Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 04.03.2020г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
на
десети декември година 2019
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Христова - Коюмджиева
секретар:
Емилия Кривачкова
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 8312 по описа за
2015 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет
на делото са обективно съединени искове с правно основание чл.
240, ал.1 ЗЗД, чл.240, ал.2 ЗЗД, чл.86 от ЗЗД, както и
евентуален иск с пр. основание чл.55, ал.1, предл. І ЗЗД.
По изложените в исковата молба обстоятелства,
уточнителни молби с вх.№98174/ 03.08.2015г. и вх.№19807 от 15.02.2016г., ищецът Д.Г.Г., ЕГН **********, чрез пълномощника си адв.М.В. – САК,
е предявил срещу „Т.Г.“ ЕАД с ЕИК*********, със седалище и адрес на управление ***, обективно съединени осъдителни искове срещу ответното
дружество за следните суми:
- сумата от 230 000 лева, представляваща дължима
сума по Договор за паричен заем от 01.07.2012г., на основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД;
- сумата от 1200лв. частично от главница в общ
размер 22 260 лева, дължима по неформален Договор за заем от 15.01.2013г., на
основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД;
- сумата от 10 000 лева, предявен като частичен
от сумата от 14 800 лева, по десет договора за заем сключени между ищеца и
ответника през 2013г. на основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД;
- сумата от 14337лв.
представляваща общия размер на възнаградителната лихва, на основание чл. 240,
ал.2 от ЗЗД, за ползване на предоставената в заем сума по Договор за паричен
заем от 07.01.2012г. за периодите, както следва:
- сумата 1216.89
лева, представляваща 3% годишна възнаградителна лихва върху сумата 16 100 лева
за периода 05.07.2012 - 24.06.2015г.;
-
сумата 3315.88 лева, представляваща 3% годишна възнаградителна лихва върху
сумата 53 990 лева за периода 22.12.2012 - 24.06.2015г.;
-
сумата 3255.08 лева, представляваща 3% годитттна възнаградителна лихва върху
сумата 53 000 лева за периода 22.12.2012 - 24.06.2015г.;
-
сумата 3304.21 лева, представляваща 3% годишна възнаградителна лихва върху
сумата 53 800 лева за периода 22.12.2012 - 24.06.2015г.;
-
сумата 2763.75 лева, представляваща 3% годишна възнаградителна лихва върху
сумата 45 000 лева за периода 22.12.2012 - 24.06.2015г.;
- сумата
481.19 лева, представляваща 3% годишна възнаградителна лихва върху сумата 8 110
лева за периода 16.01.2013г. - 24.06.2015г.
- сумата от 11 383.98 лева, лихва за забава върху сумата от 230 000 лева,
предоставена по Договор за паричен заем от 01.07.2012г. за периода на забавата
от 29.12.2014г. до 24.06.2015г. на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД;
- ведно със законната лихва върху претендираните главници
от деня на подаване на исковата молба – 26.06.2015г. до окончателното плащане
на задължението.
При условията на евентуалност, ако съдът
приеме предпочитаните искове за неосноснователни ищецът Д.Г.Г., ЕГН **********, е предявил
срещу „Т.Г.“ ЕАД, кондикционен иск с пр.
основание чл. 55, ал. 1, предл. I от ЗЗД, за осъждане на ответното
дружество да върне получените без основание суми, както следва:
-
16 100 лева, получени по банкова сметка *** „Т.г." ЕАД на 04.07.2012г.,
съгласно Платежно нареждане per. №*********от 04.07.2012г.;
-
53 990 лева, получени по банкова сметка *** „Т.г." ЕАД на 21.12.2012г.,
съгласно Платежно нареждане per. № 121221150596885 от 21.12.2012г.;
-
53 000 лева, получени на 21.12.2012г. по банкова сметка *** „Т.г." ЕАД,
съгласно Платежно нареждане per. №*********от 21.12.2012г.;
-
53 800 лева, получени на 07.03.2012г. по банкова сметка *** „Т.г." ЕАД,
съгласно Платежно нареждане per. №*********от 21.12.2012г.;
-
45 000 лева, получени по банкова сметка *** „Т.г." ЕАД на 07.11.2012г.,
съгласно Платежно нареждане per. №*********от 21.12.2012г.;
-
1200 лева, получени по банковата сметка на „Т.г." ЕАД на 15.01.2013г.
съгласно Платежно нареждане per. № 130115150591074/15.01.2013г., частично от
общата сума 22 260лв., получена без основание.
В о.с.з. на 14.02.2017г., на
основание чл.232 от ГПК, производството е прекратено в частта относно
частичните искове по чл.240, ал.1 ЗЗД, всеки един в размер на 1200лв., при общ
размер от по 14 800лв., по десет
договора за паричен заем от 2013г./без дата/, поради оттегляне на исковете. /молба на ищеца Д. Г. на л.64 от делото/
Твърди се, че между страните
съществуват договорни правоотношения, произтичащи от Договор за паричен заем от 01.07.2012г., по
силата на който ищецът Д.Г.Г., в качеството си на заемодател, е предоставил на
ответното „Т.г." ЕАД, в качеството му на заемополучател, заем в размер на
230 000 лв., а заемополучателят се е задължил да върне заетата сума в срок до
28.12.2014г. Сочи се в исковата молба, че ищецът Г. е предоставил на ответното
дружеството сумата от 230 000 лева на вноски, както следва: на 04.07.2012г. -
16 100 лева по банкова сметка ***. нареждане per. №*********от 04.07.2012г.; на
21.12.2012r. - 53 990 лева по банкова сметка ***. нареждане per. № 121221150596885
от 21.12.2012г.; на 21.12.2012г. - 53 000 лева по банкова сметка ***. №*********от
21.12.2012г.; на 21.12.2012г. - 53 800 лева с платежно нареждане per. №*********от
21.12.2012г.; на 21.12.2012г. - 45 000 лева по сметка на ответника с нареждане per. №*********от 21.12.2012г. и
на 15.01.2013г. - 30 370 лева, по сметка на „Т.г." ЕАД с нареждане per. №
130115150591074 от 15.01.2013г. от които 8 110 лв. по процесния
договор за заем.
Ищецът поддържа, че в клаузата на
чл. 4 от Договор за заем от 01.07.2012г. страните са уговорили възнаграждение
на заемодателя под формата на годишна лихва в размер на 3 % от заемната сума.
Сочи се, че по силата на чл. 5 от договора, заемателят се е задължил да върне на
заемодателя заемната сума с уговорената лихва в срок до 28.12.2014г.
Надеведен е довад, че предоставените
по Договор за паричен заем от 01.07.2012г. суми са осчетоводени в
счетоводството на Дружеството - длъжник, видно от Инвентаризационен опис на
сметка „Получени дългосрочни заеми към 31.12.2012г.", подписан от
представляващия дружеството В.Р.. Сочи се, че представения с исковата молба
инвентаризационен опис на сметка „Разчети за лихви към 31.12.2012г." удостоверява,
че заемополучателят е олихвявал получените в заем суми). Според ищеца получаването на суми по Договор
за паричен заем от 01.07.2012г. е удостоверено
също в Приложение към ГФО на „Т.г.“ ЕАД към 31.12.2012г., подписано от
представляващия дружеството, като на страница 5 от документа е посочено, че Т.г.
ЕАД е получило заеми от Д.Г.Г. в общ размер 330 хил.лева, част от които е и
полученият заем по Договора от 01.07.2014г. Ищецът твърди, че към момента на
предявяване на исковете е настъпил падежът на задълженията по договора - 28.12.2014г.,
като заемодателят не е получил никакви суми за удовлетворяване на вземането си
- нито главница, нито договорената възнаградителна лихва, като ответното
дружество е изпаднало в забава по отношение на задължението за връщане на
заемната сума, поради което освен уговорената главница и възнаградителна лихва
дължи и обезщетение за забава. Сочи се още, че на 15.01.2013г. между страните е сключен договор за заем за
сумата от 22 260лв., който не е в писмена форма. В молба –уточнение от вх.№19807 от
15.02.2016г., е наведено твърдение, че с банков превод от 15.01.2013г. ищецът Г., като заемодател превел по
банковата сметка на „Т.г." ЕАД на 15.01.2013г. уговорения паричен заем. Сочи се, че
действително с платежно нареждане per. №
130115150591074/ 15.01.2013г. на ответното дружество, като заемател е преведена
сума от 30 370лв., но от тях 8 110лв. са
част от заемната сума по договор за заем от 01.07.2012г., а сумата 22 260 лв. са по договор за заем от
15.01.2013г. Поддържа, че в договор за
заем от 15.01.2013г., страните са уговорили възнаграждение на заемодателя под
формата на годишна лихва в размер на 3 % от заемната сума.
В срока по чл.131 ГПК, ответното дружество „Т.г.” ЕАД,
представлявано от изпълнителния директор В.С.Р.е депозирало писмен отговор, с който оспорва предявените искове, като
неоснователни. Заявява, че не дължи
претендираните от ищеца парични суми, като твърди, че не е сключвал с ищеца
нито един от договорите за паричен заем описани в исковата молба. Релевира
възражение, че Договорът за заем от
01.07.2012год. е нищожен поради липса на съгласие постигнато между заемателя и
заемодателя. Повдига оспорване на автентичността
на Договорът за заем от 01.07.2012год.,
като твърди, че положеният от името на изп.директор на дружеството –В.С.Р.–
подпис върху договора за заем е неистински и оспорва истинността му по чл.193 ГПК . Поддържа, че представляващия дружеството не е давал съгласие за сключване
на договори за заем, респективно за получаване на претендираните заемни
суми. Ответното дружество релевира
възражение за нищожност на всички описани в исковата молба договори за парични
заеми, оспорва автентичността на подписите
и съдържанието на инвентаризационен опис и на аналитичен регистър към
31.12.2012год.,приложение към ГФД,на пл.нареждания. Поддържа, че ”Т.Г.”ЕАД не е получавало заемни парични суми от Д. Г.. Моли
да се отхвърлят исковете,като неоснователни и недоказани.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си адв.М. В. поддържа
предявените искове.Претендира разноски.
В съдебно заседание ответното дружество, чрез адв.Л. Б.
оспорва исковете. Представя писмена защита.
Софийски
градски съд, ГО, I -7 състав, преценявайки доводите на страните и събраните по
делото доказателства по реда на чл.12 ГПК и чл.235 от ГПК, приема за установено
от фактическа страна следното:
Не се спори, като се установява и от удостоверение за актуално
състояние от 02.03.2016г., че ответникът
”Т.Г.”ЕАД е търговец, вписан в търговския регистър като еднолично
акционерно дружество с капитал от 50 000лв., едноличен собственик на капитала Й.Д.К.и
изпълнителен директорВ.С.Р.. В предмета на дейност на търговското дружество е
вписно внос и износ на стоки, внос и износ на селскостопанска продукция,
производство, изкупуване и преработка на
селскостопанска продукция и др. /л.49 от делото/
От приетия Договор за заем
от 01.07.2012г., се установява, че
ищецът Д.Г.Г., в качеството си на заемодател,
се задължил да предаде на ответното „Т.г." ЕАД, в качеството му на
заемател, парична сума в размер на 230 000 лв., а заемателят се задължил да
върне заемната сума и да заплати възнаграждение на заемодателя. /л.5-л.6 от делото/ Съгласно клаузите на чл.2 и чл.3 от договора, заемната
сума ще бъде предадена по банков път, при поискване от заемателя, от която дата
договора ще се счита сключен. В клаузата на чл.5 от договора е уговоре
задължението заемополучателят да върне заетата сума в срок до 28.12.2014г. В клаузата на чл. 4 от Договор за заем от
01.07.2012г. страните са уговорили възнаграждение на заемодателя под формата на
годишна лихва в размер на 3 % от заемната сума.
Ответникът е оспорил в отговора депозиран в
срока по чл.131 ГПК, авторството на подписа положен за заемател от изпълнителния му директор В.Р. под съдържанието на договора за
заем от 01.07.2017г., както и автетичността на подписа на Д. Г. положен в
договора за заемодател. В първо о.с.з. е открито производство по реда на
чл.193, ал.1 ГПК по оспорване на автентичността на Договор за заем от
01.07.2012г. относно подписите положени за заемател и заемодател и е назначена
СПочЕ.
От приетото заключение на съдебно-почеркова експертиза и Допълнителна СПочЕ
с вещо лице Д.Й.Ц. – криминалист, кредитирано от съда като обективно и
компетентно дадено, се установява, че анализа
на общите призаци - транскрипция,
свързаност, наклон, размер, обработеност, форма на разтегливост, както и анализа
на частните признаци, обосновават извод, че подписът за „Заемател” в
изследвания Договор за паричен заем от 01.07.2012г. е положен отВ.С.Р.. В
допълнителното заключение на СПочЕ е обоснован извод, че подписите положени в
Договора за заем от 01.07.2012 г., сключен между „Т.г.”ЕАД (заемател) и Д.Г.Г.
(заемодател) и намиращ се в представените от НАП документи, приложени с молба с
вх.№42252 от 29.03.2017 г. са изпълнени от В.С.Р.и Д.Г.Г..
Вещото лице формира извод в заключението си,
че подписите за „В.О.” на първа и за „В.О.” под подписа за „Заемодател” на втора
страница в Договор за паричен заем от 01.07.2012 г. намиращ се в представените
от НАП документи, приложени с молба с вх.№ 42252 от 29.03.2017г. са положени от Д.Г.Г.. След
направено сравнително изследване, вещото лице обоснова извод, че подписът за
„ВЯРНО С ОРИГИНАЛА” над подписа за „Заемател” на втора страница в Договор за
паричен заем от 01.07.2012 г. намиращ се в представените от НАП документи,
приложени с молба с вх.№ 42252 от 29.03.2017г. е положен отВ.С.Р..
В обясненията си в о.з. на 25.09.2018г. вещото лице Ц. пояснява, че е
работил върху предоставено от органите на НАП копие на Договор за паричен заем
от 01.07.2012г., който е с добро качество на изображението.
Заключението на съдебно-почерковата експертиза
е оспорено от ответника с довод, че по делото не е представен оригинал на
заемния договор. Оспорването се явява неоснователно и в разрез с принципа за
добросъвестно упражняване на процесуалните права по смисъла на чл.3 от ГПК, с
оглед данните, че именно представляващия ответното дружество В.С.Р.е предоставил на 07.02.2017г. на
следовател от ОСлО – Враца по досъдебно производство №75/2016г. намиращите се в
него 16 броя договора паричен заем от Д.Г. към „Т.г." ЕАД. /протокол за разпит на свидетел от
07.02.017г. по ДП №75/2016г. по описа на ОСлО – Враца, приложен към корицата
на настоящото гр.дело/
Предвид приетите заключения на две съдебно- почеркови експертизи, от
които се установява безспорно, че подписа за заемател в договор за заем от
01.07.2012г. е положен за В.Р. изхожда от соченото лице, в качеството му на
изп. директор на „Т.г." ЕАД, съдът намира заявеното по реда на чл.193,
ал.1 ГПК, оспорване автентичността на документа за недоказано.
В
подкрепа на твърденията си за предоставяне на заемната сума, ищецът е
представил шест платежни нареждания за
банкови преводи в периода 04.07.2012г. до 15.01.2013г., както следва: платежно
нареждане peг. №*********от 04.07.2012г. за наредена от ищеца Г. по сметка на „Т.г."
ЕАД сума от 16 100лв., с посочено основание „заем“; платежно нареждане per. № 121221150596885 от 21.12.2012г. за сумата 53
990 лева по банкова сметка *** „Т.г." ЕАД;
платежно нареждане peг.№*********за сумата 53 000 лева по банкова сметка
***; платежно нареждане peг. №*********от
21.12.2012г. за сумата 53 800 лева; платежно нареждане peг. №121221150505237 от 21.12.2012г.
за сумата 45000 лева по сметка на ответника; платежно нареждане № 130115150591074 от 15.01.2013г. за сумата от
30 370 лева, преведена от Д.Г. по сметка на „Т.г." ЕАД. /л.7 до л.12 от делото/ В първото открито с.з. ищецът по реда на чл. 183 ГПК е представил оригиналите на
платежните нареждания за констатация, с оглед заявеното в отговора оспорване.
В
приетия Инвентаризационен опис на сметка „Получени дългосрочни заеми към
31.12.2012г.“ са отразени четири физически лица от които ответното „Т.г.“ ЕАД е
получило дългосрочни заеми към 31.12.2012г., сред които като заемодател е посочен ищеца Д.Г. Г. с потвърдено салдо 330 260.00лв. по договор за заем./л.13 от делото/
В приетия инвентаризационен опис на сметка „Разчети
за лихви към 31.12.2012г." е отразено, че „Т.г.“ ЕАД е начислявало лихви по получените в заем суми,
включително и по „заем от Д.Г. Г. 2012“ в размер на 6343.34лв. /л.13 от делото/
По делото са приети неоспорени документи,
представени по реда на чл.192 ГПК, с писмо вх.№ 42252 от 29.03.2017г. от Териториална дирекция на НАП – София, офис „Красно дело“, касаещи
ответното „Т.г.“ ЕАД, ЕИК********* и представени от дружеството пред надлежния
данъчен орган: счетоводен баланс към
2012г., счетоводен баланс към 2013г.; хронологичен регисър по сметка 152/3
„заем Д. Г.“ от 1 януари 2012г. до 31 декември 2012г., хронологичен регистър по
сметка 496 „разчети по лихви“ от 1 януари
2012г. до 31 декември 2012г., синтетични и аналитични сметки -152– получени дългосрочни
заеми „Д.Г.“, с начално салдо 330260лв. към 31.01.2013г., проследяваща получени
заеми и върнати суми в периода 31.01.2013г.
до 05.12.2013г. С преписката на
приходната администрация е представен заверен препис от процесния Договор за
паричен заем от 01.07.2012 г. за сумата от 230 000лв. сключен между Д.Г. Г. и ответното „Т.г.“ ЕАД, както и други
договори за заем от 2013г. за предоставени на търговското дружество парични
суми от физически лица, със сходни по съдържание клаузи, като процесния договор.
В представената пред ТД на НАП – София справка вх.№53-07-393 / 17.02.2016г. за
получени от „Т.г.“ ЕАД заеми от Д.Г.
фигурират изброени в табличен вид 16 /шестнадесет/ заема в периода от
01.03.2010г. до 29.11.2013г. на обща стойност 598 742.00лв., сред които заем от
01.07.2012г. за сумата 230 000.00лв. и заем от 15.01.2013г.
за сумата 30 371.00лв. Цитираната справка с вх.№53-07-393 / 17.02.2016г. съдържа още
информация за върнати от „Т.г.“ ЕАД заеми на Д.Г.
в периода от 24.06.2011г. до 24.09.2014г., при обща стойност на върнатите суми
385 679.91лв.
С писмо вх.№44131 от 28.03.2018г.
от ТД на НАП – София, офис „Красно дело“, са представени ревизионните актове и доклади
на „Т.г.“ ЕАД, ЕИК*********, за данъчен период 01.01.2012г. – 01.06.2016г. В
ревизионен доклад № 1400998 от 24.03.2014г.
за ревизионен период 01.02.2011г. до 31.08.2013г., ревизионния орган е
отразил, че счетоводството на „Т.г.“ ЕАД е водено съгласно изискванията на
Закона за счетоводството и счетоводните стандарти. В ревизионния доклад е отразено, че
ревизираното дружество е сключвало договори за заем с физически лица,
включително 21 заема с Д.Г., сред които заем от 01.07.2012г. за сумата 230 000.00лв. и от
15.01.2013г. за сумата 30 371.00лв., като физически лица са изискани обяснения
относносно източника на средствата и същите са депозирали такива пред данъчния
орган.
За изясняване на спора от фактическа
страна по делото са допуснати ССчЕ, допълнителна съдебно – счетоводна
експертиза и повторна съдебно –счетовона експертиза.
В приетото заключение на съдебно-счетоводната
експертиза с в.л. В.Г. е обосновано, че ответното „Т.Г.“ ЕАД е осчетоводило
получените суми по Договори за заем от 01.07.2012 год. в размер на 221 890 лева
и 15.01.2013 год. в размер на 30 370 лева, или общо 252 260 лева със
Заемодателя Д.Г.Г.. Вещото лице констатира, че договор за заем от 15.01.2013г.
не е представен, но сумата от 30 370лв. е преведена по банков път от ищеца по
конкретна сметка на „Т.Г.“ ЕАД в „У.Б.АД.
В заключението е представено таблично сумата на предоставени заеми и дати и
размери на върнати суми, остатък до 12.06.2014г. Според заключението в
ответното дружество възнаградителни
лихви върху предоставите суми са начислявани:
към
31.07.2012 г- 311,18 лв; към 31.08.2012 г. - 311,18 лв; към.31.09.2012 г- 311,18 лв; към 31.10.2012
г- 311,18 лв; към 31.11.2012 г- 825,65 лв.
Обоснован
е извод, че ответното „Т.Г.“ ЕАД е осчетоводило получени суми по заеми от Д.Г.
общо 252 260 лева:
- на
04.07.2012 год - 16 100 лв;
- на
21.12.2012 год - 160 790 лв;
- на
27.12.2012 год- 45 000 лв;
- на
15.01.2015 год - 30 370 лв.
В заключението на Допълнителната ССчЕ с вещо лице В.Г.
е формиран извод, че възнаградителната
/договорна/ лихва по условията на Договора за паричен заем между Д.Г.Г. -
Заемодател и „Т.Г.“ ЕАД - Заемател от 01.07.2012 год, върху главници -
остатъчните непогасени суми по заема, след приспадане на изчислените договорни
лихви по периоди по реда на ЗЗД, възлизат общо на 9 602,13 лева, които са
изцяло прихванати от върнатите суми по заема. Вещото лице Г. сочи в
заключението, че поради непълно вписване на основанието за предоставяне и
връщане на заемните суми във всички 75 броя банкови извлечения, т.е. за кой
договор се отнася, експертизата не е в състояние да отговори на въпроса каква
част от сумата по Договора от 01.07.2012 г.
за 230 000. лева и по Договора за
22 260 лева е погасена.
Заключенията на ССчЕ и допълнителна
съдебно – счетоводна експертиза с вещо
лице В.Г. са оспорени от ищеца, като непълни. Съдът при преценка на приетото
заключение на ССчЕ по реда на чл.202 ГПК, намира, че същото е депозирано на
12.02.2018г., преди постъпване на ревизионните
актове и доклади на „Т.г.“ ЕАД съставени от ТД на НАП на 28.03.2018г., поради
което не са съобразени всички относими към задачите данни. В заключението
на Допълнителната ССчЕ също липсва
изчерпателен отговор на поставените въпроси, включително и относно погасената
част от процесните вземания поради което същото не се възприема от решаващия състав.
В приетото заключение на изслушаната Повторна
ССчЕ с в.л. П.И. Д. се съдържа пълна хронология на счетоводните записвания по
търговските книги на ответното дружество „Т.Г.“ ЕАД по счетоводна сметка
„Получени дългосрочни заеми” е аналитичност „ЗАЕМ Д. Г.“. Вещото лице, след проверка и анализ на приложените към
делото документи, както и извършена проверка на счетоводните записвания по
търговските книги на ответника констатира, че счетоводните статии от хронологичния
регистър на сметки „Получени дългосрочни заеми”, с аналитичност „ЗАЕМ Д. Г.“ и
„Разчети по лихви”, са изготвени и заведени правилно съгласно приложимите
счетоводни стандарти и закона за счетоводството. Аналитичната отчетност на
получените от дружеството заеми в периода 31.03.2010г. до 20.08.2015г. е
представена в таблица на л.3 –л.5 от заключението. /л.282 –л.284 от делото/ Вещото лице, след проверка и анализ на приложените към
делото документи, констатирало, че в счетоводството на „Т.г.” ЕАД е отчетен
друг заем в размер на 150 000 лв. през 2010 г. В годишния финансов отчет на
дружеството за 2010 г., в оповестяванията е посочено, че към 31.12.2010 г.
дружеството води задължения по получени заеми от Д. Г. Г. в размер на 150 хил.
лева.
След проверка
и анализ на приложените към делото документи както и извършена проверка на
счетоводните записвания по търговските книги на ответника вещото е констатирало,
че със счетоводни записвания по търговските книги, на ответното «Т.Г. ЕАД, са
осчетоводени по сметка „Получени дългосрочни заеми” е аналитичност „ЗАЕМ Д. Г.“,
както следва:
- Получени суми по главница в размер
на 663 761,00 лева
- Погасени суми по главница в размер на 626
698,91 лева.
Констатирано е салдо, като задължение
по получени главници по „Получени дългосрочни заеми” с аналитичност „ЗАЕМ Д. Г.“
в размер на 37 062,09 лева. Сочи се, че начислените лихви са отразени по сметка
„Разчети по лихви” при ответника, които
към 31.12.2012 г., са в размер на 4 156,09 лв. По отношение на възнаградителната лихва върху
заемната сума от 230 000лв., при приложим лихвен процент 3%, вещото лице е
изчислило, че същата възлиза на 17 486.65лв. на база 365/365 дни в година и на 17
729.52лв. на база 360/360 дни в година.
В заключението е отразено, че размерът на законната лихва за забава върху сумата
от 230 000 лв. за периода от 29.12.2014 г. до 24.06.2015г. възлиза на 11 385.76 лв.
След проверка и анализ на приложените към делото документи както и
извършена проверка на счетоводните записвания по търговските книги на ответното
дружество, в отговора на задача 6 от ПССчЕ, вещото лице П.Д. е представило в
таблица на л.10-л.14 от заключението вариант на изчисляване на лихви и погасяване
на задълженията (първо се погасява лихва, след това главница) съгласно
констатираното от счетоводни записвания по търговските книги, на ответника, за
сметка „Получени дългосрочни заеми” с аналитичност „ЗАЕМ Д. Г.“ . Вещото лице констатира в обобщение, че така към 20.08.2015 г. размерът на
непогасената главницата по получени заеми от Д. Г. е възлизал на : 51 487,59 лева (при база за
изчисляване на лихвата от 365 / 365 дни)
или 51 700,59 лева (при база за
изчисляване на лихвата от 360 / 360 дни)
При изслушването в о.с.з. на 10.12.2019г. вещото
лице Д. сочи, че счетоводството на ответното дружество е редовно водено,
отразява всички съществени аспекти от финансовото състояние на дружеството,
като отчетите са заверни от одитор. Пояснява, че всички записвания които е
проверил са взети хронологично и влизат в годишния финансов отчет. Сочи, че в
заключение по повторната ССчЕ представя пълна хронология на взаимотношенията на
ответното «Т.Г.» ЕА и Д.Г. относно дадени и върнати заеми отрзени счетоводно.
Заключението е оспорено от ищеца, поради
извода на вещото лице, че счетоводството на ответното дружество е редовно
водено.
Съдът при преценка на заключение на повторната
ССчЕ с вх№ 148572 от 02.12.2019г. с в.л.П.Д. по реда на чл.202 ГПК, намира, че
същото е обективно, подробно и кореспондира с изводите в приетия ревизионен доклад
№ 1400998 от 24.03.2014г., че счетоводството на „Т.г.“ ЕАД е редовно водено,
поради което го възприема.
Така установеното от фактическа страна сочи
на следните правни изводи :
Предпочитаните
обективно съединените осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал.1 ЗЗД, чл.240, ал.2 ЗЗД, чл.86 от ЗЗД са предявени между надлежни страни, при наличие на правен интерес.
С
оглед заявения от ищеца предмет на спора, съдът намира, че исковете предявени
от физическо лице срещу капиталово търговско дружество за връщане на суми по
сключвани между тях няколко договора за заем, се отнасят до едностранна търговска сделка по смисъла
на чл. 287 от ТЗ. Макар по обективния критерий на чл. 1 от ТЗ, договорът за
заем да не е търговска сделка, с оглед данните по делото, в процесния случай
същият се явява такава по субективния критерий на чл. 286, ал.1 от ТЗ, тъй като
може да се приеме наличието на оборимата презумпция на чл. 286, ал. 3 от ТЗ -
че ответникът - търговец е сключвал договори за заем с физическо лице с цел да
използва получените средства за търговската си дейност. Презумпцията на чл.286,
ал. 3 от ТЗ в случая не е оборена, поради това сделките предмет на спора следва
да се квалифицират като търговски и приложение и спрямо тях следва да намерят
приложение правилата на гл.XXI от ТЗ, наред с
гражданския закон съгл. чл.288 от ТЗ.
По същество на доводите:
По иска с пр. основание чл. 240, ал.1 ЗЗД по договор за заем от
01.07.2012год. за сума в размер на 230 000лв.
По предявения иск за реално изпълнение, в тежест на ищеца е да установи
сключването на договора за заем, размера на заетата сума, сроковете и начините
за връщане, изпълнението на задължението за предаване на договорената сума. В
тежест на ответника е да обори твърденията на ищеца, както и евентуално да
докаже, че вземането на заемодателя е погасено - чрез плащане или чрез друг
погасителен способ.
Договорът за заем за потребление е уреден в
чл. 240 от ЗЗД като реален договор, с който заемодателят предава в собственост
на заемателя пари или други заместими вещи срещу задължение за връщането им.
Предаването на сумата /когато договорът е за паричен заем/ е елемент от
фактическия състав на договора за заем и необходима предпоставка за пораждане
на заемното провоотношение с произтичащото от него вземане за връщане на
заетата сума. Договорът се счита сключен, когато заетите пари бъдат предадени
на заемателя. Когато страните постигнат само съгласие едната да даде, а другата
да получи в заем пари, без да има реално предаване на парите, договорът е
предварителен /обещание за заем/ /в т.см. Решение № 46/29.05.2017 г. по гр. д.
№ 4655/2015 г. на ВКС - 3-то гр. отд.; Решение № 85/01.09.2017 г. по т.д. №
2286/2015 г. на ВКС - 1-во т.о.; Решение № 379/06.01.2014 г. по гр. д. № 171/2012
г. на ВКС и др./.
При
така очертаната рамка, в която са се развили процесните правоотношения между
страните, съдът намира за безспорно установено по делото от фактическа страна,
че страните са сключили помежду си Договор за заем от 01.07.2012г., по силата
на който ищецът е предоставил на ответника на няколко транша по банков път паричен
заем в размер на сумата от 230 000 лв., като
ответникът се е задължил да върне на ищеца така получените на заем суми.
Установи
си, че предаването от ищеца, и получаването от ответника на сумите по този
договор е както следва: на 04.07.2012г. - 16 100 лева по банкова сметка ***.
нареждане per. №*********от 04.07.2012г.; на 21.12.2012г. - 53 990 лева по
банкова сметка ***. нареждане per. № 121221150596885 от 21.12.2012г.; на
21.12.2012г. - 53 000 лева по банкова сметка ***. №*********от 21.12.2012г.; на
21.12.2012г. - 53 800 лева с платежно нареждане per. №*********от 21.12.2012г.;
на 21.12.2012г. - 45 000 лева по сметка на ответника с нареждане per. №*********от 21.12.2012г. и
на 15.01.2013г. - 30 370лв. Предаването
на заемната сума се установи безспорно от анализа на неоспорените писмени доказателства,
заключението на ССчЕ, повторната ССчЕ и постъпилата ревизионна преписка НАП. Повдигнато оспорване в
отговора, че от страна на ответното дружество липсва съгласие и същото не е
искало процесния заем, съдът намира за неоснователно. Надлежното счетоводно
отразяване на получената сума по сметка на търговеца при превод на сумата от
лице идентично със счетоводно отразения платец
и при счетоводно отразяване на за получена сума в същия размер материализира съгласието за получаването и
доказва сключване на договор за заем. / В този см. Решение №62 от 09.07.2012г.
по т.д.№733/2011г., второ т.о., ТК, ВКС,
решение №118 от 05.07.2011г. по т.д.№491/2010г. второ т.о., ТК, ВКС./ В случая, безспорно се установи, че
сумата от 230 000лв. е постъпила по сметка на ответното дружество, чрез
посочените по-горе траншове, както и че същата е осчетоводена в ответното „Т.Г.“
ЕАД, като получен заем от Д.Г..
С оглед изложеното, решаващия състав намира за
неоснователно релевираното от ответника правоизключващо възражение по чл.26, ал.
2, предл.2 от ЗЗД, за нищожност на сключения договор за заем от 01.07.2012г.,
поради липса на съгласие.
Предвид изложеното по делото е доказано валидно
правоотношение по договор за заем от
01.07.2012год., което е породило права и задължения за страните.
По
размера:
По
делото е установено частично погасяване на задължението. Установи се от преписката по ревизионен акт от 2014г.
и от заключението на ПССчЕ, че между същите страни са съществували няколко
договора за паричен заем в периода от 2010г. до 2013г. Установиха се
хронологично и върнати суми повече от 80 на брой, в различни размери вариращи
от 200лв. до 14500лв. Плащанията не съвпадат нито по време, нито по
размер с договореностите, установени в тези насоки с договора за заем.
Ответникът
не е заявил кое от еднородните си задължения погасява, тъй като при извършения
преводи е посочил като основание за плащане "Д. Г. - заем", а всички
негови задължения произтичат от договори за заем, поради което следва да се приложат
правилата на чл. 76, ал. 1 от ЗЗД, съобразно които се погасява
най-обременителното задължение, а при няколко еднакво обременителни задължения,
се погасява най-старото.
В
конкретния случай изискуемите задължения за връщане на заемните суми и по договорите за заем са еднакво
обременителни, тъй като са лихвоносни, поради което следва да се погаси
най-старото задължение, а именно възникналото на основание договор за заем от 01.07.2012 г. в последователността по чл. 76,
ал. 2 от ЗЗД, но само по отношение на договорната лихва и главницата. / предшестващия
заем от 01.03.2010г., съдът приема за погасен към 01.07.2012г. /Обезщетението за
забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД не е лихва по смисъла на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД,
поради което при наличието на главница и мораторна лихва се прилага правилото
на чл. 76, ал. 1 от ЗЗД, поради което се погасява по обременителното, а именно
главницата. В този смисъл и решение № 111 от 27.01.2009 г. на ВКС по т. д. №
296/09 г., І ТО, ТК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК и задължително за
съдилищата.
Съобразно
възприето от съда заключение на Повторната ССчЕ с в.л. П.Д. размерът на
непогасената главницата по получени заеми от Д. Г. възлиза на 51
487,59 лева, при база 365/365 дни в годината. Този вариант отразява пълната
хронология на отношенията на страните, отразява счетодните записвания
търговските книги, ценени по реда на
чл.55 от ТЗ във вр. чл.182 ГПК и отчита
извършените множество частични погашения.
В
този размер осъдителния иск за реално изпълнение е основателен и доказан. Върху
главницата от 51 487,59 лева се дължи законна лихва от предявяване на иска –
26.06.2015г. до окончателното плащане.
За
разликата от уважения размер до
предявения размер от 230 000лв., По иска с пр. основание чл. 240, ал.1 ЗЗД следва
да отхвърли като неоснователен.
С
оглед частичното уважаване на предпочитания иск за реално изпълнение по договор
за заем от 01.07.2012год., не се е сбъднало процесуалното условие за
разглеждане на евентуалния иск с правно
основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за осъждане на ответното «Т.Г.» АД да
върне получените без основание суми, както следва:
- 16
100 лева, получени по съгласно Платежно нареждане per. №*********от
04.07.2012г.;
- 53
990 лева, получени съгласно Платежно нареждане per. № 121221150596885 от
21.12.2012г.;
- 53
000 лева, получени на съгласно Платежно
нареждане per. №*********от 21.12.2012г.;
- 53
800 лева, получени на съгласно Платежно нареждане per. №*********от
21.12.2012г.;
- 45
000 лева, получени съгласно Платежно нареждане per. №*********от 21.12.2012г.
По
акцесорния иск с пр.основание чл.240, ал.2 ЗЗД за договорна лихва от 14 337лв.
В договор за заем от 01.07.2012год. и конкретно в
клаузата на чл.4 е предвидено, че заемателят дължи възнаграждение на
заемодателя в размер на годишна лихва от 3 % върху заемната сума. Приетите
заключения на ССчЕ и ПССчЕ обосноваха извод, че задължението за договорна лихва
и осчетоводено задължение в счетоводствто
на ответното дружество. Това бе установено и от приетия хронологичен регистър
по сметка 496 „разчети по лихви“ от 1 януари 2012г. до 31 декември 2012г. В този смисъл по делото е доказано възниканало
за ответното дружество задължение за договорна лихва по силата на чл.4 от договор
за заем от 01.07.2012год.
В хода да съдебното дирене пред първа
инстанция от приетото заключение на ПССчЕ, бе установено, че задължението за
договорна лихва е погасено, чрез плащане, с оглед постъпилите множество
частични погашения в полза на ищеца Г. към 20.08.2015г. Видно от варианта
отразен в отговора на задача 6 – таблица на л.10-л.15 от заключението на Повторната
ССчЕ, към 20.08.2015г. задължението за възнаградителна лихва е изцяло погасено.
/л.289-л.293 от делото/
Предвид на изложеното акцесорния
иск с правно основание чл.240, ал.2 ЗЗД е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
По иска с правно
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, при
неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата.
В процесния случай е установено,
че ответникът като заемополучател по договор за заем от 01.07.2014г. е изпаднал
в забава. При положение, че срокът за изпълнение на задължението за връщане на
заемната сума по договор за заем е 28.12.2014г., то обезщетение за забава се
дължи върху непогасения размер главница от 51 487,59лв., за периода от 29.12.2014г. до 24.06.2015г. Определена по
реда на чл.162 ГПК с помощта на лихвен калкулатор лихвата за забава възлиза
на 2 548.41 лв., до който размер
акцесорния иск е основателен, като за разликата до пълния претендиран размер от
11 383лв., следва да се отхвърли.
По иска с пр.основание
чл.240, ал.1 ЗЗД за сума в размер на 1200 лв. частично от главница в
общ размер 22 260 лева по договор за заем от
15.01.2013год.
Паричните задължения имат за
предмет плащане. За тях е съществена стойността, която парите изразяват като
платежно средство. Паричното задължение може да бъде определено по най-различни
начини, но не може да бъде индивидуализирано без посочване на размера му като
стойност. Размера на тази претенция е изменян в хода на производството. По
отношението на този договор за заем, ищецът не проведе пълно и главно
доказване.
С решение № 150/25.06.2012 г. по
гр. дело № 574/2011 г. на ВКС, IV г. о., постановено по чл. 290 ГПК е прието,
че съществуването на договора за заем следва да се установи от страната, която
търси изпълнение по него /чл. 154, ал. 1 ГПК/. Заемодателят трябва да установи
по пътя на пълно главно доказване, както наличието на съгласие за сделката с
насрещната страна, но още и предаване на обещаната сума. По отношението на
договор за заем от 15.01.2013г. за заемна сума от 22 260лв., ищецът не
проведе пълно и главно доказване. Не се установи ищецът е предоставил на
ответника парична сума от 22 260лв. Необходимо е да се установи и падежът
- датата, на която сумата следва да бъде върната от ответника, с оглед преценка
изискуемостта на вземането. За доказването на тези факти тежестта е на ищеца-
доказването следва да бъде извършено по начин, че да създаде у съда пълна
убеденост в наличието на заемен договор с ответника. Доказването следва да е
пълно и главно - да води до несъмненост в извода за осъществяването на
релевантните за спора факти или обстоятелства. Не на
последно място, ищецът не ангажира доказателства и за изясняване на твърдението
му, че част в размер на 22 260 лева от преведената на 15.01.2013г. сума в общ
размер на 30 370 лева се отнася по този договор (от 15.01.2013 г.), а остатъка
от тази сума (в размер на 8 110 лева) се отнася към процесния договор от
01.07.2012 г.
Съобразно
установената фактическа обстановка съдът намира, че исковата претенция е
неоснователна, поради което иска с пр. основание чл.240, ал.1 ЗЗД за сума в размер на 1200 лв. частично от главница в общ размер 22
260 лева по договор за заем от 15.01.2013год. следва да се отхвърли.
По евентуалния частичен иск по чл.55, ал. 1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 1 200 лева, при общ размер 22 260 лева по
договор за заем от 15.01.2013 г., ведно с лихвите за забава, считано от датата
на завеждане на исковата молба в съда до окончателното плащане.
Предвид установената правна рамка на отношенията
между ищеца и ответното дружество, през периода 2011г.- 2013г. като отношения
по поредица от договори за заем,
кондикциония иск базиран на твърдения за неоснователно обогатяване, като
извъндоговорен източник на облигационни отношения е недоказан.
По разноските:
При този изход на спора
право на разноски имат и двете страни в процеса.
На основание чл. 78, ал. 1
от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени и част от разноските за исковото
производство, съразмерна на сумите, за които предявените искове са уважени.
Общо сторените разноски са 17 254лв./списък по чл.80 ГПК на л.295/,
като на ищеца се дължат 2389.02 лв. съразмерно
на уважената част от исковете.
На основание чл.78, ал.3 ГПК
и чл.78, ал.4 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени и част от разноските
за исковото производство, съразмерна на сумите, за които предявените искове са
отхвърлени /или производството е прекратено/ и възлизащи на 2154лв., като общо
сторените разноски са 2 500лв./съгласно списък на л.302 от делото/
Мотивиран от горното, Софийски градски съд, I – 7 състав
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Т.Г.“ ЕАД с ЕИК*********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Д.Г.Г.,
ЕГН **********,
с адрес гр.София, ж.к.********, на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1, ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, сумата 51 487,59 лева., незаплатен остатък от заемната
сума по договор за заем от 01.07.2012г.,
ведно със законната лихва, считано от 26.06.2015 г. до окончателното изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от присъдения
до предявения размер от 230 000лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА „Т.Г.“ ЕАД с ЕИК*********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Д.Г.Г., ЕГН **********, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 2 584.41 лева, представляваща обезщетение за забава върху непогасената главница по договор за заем от 01.07.2012г. от 51 487,59 лв. за периода от за периода от 29.12.2014г. до 24.06.2015г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от присъдения до предявения размер от 11 383лв., като неоснователен.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от Д.Г.Г.,
ЕГН **********, срещу „Т.Г.“ ЕАД с ЕИК*********
евентуален иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, за осъждане на ответното «Т.Г.»
АД да върне получени без основание суми, както следва:
-
16 100 лева, получени по съгласно Платежно нареждане per. №*********от
04.07.2012г.;
-
53 990 лева, получени съгласно Платежно нареждане per. № 121221150596885 от
21.12.2012г.;
-
53 000 лева, получени на съгласно
Платежно нареждане per. №*********от 21.12.2012г.;
-
53 800 лева, получени на съгласно Платежно нареждане per. №*********от
21.12.2012г.;
-
45 000 лева, получени съгласно Платежно нареждане per. №*********от
21.12.2012г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Г.Г.,
ЕГН **********, чрез адв.М.В. – САК, срещу „Т.Г.“ ЕАД с ЕИК*********,
иск с пр.основние чл.240, ал.2 ЗЗД,
за осъждане на ответното дружество да заплати сумата от 14 337лв. представляваща общия
размер на договорна /възнаградителна/ лихва, за ползване на предоставената в
заем сума по Договор за паричен заем от 07.01.2012г. като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Г.Г.,
ЕГН **********, чрез адв.М.В. – САК, срещу „Т.Г.“ ЕАД с ЕИК*********,
иск с пр.основние. 79, ал. 1,
предл. 1, ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД,
за сумата 1200 лв. частично от
главница в общ размер 22 260 лева, по неформален Договор за заем от 15.01.2013г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Г.Г., ЕГН **********, чрез
адв.М.В. – САК, срещу „Т.Г.“ ЕАД с ЕИК*********, евентуален иск с пр.основние чл.55, ал.1 предл.първо ЗЗД за връщане на сумата 1200 лв. частично от
главница в общ размер 22 260 лева, като получена без основание.
ОСЪЖДА „Т.Г.“ ЕАД с ЕИК*********, със седалище и адрес на управление ***,
да заплати на Д.Г.Г., ЕГН **********,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 2389, 02лв. - разноски по делото пред СГС, съразмерно на
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Д.Г.Г., ЕГН **********,
да заплати на „Т.Г.“ ЕАД с
ЕИК ********, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК сумата 2154 лв. - разноски
по делото пред СГС, съразмерно на отхвърлената
част от исковете.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: