РЕШЕНИЕ
№ 356
гр. Благоевград, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Ана Г. Г.
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20241210102742 по
описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба, подадена от И. К. Б., ЕГН **********, от гр. Б.
против "П.К.2021" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Благоевград, п.к. 2700, ул. „Мелник“ № 12, представляван от управителя И. Е. С..
Ищцата е предявила против ответника иск за заплащане на трудово възнаграждение за
периода от 14.03.2024г. до 09.10.2024г. в размер на 17 727,37 лв., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба /09.10.2024г./ до
окончателното погасяване (съобр. протоколно определение на съда № 841 от 17.04.2025г. /л.
72 от делото/, с което по реда на чл. 232 ГПК е прекратено частично производството в частта
за разликата над 17 727,37 лева до първоначалния предявен размер от 20 000 лева - поради
оттегляне на иска в тази му част).
Ищцата твърди, че се е намирала в трудово правоотношение с ответника, въз основа на
трудов договор от 14.03.2024г., по силата на който е заемала длъжността „технически
секретар“, с месторабота в гр. Благоевград. Сочи, че основното й месечно трудово
възнаграждение било 1000 лв. при четири часов работен ден. Сочи, че на 15.03.2024г.
започнала да изпълнявала трудовите й задължение, състоящи се в работа в офиса на
ответното дружество. Излага, че с допълнително споразумение от 20.03.2024г. било
увеличено трудовото й възнаграждение на 3000 лв. Заявява, че подписан екземпляр от
трудовия й договор от 14.03.2024г. и от допълнителното й споразумение от 20.03.2024г.
останало в кориците на личното й трудово досие, което било при работодателя. Поддържа,
че ответникът не й заплатил дължимите й се трудови възнаграждения за периода от
14.03.2024г. до 09.10.2024г. в размер на общо 17 727,37 лв.
Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. В хода на процеса отрича
наличието на трудово правоотношение между страните, като излага подробни доводи в тази
връзка. Прави възражения, че са имали друг тип отношения във връзка с регистрация на
търговско дружество и откриване на банкова сметка, като ищцата била преводач на
предишния управител на ответното дружество П. К. и му е съдействала за тези дейности.
Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство е
1
осъдителна искова претенция с правна квалификация чл. 128, т. 2 КТ за сумата от 17 727,37
лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от 14.03.2024г. до
09.10.2024г.
Уважаването на иск с тази правна квалификация е детерминирано от едновременната
даденост на следните условия: 1/ да е налице трудово правоотношение между ищцата (в
качеството й на работник или служител) и ответника (в качеството му на работодател) за
процесния период от време и относно посочената в исковата молба длъжност; 2/ реално
полагане на труд от страна на работника или служителя; 3/ размер на уговореното и
дължимо трудово възнаграждение за процесния период и 4/ работодателят да не е изпълнил
задължението си за заплащане на същото.
В принципен план, съобразно правилата за разпределението на доказателствената тежест в
исковия граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), работникът следва да установи първите три
от визираните изисквания, а работодателят – четвъртото. Касае се за хипотеза на главно
доказване, поради което самото доказване трябва да бъде пълно. А то ще е такова, когато в
резултат на провеждането му се създава категорично убеждение у съда, че доказваният факт
се е осъществил. При непровеждане на доказване от такъв порядък, за съда възниква
задължението да приеме, че съответното обстоятелство не се е реализирало.
В конкретния казус е налице спор относно това дали е налице трудово правоотношение
между страните по делото, произтичащо от процесния трудов договор и допълнително
споразумение към за него за посочения в исковата молба период, както и дали ищцата
реално е полагала труд за този период. За да установи наличието на соченото от нея трудово
правоотношение ищцовата страна е представила неподписано от двете страни копие на
Трудов договор № 001/14.03.2024 година на основание чл.67, ал.1 т.1 КТ с работодател
„П.К.2021 ЕООД и И. К. Б., наричана работник с договорни условия, както следва: длъжност
„технически секретар“, с код по НКПД 41202006, с месторабота Благоевград; работно време
- 4 часов работен ден; възнаграждение 1000 лева; за допълнително възнаграждение за
придобит професионален стаж и професионален опит – 0,60 %; периодичност - изплащане
месечно; отпуски - на основание чл. 155 КТ - 20 работни дни; срок на предизвестие - 30 дни.
В този неподписан трудов договор е посочено, че ищцата се задължава да постъпи на работа
на 15.03.2024г. Представено е и също така неподписано от двете страни Допълнително
споразумение към трудов договор № 001/14.03.2024 година в гр. Благоевград, в което е
отразено, че на основание чл. 118, ал. 3 КТ страните са договорили следните изменения
считано от 20.03.2024 г., а именно: работното време е променено от 4ч. на 8ч. работен ден и
основното трудово възнаграждение е увеличено в размер на 3000 лв.
По делото е прието писмо изх. № 54-01-1188#1 от 07.03.2025 на Национална агенция за
приходите, Териториална дирекция гр. София, офис Благоевград, от което се установява, че
в информационната система на дирекцията са постъпили данни за сключен между страните
по делото на 14.03.2024г. трудов договор. В това писмо е отразено, че уведомлението за
сключване на трудовия договор е подадено по електронен път, с квалифициран електронен
подпис от упълномощено лице К. И. Ч., с титуляр на подписа „Европа Ват Консулт“ ЕООД.
По реда на чл. 192 ГПК в хода на процеса бе задълженото третото неучастващо по делото
лице „Европа Ват Консулт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
град Благоевград, ж.к. „Еленово“, бл. 19, вх. А, ет. 6 ап. 18, представлявано от лицата К. Р. Ч.
и И. П. М. да представи пълномощно въз основа на което лицето К. Р. Ч. и/или дружество
„Европа Ват Консулт“ ЕООД са били упълномощени да поддават от името на дружеството
„П.К.2021“ ЕООД, ЕИК ********* Уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ относно регистрация на
трудов договор, сключен с И. К. Б., с датата на сключване 14.03.2024 година. Това трето лице
бе задължено да отговори изрично дали е извършвало счетоводни услуги за ответника „П.К.
– 2021“ ЕООД, ЕИК *********, за периода месец март – април 2024 година и ако да, да
представи изрично пълномощно, ако разполага със същото.
В изпълнение на тези указания третото неучастващо по делото лице „Европа Ват Консулт“
2
ЕООД представи Заверено копие на пълномощно с рег. № 3303 от 12.04.2024 година на
нотариус Красимира Минкова, нотариус с район на действие РС – Благоевград, рег. № 415 на
НК. Става ясно от пълномощното е, че същото изхожда от предходния управител на
ответното дружество, а именно гръцкият гражданин П. К., като с него упълномощил и/или
К. Р. Ч., И. П. М. и „Европа Ват Консулт“ ЕООД да го представляват пред всички държавни,
общински и месни власти, включително и пред НАП. Видно от съдържанието на този
документ е, че преводът от български език на гръцки език е бил извършен от ищцата И. Б..
Посредством заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза
става ясно, че за процесния период от 14.03.2024г. до 09.10.2024г. размерът на основното
трудово възнаграждение е 15 762,51 лв.
При тези доказателства по делото по същество се налага изводът, че между страните не се
установи при условията на пълно и главно доказване наличието на трудово правоотношение,
произтичащо от процесния трудов договор и допълнително споразумение към за него за
посочения в исковата молба период, поради което съответно трудово възнаграждение не се
дължи. Аргументите за този извод са следните:
Трудовият договор е едно от основанията, наред с избора и конкурса, за възникване на
трудово правоотношение. Съгласно чл. 62, ал. 1 КТ /редакция съгласно публикацията в ДВ,
бр. 2 от 1996 г./ трудовият договор се сключва в писмена форма. Изискването за писмена
форма е въведено като условие за съществуването на договора. В случай, че не е налице
писмено обективирана воля за сключване на трудов договор, но има писмени доказателства,
в които се съдържат изявления или индиции за наличието му, определено чрез неговите
съществени елементи: място на работа, наименование на длъжността и характер на
работата, както и определено трудово възнаграждение, може да се приеме, че работникът
или служителят е извършвал дейност по трудов договор. Ако съществуването на трудово
правоотношение не е установено с писмени доказателства, съдържащи посочените
съществени параметри на трудовия договор, не може да се приеме, че има такъв договор.
В тази връзка следва да се изтъкне, че изискването на чл. 62, ал. 1 КТ за писмена форма на
трудовия договор е удовлетворено, както когато е съставен документ, съдържащ двете
насрещни волеизявления и е подписан от страните, така и когато е подадена писмена молба
за приемане на работа и приемането на предложението от работодателя в писмена форма
(заповед, акт или с друго название документ за назначение), достигнало у предложителя.
Обикновено подписаният от работодателя акт за назначение се връчва на работника срещу
подпис, но това не е изискване на закона. Достигането на приемането у предложителя може
да се доказва с всички доказателствени средства. Законът не установява тържествена форма
на трудовия договор подобно на сключването на брак нито трудовият договор е ценна книга,
която материализира произтичащите от него права. Изпълнението или неизпълнението на
задълженията на работодателя по чл. 62, ал. 2–7 и чл. 63 КТ нямат отношение към
обвързващата сила на постигнатото съгласие.
В разглеждания случай е несъмнено установено, че трудов договор, подписан от двете
страни, няма. Представеният договор № 001/14.03.2024г., не е подписан нито от ищцата за
работник или служител, нито от ответника като работодател, и има значението само на
проект за такъв. Че този договор не е подписан не се оспорва и от ищцовата страна.
Следователно задължителната писмена форма за сключване на трудов договор не е спазена.
Не е подписано и допълнителното споразумение към трудовия договор от 20.03.2024г.
Следва да се отбележи, че по делото не е представен нито един писмен документ, подписан
от И. Б. /в т.ч. и допълнителното споразумение/, обективиращ дори отправено към ответника
предложение за сключването на такъв договор или друго изявление на ищцата в тази връзка.
Без значение при това положение са установените по делото безспорни обстоятелства –
наличие на уведомление по чл. 62, ал. 4 КТ, изпратено от страна на ответника до НАП.
Липсата на трудов договор не може да бъде заместена от други писмени документи –
вписване в трудова книжка, издадено уведомление по чл. 62, ал. 4 КТ до НАП, ведомости за
3
получаване на заплати, които косвено сочат за наличие на трудов договор /вж. Решение №
612 от 22.03.2011г. на гр.д. № 1024/2009г., ІⅤ г.о на ВКС/. В тази връзка е нужно да се
подчертае, че сключването на трудовия договор се предхожда от преддоговорни отношения,
които имат за цел да се постигне пълно съгласие между страните както в частта за
необходимото му минимално съдържание – място, характер на работата и трудово
възнаграждение, така и относно всички допълнителни и факултативни елементи, които са
поставени на разглеждане. Преди изготвянето и подписването на трудовия договор
работникът или служителят има задължение да представи и необходими писмени документи.
В тази смисъл подписването на трудовия договор се предшества от молба за назначаване на
работа и представяне на други документи, необходими за изготвянето му – чл. 62, ал. 6 КТ и
Наредба № 4 от 11.05.1993 г. В тях задължително се съдържа волеизявление на работника
или служителя за сключване на трудовия договор /предложение за постъпване на работа/ в
необходимата писмена форма, както и се изпълняват други задължения по подготовката му -
представяне на лична карта или документ за самоличност, документ за образование,
квалификация и др., документ за медицински преглед и т.н. Въведената от закона писмена
форма за действителност на трудовия договор изключва възможността страните да изразят
волята си по друг начин, напр. с конклудентни действия. В този смисъл за съществуването
му са без значение косвените прояви, в случая свързани с изпълнението на договора –
регистрацията в ТД на НАП, допускането до възложената работа и др. /вж. Решение №
1393/11.07.1994г. по гр.д. № 1393/1993 г. на ІІІ г.о. на ВС./ При липсата на форма за
действителност на трудовия договор е мислима конверсията му или съществуването на друг
вид неформален договор /вж. Решение № 907/2.05.2011 г. по гр.д. № 37522008 г. на І г.о. на
ВКС/.
Съгласно действащата сега редакция на чл.62, ал.1 КТ /ДВ, бр.2/1996 г./ и след отмяната на
ал.2 от текста /ДВ, бр.120/2002 г./ съвпадащите насрещни волеизявления на договарящите
трябва да се материализират в писмена форма. И без това да е изрично записано /както беше
в изменената редакция ДВ, бр.100/1992 г./ няма съмнение, че писмената форма е необходима
за действителността им и те са съставна част от съдържанието на трудовия договор.
Договорът може да се състави и подпише с един общ акт, но насрещните волеизявления
могат да се материализират и поотделно /вж. Решение № 410/27.06.1990 г. по гр.д. №
326/1990 г. на ІІІ г.о. на ВС/. Ако те се съдържат в два отделни акта, необходимо е всеки от
тях да е достигнал до знанието на другата страна – арг. от чл.14, ал.1 ЗЗД.
Не може да се установи от горепосочените доказателства, че ищцата реално е полагала и
труд при ответника за процесния период. В тази връзка по делото ищцата не е ангажирала
каквито и да е доказателства.
За пълнота на изложението е необходимо да се изтъкне, че съгласно чл. 1, ал. 2 КТ
отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови
правоотношения. Труд, обаче, може да се полага и по съответните договори, уредени в
Закона за задълженията и договорите. В тази връзка от представеното нотариално заверено
пълномощно от 12.04.2024г. се установява, че ищцата е била преводач на предходния
управител на ответното дружество гръцкия гражданин П. К.. Следва да се отбележи обаче,
че извън предмета на делото е дали страните са обвързани от граждански договор и дали
престираното е по такъв договор.
Относно разноските.
Предвид крайния изход на правния спор, на ищцата не се следват, претендираните от нея
разноски по делото, а на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата дължи и следва да бъде осъдена
да заплати на ответника, претендираните от последния разноски за заплатено в брой
адвокатско възнаграждение, което възлиза на сумата от 1500 лв.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско
отделение
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от ищцата И. К. Б., ЕГН **********, от гр. Б.
против ответника "П.К. 2021" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Благоевград, п.к. 2700, ул. „Мелник“ № 12, представляван от управителя И. Е. С., иск по
чл. 128, т. 2 КТ, с който се претендира ответникът да заплати на ищцата сумата от 17 727,37
лв. /седемнадесет хиляди седемстотин двадесет и седем лева и тридесет и седем
стотинки/, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от 14.03.2024г.
до 09.10.2024г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба /09.10.2024г./ до окончателното погасяване.
ОСЪЖДА И. К. Б., ЕГН **********, от гр. Б., да заплати на „П.К. 2021" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Благоевград, п.к. 2700, ул. „Мелник“ №
12, представляван от управителя И. Е. С. сумата от 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/,
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен
срок, считано от 02.05.2025г., която дата е била обявена от съда на страните, на основание
чл. 315, ал. 2 ГПК.
Да се връчи, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, препис от съдебния акт на страните по делото,
като в съобщението, с което се извършва връчването, изрично да се отбележи, че
решението подлежи на обжалване, както е посочено в него.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
5