субект да приема съгласувани практики , които съответно ограничават свободната
конкуренция на пазара. В същото Решение са посочени трите условия, при които
такова поведение на частно- правния
субект не противоречи на правото на ЕС: 1. Ако самата държава- членка определя
минималните ***окатски възнаграждения т.е. при изключена дерогация на права на
ВАС, какъвто определено не е настоящия казус. 2.ако се даде възможност на
правоприлагащия орган да определя разноските за ***окатско възнаграждение, като
се отклони от минималния размер, с оглед преценката му за правната и фактическа
сложност на делото. Това отклонение под минималния размер е допустимо, ако
определения размер се явява несъразмерен съобразно реално положения ***окатски
труд и направените разходи от него респ. от страната в процеса. 3. ако посоченото решение на частноправен субект
предвижда правила, които да са в разумно съотношение между използваните
средства и преследваната легитимна цел. Следва да се има предвид, че
горепосочената Наредба единствено предвижда в цитирания §2 от ДР единствено, че
възражението за прекомерност може да бъде уважавано само при наличие на
заплатен трикратен на минималния размер , но в същата не се съдържат правила,
при които съдът след като съобрази правната и фактическа сложност да постанови
разноски под горепосочения минимум. Съдът посочва в мотивите си , че съгласно
ТР на ВКС относно разноските, нормата на §2 от ДР на Наредбата се явява
неприложима. Настоящата инстанция споделя изцяло мотивите на ответната страна,
че в случая, доколкото Наредбата е приета от частноправен субект въз основа на
законова делегация, който действа като икономически оператор и определя свободно
и самостоятелно обвързващи решения, касаещи правилата на конкуренцията в същия
сектор, и същата не съдържа правила, при които съдът да може да се отклони от
минималните размери с оглед спецификата на делото и справедливостта.
Следователно с оглед на така цитираната практика на СЕС, е налице нарушение на
чл. 101 и чл. 102 от ДФЕС, което дава основания на съда да не прилага
националната норма на чл. 7, ал. 2 т. 4 от Наредбата. Правилно ответникът се е
позовал и на Решение от 28.7.2016 г по дело С-57/2015г. на СЕС, в което е
прието, че правната уредба следва да гарантира разумния характер на подлежащите
на възстановяване разноски, като следва да се имат предвид предмета на спора,
цената на положения ***окатски труд, цената на иска и други. Следователно при
съобразяване на принципите за пропорционалност съдът следва да предвиди
възстановяване на по- голяма част от сторените от спечелилата страна разноски.
По този начин с оглед правото на ЕС съответстваща му уредба в областта на
разноските е такава, която допуска във всеки случай правоприлагащият орган да не приложи общия режим ,ако това би
довело до несправедлив резултат. Правилно е и позоваването на Решение на СЕС от
9.3.1978г. по С-106/1977г на съда на ЕО, в което се посочва, че задължение на
националния съд да гарантира пълното действие на нормите на правото на ЕС, като
при необходимост по собствена преценка да остави неприложена разпоредба на
националното законодателство, която му противоречи, без да е необходимо да се
изисква отмяната на същата по определения за това ред. Конкретно за Република
България СЕС е постановил Решение от 23.11.2017г. по С -427/16 и С -428/16 г. ,
в което приема, че при направено възражение за прекомерност на разноските по
чл. 78, ал. 5 от ГПК , съдът не е ограничен от определения в Наредбата минимум,
тъй като същата не определя размера въз основа на сложността и обема на
свършената работа, а държи сметка единствено за цената на иска. С оглед на така изложеното настоящата
инстанция намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото,
доколкото предмет на същото е единствено
процесуален спор, дали органът следва в конкретния случай да постанови решение,
с което да откаже верифициране на средства поради нередност или следва да спре
обработката до приключване на нередността.
С оглед на горното, доколкото не е налице фактическа и правна сложност
на делото, съдът намира, че определеното от него възнаграждение е достатъчно и
справедливо.
С
оглед на така изложеното настоящата инстанция намира, че не следва да изменя постановеното
Решение в частта за разноските. ,
Воден
от горното и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК,
Административен съд – Велико Търново
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата, подадена от. Алфа Истейт ЕООД чрез ***. ... Е. за
изменение на Решение 225/9.10.2023г. в частта за разноските, тъй като макар да
е уважено направеното от ответник жалба възражение за прекомерност на
заплатеното ***окатско възнаграждение, съдът е слязъл под минимума , определен
предвиденото в чл. 7, ал.2 т. 4 във вр. с чл. 8, ал.1 от Наредбата за
минималните размери на ***окатски
възнаграждения на ВАС, което при материалния интерес от 94 426, 54 лева е
8 204,12 лева или с ДДС -9845 лева
Определението
подлежи на обжалване пред ВАС с частна
жалба в 7 дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: