Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София, 02.05.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 5 състав, в публично съдебно заседание на осми февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар К.Георгиева, като разгледа докладваното от председателя
гражданско дело № 8712 по описа за 2015 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е
иск с правно основание чл. 288, ал.1, т. 1 от КЗ /отм./.
Ищецът твърди, че на 05.06.2014г. около 23.05 часа в гр.Л., на ул. ”********,
бил блъснат в гръб от неустановен лек автомобил, който се движел с несъобразена
скорост, не спрял на местопроизшествието и не бил идентифициран. Произшествието
настъпило по вина на водача на автомобила, които с поведението си нарушил
разпоредби на ЗДвП. В следствие на пътно-транспортното произшествие на ищеца
били причинени увреждания, изразили се в контузия на главата, разкъсно-контузна
рана на главата, охлузна рана на дясна скула, посттравматична церебрастения,
нарушаване на зрителните функции, поради потъмнявания в стъкловидното тяло. В резултат на телесните повреди ищецът
получил силно главоболие, световъртеж, проблеми с отварянето на дясното око,
замъгленост на погледа и нестабилност при ходене. На 04.03.2015г. бил прегледан
от медицинско лице и било установено усложнение на травмата на главата, като му
била поставена диагноза „следкомоционална церебрастения”, предписано било
медикаментозно лечение. Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди ищецът определя на 50 000лв.
Предвид изложените доводи, моли съда да осъди ответника да заплати
сумата от 50 000лв., ведно със законната лихва, считано от 03.07.2015г. до окончателното изплащане..
Ответникът Г. Ф. оспорва иска, като прави следните възражения: не бил
осъществен съставът на чл.288, ал.1, т.1 от КЗ/отм/, тъй като не било
установено виновно и противоправно поведение на водач на МПС за настъпването на
вредите; не бил установен механизмът на настъпване на пътно-транспортното
произшествие, нито наличието на причинно-следствена връзка между твърдяния
механизъм на настъпване на пътно-транспортното произшествие и вредите; прави
възражение за съпричиняване на вредите от ищеца, който в нарушение на чл.108,
ал.2 от ЗДвП не се движил в посока,
противополжна на движението на пътните превозни средства. Моли съда да отхвърли
иска.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По предявения иск с правно основание
чл.288, ал.1,т.1 от КЗ/отм/:
За да бъде ангажирана безвиновната отговорност наГ.Ф. по чл.288, ал.1, т.1 от КЗ/отм/ за изплащане на обезщетения на
пострадали от пътно – транспортното произшествие лица, трябва да са осъществени следните предпоставки: да е
осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане, включващ
кумулативно следните елементи - деяние (действие или бездействие),
противоправност на деянието, реално претърпяна вреда, причинно-следствена
връзка между претърпяната вреда и деянието и вината на дееца. На следващо място
непозволеното увреждане следва да е извършено на територията на Република
България и да е причинено от неидентифицирано моторно превозно средство.
Съгласно чл.288, ал.1 от КЗ/отм/, увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане
пред съда само акоГ.Ф. не се произнесе по подадената молба в срока по чл.288, ал.7 или откаже да плати обезщетение, или ако
увреденото лице не е съгласно с размера на обезщетението.
В
настоящия случай по делото са представени доказателства,
установяващи предявяване на щетата пред ответника, с оглед, на което са спазени
изискванията на чл. 288, ал.11 от КЗ /отм./.
Видно от
писмо с вх. 24-01-292/28.04.2015г.Г.Ф. е уведомен от ищеца за
настъпилото на 05.06.2014г. пътно-транспортно
произшествие, извършено от неизвестен водач, и
претенцията за репариране на вредите.
С писмо изх.№ 24-01-292/11.06.2015г.Г.Ф. е отказал да изплати обезщетение
на ищеца, тъй като е приел, че не е доказан механизмът на причиняване на
вредите.
Спорен въпрос по делото е дали е настъпило пътно-транспортно произшествие
на 05.06.2014г. и ако това се е случило, какъв е бил конкретният механизъм на
настъпване на произшествието.
Видно от констативен протокол за ПТП с пострадали лица №14/05.06.2014г. същият
е съставен по данни на пострадалия И.М.И.. В протокола е посочено, че И. е бил
блъснат отзад в гръб от неизвестен лек автомобил, докато се движел в дясно до
банкета по ул.”*********в гр.Л. около 23.00 часа. За свидетел в протокола е
вписан Г.П. П.. Пътният полицай, съставил протокола, е отразил, че пострадалият
е с охлузна рана на дясна скула на главата.
От фиш за спешна медицинска помощ от 05.06.2014г. се установява, че медицински
екип е оказал спешна помощ на И.М.И., като при прегледа е установена рана на
главата. Във фиша в графа „Анамнеза” е отразено, че ищецът е блъснат от
автомобил без фарове на изхода от Л. за К..
В писмо изх. № 892/26.03.2015г. на Център за спешна медицинска помощ - гр.Ловеч
е посочено, че на 05/06.03.2013г. е
подадено повикване по време на нощно дежурство в Система 112 за
пътно-транспортно произшествие на изхода на гр.Л. в посока К., настъпило в 23.17 часа с пострадал И.М.И.. В писмото е
посочено, че пострадалият е прегледан и му е поставена диагноза ”Контузия на
главата. Контузно–разкъсна рана на главата”. Направена е първична обработка на
раната, консултиран с дежурен хирург и дежурен невролог. Предложена е
хоспитализация на пострадалия, но той отказал срещу подпис в амбулаторния
журнал на дежурния лекар.
В справка от 26.03.2015г., изготвена от д-р С. – лекар в Спешна медицинска
помощ – Л., е посочено, че ищецът е потърсил медицинска помощ на 05.06.2014г. в
23.17 часа, чрез повикване на тел.112. Пациентът е докаран на територията на
филиала и записан с диагноза „Контузия на главага и контузно-разкъсна рана на
главата”. Направена е първична обработка на раната и консултации с хирург и
невролог. На пациента е предложена хоспитализация, но отказал.
С оглед на представения по делото фиш за спешна медицинска помощ и справка
от 26.03.2015г., изготвена от д-р С. – лекар във ФСМП-Л., съдът приема, че
прегледът на ищеца от екип на спешна медицинска помощ е извършен на
05.06.2014г., а не на 06.03.2013г. В писмото от 26.03.2015г. датата на подаване
на сигнала на телефон 112 и прегледът на ищеца са неправилно отразени, тъй като
първичният документ за медицински преглед е фиш за спешна медицинска помощ от
05.06.2014г. и в него е посочена действителната дата на прегледа, която съвпада
с датата на съставяне на контативния протокол за пътно-транспортно произшествие
от 05.06.2014г.
От показанията на св. Х.Х. – дежурният полицай, изготвил констативния протокол за ПТП от 05.06.2014г.,
се установява, че протоколът е съставен изцяло по данни на пострадалия.
Свидетелят посетил мястото на произшествието заедно с колегата си св. Г.П.,
когото вписал в протокола, като свидетел на съставянето на документа, а не
свидетел на произшествието. Пътните полицаи получили сигнал за блъснат
пешеходец на ул. ”Сан Стефано” в гр.Л. в посока К.. На място нямало никакви
следи за пътно-транспортно произшествие. В спешния медицински център ищецът
обяснил на св.Х., че бил настигнат и блъснат от кола, докато вървял по пътя за К..
Не видял или не помнел модел и цвят на колата, нито регистрационен номер. Св.Х.
заявява, че има дългогодишен опит, като пътен полицай, но на самото място не е
установил спиранеч път, не открил никакви следи от пътно-транспортно
произшествие. Св.Х. е категоричен, че не е имало очевидец на
пътно-транспортното произшествие. Данните в констативния протокол били отразени
изцяло, според обясненията на пострадалия. Св.П. – колега на св. Х., потвърждава, че не е
присъствал на пътно-транспортното произшествие, а е свидетел единствено на
съставянето на протокола. Пострадалият дал сведения за механизма на пътно-транспортното
произшествие на колегата му – Х.Х., който
съставил протокола.
В своите показания св. Н., която живее на семейни начала с ищеца от 16
години, заявява, че И. бил блъснат от кола в 23 часа вечерта в гр.Л.. Двамата
били заедно по време на пътно-транспортното произшествие, излезли за храна и
цигари. Докато се прибирали, близо до къщата им, една кола без фарове ударила
ищеца и той паднал в безсъзнание. Колата
го ударила в лявата част на главата. От удара не виждал добре с лявото око. Не
виждал добре и не помнел нищо, викал, като луд. Два дена останал в болницата и
избягал от там.
Видно от амбулаторен лист № 177/04.03.2015г., девет
месеца след пътно-транспортното произшествие, на 04.03.2015г., е извършен
преглед на ищеца с оплаквания за главоболие, световъртеж, трудно отваряне на
дясното око, замъгленост на погледа и нестабилност при ходене. В графа
„Обективно състояние” е посочено, че е затруднено повдигането на десен горен
клепач, разширена е лява очна зеница. Констатирана е атактична походка и
емоционална лабилност. За основна диагноза е посочено: „Последици от неуточнена
травма на главата.Статус пост комоцио церебри. Церебрастениа”.
Видно от амбулаторен лист №229/04.03.2015г. на ищеца е извършен
офталмологичен преглед, при който е установено намалено зрение на дясно око до
0.05 н.к. По-широка лява очна зеница - Анизокория. Очни дъна - отлепено
стъкловидно тяло на дясното око, ляво око-нормално, трудно повдигане на горен
клепач на дясно око.
От назначената по делото комплексна медицинска експертиза
на вещо лице- неврохирург и офталмолог се установява, че ищецът е претърпял
повърхностна рана на главата, сътресение на мозъка/със загуба на съзнанието/ и
контузия на дясната очна ябълка. Няма данни да е приложено конкретно лечение до
04.03.2015г. При прегледите по амбулаторните листове от 04.03.2015г., извършени
от невролог и офталмолог, били установени: изразен церебрастенен синдром с
главоболие и верижни симптоми, частична пареза на очедвигателен нерв, който
повдига горния клепач, снижение на зрението в дясно око до 0.05 д. без
корекция. Вещите лица са приели, че е възможно тези повреди да настъпят при пътно-транспортно
произшествие. На въпроса „Дали получените увреждания в областта на главата са
характерни при пътно-транспортно произшествие с удар отзад, без да бъдат
налични увреждания на крайниците?” са отговорили, че е логично човек да падне напред при блъскане отзад – по
посока на ударната сила на движението.
Видно от заключението на повторната офталмологична
експертиза при ищеца е настъпило смущение в зрението на дясното око,
главоболие, световъртеж, безсъние и анизокория в дясно. Вещото лице е приело в
заключението си, че ищецът след ПТП от 05.06.2014г. е откаран в спешния център
в гр.Л., където е била обработена разкъсно-контузна рана на главата в областта
на дясната орбита и клепач. Според това вещо лице на ищеца е извършен офталмологичен
преглед на 05.06.2014г., какъвто преглед комплексната медицинска експертиза не
е установила да е бил извършен, нито има представени писмени доказателства по
делото за медицински преглед от офталмолог на посочената дата - 05.06.2014г. Вещото
лице Г. е приела в заключението си, че при
ПТП ищецът е претърпял травма на главата и контузия на дясна очна ябълка. Пострадалият
е претърпял, търпи и ще търпи за в бъдеще в следствие на съчетаната
черепно-мозъчна и очна травма болки в главата, силно намаление на зрението на
дясно око, поради тотално отлепване на стъкловидното тяло в това око, което в
течение на времето би могло да претегли и ретината на същото око с последващи
усложнения и пълна и безвъзвратна слепота. В заключението е посочено, че е на
лице причинно-следствена връзка между ПТП и получените от ищеца травматични
увреждания на очната ябълка и третия очедвигателен нерв.
Според автотехническата експертиза, при нараняванията, които е получил ищецът,
автомобилът, който го е ударил, би следвало да е пътувал с 20 км./час. Пешеходецът
се е движил по пътното платно в посока на хода на автомобила в тъмната част на
денонощието. Водачът на автомобила късно е възприел пешеходеца и го е ударил с
дясна странична част на превозното средство/плъзгащ удар/. При движение на къси
фарове водачът би имал видимост около 50 - 60 метра и е имал възможност да предотврати удара.
При така събраните доказателства съдът приема, че по делото не бе доказано,
че И.М.И. е пострадал при пътно-транспортно произшествие, поради следните
съображения:
От показанията на св.Х. се установява, че ищецът се е движил сам по ул.”******** през нощта на 05.06.2014г.
в 23 часа през нощта в посока на движението на автомобила. Тези обяснения е дал
самият ищец непосредствено след инцидента пред пътния полицай Х., който е съставил
констативния протокол за ПТП. Съдът не кредитира показанията на св. Н., която заявява, че е била заедно
с ищеца при пътно-транспортното произшествие, тъй като към момента на съставяне
на протокола самият ищец не я е посочил, като очевидец, а е заявил пред св.Х.,
че няма очевидци на произшествието. От друга страна показанията на свидетелката
са противоречиви и не съответсват на причинените на ищеца увреждания – същата
заявява, че И. бил ударен в ляво на главата и пострадало лявото му око, а
според св. Х., който е разговярал с ищеца и е описал нараняванията в
констативния протокол, същите са по дясна скула. Вещите лица от комплексната медицинска
и повторната офталмологична експертизи сочат
повреда на очното дъно и очедвигателния нерв на дясното око.
Тъй като няма очевидци на пътно-транспортното произшествие, единствено от
телесните повреди по ищеца и следите на мястото на произшествието може да бъде
направен извод за механизма на настъпване на уврежданията на ищеца.
И. поддържа тезата, че бил ударен
отзад от автомобил, докато се движел в 23.05 часа през нощта на 05.06.2014г. по
ул. ”******** в гр.Л. в посока К., при което паднал и ударил главата си. Според
автотехническата експертиза, при такива увреждания, автомобилът се е движил със
скорост от 20 км./час и е ударил ищеца с дясна странична част /плъзгащ удар/.
При прегледа на ищеца от спешния екип на медицинска помощ, обаче, не са констатирани никакви други увреждания по ищеца, освен рана на главата. Св.Х.,
след срещата си с ищеца непосредствено след произшествието, също е описал в
констативния протокол единствено охлузване
на дясна скула на главата.
Според тезата на ищеца, при удар отзад от лек автомобил, или при страничен
приплъзващ удар, според автотехническата експертиза, е паднал на земята, но е
получил увреждания само по главата. При така описания механизъм на настъпване
на ПТП - удар отзад от автомобил или удар странично от автомобил и падането на И.
напред, при което наранил само главата си, остава открит въпросът защо по
задната част или страничната част на тялото му няма наранявания, след като е
бил ударен отзад или странично от автомобил. Вещите лица-неврохирург и
офталмолог заявяват, че е логично ищецът да е паднал напред при блъскане отзад,
без да има налични увреждания по крайниците.
Съдът не приема заключението на комплексната медицинска експертиза в тази
част, тъй като ищецът сам твърди, че е ударен отзад от автомобил, който, според
автотехническата експертиза, при настъпилите увреждания, следва да се е движил
със скорост от 20 км./час. При сблъсък между лек автомобил, движещ се със
скорост от 20км./час, и човешко тяло, обективно не е възможно да няма никакви телесни повреди, дори охлузване
или кръвоносядания, или поне драскотина, на мястото на съприкосновение между
тежкото физическо тяло на автомобила и
човешкото тяло.
Според повторната офталмологична експертиза е на лице причинно-следствена
връзка между ПТП и получените от ищеца травматични увреждания на очната ябълка
на дясното око и третия очедвигателен нерв на дясно око. Комплексната
медицинска експертиза на вещо лице неврохирург и офталмолог също заявява, че е
възможна причинно-следствена връзка с пътно-транспортното произшествие.
Съдът не приема заключенията на медицинските експертизи в тази им част, тъй
като същите не установяват причинно-следствена връзка с твърдяния от ищеца
механизъм на настъпване на пътно-трансопртното произшествие и телесните
повреди, а установяват единствено
причинно-следствена връзка между падането на ищеца напред и телесните
повреди – травма на главата, увреждане на очната ябълка на дясното око и третия
очедвигателен нерв.
Нито една от медицинските експертизи не е установила наранявания, които
да са настъпили от съприкосновение/удар/ между тялото на ищеца и пътуващ лек автомобил. Както вече бе посочено такива наранявания не са описани и
във фиша за спешна медицинска помощ от 05.06.2014г., поради което по делото не
е доказана причинно-следствена връзка
между падането на ищеца напред и удрянето му от моторно превозно средство.
Показанията на св.Х. също не установяват твърдяния от ищеца механизъм на
настъпване на уврежданията. Св. Х. е служител в сектор „Пътна полиция” на Областна дирекция на МВР - Ловеч. Същият в
своите показания заявява, че е служител с дългогодишен опит, но при огледа на
мястото на произшествието, което ищецът указал,
не открил следи от спирачен път, нито
някакви други следи, които да сочат, че е настъпило пътно-транспортно
прозшествие.
При така събраните доказателства, не бе установено по делото, че е
настъпило пътно транспортно произшествие на 05.06.2014г., нито че телесните
повреди по ищеца са в причинно-следствена връзка с описания от него механизъм
на причиняването им.
Липсват основни елементи от ФС на чл.288, ал.1, т.1 от КЗ/отм/, поради
което искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
По разноските:
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника, на основание чл. 78,
ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 1590лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.М.И., ЕГН **********,
съдебен адрес: *** 11-13, офис 5, за адв.Ц.В., против Г. Ф., ЕИК ********, със
седалище иадрес на управление:*** иск с
правно основание чл. 288, ал.1, т.1 от КЗ /отм./ за сумата от сумата от 50 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и
страдания, вследствие на телесни повреди: повърхностна травма на главата,
сътресение на мозъка/със загуба на съзнанието/, контузия на дясна очна ябълка, и контузия на третия
очедвигателен нерв на дясно око, причинени от пътно – транспортно произшествие, реализирано на 05.06.2014г. в гр.Л., на ул.”*********в
посока К., в следствие на удар от неидентифицирано моторно превозно средство с
неизвестен водач, ведно със законната лихва, считано от 03.07.2015г. до окончателното изплащане на сумата
ОСЪЖДА И.М.И. да заплати на Г. Ф., на основание
чл.78, ал.3 от ГПК, направените по
делото разноски в размер на 1590лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: